Автор: admin

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Закон за данъците върху доходите на фл

В сила от 01.01.2007 г.

закон за данъците върху доходите на флОбн. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 19 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г.

Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа.
ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ И ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

 

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.

 

Обект на облагане

Чл. 2. Обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица.

 

Данъчно задължени лица

Чл. 3. Данъчно задължени лица по този закон са:

  1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
  2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

 

Местни физически лица

Чл. 4. (1) Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

  1. което има постоянен адрес в България, или
  2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
  3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

(2) За целите на ал. 1, т. 2 лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.

(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

(5) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

 

Чуждестранни физически лица

Чл. 5. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.

 

Задължения за данъци на местните физически лица

Чл. 6. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

 

Задължения за данъци на чуждестранните физически лица

Чл. 7. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

 

Доходи от източници в Република България

Чл. 8. (1) Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България.

(2) Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

(3) Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.

(4) Доходът от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в Република България, е доход от източник в Република България, без значение дали прехвърлителят е местно лице.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници, са от източник в страната.

(6) От източник в Република България са и следните доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България:

  1. неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България;
  2. парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
  3. възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, на клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;
  4. лихви, включително лихви по договор за лизинг;
  5. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество;
  6. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
  7. авторски и лицензионни възнаграждения;
  8. възнаграждения за технически услуги;
  9. възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия;
  10. (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) стипендии за обучение в страната и чужбина;
  11. (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) доходи от осигуряване и от застраховане.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Доходи по ал. 6, начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната, не са от източник в страната.

(8) Доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях, са от източник в България.

(9) Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.

(10) Доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.

(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.

(12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

 

Документиране и отчитане на доходите

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 16.12.2011 г.) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“ или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, както и за доходи по чл. 13, ал. 1, т. 24.

Глава втора.
ДОХОДИ И ДАНЪЦИ

 

Видове доходи

Чл. 10. (1) В зависимост от източника видовете доходи по този закон са:

  1. доходи от трудови правоотношения;
  2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
  3. доходи от друга стопанска дейност;
  4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
  5. доходи от прехвърляне на права или имущество;
  6. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

(2) В зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични.

(3) Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

 

Придобиване на доходи

Чл. 11. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

  1. плащането – при плащане в брой;
  2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
  3. получаването на престацията – за непаричен доход.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходът по чл. 33, ал. 11 се смята за придобит на датата на вписване на прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При авансово изплащане на лихви по депозитни сметки, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 13, доходът се смята за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

 

Облагаеми доходи

Чл. 12. (1) Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

(2) Когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон.

 

Необлагаеми доходи

Чл. 13. (1) Не са облагаеми:

  1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:

а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;

б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години;

  1. доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на:

а) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;

б) произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;

в) акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута;

г) движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците;

  1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби;
  2. разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;
  3. доходите на обезщетените по реда на нормативен акт лица от продажба или замяна на получените като обезщетение компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове;
  4. доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина;
  5. доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;
  6. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
  7. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
  8. лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела;
  9. присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт;
  10. обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди;
  11. обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи;
  12. застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие;
  13. помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт;
  14. помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност;
  15. сумите, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, както и сумите за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс;
  16. стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина;
  17. паричните суми и подаръците, получени на основание на нормативен акт от донори на кръв, кръвни съставки и биопродукти за хуманни цели;
  18. паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта;
  19. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) паричните и предметните печалби, получени от участие в игри, различни от тези по т. 20, при които печалбата се определя на случаен принцип;
  20. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд „Култура“, както и предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията;
  21. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения;
  22. доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя;
  23. възнагражденията на: членовете на персонала на дипломатическите представителства съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения; членовете на консулствата съгласно Виенската конвенция за консулските отношения; служителите на междудържавни и междуправителствени организации съгласно международния договор, сключен със съответната организация, и членовете на семействата на изброените лица, доколкото това е предвидено в съответния международен договор;
  24. доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт;
  25. потребителските дивиденти от кооперации, създадени по Закона за кооперациите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се определя данък към датата на придобиване на акции и дялове, които са получени срещу направени непарични вноски в търговски дружества.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които определят облагаем доход по чл. 26.

 

Облагане на доходите

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) С данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и на доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.

(3) С окончателен данък се облагат доходите по глава шеста.

(4) Физическите лица, включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на този закон.

Част втора.
ОБЩА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ОСНОВА

Глава трета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

 

Данъчна година

Чл. 15. Данъчна година е календарната година.

 

Определяне на облагаемия доход и на данъчната основа

Чл. 16. (1) Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.

 

Обща годишна данъчна основа

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Глава четвърта.
ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

 

Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.

 

Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

(3) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице – носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено.

(4) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

 

Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране

Чл. 20. (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с внесените през годината за сметка на лицето осигурителни вноски по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.

 

Поредност за ползване на данъчните облекчения

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчните облекчения по чл. 18, ал. 1, чл. 19, ал. 1, чл. 20, 22в и 22г се ползват в следната последователност:

  1. от сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36;
  2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) от годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1.

 

Данъчно облекчение за дарения

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направени през годината дарения:

  1. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) до 5 на сто, когато дарението е в полза на:

а) здравни заведения по чл. 21, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за здравето;

б) лечебни заведения;

в) (изм. – ДВ, бр. 51 от 2011 г.) специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд „Социална закрила“ към министъра на труда и социалната политика;

г) специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета;

д) детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

е) бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

ж) регистрирани в страната вероизповедания;

з) специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;

и) Българския Червен кръст;

к) културни институти, читалища, както и за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;

л) юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

м) (доп. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“;

н) комуни за лечение на наркозависими;

о) (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).

  1. до 15 на сто за дарение за културата;
  2. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) до 50 на сто, когато дарението е в полза на Център „Фонд за лечение на деца“ и/или Център „Фонд за асистирана репродукция“.

(2) Общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65 на сто от сумата от годишните данъчни основи по ал. 1.

(3) Когато дарението е в непарична форма, неговият размер е цената на придобиване, отразена в документите за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобиването е станало до три месеца преди датата на дарението. В останалите случаи размерът на дарението е пазарната цена към датата на предоставяне на предмета на дарението.

(4) За дата на извършване на дарението се смята датата на придобиване на дарението от дареното лице по смисъла на чл. 11.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., нова – ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно облекчение за дарения се ползва и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в ал. 1 лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

 

Данъчно облекчение за млади семейства

Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия:

  1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
  2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
  3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

(2) Когато размерът на ипотечния кредит е по-голям от 100 000 лв., данъчното облекчение по ал. 1 може да се ползва за направени през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата.

(3) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие, че данъчно задълженото лице представи писмена декларация от съпруга/та, че няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.

(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 – 3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчното облекчение за млади семейства се ползва и от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

 

Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата

Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Данъчно облекчение за деца

Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17:

  1. двеста лв. – при едно ненавършило пълнолетие дете;
  2. четиристотин лв. – при две ненавършили пълнолетие деца;
  3. шестстотин лв. – при три и повече ненавършили пълнолетие деца.

(2) Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:

  1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
  2. детето не е навършило пълнолетие;
  3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

(3) Данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година е:

  1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:

а) детето не е настанено извън семейството, и

б) не е учредено попечителство или настойничество, или

  1. настойник или попечител – в случаите на настойничество или попечителство, или
  2. член на семействата на роднини или близки – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
  3. приемен родител – в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

(4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи и при условие че лицето по ал. 3 представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

(5) Декларация по ал. 4 не се представя, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина:

  1. е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
  2. не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

(6) Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по ал. 1 – 3 и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител.

(7) Данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие.

(8) Обстоятелствата и условията по ал. 1 – 7 се декларират с декларация по образец.

 

Данъчно облекчение за деца с увреждания

Чл. 22г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 на местни физически лица и на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се намалява с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган.

(2) Данъчното облекчение се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението, когато едновременно са налице следните условия:

  1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
  2. детето не е навършило пълнолетие;
  3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

(3) Данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година е:

  1. родител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, който не е лишен от родителски права, и при условие че:

а) детето не е настанено извън семейството, и

б) не е учредено попечителство или настойничество, или

  1. настойник или попечител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в случаите на настойничество или попечителство, или
  2. член на семействата на роднини или близки на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
  3. приемен родител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

(4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че лицето по ал. 3 представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

(5) Декларация по ал. 4 не се представя, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина:

  1. е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
  2. не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

(6) Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по ал. 1 – 3 и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител.

(7) Обстоятелствата и условията по ал. 1 – 6 се декларират с декларация по образец.

 

Ползване на данъчните облекчения

Чл. 23. Данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, към която се прилагат:

  1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК – за данъчното облекчение по чл. 18;
  2. копия на документите, удостоверяващи направените вноски – за данъчното облекчение по чл. 20;
  3. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  4. (доп. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) копия на документи, удостоверяващи, че дареното лице е от изброените в чл. 22, ал. 1 и че предметът на дарението е получен – за данъчното облекчение по чл. 22, ал. 1;
  5. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) документ, издаден от банката кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата на ипотечния кредит за закупуване на жилище – за данъчното облекчение по чл. 22а. Когато банката кредитозаемател е установена за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, документът е придружен от легализиран превод на български език, извършен от заклет преводач;
  6. (нова – ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговият превод на български език, извършен от заклет преводач – в случаите по чл. 22, ал. 5.
  7. (нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) официални легализирани документи, удостоверяващи наличието на условията по чл. 22а, ал. 1, издадени от компетентните органи на съответната чужда държава, и техният превод на български език, извършен от заклет преводач – в случаите по чл. 22а, ал. 5;
  8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация по чл. 22в, ал. 8 – за данъчното облекчение по чл. 22в; когато данъчното облекчение се ползва от чуждестранно физическо лице – местно на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, към декларацията по чл. 22в, ал. 8 се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 22в, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач;
  9. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация по чл. 22г, ал. 7, както и копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК – за данъчното облекчение по чл. 22г; когато данъчното облекчение се ползва от чуждестранно физическо лице – местно на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, към декларацията по чл. 22г, ал. 7 се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 22г, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач.

Глава пета.
ГОДИШНИ ДАНЪЧНИ ОСНОВИ

Раздел I.
Доходи от трудови правоотношения

 

Облагаем доход

Чл. 24. (1) Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

(2) В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

  1. стойността на:

а) безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда;

б) безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони;

в) безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните екипажи – за дните в експлоатация, риболовците – за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране;

г) (доп. – ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) безплатната храна, предоставена на военнослужещите и цивилните служители съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 и чл. 286, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на служителите съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

д) (доп. – ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) порционните пари, изплатени на основание на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на сумите по чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

е) ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане;

  1. стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;
  2. стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;
  3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2008 г.) вещевото имущество и снаряжение, осигурени на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;
  4. стойността на:

а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;

б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт;

  1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект – до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи;
  2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) компенсационните суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 186 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 81 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;
  3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) обезщетенията по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетенията по чл. 227, 229, 232 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 234, ал. 1 – 7 и чл. 236 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 74, ал. 4 и чл. 117 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт и обезщетенията по чл. 78, чл. 81б, ал. 4, чл. 82, ал. 5, чл. 85, ал. 5, чл. 104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител;
  4. социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане;
  5. еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи – до стойността на лечението;
  6. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството – общо до 2400 лв.;
  7. (доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност;
  8. направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт;
  9. (доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) обезщетенията и помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, включително изплатените на основание чл. 40, ал. 5 от същия кодекс;
  10. паричните и предметните награди, получени на основание и по реда на нормативен акт;
  11. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) паричните средства по чл. 226з и 298а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 182, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 76, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.

 

Годишна данъчна основа

Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Годишната данъчна основа по ал. 1 на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Годишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице, е 10 на сто от определената по ал. 1 годишна данъчна основа.

Раздел II.
Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец

 

Облагаем доход

Чл. 26. (1) Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.

(2) В облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности:

  1. които се облагат с алтернативни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане;
  2. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) които се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
  3. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(3) При формиране на данъчната печалба едноличните търговци прилагат разпоредбите за пренасяне на данъчна загуба по Закона за корпоративното подоходно облагане.

(4) За целите на определянето на облагаемия доход по ал. 2 частта от неразпределяемите приходи/разходи, съответстващи на дейностите по ал. 2, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи/разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите по ал. 2 и всички нетни приходи от продажби.

(5) Едноличните търговци, които извършват дейности, които подлежат на облагане с алтернативен данък по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, се облагат при условията и по реда на същия закон.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) В облагаемия доход по ал. 1 се включва и превишението над двукратния размер, посочен в нормативен акт, на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец.

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) По реда на ал. 1 – 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

 

Използване на лично имущество на физическото лице за дейност като едноличен търговец

Чл. 27. (1) Физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:

  1. не са в режим на съсобственост, или
  2. са част от съпружеска имуществена общност.

(2) Вещите по ал. 1 се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване.

(3) В случаите по ал. 1 физическото лице – собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и цената по ал. 2.

(4) В случаите по ал. 1, т. 2 другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.

(5) Ако впоследствие вещта по ал. 1 бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице – собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице – собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13. Облагаемият доход се определя като разлика между:

  1. пазарната цена и данъчната стойност – за данъчни амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане;
  2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване – за всички други вещи.

(6) Данъчните временни разлики по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, които са свързани с вещ по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на продажбата по ал. 5 и през следващите години.

(7) Пазарната цена по ал. 5 се приема за цена на придобиване при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице – собственик, както и при последващо прилагане на ал. 2.

 

Годишна данъчна основа

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

(2) Годишната данъчна основа по ал. 1 се намалява със:

  1. направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по ал. 1, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по ал. 1;
  2. разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение по чл. 18, ал. 1, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението – за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган;
  3. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) разликата между направените през годината осигурителни вноски по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване и размера на ползваното облекчение по чл. 20;
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) разликата между допустимия размер на данъчното облекчение по чл. 22в и размера на ползваното облекчение от сумата от годишните данъчни основи;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) разликата между 2000 лв. и размера на данъчното облекчение по чл. 22г.

Раздел III.
Доходи от друга стопанска дейност

 

Облагаем доход

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 29 – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

  1. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
  2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 40 на сто за:

а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство;

б) авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;

в) доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;

  1. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

(2) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В облагаемия доход по ал. 1 не се включват доходи, които са участвали при формиране на облагаем доход по реда на чл. 26 за предходни данъчни години.

 

Облагане на доходи от стопанска дейност на физически лица, регистрирани като земеделски производители

Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

(2) Облагаемият доход на лицата по ал. 1 се формира по реда на чл. 26, като в него:

  1. не се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през данъчни години, предхождащи данъчната година, от която започва облагането на доходите с данък по чл. 14, ал. 2, и за които приходът възниква и следва да се начисли в периода на облагане със същия данък;
  2. се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през периода на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не участват при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване или за следващи години.

(3) Редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, избран от лицата по ал. 1, се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години.

(4) Правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.

(5) Лицата по ал. 1 прилагат Закона за счетоводството, като за тази цел се приравняват на еднолични търговци.

 

Годишна данъчна основа

Чл. 30. (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

Раздел IV.
Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество

 

Облагаем доход

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.

(2) Придобитите вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, се смятат за доходи от наем по ал. 1.

(3) Облагаемият доход за възнаграждения по договори за франчайз и факторинг, както и по други договори за предоставяне за ползване на права, се определя по реда на ал. 1.

 

Годишна данъчна основа

Чл. 32. (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

Раздел V.
Доходи от прехвърляне на права или имущество

 

Облагаем доход

Чл. 33. (1) Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

(2) Облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на:

  1. пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;
  2. произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

(6) Цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е:

  1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;
  2. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице – в случаите на замяна с доплащане;
  3. (доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) нула – когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал; Цената на придобиване по ал. 1 е нула и при последваща продажба или замяна на поземления имот по т. 8, включително на ограничени вещни права върху него;
  4. документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице – в случаите на замяна с доплащане, когато няма документално доказана цена на придобиване на имуществото;
  5. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) частта от непаричната вноска, вписана в учредителния договор, в дружествения договор или в устава на търговско дружество, съответстваща на продадените или на заменените акции и дялове – в случаите на направени непарични вноски в търговско дружество, когато вноската има за предмет имущество, доходите от продажбата или замяната на което са необлагаеми по смисъла на чл. 13, ал. 1 към датата на вписване на вноската в търговския регистър;
  6. пазарната цена по чл. 10, ал. 4 на имуществото, придобито при замяна – в случаите на продажба/замяна на имущество, придобито при замяна;
  7. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана до 1997 г. включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт – в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди 1 януари 1998 г.;
  8. (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) документално доказаната цена на придобиване на поземления имот, съответстваща на частта, за която е учредено право на строеж – в случаите на учредяване право на строеж;
  9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) документално доказаната цена на придобиване на имуществото – предмет на непарична вноска в търговско дружество – в случаите на продажба или замяна на акции и дялове, получени за направени непарични вноски в търговско дружество, с изключение на случаите по т. 5;
  10. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър – в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице – собственик.

(7) Когато продажната цена по ал. 1 се плаща на части в различни данъчни години, за всяка от тези данъчни години облагаемият доход се определя по следната формула:

където:

ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година;

ПЦ е продажната цена;

ЦП е цената на придобиване;

ЧПП е частично полученото плащане през данъчната година.

(8) Когато продажната цена по ал. 2 се плаща на части в различни данъчни години, за всяка от тези данъчни години облагаемият доход се определя по следната формула:

където:

ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година;

ПЦ е продажната цена;

ЦП е цената на придобиване;

ЧПП е частично полученото плащане през данъчната година.

(9) Доходът, получен във връзка с предоставяне на имущество по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, подлежи на облагане независимо от обстоятелствата по чл. 13. Облагаемият доход се определя по следната формула:

където:

ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година;

ДЦ е определената по договора цена на имуществото;

ЦП е цената на придобиване;

ПВ са получените вноски през данъчната година без съдържащите се в тях лихви.

(10) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При прекратяване на договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост преди изтичане срока на договора и без да се прехвърли правото на собственост върху движимото или недвижимото имущество – предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит към момента на прекратяването. Облагаемият доход, определен по реда на чл. 31, се намалява с определения по формулата на ал. 9 облагаем доход, като в този случай „ПВ“ е сумата на неподлежащите на връщане вноски по договора за лизинг, получени през предходни данъчни години.

(11) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаемият доход при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието.

 

Годишна данъчна основа

Чл. 34. Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество е облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година.

Раздел VI.
Доходи от други източници

 

Облагаем доход

Чл. 35. Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от:

  1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
  2. парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
  3. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13;
  4. производствени дивиденти от кооперации;
  5. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;
  6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

Годишна данъчна основа

Чл. 36. (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

Част трета.
ОКОНЧАТЕЛНИ ДАНЪЦИ

Глава шеста.
ОКОНЧАТЕЛЕН ДАНЪК ЗА ДОХОДИ ОТ ИЗТОЧНИК В БЪЛГАРИЯ И ЧУЖБИНА

 

Облагане на доходи на чуждестранни лица

Чл. 37. (1) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) С окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат доходите по чл. 8, ал. 11 и следните доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната:

  1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
  2. стипендии за обучение в страната и чужбина;
  3. лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг;
  4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост;
  5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
  6. авторски и лицензионни възнаграждения;
  7. възнаграждения за технически услуги;
  8. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;
  9. доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия;
  10. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;
  11. (доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество;
  12. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 1 – 9 и по чл. 8, ал. 11 се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи.

(3) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 10 и 11 се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото, намалена с 10 на сто разходи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 12 се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото.

(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато е платена част от продажната цена, при определяне на окончателния данък за продажна цена и документално доказана цена на придобиване на имуществото по ал. 3 и 4 се приемат получената част от продажната цена и съответстващата на нея част от документално доказаната цена на придобиване.

(6) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При прекратяване на договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост преди изтичане срока на договора и без да се прехвърли правото на собственост върху движимото или недвижимото имущество – предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното физическо лице към момента на прекратяването. Внесеният окончателен данък по ал. 1, т. 3 и 11 до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия окончателен данък по ал. 1, т. 4.

(7) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 1, освободени от облагане по чл. 13 и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство.

(8) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Обстоятелствата по ал. 7 се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл. 13.

 

Преизчисляване на окончателен данък по чл. 37

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък, преизчислението се извършва за всички придобити от лицето доходи през годината, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37.

(2) Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37, преизчисленият данък е равен на данъка върху общата годишна данъчна основа или на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28, който би бил дължим за тези доходи, в случай че те са придобити от местно физическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, в случай че те са били извършени от местно физическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.

(3) Когато размерът на внесения окончателен данък за доходите по чл. 37 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2 за същите доходи, разликата подлежи на възстановяване до размера на окончателния данък по чл. 37, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху тези доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели.

(4) Изборът за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50. В данъчната декларация се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.

(5) Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) Алинеи 1 – 5 не се прилагат в случаите, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава – членка на Европейския съюз, с която Република България:

  1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или
  2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:
  3. a) обмен на информация, или

б) сътрудничество при събирането на данъци.

 

Доходи на местни и чуждестранни физически лица

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи от:

  1. дивиденти в полза на едноличен търговец;
  2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:

а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;

б) местно физическо лице от източник в чужбина.

(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми.

(4) Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане:

  1. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина;
  2. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;
  3. от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.

(6) Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.

(7) Пазарната цена по ал. 6 се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6 при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, както и при последващо прилагане на ал. 6.

(8) С окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:

  1. обратно получаване на внесените суми за застраховки „Живот“;
  2. обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи;
  3. получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия;
  4. прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;
  5. изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл. 19, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;
  6. усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато застраховка „Живот“ се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.

(9) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19.

(10) С окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“.

(11) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) С окончателен данък се облагат придобитите от член на кооперация облагаеми доходи от лихви по заеми към кооперацията.

(12) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) С окончателен данък се облагат доходите от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, начислени/изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица.

(13) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки.

Глава седма.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ОБЛАГАНЕ С ПАТЕНТЕН ДАНЪК КЪМ ОБЛАГАНЕ ПО ОБЩИЯ РЕД (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

 

Облагане на доходите от патентна дейност по общия ред

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси, доходите на физическите лица, включително едноличните търговци, за текущата данъчна година се облагат по общия ред на този закон.

(2) В случаите по ал. 1 физическите лица, включително едноличните търговци, не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон.

(3) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на този закон за цялата данъчна година.

 

Приспадане на патентен данък

Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) В случаите по чл. 39, ал. 1 от данъка върху общата годишна данъчна основа или от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се приспада дължимият и внесен патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси към датата на подаване на декларацията за отпадане на основанията за облагане с патентен данък.

(2) Размерът на патентния данък по ал. 1 се удостоверява с документ, издаден от компетентната община.

 

Данъчни облекчения при облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 41. (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Част четвърта.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ. ОПРЕДЕЛЯНЕ, УДЪРЖАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА. ДЕКЛАРИРАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

Глава осма.
АВАНСОВО УДЪРЖАНЕ НА ДАНЪКА

 

Авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина. Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

(3) Месечната данъчна основа се намалява със:

  1. данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2;
  2. данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а за доходите, придобити като морско лице – по данъчна ставка 1 на сто.

(5) Данъкът по ал. 4 се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.

(6) Когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данъка по ал. 4, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания.

(7) Внесеният от работодателя данък по ал. 6 не се удържа от частичното плащане, а се приспада от удържания данък по ал. 5.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Алинея 6 не се прилага за частични плащания за съответния месец, когато пълният размер на начислените от работодателя доходи от трудово правоотношение за този месец е изплатен до 25-о число на следващия месец.

(9) Данъкът по ал. 1 – 8 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.

 

Авансов данък за доходи от стопанска дейност

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

(2) Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.

(3) Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(4) Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.

(6) Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.

(7) Данъкът по ал. 3 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.05.2011 г.) Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) В случаите по ал. 2 лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка.

 

Авансов данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.

(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) В случаите по ал. 2 лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.

(6) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът по ал. 3 и 4 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68.

 

Удостоверяване на изплатен облагаем доход и на удържан данък (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 45. (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При поискване от лицето работодателят по чл. 49, ал. 1 издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък. В служебната бележка се включва и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне на годишния размер на данъка.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Работодателят издава и предоставя на работника/служителя служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък, когато:

  1. трудовото правоотношение е прекратено през течение на годината;
  2. доходът е от правоотношение по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби;
  3. не е работодател по основното трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година – това обстоятелство се установява с писмена декларация, предоставена от работника/служителя;
  4. удържането/възстановяването по чл. 49, ал. 5 и 6 не е извършено до 31 януари на следващата година.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато са налице обстоятелствата по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, служебната бележка по ал. 2 се издава от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.

(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Ако служебната бележка по ал. 1 не е поискана от работника/служителя до 31 януари следващата година, такава се издава при поискване и след определения в ал. 1 срок.

(6) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Служебната бележка по ал. 2 се издава и предоставя на работника/служителя в следните срокове:

  1. до един месец от датата на последното плащане по правоотношението по ал. 2, т. 1, но не по-късно от 31 декември на данъчната година;
  2. до 10 януари на следващата година – в случаите по ал. 2, т. 2 и 3;
  3. до 5 февруари на следващата година – в случаите по ал. 2, т. 4.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.

(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Служебните бележки по ал. 4 и 7 се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им – в срок до 15 април на следващата година.

(9) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Образците по ал. 1, 2, 4 и 7 се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

Глава девета.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ НА ОКОНЧАТЕЛНИЯ ДАНЪК ПО ГЛАВА ШЕСТА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

 

Ставки на окончателния данък по глава шеста

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Ставката на данъка е 10 на сто за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 5, 8, 10, 11 и 12.

(2) Ставката на данъка е 7 на сто за доходите по чл. 38, ал. 8 в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години.

(3) Ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Ставката на данъка за доходите по чл. 38, ал. 13 е 8 на сто.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Окончателният данък по глава шеста се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68.

 

Приложими окончателни данъци (Загл. изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 47. (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а прилагат разпоредбите за облагане на разходите и за данъците, удържани при източника, на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Глава десета.
ГОДИШНО ОБЛАГАНЕ

 

Определяне размера на данъка

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.

(3) От определените по ал. 1 и 2 данъци се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък.

(4) От определения по ал. 1 данък се приспада и удържаният, съответно внесеният през данъчната година окончателен данък за доходи по чл. 37 на физическо лице, което за данъчната година се смята за местно физическо лице.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение, както и от физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а.

(8) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъкът по ал. 1 и 2 след приспаданията по ал. 3 – 5 се закръглява към всеки пълен лев.

 

Годишен данък за доходи от трудови правоотношения

Чл. 49. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.

(2) Когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 се намалява с годишния размер на:

  1. данъчните облекчения по чл. 19 и 22, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение;
  2. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) данъчните облекчения по чл. 18, 20, 22в и 22г.

(4) Алинея 3 се прилага, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следните документи:

  1. копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК – за данъчното облекчение по чл. 18;
  2. копия на договорите със застрахователното/осигурителното дружество – за данъчното облекчение по чл. 19;
  3. копия на документите, удостоверяващи направените вноски – за данъчното облекчение по чл. 20;
  4. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  5. копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в чл. 22 и че предметът на дарението е получен – за данъчното облекчение по чл. 22;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация по чл. 22в, ал. 8, включително приложенията към нея – за данъчното облекчение по чл. 22в;
  7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и декларация по чл. 22г, ал. 7, включително приложенията към нея – за данъчното облекчение по чл. 22г.

(5) Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година.

(6) Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето.

(7) Възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.

(8) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на предходните алинеи не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби.

Глава единадесета.
ДЕКЛАРИРАНЕ

Раздел I.
Годишна данъчна декларация

 

Задължение за подаване на годишна данъчна декларация

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:

  1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28;
  2. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
  3. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) придобитите през годината от източник в чужбина доходи от:

а) дивиденти;

б) ликвидационни дялове;

в) доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 13;

  1. притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.
  2. (нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставените/получените парични заеми, както следва:

а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;

б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за доходите, по ал. 1, т. 1 и 2 и в случаите по чл. 37а.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви „е“ и „и“ от допълнителната разпоредба, подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за тези доходи.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Към годишната данъчна декларация по ал. 1 се прилагат служебните бележки по чл. 45.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава.

(6) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък по ал. 5.

(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а, декларират с годишната данъчна декларация по ал. 1 дължимите и внесените данъци върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(8) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Годишната данъчна декларация по ал. 1 за доходите на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се подава от родителите, съответно настойниците или попечителите.

 

Подаване на годишен отчет за дейността (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността.

(2) Годишен отчет за дейността не подават лицата по ал. 1, за които са изпълнени едновременно следните условия:

  1. не са извършвали дейност през данъчната година;
  2. не са отчели за данъчната година приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство.

 

Освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация

Чл. 52. (1) (Предишен текст на чл. 52 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:

  1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
  2. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:

а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и

б) лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23, и/или

  1. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна т. 2 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) необлагаеми доходи, и/или
  2. (доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна т. 3 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3, и/или
  3. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък, с изключение на случаите по чл. 37а.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Независимо от обстоятелствата по ал. 1 местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация в случаите по чл. 50, ал. 1, т. 4 – 5 и ал. 3.

 

Срок за подаване на годишната данъчна декларация

Чл. 53. (1) Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 4.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Място на подаване на годишната данъчна декларация

Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец, носител на задължението за данъка.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по чл. 50, ал. 8 годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на малолетното, непълнолетното или поставеното под запрещение физическо лице.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато годишната данъчна декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Извън случаите по ал. 1 – 3 годишната данъчна декларация се подава в Териториалната дирекция – София, на Националната агенция за приходите.

Раздел II.
Декларация за дължими данъци (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

 

Задължение за подаване на декларацията за дължими данъци

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.

(3) В декларацията по ал. 1 не се посочва удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Декларацията по ал. 1 не се подава от предприятия, за които се прилага схема за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на дължимите данъци по този закон.

 

Срок за подаване на декларацията за дължими данъци

Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

 

Място на подаване на декларацията за дължими данъци

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.

 

Удостоверение за платен данък от чуждестранно физическо лице

Чл. 58. (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишен текст на чл. 58, изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) По искане на чуждестранното лице удостоверението за внесен данък върху общата годишна данъчна основа и/или за внесен данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се издава поотделно за отделните видове доходи по чл. 8 освен в случаите, когато доходът е реализиран чрез определена база.

Раздел III.
Данъчна декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Задължение за подаване на данъчна декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 59. (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Срок за подаване на данъчната декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 60. (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Място на подаване на данъчната декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 61. (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Раздел IV.
Срокове и място за подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от едноличен търговец

 

Задължение и срокове за подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от еднолични търговци

Чл. 62. За дейностите, облагани по чл. 26, ал. 5, едноличните търговци прилагат разпоредбите за деклариране на данъка на Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

Място на подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от еднолични търговци

Чл. 63. Декларациите по чл. 62 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.

Раздел V.
Утвърждаване на образци

 

Утвърждаване на образци

Чл. 64. (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Образците на данъчните декларации и декларациите по чл. 29а, ал. 4, чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

(3) Образците на сметка за изплатени суми и на служебна бележка по този закон, както и на удостоверението по чл. 58 и справката по чл. 73, ал. 1, се утвърждават със заповед на министъра на финансите.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Заповедите и образците по ал. 1 и 3 се обнародват в „Държавен вестник“.

Глава дванадесета.
ВНАСЯНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

Раздел I.
Срокове и място за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода

 

Срокове за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода

Чл. 65. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1 – 9 и чл. 38, ал. 10 и 12 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 4 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял.

(5) Алинея 4 не се прилага за доходите от ликвидационни дялове в случаите на прехвърляне на имущество при преобразуване по реда на чл. 265 от Търговския закон, за които данъкът се внася по реда на чл. 67 от едноличния търговец, придобил дохода.

(6) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 10 – 12 и чл. 38, ал. 5 се внася по реда на чл. 67 от лицето, придобило дохода.

(7) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 8 и 11 се удържа и внася от застрахователното/осигурителното дружество, когато то е местно лице, съответно от кооперацията, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице.

(8) Застрахователното/осигурителното дружество по ал. 7 установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9 въз основа на писмена декларация, предоставена от физическото лице – носител на задължението за данъка.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 13 се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.

(10) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 8, ал. 11 се удържа и внася от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от местното юридическо лице, от едноличния търговец, от мястото на стопанска дейност или определената база в страната.

(11) (Предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6. Работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по чл. 49, ал. 5 в срок до 25 февруари на следващата година.

(12) (Предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

(13) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Не се удържа и внася авансов данък по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.

 

Място за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода

Чл. 66. (1) (Предишен текст на чл. 66 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Надвнесен данък или недължимо платени суми за данъци за доходи по чл. 37, ал. 1, т. 1 – 9 и чл. 38, придобити от чуждестранни физически лица, се възстановяват от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът за дохода на лицето.

Раздел II.
Срокове и място за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода

 

Срокове за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода

Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Не се внася авансов данък по чл. 43, ал. 6 и чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът по чл. 46, определен към момента на замяната по чл. 38, ал. 5, се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, включително при последваща замяна на акциите или дяловете във връзка с преобразуване на търговски дружества.

(4) Дължимият данък по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

 

Място за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода

Чл. 68. (1) Данъкът по чл. 43, 44, 46 и 48 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец.

(2) Данъкът по ал. 1 на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.

(3) Когато не може да се установи мястото за внасяне на данъка по реда на ал. 1 и 2, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София-град.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Надвнесен данък или недължимо платени суми за данъци за доходи по чл. 37, ал. 1, т. 10 – 12 и чл. 38, придобити от чуждестранни физически лица, се възстановяват от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът за дохода на лицето.

Раздел III.
Срокове и място за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Срокове за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък

Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Място за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък

Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Раздел IV.
Срокове и място за внасяне на алтернативни данъци от еднолични търговци

 

Срокове за внасяне на алтернативни данъци от едноличните търговци

Чл. 71. За дейностите, облагани по чл. 26, ал. 5, едноличните търговци прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане относно сроковете за внасяне на данъка.

 

Място на внасяне на алтернативни данъци от еднолични търговци

Чл. 72. Данъците по чл. 71 се внасят в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.

Част пета.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ, ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ НА ДРУГИ ЗАКОНИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК, УДЪРЖАН В ДРУГА ДЪРЖАВА – ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

Глава тринадесета.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

 

Задължения за предоставяне на информация от платци на доходи

Чл. 73. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи:

  1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
  2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
  3. от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3;
  4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 9, 20, 21 и 24, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При преобразуване или прехвърляне на предприятие справката по ал. 1 се изготвя от правоприемника.

(3) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Доходите по чл. 38, ал. 1, т. 2 се включват в справката по ал. 1 за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, за данъчната година на начисляване на сумите – в случаите на скрито разпределение на печалбата, или за данъчната година на начисляване на ликвидационния дял. В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходите се включват в справката по ал. 1 за данъчната година на прехвърлянето.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Справката по ал. 1 се предоставя в срок до 30 април на следващата година на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност на предприятие справката по ал. 1 се предоставя в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато лицата по ал. 1 са изплатили през данъчната година доходи на повече от 5 физически лица, справката по ал. 1 се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Работодателите периодично предоставят информация за изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи. Министърът на финансите издава наредба за съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните.

 

Задължение за предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, както и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината.

(2) Пенсионноосигурителните дружества по глава девета, раздел ІІ от Кодекса за социално осигуряване предоставят на Националната агенция за приходите информация за пенсиите, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) Застрахователите по смисъла на Кодекса за застраховането предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Информацията се предоставя по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(4) В справката по чл. 73, ал. 1 не се включват доходите, изплатени на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, за които се предоставя информация по реда на ал. 1 – 3.

(5) Работодателите предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(6) При преобразуване или прехвърляне на предприятие информацията по ал. 1 – 5 се изготвя и предоставя от правоприемника. При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност информацията по ал. 1 – 5 се предоставя в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(7) Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, информацията по ал. 1 се предоставя от чуждестранното физическо лице, местно на друга държава – членка на Европейския съюз.

 

Задължения за предоставяне на информация от държавни органи

Чл. 74. (1) Министерството на вътрешните работи при поискване от органите по приходите предоставя необходимата информация за установяване дали едно лице е местно или чуждестранно съгласно глава първа.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 15 декември предоставя на Националната агенция за приходите актуални данни за населението по настоящ адрес, обобщени по населени места.

Глава четиринадесета.
ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

 

Приоритетно прилагане на данъчна спогодба или друг международен договор

Чл. 75. Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

 

Данъчен кредит

Чл. 76. (1) Извън случаите по чл. 75 при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.

(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

(4) При необходимост министърът на финансите може да:

  1. определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;
  2. уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните доходи, получени от съответен източник;
  3. не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.

 

Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане

Чл. 77. При определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Глава петнадесета.
ПРИСПАДАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК, ПЛАТЕН В ДРУГА ДЪРЖАВА – ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

 

Приспадане на данък, удържан в друга държава – членка на Европейския съюз

Чл. 78. (1) Удържаният данък в Кралство Белгия, Република Австрия или във Великото Херцогство Люксембург за доходи от спестявания, изплатени от агент-платец на местни физически лица, с изключение на еднолични търговци, се приспада от дължимия данък върху общата годишна данъчна основа на лицето, определен в подадената годишна данъчна декларация по чл. 50.

(2) Ако след приспадането по ал. 1 има остатък, той се възстановява въз основа на искане в сроковете и по реда на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Към годишната данъчна декларация по ал. 1, съответно към искането по ал. 2, се прилага документ, удостоверяващ размера на дохода и удържания в държавата по ал. 1 данък, издаден от компетентните данъчни власти на тази държава.

 

Възстановяване на данък, удържан в друга държава – членка на Европейския съюз (Загл. изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 79. (1) Физическо лице, с изключение на едноличните търговци, което не е имало задължение за подаване на декларация по чл. 50, има право да си възстанови удържания данък в Кралство Белгия, Република Австрия или във Великото Херцогство Люксембург за доходи от спестявания, изплатени от агент-платец.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на искане в сроковете и по реда на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Към искането по ал. 2 се прилага документ, удостоверяващ размера на дохода и удържания в държавата по ал. 1 данък, издаден от компетентните данъчни власти на тази държава.

Част шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 80. (1) Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

 

Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми.

(2) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер 15 на сто от недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

 

Чл. 80б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Физическо лице, което, като е задължено, не издаде документ по чл. 9, ал. 2 за придобитите от него доходи, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.

(2) За нарушенията по ал. 1 глобата се налага поотделно за всеки неиздаден документ.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв.

 

Чл. 81. (1) (Предишен текст на чл. 81 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Лице – платец на доход, което, като е задължено, не удържи или не внесе в срок данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 2000 лв.

 

Чл. 81а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Лице – платец на доход, което, като е задължено, не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, образците по чл. 45, ал. 1, 2, 4 и 7, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. За нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв.

 

Чл. 82. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията по чл. 73 и 73а, както и за посочване на неверни или непълни данни, се налага глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) За нарушения по ал. 1, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв.

 

Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Лице, което не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 1 за представяне на годишен отчет за дейността или не го представи в срок, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв.

 

Чл. 84. (1) Работодател по основно трудово правоотношение, който не изпълни задължението си за определяне на годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв.

 

Чл. 85. (1) Нарушенията по този закон се установяват с акт на орган по приходите.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Актовете за установяване на нарушенията се съставят и наказателните постановления се издават, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Чл. 86. За налагането на административни наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

 

  • 1. По смисъла на този закон:
  1. „България“ или „страната“ е Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.
  2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) „Постоянен адрес“ е адресът по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за българските лични документи.
  3. „Място на стопанска дейност“ е място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  4. „Определена база“ е определена база по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  5. „Дивидент“ е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

  1. „Ликвидационен дял“ е:

а) ликвидационен дял по смисъла на Търговския закон, включително дела от имуществото, начислен на съдружник при прекратяване на събирателно или командитно дружество;

б) паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество;

в) полагащата се дялова вноска при прекратяване на членство в кооперация или при прекратяване на кооперация;

г) имуществото, прехвърлено при преобразуване чрез прехвърляне на имущество на едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон;

д) доход с характер на дял по букви „а“ – „г“ при прекратяване на търговско дружество/кооперация или при прекратяване на членство в търговско дружество/кооперация в чужбина.

  1. „Лихва“ е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.
  2. (доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Франчайз“, „факторинг“, „скрито разпределение на печалбата“, „авторски и лицензионни възнаграждения“ и „възнаграждения за технически услуги“ са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
  3. „Пазарна цена“ е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  4. „Произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.
  5. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Разпореждане с финансови инструменти“ за целите на чл. 13, ал. 1, т. 3 са сделките:

а) (доп. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;

б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

в) (нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;

г) (предишна б. „в“ – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

  1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Допълнително доброволно осигуряване“ е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване, както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.
  2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Доброволно здравно осигуряване“ е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване, както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.
  3. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Застраховки „Живот“ са видовете застраховки по раздел I, т. 1 и 3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането, сключвани от застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането, или от застрахователи със седалище в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
  4. „Доходи от инвестиции на техническите резерви“ е разпределената от застраховател по партидите на застрахованите лица част от нетния финансов приход от инвестициите на средствата на математическия (премийния) резерв.
  5. „Застрахователно обезщетение“ е застрахователно обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането.
  6. „Рента“ е доход, който получава собственикът на земеделска земя за ползването й от кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите.
  7. „Аренда“ е доход, който арендодателят получава по силата на договор за аренда.
  8. „Производствени дивиденти“ са дивидентите, изплатени на член-кооператорите за произведената от тях и продадена на кооперацията продукция.
  9. „Потребителски дивиденти“ са дивидентите, разпределени за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията.
  10. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Непреработен продукт от селско стопанство“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
  11. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
  12. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
  13. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Лечебни заведения“ са лечебните заведения по Закона за лечебните заведения.
  14. „Дарение за култура“ е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.
  15. „Трудови правоотношения“ са:

а) правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда;

б) правоотношенията с държавни служители и правоотношенията между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица – от една страна, и служещите в съответните министерства – от друга;

в) (доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) правоотношенията с членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители по Закона за съдебната власт, включително с кандидатите за младши съдии и младши прокурори във връзка с получаването на възнаграждение за периода на обучението им, както и правоотношенията по Закона за Конституционен съд;

г) правоотношенията между Българската православна църква или друго регистрирано вероизповедание по Закона за вероизповеданията – от една страна, и нейните (неговите) служители с духовно звание – от друга страна;

д) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) правоотношения с лица, получаващи доходи от изборни длъжности;

е) (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната;

ж) (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) правоотношенията между работодател по т. 27 и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице;

з) (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9;

и) (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери;

к) (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) правоотношенията със специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определени по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

  1. (доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
  2. „Упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец.
  3. „Лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

  1. „Извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
  2. „Интелектуална собственост“ е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и записи за телевизионни или радиопредавания; върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели, чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).
  3. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Собствен капитал на предприятието“ във връзка с прилагането на чл. 33, ал. 11 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.
  4. „Предприятие“ е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
  5. „Данъчна спогодба“ е:

а) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите;

б) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата;

в) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите;

г) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществата;

д) спогодби и договори за избягване на двойното данъчно облагане в областта на международния въздушен транспорт без оглед на това, дали посочените спогодби и договори са междудържавни или междуправителствени.

  1. „Данъчен кредит“ е правото при определените от този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина.
  2. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
  3. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  4. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  5. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  6. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  7. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  8. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  9. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  10. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  11. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  12. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  13. „Средно претеглена цена“ е цената, която се определя по следната формула:

където:

СПЦ е средно претеглена цена;

ЦП1,2…n е цената на придобиване на съответния финансов актив;

БР1,2…n е броят на финансовите активи, придобити на цена ЦП1,2…n.

  1. (отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  2. „Доходи от спестявания“ са:

а) доходите, свързани с всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали са гарантирани с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки, лихвите и отстъпките от облигации и бонове, както и доходите от продажба на облигации и бонове (премии и печалби); не се смятат за доход от спестявания неустойките за закъснели плащания;

б) доходите от лихви, реализирани или капитализирани при продажбата, възстановяването или обратното изкупуване на вземанията за дълг по буква „а“;

в) доходите по букви „а“ и „б“, изплатени пряко или чрез агент-платец и разпределени от:

аа) колективна инвестиционна схема, лицензирана в друга държава членка;

бб) агент-платец, сертифициран в държавата членка, в която е установен, като приравнен на колективна инвестиционна схема;

вв) колективна инвестиционна схема, установена в трета държава;

г) доходите от продажба, възстановяване или обратно изкупуване на акции и дялове в лица по букви „аа“, „бб“ и „вв“, при условие че тези лица инвестират пряко или косвено (чрез лица по букви „аа“, „бб“ и „вв“) повече от 40 на сто от активите си във вземания за дълг по буква „а“.

  1. „Агент-платец“ е всяко лице, извършващо стопанска дейност на територията на Кралство Белгия, Република Австрия и Великото Херцогство Люксембург, което изплаща доход от спестявания на местни физически лица по този закон, включително когато е посредник при изплащането на дохода.
  2. (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Недвижим жилищен имот“ във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди.
  3. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Основно трудово правоотношение“ е трудовото правоотношение по т. 26, което е възникнало първо по време. При определяне на основното трудово правоотношение не се вземат предвид трудовите правоотношения по т. 26, буква „и“.
  4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Годишен отчет за дейността“ е отчетът по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
  5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Морско лице“ е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
  6. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са тези по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
  7. (нова – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Доход от стопанска дейност на физически лица“ за целите на чл. 29а е доходът от дейността за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са търговци по смисъла на Търговския закон.
  8. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Данъчна стойност“ за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
  9. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Депозитни сметки“ са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).
  10. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията“ е държавната парична награда на лица за изключителните им постижения и цялостен принос в областта на културата, науката, образованието, отбраната и националната сигурност, здравеопазването, спорта и др., за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичните институции и защитата на човешките права и свободи, за борба с бедствия и аварии, за опазване на околната среда и за проявена лична доблест, предоставена по реда на Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.
  11. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Предприятие в затруднение“ за целите на чл. 48, ал. 7 е предприятие по смисъла на Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г. (OB, С 204/1 от 1 юли 2014 г.).

 

  • 2. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО на Съвета относно общата схема за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношения на дружества от различни държави членки и Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.

Преходни и Заключителни разпоредби

 

  • 3. Законът за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 63 от 2006 г.) се отменя.

 

  • 4. (1) Лице, което към 31 декември 2006 г. е основен работодател по смисъла на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, преизчислява по реда на същия закон окончателно данъка върху доходите от трудови и приравнени по тях правоотношения на годишна база до 31 януари 2007 г.

(2) За разликата в данъка във връзка с преизчисляването по ал. 1 се прилага чл. 49, ал. 5, 6 и 7.

(3) Работодателите по смисъла на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица издават служебната бележка по чл. 38 на същия закон за доходи от трудови правоотношения, получени през 2006 г.

 

  • 5. За облагаем доход от трудови правоотношения по смисъла на този закон, начислен, но неизплатен до влизането в сила на този закон, размерът на дължимия авансов данък при окончателното изплащане на дохода се определя по чл. 42, ал. 3.

 

  • 6. (1) Доходите, получени до влизането в сила на този закон, различни от доходи от трудови правоотношения, и подлежащи на облагане по отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, за които датата на придобиване на дохода по този закон е след 1 януари 2007 г., се приспадат при определяне на облагаемия доход по този закон.

(2) Частта от облагаемите доходи, които на основание чл. 22, ал. 2 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица не са участвали при определяне на данъчната основа по смисъла на същия закон, се декларират като облагаем доход по този закон през следващите данъчни години до изчерпване на остатъка от годините по чл. 22, ал. 2 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

 

  • 7. (1) Доходите, получени през 2006 г. и подлежащи на деклариране по реда на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, се декларират до 15 април 2007 г. с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 41 от същия закон.

(2) Предприятията, изплатили през 2006 г. на физически лица доходи, различни от доходи от трудови правоотношения и пенсии, подават справката по чл. 57 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица в срок до 15 април 2007 г.

 

  • 8. (1) Дължимият данък за доходи, получени през 2006 г., се внася в сроковете и по реда на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

(2) За внесения данък по ал. 1 се ползва отстъпка при условията, по реда и в размера, определени с отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

 

  • 9. Образците на годишна данъчна декларация за 2006 г. и справката за 2006 г. по чл. 57 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица се утвърждават в срок до 10 януари 2007 г. със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

 

  • 9а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2014 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2014 г.

 

  • 9б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Разпоредбите на чл. 53 се прилагат и при декларирането на доходите за 2014 г. в годишната данъчна декларация по чл. 50.

 

  • 10. (В сила от 24.11.2006 г.) Образците на сметката за изплатени суми и служебната бележка по чл. 45, ал. 4, на удостоверението по чл. 58 и на данъчната декларация по чл. 59, ал. 1 се утвърждават в срок до 31 декември 2006 г. със заповеди на министъра на финансите. Образците и заповедите се обнародват в „Държавен вестник“.

 

  • 10а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) (1) Лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто ползват данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон.

(2) Лицата, на които до 31 декември 2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане.

(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок.

 

  • 10б. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г.) В облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения съгласно § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

 

  • 11. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. – Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 2000 г., изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68 и 82 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 12. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) в § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 13. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34 и 59 от 2006 г.) в чл. 42, ал. 1 и 3 и § 19г, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 14. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37 и 63 от 2006 г.) в чл. 40, ал. 3 и чл. 41 думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 15. В Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България (ДВ, бр. 59 от 2003 г.) в чл. 2, ал. 2 думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 16. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33 и 68 от 2006 г.) в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 17. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; бр. 85 от 1995 г. – Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 33 от 1996 г.; бр. 22 от 1997 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 17, 24, 30 и 69 от 2006 г.) в чл. 33, ал. 2 думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 18. В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; бр. 44 от 2001 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 28, 32 и 38 от 2005 г., бр. 24, 30 и 63 от 2006 г.) в чл. 15а думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 19. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 82 и 86 от 2006 г.) в чл. 178, ал. 2, т. 1 думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 20. В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 98 от 1991 г., бр. 44 от 1996 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 24, 80 и 90 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 24 и 63 от 2006 г.) в чл. 10л, ал. 3 думите „Закона за облагане доходите на физическите лица“ се заменят със „Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.

 

  • 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

––––––––-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 ноември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2007 Г.)

  • 27. (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 18, 19, 22 – 24, 26 – 28, 30 – 40, т. 44, буква „б“, т. 47, 48, т. 49, буква „а“, т. 50 – 62, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 76, 77, т. 83, букви „а“ и „г“, т. 85, буква „а“, т. 91, 93, 94, т. 98, буква „а“, подбуква „аа“, изречение второ относно замяната, подбуква „бб“, изречение второ относно замяната, подбуква „вв“, изречение второ относно замяната, и подбуква „гг“, изречение второ относно замяната, т. 99, букви „г“ и „д“, т. 101, буква „б“ и т. 102, § 8, § 9, т. 4, буква „а“, т. 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

(2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

  • 48. (1) С окончателен данък по чл. 38, ал. 8 се облага брутната сума на облагаемите доходи от застраховки „Живот“, придобити на датата на изменение на застрахователния договор, за който е ползвано данъчно облекчение по реда на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 63 и 102 от 2006 г.; отм., бр. 95 от 2006 г.), в договор, за който не може да се ползва данъчно облекчение по чл. 19.

(2) Не се облагат с окончателен данък доходите по чл. 38, ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

 

  • 49. Предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31 декември 2004 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение.

 

  • 50. (1) Доходите по чл. 33, ал. 3, за които датата на прехвърляне на собствеността е преди 1 януари 2007 г., се смятат за придобити на датата, определена в чл. 11, ал. 1.

(2) Доходите по чл. 33, ал. 11, за които датата на съдебното решение за прехвърляне е преди 1 януари 2007 г., се смятат за придобити на датата, определена в чл. 11, ал. 1.

 

  • 51. (1) За задълженията за окончателен годишен (патентен) данък, възникнали до 31 декември 2007 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица или на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(2) Започналите към 31 декември 2007 г. производства по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за окончателен годишен (патентен) данък се довършват от органите на Националната агенция за приходите.

 

  • 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

  • 19. В справката по чл. 73, ал. 1 за изплатени доходи на физически лица за данъчната 2008 г. се включват и изплатените през същата година доходи по чл. 38, ал. 1, когато тези доходи не са включени в справка за предходни данъчни години.

 

  • 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 25 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2009 Г.)

  • 13. Законът влиза в сила от 1 юни 2009 г., с изключение на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, която влиза в сила три години след приемането на програмата по § 11.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

  • 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

  • 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

 

(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 02.06.2009 Г.)

  • 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
  1. параграфи 3, 5, 6 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.;
  2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;
  3. параграф 21, който влиза в сила от 1 юни 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 95 от 2009 г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 99 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 100 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 24. Когато доход по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби е начислен, но неизплатен до 31 декември 2009 г., размерът на дължимия авансов данък се определя по реда на чл. 42 на базата на месечната данъчна основа, определена от изплатения през съответния месец доход.

 

  • 25. Член 51 се прилага и по отношение на годишния отчет за дейността за 2009 г. Годишни финансови отчети за 2009 г. и одиторски доклади към тях не се подават в Националната агенция за приходите.

 

  • 26. Преотстъпването на данък по чл. 48, ал. 6 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г., преотстъпването може да се приложи и за 2010 г. Преотстъпване на авансови вноски за данъка на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.

 

  • 27. Администратор на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 е министърът на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи.

 

  • 28. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 може да се ползва до 31 декември 2013 г., включително за данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28 за 2013 г.

 

  • 29. Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения на морски лица, начислени след 31 декември 2009 г. за предходни данъчни години, се определя по реда на чл. 42, ал. 4, в сила към датата на начисляване на дохода.

 

  • 29а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2009 г. се декларират и паричните заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5.

 

  • 30. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.

 

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

  • 84. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

(ОБН – ДВ, БР. 16 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 26.02.2010 Г.)

  • 155. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбата на § 74, който влиза в сила от 1 март 2010 г., и на § 135, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 49 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2010 Г.)

  • 10. Законът влиза в сила от 1 юли 2010 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

  • 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

  • 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 32, 33, 36 и 51, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

  • 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

  • 15. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2010 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 29 и чл. 26 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2010 г., като в Приложение 3 и 3а, Част 1, Таблица 1 се посочват с код 10.

 

  • 16. Декларацията по чл. 29а, ал. 4, с която се упражнява правото на избор от лицата по чл. 29а, ал. 3, за 2011 г. се подава в срок до 31 май 2011 г.

 

  • 17. (1) Регистрираните тютюнопроизводители и земеделски производители, независимо от регистрацията им по Закона за данък върху добавената стойност, могат да изберат облагаемият им доход за 2010 г. да се определи по чл. 26 и да се обложи с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

(2) Правото на избор по ал. 1 се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2010 г., а ако такава е подадена преди обнародването на този закон в „Държавен вестник“ – с подаване на нова декларация в срок до 30 април 2011 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца, следващ месеца на обнародване на този закон в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 03.05.2011 Г.)

  • 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
  1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
  2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
  3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
  4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 51 ОТ 2011 Г.)

  • 10. (1) Закрива се фонд „Социално подпомагане“ – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Наличните средства на закрития фонд „Социално подпомагане“ се прехвърлят по бюджета на фонд „Социална закрила“.

(2) Фонд „Социална закрила“ е право-приемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закрития фонд „Социално подпомагане“ по баланса и отчета към деня на влизане в сила на този закон.

 

  • 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика утвърждава правилника за организацията и дейността на фонд „Социална закрила“ и методика за разпределение на средствата по фонда.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика определя членовете на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“.

(3) До определянето на членовете на управителния съвет и назначаването на изпълнителния директор по ал. 2 досегашните членове на управителния съвет на закрития фонд „Социално подпомагане“ продължават да осъществяват правомощията си.

(4) До утвърждаването на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за дейността на управителния съвет на фонд „Социално подпомагане“ (необнародван), издаден на основание на отменения чл. 30.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

  • 17. Доходите от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, начислени, но неизплатени до 31 декември 2011 г., се облагат по реда на чл. 38, ал. 12 при изплащането им.

 

  • 18. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2011 г., под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за съответната година.

 

  • 19. Член 48, ал. 8, чл. 52, ал. 1 и 2 и чл. 53, ал. 4 се прилагат и при облагане на доходите за 2011 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

 

(ОБН. – ДВ, БР. 40 ОТ 2012 Г.)

  • 18. В срок до 7 дни от влизането в сила на този закон лечебните заведения, към които има разкрити ТЕЛК, извършващи освидетелстване (преосвидетелстване) на деца до 16-годишна възраст, са длъжни да осигурят участието на специалист по детски болести в състава на ТЕЛК.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 22. Разпоредбите на § 1, 2, 3, 12, 13, 14, 15 и 21 влизат в сила от 1 юни 2012 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 81 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2012 Г.)

  • 6. Законът влиза в сила от 1 септември 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)

  • 58. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2012 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2012 г.

 

  • 59. Внесеният през четвъртото тримесечие на 2012 г. окончателен данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се декларира в действащите към 31 декември 2012 г. срокове и ред на раздел II от глава единадесета на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

 

  • 60. По реда на раздел II от глава единадесета на Закона за данъците върху доходите на физическите лица се декларират и данъците, дължими за доходи, начислени/изплатени до 31 декември 2012 г., подлежащи на внасяне след 1 януари 2013 г., както и данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е 31 юли 2013 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 61, т. 2, буква „а“, т. 3, 4 и 6, т. 7 – относно чл. 86, ал. 7, и т. 9 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“, § 61, т. 5, т. 7 – относно чл. 86, ал. 5 и 6, и т. 8, които влизат в сила от 1 април 2013 г., и § 47, т. 9, буква „в“ – относно чл. 159, ал. 5, и т. 11, които влизат в сила от 1 юли 2013 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2013 Г.)

  • 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)

  • 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който влиза в сила след постановяване на решение на Европейската комисия за удължаване срока на действие на съществуващата разрешена схема на държавна помощ.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2014 Г.

 

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 20.12.2013 Г.)

  • 95. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.

 

Приложение към глава седма

(Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

  • 11. Декларацията по чл. 29а, ал. 4, с която се упражнява правото на избор от регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност лица по чл. 29а, ал. 1, за 2014 г. се подава в срок до 31 януари 2014 г.

 

  • 12. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2013 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2013 г.

 

  • 13. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 може да се ползва до 31 декември 2020 г. само след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.

 

  • 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ДРУЖЕСТВАТА, РЕГИСТРИРАНИ В ЮРИСДИКЦИИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ, СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЛИЦА И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 1 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)

  • 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

  • 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
  1. параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
  3. параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

 

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 2003/48/ЕО НА СЪВЕТА от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания

ДИРЕКТИВА 90/434/ЕИО 1990 относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки

Закон за местните данъци и такси – счетоводство

Закон за местните данъци и такси – счетоводство

Закон за местните данъци и такси

закон за местните данъци и такси
закон за местните данъци и такси

В сила от 01.01.1998 г.

Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.

Обн. ДВ. бр.117 от 10 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.71 от 23 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.105 от 8 Септември 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.102 от 15 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.109 от 18 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.56 от 7 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., доп. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.106 от 3 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.100 от 13 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.30 от 17 Април 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., доп. ДВ. бр.61 от 9 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (ИЗМ. – ДВ 119 ОТ 2002 Г., СИЛА ОТ 01.01.2003 Г.)

Раздел I.
Местни данъци

 

Чл. 1. (1) (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 1, доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:

  1. данък върху недвижимите имоти;
  2. данък върху наследствата;
  3. данък върху даренията;
  4. данък при възмездно придобиване на имущество;
  5. данък върху превозните средства;
  6. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) патентен данък;
  7. (нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) туристически данък;
  8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) други местни данъци, определени със закон.

(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

 

Чл. 2. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2006 г.) Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

 

Чл. 3. (1) (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчните декларации по ал. 1 могат да се подават и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Чл. 4. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.

(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.

 

Чл. 5. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Общините предоставят ежедневна информация по електронен път на Министерството на финансите за:

  1. идентификационните данни за задължените лица по този закон;
  2. обектите на облагане с местни данъци и такси, данъчните им оценки и отчетните им стойности;
  3. правата на собственост и ползване върху обектите на облагане;
  4. данъчните облекчения и освобождавания по този закон;
  5. размера на задълженията по видове данъци и такси, плащанията и непогасените задължения;
  6. мерки за обезпечаване и събиране на вземанията по този закон;
  7. други данни от значение за определянето, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите.

(3) Заповедта по ал. 2 се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.

Раздел II.
Местни такси (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 6. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Общините събират следните местни такси:

а) за битови отпадъци;

б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;

в) (доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги;

г) (отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

д) за технически услуги;

е) за административни услуги;

ж) за откупуване на гробни места;

з) (отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

и) (нова – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) за притежаване на куче;

к) (предишна б. „и“ – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) други местни такси, определени със закон.

(2) За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.

 

Чл. 7. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.

 

Чл. 8. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

  1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
  2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
  3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи. В случаите на освобождаване от такси по решение на общинския съвет разходите по предоставяне на услугата са за сметка на общинските приходи.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.

 

Чл. 9. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

 

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Местните такси се събират от общинската администрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(3) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.

(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, се издава от кмета след решение на общинския съвет.

 

Чл. 9б. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

 

Чл. 9в. (Нов – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.

Глава втора.
МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел I.
Данък върху недвижимите имоти

 

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., нова – ДВ, бр. 61 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

 

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

 

Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

 

Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

 

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.

(5) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

 

Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

 

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

 

Чл. 17. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

 

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.

(2) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната агенция за приходите по електронен път предоставя на общинската администрация в 14-дневен срок от получаването на искане информация относно обектите с регистрирани фискални устройства.

 

Чл. 19. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 3, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.

 

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

 

Чл. 21. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

(2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 2.

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

 

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

 

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 4 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

 

Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:

  1. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините, за имотите – публична общинска собственост;
  2. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата, за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
  3. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
  4. читалищата;
  5. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
  6. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
  7. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
  8. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
  9. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;
  10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
  11. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

11а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) сградите – културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;

  1. музеите, галериите, библиотеките;
  2. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
  3. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  4. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
  5. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  6. (нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;
  7. (нова – ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „B“, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „C“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 25 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

  1. (нова – ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) сградите, въведени в експлоатация след 1 януари 1990 г. и преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „C“, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „D“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 25 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок три години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.

(5) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.

 

Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

 

Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

 

Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

 

Чл. 28. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Раздел II.
Данък върху наследствата

 

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

 

Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

 

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

 

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.

(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.

(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

 

Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:

  1. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) недвижимите имоти на територията на страната – по данъчна оценка съгласно приложение № 2;
  2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;
  3. ценните книжа – по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
  4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) превозните средства – по застрахователна стойност;

4а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

  1. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;
  2. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни;
  3. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.

(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

 

Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:

  1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
  2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
  3. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1000 лв.;
  4. предвидените в закона облекчения.

 

Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

 

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за братя и сестри и техните деца – от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за лица извън посочените в т. 1 – от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

 

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:

  1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
  2. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имуществото, завещано на държавата и общините;

2а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;

  1. обикновената покъщнина;
  2. дребният земеделски инвентар;
  3. библиотеките и музикалните инструменти;
  4. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена – до четвърта степен;
  5. неполучените пенсии на наследодателя;
  6. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 2а се прилага и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

 

Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

 

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

 

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя в полза на трети лица.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

 

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.

Раздел III.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

 

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(5) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

 

Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

 

Чл. 46. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

(2) Имуществото се оценява, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно приложение № 2;
  2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5.

(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.

 

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:

(буква „а“ отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

  1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. „б“, изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;
  2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. „в“, изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между лица извън посочените в т. 1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

 

Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:

  1. придобитите имущества от:

а) държавата и общините;

б) (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца;

в) Българският Червен кръст;

г) (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;

д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;

е) (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;

ж) (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9.

  1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) даренията за лечение на граждани на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;
  2. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;
  4. обичайните подаръци;
  5. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
  6. даренията в полза на народните читалища;
  7. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
  8. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;
  9. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) чуждите държави за придобиване на недвижими имоти – при условията на взаимност;
  10. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Освобождава се от данък полученото имущество по ал. 1, както и последващото прехвърляне на трети лица, при условие че прехвърлянето е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация по ал. 1 или които са посочени като основание за освобождаване от данък. При неизпълнение на условията за освобождаване несъбраният данък става дължим.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 1, букви „б“, „в“, „г“ и „е“, т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.

 

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

 

Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

 

Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят ежедневно по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства за регистрираните, отчислените и спрените от движение пътни превозни средства, включително и информация за екологичната им категория.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването.

Раздел IV.
Данък върху превозните средства

 

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:

  1. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
  2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

 

Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

 

Чл. 54. (1) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на общините:

  1. ежедневно – чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или
  2. ежемесечно – на електронен носител.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 1 не се прилага, когато:

  1. пътното превозно средство е придобито по наследство;
  2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;
  3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;
  4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;
  5. са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишен текст на чл. 54, изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(6) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.

(7) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.

(8) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

(9) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(10) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност – документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(11) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

(12) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.

 

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) За леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

  1. до 37 kW включително – от 0,34 до 1,02 лв. за 1 kW;
  2. над 37 kW до 55 kW включително – от 0,40 до 1,20 лв. за 1 kW;
  3. над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;
  4. над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;
  5. над 110 kW – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW.

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

 

Брой на годините от годината Коефициент
на производство, включително
годината на производство
Над 14 години 1
Над 5 до 14 години включително 1,5
До 5 години включително 2,8

(2) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки автомобили в размер, както следва:

  1. товарно ремарке – от 5 до 15 лв.;
  2. къмпинг ремарке – от 10 до 30 лв.

(3) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за мотопеди в размер от 10 до 30 лв., а за мотоциклети – в размер, както следва:

  1. до 125 куб. см включително – от 12 до 36 лв.;
  2. над 125 до 250 куб. см включително – от 25 до 75 лв.;
  3. над 250 до 350 куб. см включително – от 35 до 105 лв.;
  4. над 350 до 490 куб. см включително – от 50 до 150 лв.;
  5. над 490 до 750 куб. см включително – от 75 до 225 лв.;
  6. над 750 куб. см – от 100 до 300 лв.

(4) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за триколка на базата на общото тегло в размер, както следва:

  1. до 400 кг включително – от 4 до 12 лв.;
  2. над 400 кг – от 6 до 18 лв.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане в размер, както следва:

  1. до 22 места, включително мястото на водача – от 50 до 150 лв.;
  2. над 22 места, включително мястото на водача – от 100 до 300 лв.

(6) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

Брой оси Допустима Данък (в лв.)
на седловия максимална
влекач/ маса на състава
влекача от превозни
за ремарке средства,
посочена в
свидетелството
за регистрация
на влекача

 

равна по- задвижваща други системи
или малка ос/оси с за окачване на
повече от пневматично задвижващата
от или с окачване, ос/оси
прието за екви-
валентно на
пневматичното
А) с две оси – 18 от 8 до 24 от 28 до 84
18 20 от 28 до 84 от 64 до 192
20 22 от 64 до 192 от 147 до 441
22 25 от 190 до 570 от 342 до 1026
25 26 от 342 до 1026 от 600 до 1800
26 28 от 342 до 1026 от 600 до 1800
28 29 от 331 до 993 от 399 до 1197
29 31 от 399 до 1197 от 655 до 1965
31 33 от 655 до 1965 от 909 до 2727
33 38 от 909 до 2727 от 1381 до 4143
38 – от 1007 до 3021 от 1369 до 4107
Б) с три и 36 38 от 640 до 1920 от 888 до 2664
повече оси 38 40 от 888 до 2664 от 1228 до 3684
40 – от 1228 до 3684 от 1817 до 5451

(8) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250 лв.

(9) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона в размер от 100 до 300 лв.

(10) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за трактори в размер, както следва:

  1. от 11 kW до 18 kW включително – от 5 до 15 лв.;
  2. над 18 kW до 37 kW включително – от 7 до 21 лв.;
  3. над 37 kW – от 10 до 30 лв.

(11) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за други самоходни машини в размер от 25 до 75 лв.

(12) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни и превозни средства от категория L7e по Закона за движението по пътищата в размер от 30 до 150 лв.

(13) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, както следва:

Брой оси Допустима Данък (в лв.)
на мотор- максимална
ното маса
превозно
средство

 

равна по- задвижваща други системи
или малка ос/оси с за окачване на
повече от пневматично задвижващата
от или с окачване, ос/оси
прието за екви-
валентно на
пневматичното
А) с две оси 12 13 от 30 до 90 от 61 до 183
13 14 от 61 до 183 от 168 до 504
14 15 от 168 до 504 от 237 до 711
15 – от 237 до 711 от 536 до 1608
Б) с три оси 15 17 от 61 до 183 от 106 до 318
17 19 от 106 до 318 от 217 до 651
19 21 от 217 до 651 от 282 до 846
21 23 от 282 до 846 от 434 до 1302
23 – от 434 до 1302 от 675 до 2025
В) с четири 23 25 от 282 до 846 от 286 до 858
оси 25 27 от 286 до 858 от 446 до 1338
27 29 от 446 до 1338 от 708 до 2124
29 – от 708 до 2124 от 1050 до 3150

 

Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за:

  1. корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите – в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон;
  2. корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища – в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона, включително и в размер от 0,10 до 0,30 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;
  3. джетовете – в размер от 100 до 300 лв. за брой;
  4. ветроходните и моторните яхти – в размер от 20 до 60 лв. за всеки започнат бруто тон;
  5. скутерите – в размер от 2,70 до 8,10 лв. за киловат;
  6. влекачите и тласкачите – в размер от 0,14 до 0,42 лв. за киловат;
  7. речните несамоходни плавателни съдове – в размер от 0,50 до 1,50 лв. за тон максимална товароподемност.

 

Чл. 57. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за гражданските въздухоплавателни средства в размер, както следва:

  1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – от 20 до 40 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;
  2. за параплан – от 12 до 24 лв.;
  3. за делтаплан – от 12 до 24 лв.;
  4. за мотоделтаплан – от 20 до 40 лв.;
  5. за свободен балон – от 30 до 60 лв.;
  6. за планер – от 30 до 60 лв.

 

Чл. 58. (1) Освобождават се от данък превозните средства на:

  1. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;
  2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;
  3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;
  4. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см и с мощност до 117,64 kW.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди.

(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.

 

Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „EEV“, определеният по чл. 55 данък за съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“ данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“ и „Евро 6“ – с 60 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 1 и 3 данък.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ – с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория.

 

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.

(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(8) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.

(9) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.

 

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 – в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V.
Пътен данък (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Чл. 61б. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Чл. 61в. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Чл. 61г. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Чл. 61д. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Чл. 61е. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Чл. 61ж. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Раздел VI.
Патентен данък (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Чл. 61з. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

  1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
  2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

Чл. 61и. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 61з. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

 

Чл. 61к. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

(2) Общинският съвет може да определи различен размер на патентния данък за една и съща дейност в различни населени места на територията на общината, както и в различни зони на територията на едно населено място. Зониране на населените места в общината за целите на патентния данък се извършва с наредбата по чл. 1, ал. 2.

(3) Общинският съвет определя размера на данъка при съобразяване на следните критерии: местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.

(4) Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето.

 

Чл. 61л. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, през течение на годината се промени обстоятелство, свързано с определянето на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение № 4 през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 4, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение № 4.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4.

(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4, се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

 

Чл. 61м. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

  1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
  2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 – 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;
  3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 – 15, 18 – 20, 25, 27 – 29 и 31 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
  4. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл. 61л, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

 

Чл. 61н. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал. 1 и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал. 1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2.

 

Чл. 61о. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Данъчните декларации по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването й се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Столичната община.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

 

Чл. 61п. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

  1. за първото тримесечие – до 31 януари;
  2. за второто тримесечие – до 30 април;
  3. за третото тримесечие – до 31 юли;
  4. за четвъртото тримесечие – до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н, а когато декларация не е подадена – в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването й.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 61о, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столичната община.

Раздел VII.
Туристически данък (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

Чл. 61р. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

 

Чл. 61с. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване.

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г. – ДВ, бр. 30 от 2012 г.) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.

(5) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г. – ДВ, бр. 30 от 2012 г.) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:

Р = (РДхПКхДх30/100) – ДД,

където:

Р е разликата за внасяне;

РД – размерът на данъка по ал. 1;

ПК – пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;

Д – брой дни в годината;

ДД – сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

 

Чл. 61т. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.

Глава трета.
МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел I.
Такса за битови отпадъци

 

Чл. 62. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

 

Чл. 63. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

 

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Таксата се заплаща от лицата по чл. 11.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.)

 

Чл. 65. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.)

 

Чл. 66. (1) (Доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

  1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;
  2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;
  4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

 

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(2) (Предишно изр. 2 на ал. 1, т. 2 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) При определяне размера на таксата в зависимост количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

 

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината.

 

Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

(2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

 

Чл. 70.(Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.)

 

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Не се събира такса за:

  1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
  2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
  3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.

 

Чл. 71а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната.

Раздел II.
Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение

 

Чл. 72. Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

 

Чл. 73. (1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.

(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.

 

Чл. 74. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 75. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 78. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 79. (1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.

(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 80. Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Раздел III.
Такси за детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги (Загл. изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси.

 

Чл. 82. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 83. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 84. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 85. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, определен от общинския съвет, съгласно чл. 7, 8 и 9.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 86. (1) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Лицата, ползващи общински социални услуги, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.

 

Чл. 87. (1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

(4) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

(5) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 88. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 89. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 90. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.

 

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За настаняване в заведение или помещения за отрезвяване се събира такса на ден.

 

Чл. 92. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число, а тези по чл. 86 – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Раздел IV.
Туристическа такса (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

Чл. 93а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

Чл. 94. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 96. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 97. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Раздел V.
Такси за добив на кариерни материали (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

 

Чл. 98. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

 

Чл. 99. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

 

Чл. 100. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

 

Чл. 101. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

 

Чл. 102. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

 

Чл. 103. (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Раздел VI.
Такси за технически услуги

 

Чл. 104. Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

 

Чл. 105. Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.

 

Чл. 106. Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.

 

Чл. 107. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Размерът на таксите за технически услуги се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:

  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на скица за недвижим имот;
  2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца;
  4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:

а) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

б) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство;
  2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях;
  3. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия – маси, павилиони, кабини и др.;
  4. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.

 

Чл. 108. Не се заплаща такса за технически услуги при:

  1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;
  2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;
  3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;
  4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;
  5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;
  6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищнорегулационен план и за техникоустройствени мероприятия;
  7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;
  8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.

 

Чл. 109. (1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер.

Раздел VII.
Такси за административни услуги

 

Чл. 110. (1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:

  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение за наследници;
  2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение за идентичност на имена;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт;
  4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт;
  5. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
  6. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение за семейно положение;
  7. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение за родствени връзки;
  8. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес.
  9. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България;
  10. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност;
  11. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина;
  12. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за всички други видове удостоверения по искане на граждани;
  13. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за преписи от документи.

(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:

  1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;
  2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;
  3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис – извлечение от него;
  4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;
  5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;
  6. поддържане на регистъра на населението;
  7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;
  8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

 

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

 

Чл. 112. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса.

 

Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

Чл. 114. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

Чл. 115. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса.

Раздел VIII.
Такса за притежаване на куче (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.

(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

 

Чл. 117. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.

 

Чл. 118. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

 

Чл. 119. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Раздел IX.
Такси за гробни места

 

Чл. 120. (1) (Доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат еднократно такси, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) до 15 години;
  2. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за вечни времена;
  3. за ползване на семейни гробни места:

а) (отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

б) (отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

  1. за придадени по регулация маломерни гробни места – съответната част от таксата, определена за гробното място.

(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто.

 

Чл. 121. Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.

Раздел X.
Такса за охрана и опазване на земеделски имоти

 

Чл. 122. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Глава четвърта.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лева, а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.

 

Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.

 

Чл. 125. При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.

 

Чл. 126. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 126а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лице, което не подаде декларация по чл. 61н или не я подаде в срок, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 61н, водещи до определяне на патентен данък в по-малък размер или до освобождаване от патентен данък, се наказва с глоба до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

 

Чл. 127. (1) (Предишен текст на чл. 127 – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.

(2) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.

 

Чл. 128. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината, постъпват в приход на бюджета на общината.

(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За маловажни случаи на административни нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение.

(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се предава за събиране.

Допълнителни разпоредби

 

  • 1. По смисъла на този закон:
  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) „Предприятия“ са лицата по смисъла на Закона за счетоводството.
  2. „Основно жилище“ е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.
  3. „Семейство“ са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.
  4. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  5. „Пазарна стойност“ е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.
  6. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  7. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) „Битови отпадъци“ са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
  8. „Едрогабаритни“ са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.
  9. „Съдове за битови отпадъци“ са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.
  10. „Редовни автобусни линии“ са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.
  11. „Личен доход“ са всички доходи на лицата с изключение на:

а) (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) добавката за чужда помощ на лицата с намалена работоспособност или вид и степен на увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ;

б) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) сумите, които лицата, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, получават като възнаграждение в трудовотерапевтичен процес;

в) помощите, определени с акт на Министерския съвет;

г) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) даренията с хуманитарна цел, направени на лицата, ползващи социални услуги по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане;

д) (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет.

  1. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) „Прилежащ терен“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.
  2. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
  3. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
  4. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „Пълните разходи“ включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.
  5. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „Основа“ за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се определя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, въз основа на който таксата се определя на единица (например лв./1 човек, лв./куб.м изразходвана вода и други).
  6. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „Отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.
  7. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  8. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) „Застрахователна стойност“ на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта.
  9. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) „Оценката по счетоводни данни“ по чл. 33, ал. 1, т. 6 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.
  10. (нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) „Поземлени имоти“ са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.
  11. (нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
  12. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Оборот“ за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.
  13. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Обект“ за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:

а) (изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) местата за настаняване;

б) заведенията за хранене и развлечения;

в) магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна;

г) ателиетата, работилниците и други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим имот.

  1. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Работно място“ е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.
  2. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Развлекателни игрални автомати“ са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.
  3. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) „Места за настаняване“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.“;
  4. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Нетна търговска площ“ е площта в съответния търговски обект, в т.ч. щандовете, която е достъпна за купувачите.
  5. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) „Заведения за хранене и развлечения“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма.
  6. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Бюфет, павилион, каравана“ са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.
  7. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Съоръжение“ във връзка с прилагането на т. 35 от приложение № 4 е всеки отделен уред (машина), който се използва пряко в дейността (перална машина, гладачна преса, сушилна машина и други).
  8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Специализирани институции за предоставяне на социални услуги“ са тези по смисъла на Закона за социално подпомагане.
  9. (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Домове за медико-социални грижи за деца“ са тези по смисъла на Закона за лечебните заведения.
  10. (нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) „Нощувки“ са нощувките в местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
  11. (нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Електрически автомобили“ са леки автомобили по смисъла на § 6, т. 12, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене.
  12. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Храм или молитвен дом“ е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.
  13. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Манастир“ като обект е свещено място с храм и други здания, предназначен за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.

 

  • 1а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Студентските общежития по смисъла на Закона за висшето образование се приравняват на жилищни имоти за целите на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби

 

  • 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Данъчно задължените лица по чл. 11 подават декларация за всеки имот до общината по местонахождението му чрез общината по местоживеенето си в срок до 31 май 1998 г.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Гражданите, които нямат местоживеене на територията на Република България, подават декларация в Регионалната данъчна дирекция – София.

(3) Гражданите, подали декларация до 31 март 1998 г., ползват допълнително намаление от 5 на сто от размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.

 

  • 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 1998 г., в сила от 08.09.1998 г.) Гражданите плащат данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г., както следва: 50 на сто до 30 септември, 25 на сто до 31 октомври и 25 на сто до 30 ноември.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 1998 г., в сила от 08.09.1998 г.) Гражданите, платили до 30 септември данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за цялата 1998 г., ползват отстъпка от 5 на сто. Същата отстъпка ползват и гражданите, които са получили съобщение след този срок, ако заплатят целия размер на данъка и таксата за битови отпадъци в 30-дневен срок от получаването на съобщението. В същия срок не се дължи лихва за закъснението.

(3) Допълнителният данък за 1998 г. се плаща в срок до 30 ноември 1998 г.

 

  • 3а. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) (1) Търговците, които са подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на облагане с патентен данък от 1 януари 2009 г., а декларацията по чл. 61н се подава в срок до 1 април 2009 г.

(2) Първата вноска от патентния данък се внася до 1 април 2009 г.

(3) На предплатилите търговци, внесли годишния патентен данък в срока по ал. 2, се прави отстъпка от 5 на сто.

 

  • 4. Този закон се прилага, ако е по-благоприятен, и по отношение на откритите до влизането му в сила наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но не са обложени с данък върху наследствата.

 

  • 4а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Разпоредбите на този закон за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се прилагат и за лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане от 50 до 100 на сто.

 

  • 4б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) За започналите и неприключили към 31 декември 2010 г. включително производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, се прилага досегашният ред.

 

  • 5. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.) се създава чл. 10а:

„Чл. 10а. Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.“

 

  • 6. Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г. и бр. 104 от 1996 г.) се отменя.

 

  • 7. В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 25 последното изречение се заличава.
  2. В чл. 29, ал. 1, изречение първо думите „и местни“ се заличават.

 

  • 8. Членове 10 и 11 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 и 61 от 1997 г.) се отменят.

 

  • 9. В Закона за нотариусите (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) в чл. 96 ал. 3 се отменя.

 

  • 10. В чл. 15 от Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава ал. 5:

„(5) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 100 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под „50“, и към по-голямото число, ако последните две цифри са „50“ или над „50“. Размерът на данъка се закръглява на цели 10 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от „5“, и към по-голямото число, ако последната цифра е „5“ или по-голяма от „5“.“

 

  • 11. Министерството на вътрешните работи при издаване на регистрационен талон на моторното превозно средство вписва в него и мощността на двигателя в киловата (конски сили).

 

  • 12. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г. и отменя Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г., попр., бр. 10 от 1952 г., изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и 87 от 1995 г., бр. 14 от 1996 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 20 и 37 от 1996 г., бр. 58 от 1996 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 89 и 93 от 1996 г. и бр. 55 от 1997 г.).

––––––––-

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 27 ноември 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 1998 Г., В СИЛА ОТ 08.09.1998 Г.)

  • 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ и се отнася за всички плащания на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, извършени след 1 септември 1998 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2001 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2002 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 45 ОТ 2002 Г.)

  • 51. За определяне на пътния данък, дължим от собствениците на превозни средства по чл. 61в, които са регистрирани за движение към датата на влизане в сила на този закон, се използват данните от свидетелството за регистрация на пътното превозно средство.

 

  • 52. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъкът върху превозните средства и пътният данък за 2002 г. се заплащат на две равни вноски в следните срокове: първата вноска – от 1 юни до 31 август, и втората – до 31 октомври. На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка 10 на сто.

 

  • 54. При придобиване или наследяване на пътно превозно средство до 1 май 2002 г. данъчната основа е застрахователната му стойност.

 

  • 55. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 119 ОТ 2002 Г.)

  • 47. Таксата за битови отпадъци се събира от органите на данъчната администрация за срок две години от влизането в сила на този закон.

 

  • 48. (1) В срок до 30 ноември 2003 г. общинският съвет предоставя на съответните органи на данъчната администрация информация относно лицата, задължени да заплащат такса за битови отпадъци и дължимите от тях суми. Информацията се предоставя във вид на електронен документ и при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис или в одобрен от министъра на финансите унифициран формат на електронен и хартиен носител.

(2) Ако в срока по ал. 1 информацията не бъде предоставена, данъчната администрация събира таксата в определените от общинския съвет размери и основа, действаща към 31 декември на предходната година, от данъчно задължените лица по чл. 11.

 

  • 51. В срок до три месеца от влизането в сила на закона, но не по-късно от приемането на общинския бюджет, общинският съвет приема наредбата по чл. 9. До приемането на наредбата определянето и администрирането на таксите се извършва по досегашния ред.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2003 Г.)

  • 18. Законът влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“ на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съответно на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., с изключение на § 2, 3, 4, 5, § 8 – в частта относно чл. 423а, ал. 1, § 12, 15, 16 и 17, а § 10 влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2002 г.).

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 112 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г., ДОП. – ДВ, БР. 6 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.04.2004 Г.)

  • 20. Лицата с увреждания, трайно намалената работоспособност на които е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са навършили тази възраст в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по този закон пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.

 

  • 21. (1) Органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 г. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти, в случаите, в които няма промяна в способите на тяхното определяне.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Съобщенията по ал. 1 имат статута на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) През 2004 г. вземанията по влезлите в сила актове по ал. 2 се събират от данъчната администрация по реда на Данъчния процесуален кодекс.

 

  • 22. Таксата за битови отпадъци за 2004 г. се заплаща при условията и в сроковете по чл. 28, ал. 1 и 2.

 

  • 22а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г.) Надвнесените суми от данъчно задължените лица за превозните средства по досегашния чл. 61а, т. 2, 3 и 4 за периода след 1 април 2004 г. подлежат на прихващане или възстановяване от данъчната администрация по реда на чл. 112 от Данъчния процесуален кодекс.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 26. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.)

  • 21. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон собствениците на товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 12 т подават декларация по чл. 54, ал. 1, в която посочват технически допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването на превозното средство.

 

  • 22. Предприятията, задължени или избрали да прилагат Международните стандарти за финансови отчети от 1 януари 2005 г., подават декларации за същата година по чл. 17, ал. 1 за промяна в обстоятелствата в срок до 30 юни 2005 г.

 

  • 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 87 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

  • 27. Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
  1. параграф 22, който влиза в сила от 26 октомври 2005 г. ;
  2. членове 259 – 275, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.;
  3. членове 56, 61 и 192, които влизат в сила от 1 октомври 2006 г.;
  4. членове 52 – 54, чл. 60, чл. 67 – 76, чл. 77, ал. 3, чл. 78 – 100, чл. 112, 175, чл. 195, ал. 3, т. 2 – 4, чл. 199, ал. 4, т. 2 – 4, чл. 269, 289, 330 – 339, 342, чл. 343, ал. 5, чл. 382, ал. 1, чл. 401 и 410 и § 18, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 25.11.2005 Г.)

  • 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, бр. 100 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

  • 17. Навсякъде в закона думите „данъчен орган“, „данъчния орган“, „данъчният орган“ и „данъчните органи“ се заменят съответно със „служител на общинската администрация“, „служителя на общинската администрация“, „служителят на общинската администрация“ и „служителите на общинската администрация“, а думите „териториална данъчна дирекция“ и „териториалната данъчна дирекция“ се заменят съответно с „община“ и „общината“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, бр. 100 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

  • 18. В срок до 15 февруари 2006 г. собствениците на влекачи за ремарке и седлови влекачи подават декларация по чл. 54, ал. 1, в която посочват показателите, които са от значение за определянето на данъка – допустима максимална маса на състава от превозни средства, брой на осите и вид на окачването на влекача.

 

  • 19. За 2006 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2006 г. Когато не е определен нов размер, таксата се събира въз основа на действащия размер към 31 декември 2005 г.

 

  • 20. (1) За 2006 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.

(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто.

 

  • 21. За 2006 г. органите на Националната агенция по приходите изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Разходите за обезпечаване на процеса са за сметка на бюджета на агенцията.

 

  • 22. Заварените при влизането в сила на този закон данъчни и изпълнителни производства се довършват по досегашния ред.

 

  • 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

 

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

  • 28. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
  1. член 45, ал. 3, чл. 47, глава четвърта, чл. 71, ал. 4, чл. 77, ал. 5,чл. 80, ал. 5, чл. 88, ал. 3, чл. 89, чл. 99, ал. 4, чл. 112 – 116, чл. 127, 137, 139 – 149, глава седемнадесета, глава двадесет и втора, чл. 254, ал. 1, т. 2, чл. 256, чл. 258, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2, 3 и 5, чл. 282, ал. 2 и § 13, т. 2, буква „б“, т. 3, т. 4, буква „в“ и т. 5 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
  2. член 254, ал. 2, който влиза в сила от датата на Решението на Европейската комисия, след като бъдат предоставени сведения за сключване на споразумение между Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и бюрата на автомобилните застрахователи на държавите членки в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Директива 72/166/ЕИО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу гражданска отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и за налагане на задължение за застраховане срещу такава отговорност;
  3. член 266, който влиза в сила от 11 юни 2012 г.;
  4. член 282, ал. 4 и чл. 284 – 286, които влизат в сила от датата на Решението на Европейската комисия, след като бъдат предоставени сведения за сключване на споразумение между Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и компенсационните органи на държавите членки в съответствие с чл. 6, ал. 3 от Директива 2000/26/ЕО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу гражданска отговорност по отношение на използването на моторни превозни средства и за изменение на директиви на Съвета 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО. До влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Националното бюро на българските автомобилни застрахователи създава организацията за изпълнение на функциите като компенсационен орган;
  5. член 288, ал. 2, който влиза в сила от 11 юни 2007 г. и се прилага за всички заведени претенции за обезщетение, по които към тази дата управителният съвет на Гаранционния фонд не се е произнесъл; до датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Гаранционният фонд заплаща обезщетения само когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България; Гаранционният фонд създава организацията за изпълнение на функциите на Информационен център в срок 6 месеца от влизането в сила на кодекса.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО

 

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

  • 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и 3, които влизат в сила в срок две години след влизането в сила на закона, и на § 4, 5, 6 и 7, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

  • 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „д“ и т. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“ и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

  • 77. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
  1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
  2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
  3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

  • 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

  • 13. За 2007 г. общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2007 г. Когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.

 

  • 14. (1) За 2007 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 и по чл. 60, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.

(2) На предплатилите за цялата година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.

 

  • 15. Органите на Националната агенция за приходите изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2007 г. Средствата за обезпечаване на процеса са за сметка на бюджета на агенцията.

 

  • 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 55 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2007 Г.)

  • 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на § 26, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, които влизат в сила от 1 юли 2007 г., и на разпоредбата на § 27, която влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 110 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

  • 18. Общинският съвет определя размера на местните данъци до 29 февруари 2008 г. В случай че в този срок не е определен размерът за местните данъци, за 2008 г. се прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона, а за патентния данък – размерите, които са били в сила за 2007 г.

 

  • 19. До определяне на размера на местните данъци от общинския съвет за 2008 г. данъкът при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.

 

  • 20. (1) За 2008 г. първата и втората вноска по чл. 28, ал. 1, съответно първата вноска на данъка по чл. 60, ал. 1, се внасят от 31 март до 30 юни.

(2) На предплатилите за цялата година в сроковете по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.

 

  • 21. Министърът на финансите до 29 февруари 2008 г. утвърждава образец на декларацията по чл. 61н, ал. 1.

 

  • 22. За 2008 г. лицата, които се облагат с патентен данък, подават декларация по чл. 61н, ал. 1 до 30 април 2008 г.

 

  • 23. (1) За 2008 г. първата и втората вноска по чл. 61п, ал. 1 се внасят в срок до 30 април 2008 г.

(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.

 

  • 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

  • 17. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 в срок до 31 януари 2009 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2009 г. се прилагат минималните размери на данъците, определени в чл. 22, 36 и чл. 47, ал. 1 и 2.

(2) До определяне на размерите по ал. 1 данъкът при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.

 

  • 18. (1) За 2009 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.

(2) На предплатилите за цялата година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.

 

  • 19. За 2009 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. Когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г.)

  • 68. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

 

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 10.04.2009 Г.)

  • 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

 

(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 02.06.2009 Г.)

  • 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
  1. параграфи 3, 5, 6 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.;
  2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;
  3. параграф 21, който влиза в сила от 1 юни 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

  • 20. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на имущества за 2010 г. до 31 януари 2010 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2010 г. се прилагат размерите на данъците, действащи към 31 декември 2009 г.

(2) До определяне на размерите по ал. 1 данъкът при придобиване на имущества по чл. 44 се определя въз основа на размерите, действащи към 31 декември 2009 г.

(3) За 2010 г. първата вноска на данъка по чл. 28, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април. На предплатилите пълния размер на данъка в този срок се прави отстъпка 5 на сто.

 

  • 21. За притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г.

 

  • 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

  • 96. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 1, § 2, т. 1, 3, 4 и 6, § 3 и 4, § 5, т. 1 и 4, § 6, 7, 8, 10 и 11, § 13, т. 1, букви „б“ и „в“, § 15 и 16, § 20, т. 2, § 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 45, 46, 47, 50, 51, 52, 53, 54, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 78, 81, 82, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94 и 95, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 2, т. 2 и 5, § 5, т. 3, § 20, т. 1, § 34, 43, 44, 48, 77, 79, 80, 83, 84, 85 и 89, които влизат в сила от 1 април 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 31 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

  • 25. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти за 2011 г. до 31 януари 2011 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2011 г. се прилага размерът на данъка върху недвижимите имоти, действащ към 31 декември 2010 г.

(2) Общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2011 г. Когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.

 

  • 26. (1) Общинският съвет определя размерите на туристическия данък за 2011 г. до 31 януари 2011 г.

(2) Размерът на дължимия туристически данък за януари 2011 г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:

  1. категория 1 звезда – 0,60 лв. за нощувка;
  2. категория 2 звезди – 0,80 лв. за нощувка;
  3. категория 3 звезди – 1,00 лв. за нощувка;
  4. категория 4 звезди – 1,00 лв. за нощувка;
  5. категория 5 звезди – 1,00 лв. за нощувка.

(3) Декларацията по чл. 61р, ал. 5 не се подава за предоставените нощувки през 2010 г.

(4) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случай че в срока по ал. 1 общинският съвет не е определил размерите на туристическия данък, за 2011 г. се прилагат размерите, посочени в ал. 2.

 

  • 27. Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на този закон предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма в срок до 31 март 2011 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 30. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 8, 9, 12 и § 20, т. 2, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

  • 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 28 ОТ 2011 Г.)

  • 65. Лицата по т. 12 и 13 на приложение № 4 към глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, които до влизането в сила на този закон са подали данъчна декларация по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси с приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара, ползват данъчното облекчение по чл. 61м, ал. 1, т. 4 за 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

  • 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца, следващ месеца на обнародване на този закон в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 03.05.2011 Г.)

  • 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
  1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
  2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
  3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
  4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 53 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2012 Г.)

  • 35. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на:
  1. член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3, които влизат в сила две години след влизането в сила на закона;
  2. член 33, ал. 4 и чл. 34, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
  3. член 49, ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2015 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 54 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 17.07.2012 Г.)

  • 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
  1. параграф 83, който влиза в сила от 1 юли 2012 г.;
  2. параграф 80, т. 1 и т. 4, буква „б“, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
  3. параграф 1, т. 9 относно т. 49 и 50, § 6 относно чл. 24а, ал. 7, § 7 относно чл. 24в, ал. 4, § 11, § 13, т. 3, § 14, т. 1, § 15, т. 1, буква „б“, § 16, т. 5, § 18, т. 2, § 20 относно чл. 55а, ал. 7, § 21, т. 2 и 5, § 23, т. 1, буква „б“ и т. 9, § 24, т. 5, § 25, § 27, т. 3, § 28, т. 2, § 29, § 30,§ 32, т. 2 и 3, § 33, т. 2, буква „б“, § 34, § 40, § 41, т. 3, § 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, § 54, т. 4, § 56, т. 2 и § 69, които влизат в сила от 1 април 2013 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2013 Г.

 

(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)

  • 78. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 24 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 12.03.2013 Г.)

  • 72. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.03.2013 Г.)

  • 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на глава девета,десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 61 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 101 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

  • 11. За целите на прилагане на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3 органите на Министерството на вътрешните работи предоставят еднократно, служебно, в срок до 31 януари 2014 г. информация относно регистрираните за движение към 31 декември 2013 г. моторни превозни средства, включително информация за екологичната категория, когато такава е налична.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

  • 13а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) До 30 март 2015 г. Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република България разработва методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, и внася в Народното събрание проект за изменение на чл. 66 и 67.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

  • 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
  1. параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
  3. параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

 

Приложение № 1

(Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

 

Приложение № 2

(Изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти

  1. Общи положения

Чл. 1. Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти.

Чл. 2. Недвижимите имоти или части от тях се оценяват, без да се отчита влиянието на ограничения и тежести.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец. Когато се иска издаване на удостоверение за данъчна оценка на незавършено строителство, към искането се прилага констативен протокол на общинската (районната) администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строежа, издаден не по-рано от 3 месеца преди датата на искането.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Издадените до 30 юни на текущата година удостоверения за данъчна оценка на основание чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са валидни до тази дата, а издадените след тази дата – до края на текущата година. Когато данъчните задължения за имота са платени за цялата година и това обстоятелство е вписано в удостоверението, то е валидно до края на текущата година независимо от датата на издаването му. Удостоверенията за данъчна оценка на незастроени земеделски земи са валидни до края на текущата година.

  1. Данъчна оценка на сградите

Чл. 4. Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула:

ДО = БС x Км x Ки x Кх x Кв x Ко x ПЛ, където:

ДО е данъчната оценка в левове;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове;

Км – коефициент за местоположение;

Ки – коефициент за инфраструктура;

Кх – коефициент за индивидуални характеристики;

Кв – коефициент за височина;

Ко – коефициент за овехтяване;

ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м.

Чл. 5. (1) Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта.

(2) Конструкциите на сградите са посочени в таблица № 1.

 

Таблица № 1
Използвани кодове за видовете конструкции

 

Код Конструкция
1 2
ПН паянтова
ПМ полумасивна
М1 масивна без стоманобетонни елементи или от
сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала),
масивна с частични стоманобетонни елементи
М2 масивна – едропанелна
М3 масивна с носещи тухлени стени и изцяло моно-
литни или сглобяеми стоманобетонни подови
конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и
рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-
повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж,
скелетно-безгредови конструкции, специална
конструкция (стоманени и др.)

(3) Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определя съгласно таблица № 2.

Таблица № 2

 

Кон- Жилищни сгради Нежилищни
струкция апартаменти къщи сгради
1 2 3 4
ПН 4,40 3,70 4,80
ПМ 7,50 6,40 8,20
М1 11 9,40 12,10
М2 14 12 15,40
МЗ 17 14,50 18,70

(4) За следните обекти в жилищни блокове базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на апартаменти, както следва:

  1. мезонети и ателиета – 100 на сто;
  2. гаражи – 80 на сто.

(5) За следните обекти върху терени за жилищно строителство базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на къщите, както следва:

  1. гаражи – 85 на сто;
  2. обори, хамбари, навеси с оградни стени и други подобни – 60 на сто;
  3. навеси без оградни стени – 40 на сто.

6) За следните нежилищни обекти базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва:

  1. гаражи и складове – 80 на сто;
  2. навеси с оградни стени – 60 на сто;
  3. навеси без оградни стени – 40 на сто.

(7) Самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно.

(8) Стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност.

Чл. 6. (1) Коефициентът за местоположение (Км) се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата:

  1. по таблица № 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10;

Таблица № 3

(Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Категория Зона В строит. граници Извън строит. граници Вилна зона

 

I II III IV V I кат. II кат.
София 93,6 74,9 63,2 42,1 28,1 25,7 23,4 65,5 37,4
Варна 88,9 70,2 56,2 42,1 28,1 25,7 23,4 60,8 32,8
Бургас 67,9 58,5 51,5 35,1 23,4 21,1 18,7 51,5 23,4
Стара Загора 63,2 53,8 44,5 33,9 23,4 21,1 18,7 44,5 23,4
Пловдив 58,5 49,1 37,4 32,8 23,4 21,1 18,7 37,4 23,4
I, 1 група 49,1 37,4 30,4 23,4 21,1 18,7 16,4 28,1 21,1
I, 2 група 31,5 22,5 15,8 11,3 0,0 9,0 6,8 13,5 11,3
II категория 21,6 13,0 10,8 8,6 0,0 6,5 5,4 8,6 6,5
III категория 11,9 8,6 6,5 0,0 0,0 5,4 4,3 6,5 5,4
IV, V категория 6,5 4,3 0,0 0,0 0,0 4,3 3,2 5,4 4,3
VI, VII, VIII
категория 3,2 0,0 0,0 0,0 0,0 2,4 2,2 2,8 2,6
  1. за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира – магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения;
  2. по таблица № 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот (парцел) административни сгради към тях:

Таблица № 4

(Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Категория Местоположение

 

благоприятно неблагоприятно

 

производствени селскостопански производствени селскостопански
София 23,4 16,4 17,3 10,8
Варна 22,2 15,7 16,4 10,4
Бургас 21,1 14,7 15,6 9,7
Стара Загора 20,5 14,4 15,1 9,4
Пловдив 19,9 14,0 14,7 9,1
I, 1 група 16,4 11,5 12,1 7,6
I, 2 група 14,0 9,9 10,4 6,5
II категория 11,7 8,2 8,6 5,4
III категория 7,0 4,9 5,2 3,2
IV, V категория 4,7 3,3 3,5 2,2
VI, VII, VIII
категория 2,3 1,6 1,7 1,1

а) под производствени (промишлено производство) обекти се разбира – за производствени цели, включително и производство и разпределение на пара, сгъстен въздух и газове, производство, трансфер и разпределение на електроенергия, помпени и водопречиствателни станции, хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция;

б) под селскостопански обекти се разбира – сгради за животновъдство и птицевъдство, сгради за растениевъдство, осеменителни станции, люпилни, фуражни и хранителни кухни, ветеринарни филтри, складове и навеси за съхранение на селскостопанска продукция, силози, екарисажи;

в) сгради с благоприятно местоположение са тези, които отговарят на над 50 на сто от следните условия: сградата се намира в границите на населеното място; в близост (до 1 км) от републиканската пътна мрежа, жп. гари и пристанища; обособени производствени (промишлени, търговски или селскостопански) зони.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за националните курорти и вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 50 на сто, с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в ал. 5.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за курорти от местно значение и за вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в ал. 5.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Категорията на населеното място се определя с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), утвърден с Решение № 565 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 73 от 1999 г.), с изключение на Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и населените места, посочени в ал. 5.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Като населени места в I (първа) категория се групират следните населени места:

  1. 1-ва група – Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Хасково, Шумен, Банско, Несебър, Созопол;
  2. 2-ра група – Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Силистра, Смолян, Разград, Търговище, Ямбол, Айтос, Карнобат, Нова Загора, Севлиево, Харманли, Троян, Панагюрище, Пещера, Асеновград, Радомир, Самоков, Казанлък, Раднево, Чирпан, Попово, Козлодуй, Кранево, Балчик, Бяла (област Варна), Велинград, Кюстендил, Сандански, Китен, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас, Хисаря, Царево.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Под вилни зони се разбира вилни зони с одобрени застроителни и регулационни планове.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет. До приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината.

Чл. 7. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибави значението на елементите по таблица № 5:

Ки = 1 + А + Б + В + Г + Д + Е.

Таблица № 5

 

Елементи Значение на елементите

 

има няма няма
в сградата,
но има
в квартала
1 2 3 4
А. Водопровод 0,0 -0,05 -0,03
Б. Канализация 0,0 -0,05 -0,03
В. Електрификация 0,0 -0,07 -0,05
Г. Телефонизация 0,0 -0,02 -0,02
Д. Топлофикация +0,06 0,00 0,00
Е. Улична мрежа 0,0 -0,08 -0,08
  1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
  2. когато сградата не е включена към електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в квартала е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под квартал се разбира част от населеното място, ограничено от уличнорегулационни линии (или улици, там където няма одобрен регулационен план), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците. Коефициентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т.е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата.

Чл. 8. (1) Коефициентът за индивидуални характеристики (Кх) се определя, като към единица се прибавят следните корекции:

Кх = 1 + кк1 + кк2 + кк3, където:

  1. кк1 е корекция за разположение във височината на обекти, в жилищни и предимно жилищни сгради:
Таблица № 6

 

Обектът се Корекция (кк1)

 

намира на в сгради с 6 в останалите
и повече етажи сради
без асансьор

 

нежи- апарта- нежи- апарта-
лищни менти лищни менти
1. Първи етаж + 0,10 – 0,05 + 0,10 – 0,05
2. Втори до пети
етаж – 0,03 + 0,03 0,00 + 0,03
3. Шести и след-
ващи етажи -0,10 -0,03 -0,08 0,00

а) когато обектите по т. 1 са разположени на последния етаж в сгради на два и повече етажа, корекцията кк1 се намалява с 0,05;

б) за ателиета, гаражи, мазета и тавани корекцията кк1 е нула;

  1. кк2 – корекция за физическо състояние на обекта:
Таблица № 7

 

Физическо състояние Значение
на кк2
Не е извършван вътрешен основен ремонт
над 20 години – 0,05
Лошо физическо състояние от – 0,10
до – 0,60

а) под лошо физическо състояние се разбира щети, причинени от бедствия, аварии и др., вследствие на които физическото състояние на обекта се е влошило значително; значението на корекцията се установява след оглед и съставяне на протокол, в който са описани щетите;

б) за останалите случаи кк2 е равна на нула;

  1. кк3 – корекция за подобрения към обектите:

кк3 = А + Б + В + Г + Д + Е

Таблица № 8

 

Вид Значен ие КК3
на подобрението няма има
А. Отоплителна инсталация 0,00 0,04
Б. Климатична инсталация 0,00 0,06
В. Луксозна или алуминиева дограма 0,00 0,04
Г. Шумо- или топлоизолации 0,00 0,03
Д. Покривни покрития 0,00 0,03
Е. Декоративни елем. и облицовки 0,00 0,02

а) под отоплителна инсталация се разбира локално парно отопление, подово или стенно отопление;

б) под климатична инсталация се разбира инсталация, която е трайно прикрепена към сградата;

в) под покривни покрития се разбира луксозни подобрения – специална покривна конструкция, покрития и изолации;

г) под декоративни елементи и облицовки се разбира луксозни вътрешни и фасадни декоративни елементи, мозайки, облицовки, пана и други.

Чл. 9. (1) Коефициентът за височина (Кв) се определя за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от четири метра, по следната формула:

Кв =(В – 3)0.05,

където В е фактическата височина на етажа в метри, с точност до половин метър.

(2) Коефициентът се изчислява с точност до третия знак след десетичната запетая.

(3) За останалите обекти коефициентът има значение единица.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Коефициентът за овехтяване (Ко) се определя по следната формула:

Ко = [100 -(БГ – 5) x ПР]/100,

където:

БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката (цяло число);

ПР – годишен процент на овехтяване на сградите по вид конструкция в процент:

Таблица № 9

 

Код конструкция ПР – год. % на овехт.
ПН 1,0
ПМ 0,8
М1 0,7
М2 0,6
М3 0,5

(2) До петата година от завършване на сградата коефициентът има значение единица.

(3) Коефициентът за овехтяване не може да бъде по-малък от 0,65 за сгради или части от тях с паянтови или полумасивни конструкции, по-малък от 0,75 за М1 и М2 и по-малък от 0,85 за М3.

Чл. 11. (1) Площта (ПЛ) (бруто площ, разгънатата застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от: външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда).

(2) Площта на мазетата или таваните се определя, както следва:

  1. тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти;
  2. шестдесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти.

(3) Определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи.

(4) Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена съгласно ал. 2.

III. Данъчна оценка на незавършено строителство

Чл. 12. (1) Незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) до нулев цикъл – 37 на сто;
  2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) до груб строеж – 63 на сто.
  3. (отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(2) Данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта (вкл. идеални части от общите части на сградата) към бруто площта на сградата по проект.

  1. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи)

Чл. 13. (1) Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула:

ДО = БС x Км x Ки x Ку x Кз x ПЗ + ДП,

където:

ДО е данъчната оценка в левове;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;

Км – коефициент за местоположение съгласно табл. № 3;

Ки – коефициент за инфраструктура;

Ку – коефициент за устройствена зона;

Кз – коефициент за застроеност;

ПЗ – площта на земята, включително застроената площ в кв.м;

ДП – данъчната стойност на подобренията.

(2) Данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им.

Чл. 14. (1) Данъчната базисна стойност за земите е 0,80 лева за един квадратен метър.

(2) Данъчната базисна стойност за 1 кв.м незастроени места в строителните граници на населените места, определени с подробен градоустройствен план, е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII категория се увеличава, както следва:

  1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория – с 10 на сто;
  2. при разстояние до 15 км от населеното място от втора категория – с 5 на сто.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 50 на сто с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и във вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

Чл. 15. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. № 10.

Ки = 1 + А + Б + В + Г

Таблица № 10

 

Значение на елементите

 

Елементи има няма няма в имота,
в имота в имота но има в района
1 2 3 4
А. Водопровод 0,0 -0,05 -0,03
Б. Канализация 0,0 -0,05 -0,03
В. Електрификация 0,0 -0,07 -0,05
Г. Улична мрежа 0,0 -0,08 -0,08
  1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
  2. когато имотът не е свързан с електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в района е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под район се разбира част от населеното място (населено място е цялата територия, определена със землищната граница), ограничена от улици (пътища), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците (пътищата).

Чл. 16. (1) Коефициентът за устройствена зона (Ку) се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както следва:

  1. централна зона, Ку = 1,10;
  2. производствени, предимно производствени и специално производствени зони, Ку = 0,90, а земи, заети от селскостопански дворове, Ку = 0,80;
  3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване, паркове, зелени площи, за спорт и други), Ку = 1,00.

(2) Коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не се обособяват такива зони.

Чл. 17. Коефициентът за застроеност (Кз) се определя по следния начин:

  1. при процент на застрояване до 40 на сто, както и за незастроени земи коефициентът има значение единица. Процентът на застрояване се получава, като се раздели застроената площ на площта на имота (парцела);
  2. при процент на застрояване над 40 на сто – по следната формула:

Кз = 2 – 1.01(ПЗ – 35),

където ПЗ е процентът на застрояване.

  1. при процент на застрояване 100 на сто – Кз = 0,10;
  2. коефициентът се изчислява с точност до втория знак след десетичната запетая.

Чл. 18. (1) Данъчната стойност на подобренията (ДП) е сума от оценките на отделните подобрения.

(2) Оценката на всяко едно подобрение се определя като произведение от количествената му характеристика и следните стойности:

  1. за трайни луксозни настилки (без обикновените мозаични, бетонни и глинени и други плочи) за 1 кв.м – 35 лв.;
  2. за масивни огради (тухлени, бетонни, метални, смесени) и подпорни стени за 1 кв.м (дължина по височина) – 8 лв.;
  3. за спортни площадки с трайна настилка за 1 кв.м – 15 лв.;
  4. за басейни, трайно прикрепени към земята, за 1 куб.м – 23 лв.;
  5. за паркинги за обществено ползване за кв.м:

а) зелени и с нетрайни настилки – 8 лв.;

б) всички останали – 15 лв.

  1. Данъчна оценка на земеделски земи

Чл. 19. (1) Данъчната оценка на земеделските земи се определя въз основа на данъчната базисна стойност за един квадратен метър, в зависимост от начина на трайно ползване и категорията, коефициента за местоположение и площта, по следната формула:

ДО = БС x Км x ПЗ,

където:

ДО е данъчната оценка в левове;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;

Км – коефициент за местоположение;

ПЗ – площта на земята в кв.м.

(2) Данъчната оценка на гори върху земеделски земи се определя като за земеделски земи с трайни насаждения.

(3) Когато се налага да се оценят земи от горския фонд, те се оценяват като гори върху земеделски земи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът месторастене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя по следната таблица:

Кате- Тип Преобла- Горско-
гория месторастене даваща растителен
земе- характе- пояс,
делска ристика богатство
земя и влага
1 2 3 4
III 3,5,7,90,92,93,106 Заливни I-1,CD-23
и крайреч-
ни, богати
IV 4,8,9,6,52,53,69 Заливни и
крайречни,
по-слаби
V 10,14,16,37,40,41,42, Богати CD-23
44,46,54,62,73,74,76, планински (21*II, 6*I)
77,78,79,81,82,84,105,
111,112,114,116,
118,136
VI 1,2,11,12,13,17,18,20, Богати 10*I I-21
22,24,25,27,29,30,31, равнинни, CD-23
34,35,38,43,45,47,51, по-слаби (21*I,4*II)
55,56,58,59,60,63,64, планински 17*II B-12
65,67,68,70,71,72,80, 3*III B-2
83,85,86,87,94,95,97, 2*III C-23
98,99,100,101,102,104,
107,109,110,113,115,
117,119,121,124,125,
127,133,135,140,141,
142,144,145
VII 21,23,26,28,32,33,36, По-слаби 5*AB-1,2,
61,66,75,108,120,122, равнинни BC-12,
128,131,138,139,143, (8*I,7*II)
146,147
VIII 15,19,48,50,57,89, Сухи не- 2*I b-12,2*I C-1
96,137 бедни, ня- 3*III-2 BC-3
кои високо-
планински
IХ 49,88,126,129,148, Сухи и 4*A-1,1*I,
149,150 бедни, II B-12,
някои ви- 2*III BC-23
сокопла-
нински
Х 130,103,123,132,134 Много A-01
сухи и (2*AB-1,3*
бедни A-01)

където:

Римските цифри са горскорастителен пояс;

* – месторастене;

А – много бедна земя; B – бедна; С – средно богата; D – богата;

Цифрите: 0 – много сухо; 1 – сухо; 2 – свежо, и 3 – влажно.

Чл. 20. Базисната данъчна стойност (БС) се определя в левове за един квадратен метър земеделска земя съобразно категорията на земята и начина на трайното ползване:

  1. при неполивни условия по следната таблица:

(Изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Таблица № 11

 

Начин на Базисна данъчна стойност по категории (лв./кв.м)
трайно ползване

 

I II III IV V VI VII VIII IX X
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Трайни насаждения 0,338 0,306 0,270 0,234 0,180 0,147 0,090 0,063 0,039 0,014
Ниви 0,188 0,168 0,147 0,129 0,098 0,081 0,050 0,035 0,023 0,009
Ливади 0,122 0,111 0,098 0,084 0,066 0,054 0,032 0,023 0,014 0,005
Пасища 0,072 0,066 0,059 0,050 0,039 0,032 0,018 0,014 0,008 0,003
  1. при поливни условия – базисната данъчна стойност по т. 1, умножена с 1,20.

Чл. 21. Базисната данъчна стойност на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение (Км), който се образува, като към единица се прибавят следните корекции (Км = 1 + к1 + к2 + к3):

  1. корекция за местоположение спрямо строителните граници на населеното място, в землището на което се намира имотът (к1);
Таблица № 12

 

Разстояние до строителните к1
граници на населеното място, км
граничи +0,25
до 1 +0,15
от 1 до 3 0,00
от 3 до 6 – 0,10
от 6 до 8 – 0,15
над 8 – 0,20
  1. корекция за местоположение спрямо пътната мрежа с трайна настилка /к2/:
Таблица № 13

 

Разстояние до пътната мрежа, км к2
граничи с пътната мрежа +0,10
до 1 0,00
над 1 – 0,10
  1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) корекция, отчитаща категорията на населеното място, в землището на което се намира имотът (кз):
Таблица № 14

 

категория на населеното място, к3
в землището на което се намира имотът
нулев +0,30
I +0,20
II +0,15
III +0,10
IV и V 0,00
VI, VII и VIII -0,10
  1. Данъчна оценка на правото на строеж

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъчната оценка на правото на строеж (ДОПС) се определя в левове по следната формула:

ДОПС = РЗП x 0,25 x БС x Км x Ки x Кс,

където:

РЗП е разгънатата застроена площ на сградата в кв.м;

БС – базисната данъчна стойност в зависимост от конструкцията и предназначението на сградата. Ако конструкцията е неизвестна, се приема М2. За предназначение се приема преобладаващото (над 50 на сто);

Км – коефициент за местонахождение според предназначението;

Ки – коефициент за инфраструктура, определен съгласно раздел IV; при учредяване право на строеж върху земеделски земи Ки се определя по същия начин;

Кс – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.

Кc = (1 – 1,05-n),

където „n“ е броят години, за които е учредено правото. За над 100 години коефициентът приема значение единица.

VII. Данъчна оценка на правото на ползване

Чл. 23. (1) Данъчната оценка на вещното право на ползване (ДОПП) се определя в левове по следната формула:

ДОПП = ДО x Кс,

където:

ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото;

Кс – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.

Кс = (1 – 1,05-n),

където „n“ е броят години, за които е учредено правото. Коефициентът не може да бъде по-голям от 0,900.

(2) Когато правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта на ползвателя, а ако те са повече от един – възрастта на най-младия. Когато ползвателят е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Когато е учредено право на ползване на предприятие за неопределен срок, коефициентът, отчитащ срока, е 0,900.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случаите, в които е необходимо да се получи текуща оценка на правото на ползване броят години „n“ се определя за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.

Чл. 24. Данъчна оценка на правото на собственост при учредено вещно право на ползване се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.

 

Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1

(Отм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

 

Приложение № 4 към глава втора, раздел VI

(Ново – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.)

 

Видове патентни дейности и годишни размери на данъка
1. Места за настаняване с не повече от 20 стаи – данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта:

 

1 и 2 звезди от 25 до 250 лв.

 

2. Заведения за хранене и развлечения – данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:

 

а) ресторанти:
1 – 2 звезди от 1 до 35 лв.
3 звезди от 6 до 60 лв.
б) заведения за бързо обслужване:
1 – 2 звезди от 1 до 20 лв.
3 звезди от 3 до 35 лв.
в) питейни заведения с изключение на посочените в буква „е“:
1 – 2 звезди от 1 до 20 лв.
3 звезди от 2 до 35 лв.
г) кафе-сладкарници:
1 – 2 звезди от 1 до 20 лв.
3 звезди от 3 до 50 лв.
д) барове:
– дневни:
2 звезди от 3 до 50 лв.
3 звезди от 10 до 84 лв.
– нощни:
2 звезди от 5 до 63 лв.
3 звезди от 20 до 98 лв.
е) бюфети, каравани и павилиони – за обект: от 75 до 500 лв.

 

3. Търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта – данъкът се определя за 1 кв.м нетна търговска площ според местонахождението на обекта:
от 2 до 20 лв.
4. Платени паркинги – данъкът се определя за място за паркиране според местонахождението на обекта:

 

лева за брой място от 5 до 200 лв.

 

5. Дърводелски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 50 до 780 лв.
6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 40 до 840 лв.
7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 500 до 2500 лв.
8. Обущарски и шапкарски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 40 до 120 лв.
9. Металообработващи услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 100 до 910 лв.
10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
от 60 до 840 лв.
11. Машинописни и/или копирни услуги – данъкът се определя на брой устройство според местонахождението на обекта:
от 180 до 594 лв.
12. Козметични услуги, поставяне на татуировки – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
от 130 до 900 лв.
13. Маникюр, педикюр – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
от 60 до 420 лв.
14. Часовникарски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 60 до 390 лв.
15. Тапицерски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 180 до 520 лв.
16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 190 до 1200 лв.
17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 280 до 1900 лв.
18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 100 до 560 лв.
19. Стъкларски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 100 до 700 лв.
20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 47 до 980 лв.
21. Отдаване на видеокасети или записи на електронен носител под наем – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 300 до 3250 лв.
22. Компаньонки и компаньони – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 3000 до 6440 лв.
23. Масажистки и масажисти – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 500 до 1680 лв.
24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 2000 до 5600 лв.
25. Фотографски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 200 до 1040 лв.
26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 100 до 3500 лв.
27. Санитарни възли, наети под аренда – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 150 до 420 лв.
28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 50 до 198 лв.
29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 50 до 98 лв.
30. Заложни къщи:
от 3000 до 28 000 лв.
31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 30 до 260 лв.
32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 300 до 1300 лв.
33. Игри с развлекателен или спортен характер – данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта:
а) развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон:
от 100 до 198 лв.
б) минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла:
от 8 до 26 лв.
в) зали за боулинг и кегелбан – за игрален коридор, и билярд – за маса:
от 40 до 140 лв.
34. Фитнес центрове и спортни зали – данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 1,50 до 4 лв. за 1 кв.м и от 300
до 840 лв. за един фитнес уред
35. Химическо чистене, пране и гладене – данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта:
от 133 до 440 лв.
36. Мелничарски услуги:
а) мелници за брашно – от 18 до 36 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия;
б) мелници за фураж стационарни – от 600 до 1200 лв.
37. Услуги с атрактивен характер:

 

а) корабчета от 750 до 1500 лв.
на брой;
б) лодки от 450 до 900 лв.
на брой;
в) яхти от 900 до 1800 лв.
на брой;
г) джетове от 900 до 1800 лв.
на брой;
д) влакчета от 30 до 60 лв.
на място;
е) файтони от 75 до 150 лв.
на място;
ж) водни ски, водни пла- от 150 до 300 лв.
нери и сърфове, водни ко- на брой
лела, включително наду- оборудване;
ваеми, водни увеселения
з) зимни ски (включи- от 150 до 300 лв.
телно ски екипировка), на брой
зимни кънки, сноубор- оборудване;
дове, шейни
и) въртележки, виенски от 150 до 300 лв.
колела, блъскащи се на място;
колички, велосипеди
и рикши
к) детски колички и от 150 до 300 лв.
моторчета на брой;
л) стрелбища от 300 до 600 лв.
на брой

 

38. Обучение на водачи на моторни превозни средства – данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:

 

а) мотопеди, мотоциклети от 200 до 475 лв.
б) други МПС от 400 до 950 лв.

 

39. Услуги „Пътна помощ“ на пътни превозни средства – от 2000 до 4000 лв. за брой моторно превозно средство.
40. Услуги със земеделска и горска техника – данъкът се определя за брой техника, както следва:
а) комбайн – от 330 до 660 лв.;
б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини – от 110 до 220 лв.;
в) прикачни, навесни и стационарни машини – от 11 до 22 лв.

 

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 96/53/ЕО НА СЪВЕТА от 25 юли 1996 година относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик

ДИРЕКТИВА 72/166/ЕИО НА СЪВЕТА от 24 април 1972 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за застраховане на такава отговорност

ДИРЕКТИВА 2000/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 май 2000 година относно сближаването на законите на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, и за изменение и допълнение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета