Автор: admin

Административни услуги

Административни услуги

  • Административни услуги
    Административни услуги

    Издаване на фактури със специализиран софтуер

  • Събиране на документи от офиса на клиента Административни услуги
  • On-line банкиране
  • Подаване на документи към различни институции
  • Актуално състояние на фирмата
  • Издаване на документи за наличие или липса на данъчни задължения
  • Деклариране на получени заеми пред БНБ Административни услуги
  • Преводи, регистрации и пререгистрации и други
  • Изготвяне на договори Административни услуги
  • Изготвяне на други документи Административни услуги

Административни услуги

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услугиСключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги Административни услуги
  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици
  • Следене на оборотите по ДДС Административни услуги
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите Административни услуги
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги Административни услуги
  • Съставяне на платежни документи Административни услуги
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка Административни услуги
  • Изготвяне на оборотни ведомости
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Документиране е в основата на счетоводния метод и в организацията на счетоводното отчитане. То спомага за отразяването на операциите. Въз основа на него се извършва текущото отчитане , с което се осъществява непрекъснат контрол върху закономерността на явленията и процеси. В счетоводството на предприятието първичните документи, хартиени или технически са основния източник и носител на отчетна информация. Документите, които се съставят и използват в счетоводството са основа за извършването на предварителен, текущ контрол за законосъобразността и целесъобразността на стопанските операции, както и за разграничаване отговорността между отговорните лица за складирането и правилното съхранение на материално-веществените и парични активи.

Счетоводните документи имат и юридическо значение. То се състои в това, че счетоводството в предприятието се води върху основата на документалната обоснованост на стопанските операции, като трябва да се спазват изискванията за тяхното своевременно съставяне.

Годишно счетоводно приключване

Годишно счетоводно приключване

За фирми, които не са осъществявали дейност през 2017 година, предлагаме пълния набор от услуги, чрез които Вие няма да се нуждаете от допълнително наемане на адвокат или чакане по институции:

  • изготвяне на ГФО на дружеството – баланс, ОПР, ОПП, Капитал, ДМА
  • изготвяне и подаване на необходимата документация в НСИ – срок 31.03.2018 година
  • изготвяне и подаване на необходимия набор от документи в НАП за годишно приключване- срок 31.03.2018 година
  • изготвяне и подаване на документи и декларации към Търговския регистър – срок за подаване 31.03.2018 година
  • Крайна цена: 150 лв

За фирми, които са осъществявали дейност през 2017 година и не са регистрирани по ЗДДС, предлагаме пълния набор от услуги, чрез които Вие няма да се нуждаете от допълнително наемане на адвокат или чакане по институции:

  • изготвяне на ГФО на дружеството – баланс, ОПР, ОПП, Капитал, ДМА, Справка за продажби, Справка за труд
  • изготвяне и подаване на необходимата документация в НСИ – срок 31.03.2018 година
  • изготвяне и подаване на необходимия набор от документи в НАП за годишно приключване с Годишен финансов отчет- срок 31.03.2018 година
  • изготвяне и подаване на документи и декларации към Търговския регистър – срок за подаване 31.06.2018 година
  • Цени за фирми:
    • с до 20 документа –  от 150 лв до 200 лв
    • с документи от 20 бр до 40 бр – цена от 200 лв до 300 лв.

Посочените цени за счетоводно обслужване са ориентировъчни. След провеждане на среща, запознаване с дейността на фирмата и в зависимост от сложността на счетоводното обслужване цената ще бъде допълнително обсъдена.

РАБОТНО ВРЕМЕ:

Във връзка с натовареността ни до 31.03.2018 година по повод годишното счетоводно обслужване, моля всяка среща да бъде предварително уговорена по телефона с нас.

Понеделник до Събота – 10.00  до 19.00 часа

Адрес: София, ж.к. Младост 1, блок 14-А
Телефони: 0876/ 50 19 76

Е-мейл консултанти: office@schetovoditel-sofia.com
Е-мейл управител: kirilova@schetovoditel-sofia.com

  • Годишно счетоводно приключване
    Годишно счетоводно приключване

    Изготвяне на годишни финансови отчети /ГФО/

  • Изготвяне на консолидирани годишни финансови отчети
  • Изготвяне на годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ и ЗКПО
  • Изготвяне и представяне на годишни статистически форми за Националния статистически институт

 

 

При подписване на договор за абонаментно счетоводно обслужване, съставянето на годишен финансов отчет е напълно безплатно.

Еднократна услуга свързана с годишно приключване – цената се определя според вашата дейност и обема от документооборота Ви.

Годишно счетоводно приключване

В счетоводството е възприето към даден момент осчетоводяването на възникващите стопански операции в следствие на имуществото на предприятието. Съгласно чл.23 ал.1 от Закона за счетоводството такъв момент е всяка отчетна година 31.12. Този подход в счетоводството се налага от следните две причини:

  • Да се провери чрез инструментите на счетоводството дали се поддържа задължителното равенство в двустранното разграничено имущество на предприятието. А именно:
    • По въплъщение и функционална роля
    • По произход и целево предназначение
  • Счетоводството на второ място следва да създаде към даден момент в обобщен вид стойности за това двустранно разграничено имущество, а именно по раздели, групи и по балансови статии. Това е необходимо както за управлението, така и за контрола и анализа на дейностите на предприятието, за тази цел всяка фирма съставя задължително счетоводен баланс

Счетоводният баланс има форма на двустранна таблица. Балансът е способ и има две основни функции:

  • Способ за групиране
  • Обобщено отразяване на активите и пасивите към определен момент

Съгласно чл.27,ал. 1 от Закона за счетоводството тази таблица има балансова и задължителна част, а съгласно чл.27, ал.2 балансът може да се състави или в двустранна форма или В едностранна.

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услугиСключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги
  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици Годишно счетоводно приключване
  • Следене на оборотите по ДДС Годишно счетоводно приключване
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги Годишно счетоводно приключване
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги Годишно счетоводно приключване
  • Съставяне на платежни документи Годишно счетоводно приключване
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка
  • Изготвяне на оборотни ведомости Годишно счетоводно приключване
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги
Данъчни декларации

Данъчни декларации

Данъчни декларации
Годишна данъчна декларация

Попълване и подаване на годишна данъчна декларация

за физически и юридически лица

Физически лица, които получаващи възнаграждения под формата на хонорари или други извънтрудови правоотношения са длъжни да информират НАП. Това се осъществява посредством подаване на годишна данъчна декларация, като срокът за това е 30 април на следващата година. Инвънтрудови правоотношения са наеми, прехвърляне и/или други видове предоставени права, други икономически дейности. Данъчни декларации

Фиизическите и юридическите лица получаващи доходи от извънтрудови правоотношения трябва задължително да предостави своята декларация в НАП. Данъчни декларации

Всички фирми са длъжни да подадат своята данъчна декларация до 31.03 на следващата година, дори и тези без дейност. Данъчни декларации

Данъчни декларации

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услугиСключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги Данъчни декларации
  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици
  • Следене на оборотите по ДДС Административни услуги
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите Административни услуги
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги Данъчни декларации
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги Данъчни декларации
  • Съставяне на платежни документи Административни услуги
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка Данъчни декларации
  • Изготвяне на оборотни ведомости
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Документиране е в основата на счетоводния метод и в организацията на счетоводното отчитане. То спомага за отразяването на операциите. Въз основа на него се извършва текущото отчитане , с което се осъществява непрекъснат контрол върху закономерността на явленията и процеси. В счетоводството на предприятието първичните документи, хартиени или технически са основния източник и носител на отчетна информация. Документите, които се съставят и използват в счетоводството са основа за извършването на предварителен, текущ контрол за законосъобразността и целесъобразността на стопанските операции, както и за разграничаване отговорността между отговорните лица за складирането и правилното съхранение на материално-веществените и парични активи.

Счетоводните документи имат и юридическо значение. То се състои в това, че счетоводството в предприятието се води върху основата на документалната обоснованост на стопанските операции, като трябва да се спазват изискванията за тяхното своевременно съставяне.

ТРЗ и личен състав

ТРЗ и личен състав

  • ТРЗ и личен състав
    ТРЗ и личен състав

    Консултации във връзка с формата на наемане на персонала

  • Изготвяне на трудови договори и прилежащата длъжностна характеристикa
  • Изготвяне на граждански договори
  • Изготвяне на месечни и годишни ведомости за работна заплата
  • Изготвяне на фишове за служителите
  • Обработка на отпуски на служителите
  • Регистрация на трудови договори в НАП
  • Регистрация на допълнителни споразумения в НАП
  • Изготвяне и регистрация за заповеди за прекратяване на трудовиправоотношения
  • Попълване и издаване на всички необходими трудови и осигурителни документи
  • Изготвяне на необходимите платежни документи
  • Изчисляване и подаване на болнични листове
  • Изготвяне на служебни бележки
  • Следене на полагаемия платен годишен отпуск
  • Своевременно представяне на информация за осигурените лица в НАП и НОИ
  • Представителство пред органите на НАП и НОИ при ревизии
  • Попълване на трудови и осигурителни книжки, заверка на осигурителен стаж

Консултации свързани с ТРЗ и личен състав

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услугиСключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги Административни услуги
  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици
  • Следене на оборотите по ДДС Административни услуги
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите Административни услуги
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги ТРЗ и личен състав
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП ТРЗ и личен състав
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП ТРЗ и личен състав
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги Административни услуги ТРЗ и личен състав
  • Съставяне на платежни документи Административни услуги ТРЗ и личен състав
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка Административни услуги
  • Изготвяне на оборотни ведомости ТРЗ и личен състав
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Документиране е в основата на счетоводния метод и в организацията на счетоводното отчитане. То спомага за отразяването на операциите. Въз основа на него се извършва текущото отчитане , с което се осъществява непрекъснат контрол върху закономерността на явленията и процеси. В счетоводството на предприятието първичните документи, хартиени или технически са основния източник и носител на отчетна информация. Документите, които се съставят и използват в счетоводството са основа за извършването на предварителен, текущ контрол за законосъобразността и целесъобразността на стопанските операции, както и за разграничаване отговорността между отговорните лица за складирането и правилното съхранение на материално-веществените и парични активи.

Счетоводните документи имат и юридическо значение. То се състои в това, че счетоводството в предприятието се води върху основата на документалната обоснованост на стопанските операции, като трябва да се спазват изискванията за тяхното своевременно съставяне.

Счетоводни услуги

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услуги
    Счетоводни услуги
    ЗСч
    ЗДДС

    Сключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги

  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици
  • Следене на оборотите по ДДС
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги
  • Съставяне на платежни документи
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка
  • Изготвяне на оборотни ведомости
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Счетоводни услуги

Изискванията към клиентите за успешна съвместна работа:

1. Всички първични счетоводни документи за месеца да ни бъдат предавани най-късно до 10-то число на следващия месец. За всеки документ се представя копие на отделен хартиен носител и всички съхранявани от Вас оригинали трябва да бъдат своевременно представени при ревизия от компетентен орган.

2. Всички банкови извлечения и документи за изписаните стойностно стоки се представят най-късно до 30-то число на текущия месец.

3.  Приоритет са също така и задълженията към държавата:

  • На първо място са задълженията за ДДС, като данъкът задължително се плаща до 14-то число всеки месец за предходния месец.
  • На второ място по важност са задълженията за осигуровки, като те са дължими до 25-то число всеки месец за предходния месец.

4. Имайте предвид, че всички плащания, които са без фактури или има за тях такива, но разходите не са свързани с дейността (напр. дрехи, ресторанти и т.н.), то тогава, съгласно законодателството те не се признават за данъчни цели и не намаляват финансовият резултат.

5. За всички направени разходи трябва да се изискват от доставчиците задължително фактури и те трябва да бъдат на името на фирмата. В противен случай важи т.4.

Закон за данък върху застрахователните премии

Закон за данък върху застрахователните премии

Закон за данък върху застрахователните премии

Закон за данък върху застрахователните премииВ сила от 01.01.2011 г.

Обн. ДВ. бр.86 от 2 Ноември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху застрахователните премии, наричан по-нататък „данък“.

 

 

Обект на облагане

Чл. 2. С данък се облагат застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете по които са поети от застрахователи.

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 3. (1) Данъчно задължени лица са:

  1. застрахователите;
  2. данъчните представители – в случаите, когато такива са определени по реда на чл. 19.

(2) В случаите на прехвърляне на застрахователен портфейл при условията и по реда на Кодекса за застраховането данъчно задължено лице за прехвърлените облагаеми застрахователни договори е поемащият застраховател. Когато поемащият застраховател е застраховател по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, и е определил данъчен представител по реда на чл. 19, данъчно задължено лице е данъчният представител.

(3) Данъчно задължените лица декларират и внасят данъка.

 

 

Облагаем застрахователен договор

Чл. 4. Облагаем застрахователен договор е всеки застрахователен договор, по който застрахователната премия не е освободена по реда на чл. 5 от облагане с данък и при който Република България е държавата членка, където е разположен рискът.

 

 

Застрахователни премии, освободени от облагане

Чл. 5. С данък не се облагат застрахователните премии по следните застрахователни договори:

  1. договори за презастраховане и ретроцесия;
  2. договорите от приложение № 1, раздел І към Кодекса за застраховането;
  3. договорите за застраховки на товари по време на международен превоз от приложение № 1, раздел ІІ, буква „А“, т. 7 към Кодекса за застраховането, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на Република България;
  4. договорите за застраховки от приложение № 1, раздел ІІ, буква „А“, т. 5, 6, 11 и 12 към Кодекса за застраховането.

 

 

Обмен на информация

Чл. 6. Комисията за финансов надзор уведомява Националната агенция за приходите за застрахователите по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, изразили намерение да извършват дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

 

Глава втора.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪКА

Данъчно събитие

Чл. 7. (1) Данъчно събитие е получаването на застрахователна премия от застраховател по сключен облагаем застрахователен договор.

(2) При разсрочено плащане на застрахователната премия всяко получаване на част от застрахователната премия се смята за отделно данъчно събитие.

(3) Данъчното събитие възниква на датата, на която застрахователят получи застрахователната премия.

(4) Когато облагаемият застрахователен договор е сключен чрез посредничеството на застрахователен посредник, данъчното събитие възниква на датата, на която застрахователят получи застрахователната премия от застрахователния посредник.

(5) За получаване на застрахователна премия се смята и прихващането на дължима застрахователна премия срещу уреждане на насрещни задължения на застрахователя към застрахования. В този случай данъчното събитие възниква на датата на прихващането или плащането на задължението.

(6) Данъчно събитие е налице и при възстановяване на бонуси и отстъпки на застрахователя по облагаем застрахователен договор. В този случай данъчното събитие възниква на датата на получаването или прихващането на бонусите и отстъпките от застрахователя.

(7) Данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие.

 

 

Данъчна основа

Чл. 8. (1) Данъчната основа е застрахователната премия, получена от застрахователя по облагаем застрахователен договор.

(2) При разсрочено плащане на застрахователната премия данъчната основа е получената от застрахователя част от застрахователната премия.

(3) Данъчната основа се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя по облагаем застрахователен договор.

(4) Данъчната основа се намалява с включените в застрахователната премия суми за:

  1. Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането;
  2. Фонда за обезпечаване на застрахователни вземания по чл. 311д от Кодекса за застраховането;
  3. Държавен фонд „Земеделие“ съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(5) В данъчната основа не се включват предоставените бонуси и отстъпки от застрахователната премия, когато се предоставят на застрахования с плащането на застрахователната премия.

(6) Когато застрахователната премия или част от нея е получена в чуждестранна валута, съответно бонусите и отстъпките по ал. 3 са възстановени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка, към датата на възникване на данъчното събитие.

 

 

Данъчна ставка

Чл. 9. Данъчната ставка е 2 на сто.

 

 

Определяне размера на данъка

Чл. 10. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

(2) Данъкът задължително се посочва в застрахователния договор отделно от дължимата застрахователна премия и от общо дължимата на застрахователя сума.

 

 

Данъчен период

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчният период за определяне на дължимия данък е календарното тримесечие.

 

 

Дължим данък за данъчния период

Чл. 12. (1) Дължимият данък за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за данъчния период, и общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през този данъчен период.

(2) Общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период се определя, като сумата на вече обложените застрахователни премии, които са върнати през този данъчен период, се умножи по данъчната ставка.

(3) Когато общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период превишава общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за този данъчен период, превишението се приспада последователно от дължимия данък за следващите данъчни периоди.

 

 

Счетоводна отчетност

Чл. 13. Данъчно задължените лица са длъжни да водят подробна счетоводна отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите.

 

Глава трета.
ДЕКЛАРИРАНЕ, ВНАСЯНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК

Деклариране на данъка

Чл. 14. (1) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за предходното календарно тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Образецът на данъчната декларация се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в „Държавен вестник“.

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимият данък за данъчния период се внася от данъчно задължените лица в срок до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се дължи.

(2) Дължимият данък се внася в приход на републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(3) Дължимият данък се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

 

 

Възстановяване на данък

Чл. 16. (1) При връщане на вече обложена застрахователна премия или на част от нея застрахователят възстановява на застрахования и данъка.

(2) Размерът на данъка, подлежащ на възстановяване по ал. 1, се определя, като подлежащата на връщане застрахователна премия се умножи по данъчната ставка.

(3) Данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява едновременно с връщането на застрахователната премия или на частта от нея.

 

 

Лихва за просрочие

Чл. 17. За невнесения в срок дължим данък се дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

 

 

Корекции на грешки при декларирането

Чл. 18. (1) Допуснати грешки в подадени данъчни декларации по чл. 14 се коригират по реда на ал. 2 и 3.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират по реда на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Грешките, установени след изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират в данъчната декларация за данъчния период, през който са установени.

 

Глава четвърта.
ДАНЪЧЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

Определяне на данъчен представител

Чл. 19. (1) Застраховател по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, може да определи данъчен представител.

(2) Данъчен представител на застрахователя по ал. 1 може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация и не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(3) Данъчният представител представлява застрахователя по ал. 1 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(4) При прекратяване на лицето – данъчен представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, застрахователят по ал. 1 може да определи нов данъчен представител. До определянето на нов данъчен представител данъчно задължено лице е застрахователят по ал. 1.

(5) Данъчният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на застрахователя по ал. 1, който представлява.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрацията на данъчния представител, а в случаите, когато не е определен данъчен представител – на застрахователя по ал. 1, се извършва по реда на чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от същия кодекс въз основа на първата подадена данъчна декларация.

 

Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 20. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.

 

 

Чл. 21. (1) Застраховател, който не посочи данъка в застрахователния договор съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.

 

 

Чл. 22. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Допълнителни разпоредби

 

  • 1. По смисъла на този закон:
  1. „Застраховател“ е този по чл. 8, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
  2. „Застрахователна премия“ е договорената сума в застрахователен договор, която се заплаща на застрахователя като цена срещу поетите от него рискове за срока на действие на застрахователния договор. Не се смятат за част от застрахователната премия платените на застрахователя лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
  3. „Договор за презастраховане“ е договор, по силата на който презастраховател по чл. 8, ал. 2 от Кодекса за застраховането или застраховател, действащ при условията на чл. 9, ал. 2, изречение първо от Кодекса за застраховането, е поел всички или част от рисковете, покрити от застраховател или друг презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия.
  4. „Договор за ретроцесия“ е договор, по силата на който са прехвърлени рискове, поети по презастрахователен договор, към друг презастраховател или застраховател, който извършва активно презастраховане.
  5. „Държавата членка, където е разположен рискът“ е тази по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането.
  6. „Бонуси и отстъпки“ за целите на чл. 7, ал. 6 и чл. 8, ал. 3 са възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя, които са предоставени от него на застрахования при сключване на застрахователния договор като намаление на застрахователната премия и които са получени или прихванати от застрахователя поради несбъдване на условията, при които са предоставени.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

 

  • 2. Член 10, ал. 2, чл. 21 и § 3, т. 1 и 2 не се прилагат за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на закона.

 

 

  • 3. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г. и бр. 19, 41 и 43 от 2010 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 287, ал. 3, изречение четвърто думите „може да бъде посочена“ се заменят със „се посочва“.
  2. В чл. 311и, ал. 4, изречение второ думите „може да бъде посочена“ се заменят със „се посочва“.
  3. В § 1 от допълнителните разпоредби:

а) точка 15 се изменя така:

„15. „Установяване в държава членка“ е седалище, представителство или клон на юридическо лице, включително всяко постоянно присъствие на юридическото лице на територията на държава членка, дори когато това присъствие не е под формата на представителство или клон, а чрез постоянен офис, управляван от собствен персонал на юридическото лице или от лице, което е независимо, но има постоянни правомощия да действа от името на юридическото лице.“;

б) в т. 22 буква „г“ се изменя така:

„г) във всички останали случаи рискът е разположен във:

аа) държавата членка, в която е постоянното пребиваване на застрахования, ако застрахованият е физическо лице, или

бб) държавата членка, в която е установено юридическото лице, за което се отнася застрахователният договор, ако застрахованият е юридическо лице“.

 

 

  • 3а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимият данък за последния данъчен период на 2014 г. се внася в срок до 31 януари 2015 г.

 

 

  • 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

––––––––-

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 20 октомври 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

 

  • 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
  1. параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
  3. параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

 

Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили

Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили

Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили

Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобилиВ сила от 01.01.2011 г.

Обн. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Предмет на закона

Чл. 1. (1) Този закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително.

(2) Този закон не се прилага за случаите, когато акцизът по ал. 1 е възстановен на друго основание.

 

 

Лица, които имат право на възстановяване

Чл. 2. Право на възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили има лице, което е:

  1. внесло или въвело на територията на страната употребяван автомобил през периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително;
  2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) посочено като получател в митническата декларация за режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба, като данъчно задължено лице в акцизната декларация по чл. 76г, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове или като задължено лице в друг документ, установяващ задължение за акциз;
  3. внесло дължимия акциз.

 

 

Понятия

Чл. 3. По смисъла на този закон:

  1. „Надвнесен акциз“ е разликата между внесения акциз за употребяван автомобил и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя, определен по реда на чл. 40, ал. 2 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.
  2. „Употребяван автомобил“ е автомобил, за който към датата на внасяне, съответно към датата на подаване на акцизна декларация по чл. 76г, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове, не са налице условията за нов автомобил по реда на чл. 4, т. 16 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.

 

 

Лихви

Чл. 4. За надвнесения акциз се дължи законна лихва.

 

 

Компетентност

Чл. 5. (1) Актовете по този закон се издават от началника на компетентната митница.

(2) Компетентна митница относно производствата по този закон е митницата, където е бил внесен акцизът.

 

 

Отклонение от облагане

Чл. 6. При установени случаи на неправомерно внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително размерът на дължимия акциз се определя като за нов автомобил по реда на чл. 40, ал. 2 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.

 

Глава втора.
ПРОЦЕДУРА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Подаване на искане

Чл. 7. (1) Възстановяване на надвнесен акциз се извършва по писмено искане на лицето по чл. 2 по образец съгласно приложението.

(2) Искането по ал. 1 се подава от лицето по чл. 2 или от упълномощено от него лице в компетентната митница в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Към искането по ал. 1 се прилагат:

  1. митническа декларация, акцизна декларация по чл. 76г (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове или друг документ, установяващ задължение за акциз – оригинал или заверено копие от компетентната митница;
  2. копие от платежен документ, доказващ внасянето на акциза.

 

 

Действия на митническите органи

Чл. 8. (1) При установяване на нередовност на искането по чл. 7 компетентният орган със съобщение указва на лицето да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(2) Когато нередовностите не са отстранени в указания от компетентния орган срок, искането се връща на лицето и производството се прекратява с решение на компетентния орган.

(3) В 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, началникът на компетентната митница издава решение за цялостно или частично възстановяване на надвнесения акциз или мотивиран отказ.

(4) Непроизнасянето в срок по искането за възстановяване на акциз се смята за мълчалив отказ.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решенията по ал. 2 и 3 се връчват на лицето в 7-дневен срок от датата на издаването им.

(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решението по ал. 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на Агенция „Митници“, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението се връчва на лицето в 7-дневен срок от датата на издаването му.

 

 

Прихващане и възстановяване на надвнесения акциз

Чл. 9. (1) С решението по чл. 8, ал. 3 компетентният орган извършва прихващане на надвнесения акциз с други, събирани от Агенция „Митници“, изискуеми публични задължения и възстановява остатъка, ако има такъв.

(2) Подлежащият на възстановяване акциз се възстановява заедно с лихвата по чл. 4 в тридневен срок от датата на влизане в сила на решението за възстановяване.

(3) Акцизът се възстановява по банковата сметка на лицето, посочена в искането.

 

 

Възстановяване на данък върху добавената стойност във връзка с възстановен акциз

Чл. 10. (1) За частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз, лицето по чл. 2, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, което не е ползвало данъчен кредит за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване, отразява издаденото от митническите органи и влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз в дневника за покупките по чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

(2) Лицето отразява влязлото в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз, издадено от митническите органи в данъчния период, през който е влязло в сила решението по ал. 1 или през един от следващите 12 данъчни периода.

(3) За частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз, лицето по чл. 2, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, което е ползвало данъчен кредит (пълен или частичен) за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване, не отразява издаденото от митническите органи решение за възстановяване или прихващане на акциз в отчетните регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност.

(4) Когато лицето по чл. 2 е нерегистрирано лице по Закона за данък върху добавената стойност или е регистрирано на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, то упражнява правото си на възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност съгласно влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз, издадено от митническите органи, по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако лицето не е ползвало данъчен кредит (пълен или частичен) за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване.

(5) В случаите по ал. 4 за лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 и 76 от Закона за данък върху добавената стойност за размера на недължимо платения данък върху добавената стойност, определен от митническите органи с влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз. В тези случаи решението се посочва в описа на наличните активи по чл. 74 и 76 от Закона за данък върху добавената стойност със знак минус.

(6) Когато за последваща доставка на внесени или придобити при условията на вътреобщностно придобиване стоки лицето по чл. 2 е приложило специалния ред за облагане на маржа на цената по глава седемнадесета от Закона за данък върху добавената стойност, не се извършва корекция на данъчната основа на тази доставка във връзка с издаденото от митническите органи решение за възстановяване или прихващане на акциз.

(7) За употребявани автомобили по § 51 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 6 от 2010 г.), за които акцизът по този закон е възстановен преди датата на последващата им доставка, лицата по чл. 2 не упражняват право на приспадане на данъчен кредит по § 51, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 6 от 2010 г.) за частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз.

 

Глава трета.
ОБЖАЛВАНЕ

Обжалване по административен ред

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решението по чл. 8, ал. 3 може да се обжалва изцяло или в отделни негови части пред директора на Агенция „Митници“ в 14-дневен срок от връчването му.

(2) Мълчаливият отказ може да се обжалва в 30-дневен срок от изтичането на срока, в който компетентният орган е бил длъжен да се произнесе.

(3) Жалбата се подава чрез компетентния орган, който се е произнесъл, съответно който е трябвало да се произнесе.

(4) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез който е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на директора на Агенция „Митници“.

 

 

Съдържание на жалбата

Чл. 12. (1) Жалбата трябва да съдържа:

  1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
  2. посочване на акта, против който се подава;
  3. в какво се състои искането;
  4. подпис на подателя.

(2) Към жалбата се прилагат:

  1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
  2. писмени доказателства.

 

 

Разглеждане на жалбата

Чл. 13. (1) Когато жалбата е просрочена, се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган и производството се прекратява с решение.

(2) В случаите на нередовност по чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 1 решаващият орган със съобщение указва на жалбоподателя да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган.

(3) Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.

(4) Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган.

 

 

Произнасяне

Чл. 14. (1) Директорът на Агенция „Митници“ се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 11, съответно от отстраняване на нередовностите. Непроизнасянето в срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част.

(2) Директорът на Агенция „Митници“ може да потвърди, да измени или да отмени изцяло или частично обжалваното решение.

(3) Решението на директора на Агенция „Митници“ се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.

 

 

Обжалване по съдебен ред

Чл. 15. (1) В случаите, когато решението по чл. 8, ал. 3 е потвърдено от директора на Агенция „Митници“, същото може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му по реда и в сроковете, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) При непроизнасяне в срока по чл. 14, ал. 1 решението по чл. 8, ал. 3 може да се обжалва по реда на ал. 1 в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.

(3) За неуредените случаи на съдебно обжалване се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс.

 

Допълнителни разпоредби

 

  • 1. За неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Заключителни разпоредби

 

  • 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

––––––––

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 1 декември 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

 

Приложение към чл. 7, ал. 1

 

 

Вх. № …………………… ДО
Дата …………………… г. НАЧАЛНИКА НА
МИТНИЦА ………………………………………………………………………………………………
И С К А Н Е
1. От …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
ЕГН ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
ЕИК по Булстат ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Адрес за кореспонденция ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Телефон: …………………………………………………………. Факс: ………………………………………………………………………………………………………………………………
Е-mail …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Интернет страница: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
2. Представляван(а) от ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
(попълва се в случаите, при които искането се подава чрез упълномощено лице)
ЕГН ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
ЕИК по Булстат ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Адрес за кореспонденция ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Телефон: …………………………………………………………. Факс: ………………………………………………………………………………………………………………………………
Е-mail ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Интернет страница: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
3. Лице за контакти: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Длъжност: …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Телефон: ……………………………………… Мобилен: …………………………………….Факс: …………………………………………………………………………………………………
Е-mail: …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Интернет страница …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Моля на основание чл. 2 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА) да ми бъде възстановен надвесеният акциз заедно със законната лихва.
Съгласно изискванията на чл. 7 от ЗВНАУА предоставям следната информация и прилагам следните документи:
1. Описание на автомобила, за който се иска възстановяване на акциз
Марка …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Модел …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Мощност на двигателя …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Дата на първа регистрация …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
2. Номер и дата на митническата декларация или номер и дата на акцизната декларация по чл. 76г (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
3. Размер на платения акциз ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
4. Банкова сметка на лицето, по която да бъдат преведени подлежащите на възстановяване суми: IBAN ……………………………………. BIC …………………………………………. при ТБ …………………………….., гр. ………………………………..
5. Митническа декларация/Акцизна декларация
 оригинал
 заверено копие
(Вярното се отбелязва с Х.)
6. Друг документ, установяващ задължение за акциз …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
7. Платежен документ № ………………………….., доказващ внасянето на акциза – копие.
8. Заверено копие на пълномощно
(Прилага се в случаите, при които искането се подава от упълномощено лице.)
Дата:
Подпис: …………………………….
(име и фамилия)

 

Закон за акцизите и данъчните складове

Закон за акцизите и данъчните складове

Закон за акцизите и данъчните складове

Закон за акцизите и данъчните складовеВ сила от 01.01.2006 г.

Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.55 от 20 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Приложно поле

Чл. 1. Този закон урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.

 

Раздел II.
Предмет на облагане с акциз и данъчнозадължени лица

Чл. 2. На облагане с акциз подлежат:

  1. алкохолът и алкохолните напитки;
  2. тютюневите изделия;
  3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) енергийните продукти и електрическата енергия;
  4. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  5. (отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

 

Чл. 3. (1) (Предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Данъчнозадължени лица са:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки;
  3. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) лица, които в нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично;
  4. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) освободените от акциз крайни потребители и временно регистрираните получатели;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с изключение на случаите, когато лицата по т. 5 са изпълнили задълженията си по този закон.
  7. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Когато няколко данъчнозадължени лица са отговорни за заплащането на акциза, те са солидарно отговорни.

 

Раздел III.
Понятия

Чл. 4. По смисъла на този закон:

  1. „Акцизни стоки“ са стоките, посочени в чл. 2.
  2. „Лицензиран складодържател“ е търговец по смисъла на Търговския закон, който е получил лиценз да произвежда, складира, получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  3. „Данъчен склад“ е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон.
  4. „Режим отложено плащане на акциз“ е съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза.
  5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Код по КН“ са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура съгласно Приложение I на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За алкохола и алкохолните напитки кодовете по КН са по Комбинираната номенклатура, прилагана към 31 декември 1992 г., а за енергийните продукти и електрическата енергия – по Комбинираната номенклатура, прилагана към 1 януари 2002 г.
  6. „Продажна цена“ е цената, изписана върху бандерола, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите митни сборове, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност.
  7. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Бандерол“ е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.
  8. (доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Специализиран малък обект за дестилиране“ е обект за дестилиране, с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.
  9. „Обект за винопроизводство на малък винопроизводител“ е обект, в който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра вино на година.
  10. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) „Енергиен продукт с двойно предназначение“ е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение.
  11. „Маркиране“ е действие, при което към газьола и керосина се прибавя маркер, който отговаря на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.
  12. „Денатуриране“ е действие, при което към етиловия алкохол се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества (примеси), което го прави опасен за здравето или негоден за пиене.
  13. „Техническа спецификация“ е документ на производителя, съдържащ описание на стоката относно технологията на производство и предназначението й, техническите изисквания, нормираните стойности на определени показатели и методите за изпитването им, опаковката и означаването, съхраняването и транспорта й.
  14. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Освободен от акциз краен потребител“ е едноличен търговец или юридическо лице, което има право да получава енергийни продукти, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.
  15. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Частни развлекателни полети и плаване“ е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическо или юридическо лице, което го ползва или под наем, или по друг начин, за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи.
  16. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
  17. „Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
  18. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) „Тежко“ е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 15 000 лв.
  19. „Действително алкохолно съдържание по обем (алкохолно съдържание)“ са обемите чист етилов алкохол, съдържащи се при температура 20°C в 100 обема продукт при същата температура.
  20. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „% vol“ и „% mas“ са означения за алкохолното съдържание съответно по обем и по маса.
  21. „Чист алкохол“ е етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 100 % vol (абсолютен алкохол).
  22. „Биодизел“ е метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци.
  23. (нова – ДВ, бр. 81 от 2006 г.) „Биоетанол“ е етанол, произведен от биомаса и/или биологично разграждащата се част от отпадъците, който е предназначен за използване като биогориво.
  24. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Територия на страната“ е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.
  25. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Територия на държава членка“ е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл. 299 от този договор, като:

а) в тази територия не се включват:

аа) за Федерална република Германия: Остров Хелиголанд и територията на Бюсинген;

бб) за Кралство Испания: Цеута, Мелила и Канарските острови;

вв) за Република Италия: Ливиньо, Кампионе диталия и италианските води на езерото Лугано;

гг) (отм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

дд) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Англо-нормандските острови;

ее) за Република Франция: Задморски департаменти;

жж) (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) за Република Финландия: Оландските острови;

б) движението на акцизни стоки до или от:

аа) Княжество Монако – ще бъде третирано като движение до или от Република Франция;

бб) остров Ман – ще бъде третирано като движение до или от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия;

вв) Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал) – ще бъде третирано като движение до или от Федерална република Германия;

гг) Сан Марино – ще бъде третирано като движение до или от Република Италия;

дд) (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) суверенните бази на Обединеното кралство Акротири и Декелия се третират като движения с начало във или предназначени за Кипър.

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Общността“ и „територия на Общността“ е територията на държавите членки.
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Трета страна“ или „трета територия“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки.
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Регистриран получател“ е лице, което при определени условия има право да получава акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Временно регистриран получател“ е лице, което при определени условия има право да получи еднократно определено количество акцизни стоки в рамките на двумесечен период от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Временно регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

29а. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) „Регистриран изпращач“ е лице – вносител на акцизни стоки, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, които са допуснати за свободно обращение едновременно с поставянето им под режим отложено плащане на акциз, предназначени за друга държава членка. Регистрираният изпращач не може да складира или да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Вносител“ е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Общността.
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стандартни резервоари“ (нормален резервоар) са:

а) резервоарите, които са трайно закрепени от производителя към всички моторни превозни средства и чието трайно закрепване позволява директното снабдяване с гориво както за целите на задвижването, така и където е необходимо, за работата на хладилни системи или други системи по време на транспортирането; газовите резервоари, прикрепени към моторните превозни средства, предназначени за прякото използване на газ като гориво, и резервоарите, прикрепени към други системи, с които може да е оборудвано превозното средство, също се считат за стандартни резервоари;

б) резервоарите, трайно закрепени от производителя към всички контейнери и чието трайно закрепване позволява по време на транспортирането директно снабдяване с гориво за работата на хладилни системи или други системи, с които са оборудвани специалните контейнери.

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Специален контейнер“ е всеки контейнер, оборудван със специално проектиран агрегат за охладителни системи, кислородни системи, системи за топлинна изолация или други системи.
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Минералогични процеси“ са процесите, класифицирани според NACE (Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност) с код DI 26 „производство на други неметални минерални продукти“ в Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета относно статистическото класифициране на икономическите дейности в Европейската общност.
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стойност на продукта“ е себестойността на продукта по смисъла на счетоводното законодателство. Тази стойност се изчислява като осреднена за единица.
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стойност на електрическата енергия“ е действителната изкупна стойност на електрическата енергия или стойността на производството на електрическата енергия, ако тя се генерира от дейността.
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Изнасяне“ е движение на акцизни стоки от територията на страната до територията на трета страна или трета територия.
  6. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция.
  7. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Независима малка пивоварна“ е данъчен склад, който е правно и икономически независим от която и да е друга пивоварна, която не ползва под каквато и да е форма помещения или производствени мощности на друга пивоварна, която не осъществява дейността си по лицензионен договор за производство на бира или други продукти на малцова основа и годишното й производство не надхвърля 200 000 хектолитра бира. Правно и икономически независима пивоварна е дружество:

а) в чийто капитал не участва друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира или което не участва в капитала на друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира, или

б) в чиито управителни или контролни органи не участват лица, участващи в управителните или контролните органи на друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира, или

в) в чиито управителни или надзорни органи не участват лица, участващи в управителните или надзорните органи на друго дружество за производство или търговия с пиво или в трето дружество, свързано с такова друго дружество за производство или търговия с бира, или с техни роднини.

Когато две или повече малки пивоварни осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надхвърля 200 000 хектолитра, такива пивоварни се смятат за една независима малка пивоварна.

Не се смята за независима малка пивоварна производителят на бира, за който е установено, че е декларирал невярна информация по този закон в текущата или предходната година.

  1. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акциза, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани.
  2. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Компютърна система“ е система за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки съгласно чл. 1 от Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки.
  3. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Доставка на акцизни стоки“ е еднократно движение на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Изпращач“ е лицензиран складодържател-изпращач или регистриран изпращач, който изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Получател“ е лицензиран складодържател, регистриран получател, временно регистриран получател или лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, които са посочени като получател в електронния административен документ при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Регистриран електронен административен документ“ е електронен административен документ, на който митническите органи са определили уникален административен референтен код;
  7. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Място на директна доставка“ е мястото на получаване на енергийни продукти от лицензиран складодържател, различно от местонахождението на данъчния склад;
  8. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Нередовност“ е настъпването на определени обстоятелства при движение на акцизни стоки, под режим отложено плащане на акциз или освободени за потребление на територията на друга държава членка, с изключение на случаите на липси и безвъзвратна загуба, вследствие на непреодолима сила и загубите от естествени фири, вследствие на промяна на физико-химичните свойства, в резултат на които цялото или част от количеството акцизни стоки не пристигат на мястото на получаване в съответствие с правилата за движение на акцизни стоки;
  9. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ е всеки един от специалните режими, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността относно митническия надзор, който се прилага към необщностните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Европейския съюз, временно складиране, свободните зони или свободните складове, както и всеки от режимите по чл. 84, параграф 1, буква „а“ от същия регламент.
  10. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Внасяне на акцизни стоки“ е въвеждането на акцизни стоки на територията на Европейския съюз, освен ако при въвеждането им са поставени под митнически режим с отложено плащане или митническо направление, а така също и тяхното освобождаване от този режим или направление.

 

Глава втора.
АКЦИЗНИ СТОКИ

Раздел I.
Алкохол и алкохолни напитки

Чл. 5. „Бира“ е всеки продукт, включен в код по КН 2203, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, и в двата случая с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 0,5 % vol.

 

 

Чл. 6. (1) „Тихи вина“ са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на ал. 2, които са със:

  1. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация, или
  2. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 15 % vol, но непревишаващо 18 % vol, при условие че са били произведени без каквото и да е обогатяване и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Шумящи вина“ са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 10, 2204 29 10 и 2205, които са:

  1. в бутилки със „запушалки-гъбки“, задържани от скоби или връзки или които имат свръхналягане, дължащо се на разтворен въглероден диоксид, равно на три бара или повече, и
  2. с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

 

 

Чл. 7. „Други ферментирали напитки“, различни от бирата и виното, са:

  1. тихите ферментирали напитки, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, както и продуктите, включени в код по КН 2206, но непопадащи в обхвата на т. 2, които са със:

а) действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 10 % vol, или

б) действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 10 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация;

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) шумящите ферментирали напитки, включени в код по КН 2206 00 91, както и продуктите, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 10, 2204 29 10 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, които са:

а) в бутилки със „запушалки-гъбки“, задържани от скоби или връзки или имат свръхналягане, дължащо се на разтворен въглероден диоксид, равно на три бара или повече, и

б) с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 13 % vol, или са с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 13 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

 

 

Чл. 8. „Междинни продукти“ са всички продукти с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 22 % vol, и включени в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, но непопадащи в обхвата на чл. 5, 6 и 7.

 

 

Чл. 9. „Етилов алкохол (алкохол)“ е всеки продукт:

  1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура;
  2. включен в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol;
  3. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.

 

Раздел II.
Тютюневи изделия

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Пури и пурети“ са цилиндрични тела от тютюн, изключително предназначени и годни за пушене предвид техните свойства и нормалните очаквания на потребителите, и които:

  1. са обвити с покриващ лист от естествен тютюн, или
  2. съдържат пълнеж от смес от тютюни (бленд) и са обвити с външен лист от възстановен тютюн с нормалния цвят на пура, покриващ продукта изцяло, включително, където е подходящо, и филтъра, но не и мундщука, ако има такъв, при условие че единичното им тегло, без филтър или мундщук, е най-малко 2,3 г и не повече от 10 г и обиколката по продължение най-малко на една трета от дължината е не по-малка от 34 мм.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За „пури и пурети“ се смятат и изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюна, но отговарящи на изискванията на ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се смятат за „пури и пурети“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

 

 

Чл. 11. (1) „Цигари“ са:

  1. годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10;
  2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула;
  3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.

(2) За „цигари“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За целите на облагането с акциз продуктите за пушене по ал. 1 и 2 се смятат като две цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 8 см, но не по-дълги от 11 см, съответно като три цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 11 см, но не по-дълги от 14 см, и така нататък.

(4) Не се смятат за „цигари“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

 

 

Чл. 12. (1) „Тютюн за пушене (за лула и цигари)“ е:

  1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11; за „отпадъци от тютюн“ се смятат и остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм.

(2) За „тютюн за пушене“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1.

(3) Не се смятат за „тютюн за пушене“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

 

Раздел III.
Енергийни продукти и електрическа енергия (Загл. доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) „Енергийни продукти“ са продуктите, включени във:

  1. кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
  2. кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715;
  3. кодове по КН от 2901 и 2902;
  4. код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
  5. код по КН 3403;
  6. код по КН 3811;
  7. код по КН 3817;
  8. код по КН 3824 90 99, включително биодизел, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.

(2) „Електрическа енергия“ е продукт, включен в код по КН 2716.

 

 

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат по отношение на следните енергийни продукти:

  1. включените в кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
  2. включените в кодове по КН 2707 10, 2707 20; 2707 30 и 2707 50;
  3. включените в кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69; за енергийните продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 разпоредбите на закона относно движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз и контролът върху тях се прилагат само когато са в наливно състояние;
  4. включените в кодове по КН 2711 с изключение на кодове по КН 2711 11, 2711 21 и 2711 29;
  5. включените в кодове по КН 2901 10;
  6. включените в кодове по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41, 2902 42, 2902 43 и 2902 44;
  7. включените в код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или моторно гориво;
  8. включените в код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или за моторно гориво, включително биодизел;
  9. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.07.2012 г.) включените в код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната и за енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За енергийни продукти с кодове по КН 2710 91 и 2710 99 разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната само от лицата, които ги оползотворяват или обезвреждат по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Енергиен продукт с код по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 се смята, че е в „наливно състояние“ в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове, които са неразделна част от транспортното средство, както и в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове с обем, надвишаващ 210 литра.

 

Раздел IV.
Кафе (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 16. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Раздел V.
Автомобили (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

Глава трета.
ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Раздел I.
Възникване на задължение за заплащане на акциз

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:

  1. при тяхното производство на територията на страната;
  2. при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка;
  3. при тяхното внасяне на територията на страната.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

(3) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

 

 

Чл. 20. (1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

(2) Освобождаване за потребление е:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз, както и извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на малък винопроизводител;
  2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;
  4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;
  5. внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз;
  6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, освен когато стоките се транспортират до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател при предстоящо прекратяване действието на лиценза за управление на данъчния склад, от който стоките се извеждат, и след разрешение на директора на Агенция „Митници“ по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
  7. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  8. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, включително липси на въглища, кокс, електрическа енергия или природен газ, установени при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2;
  9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад – за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз;
  10. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) прекратяването на регистрацията на лицата – за наличните стоки, които не са били обложени с акциз;
  11. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) получаването на акцизни стоки от регистриран получател под режим отложено плащане на акциз;
  12. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) получаването на акцизни стоки от временно регистриран получател под режим отложено плащане на акциз;

12а. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) обратното въвеждане на акцизни стоки на територията на страната, изпратени от регистриран изпращач;

12б. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) получаването на енергийни продукти от лицензиран складодържател при условията на директна доставка;

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) получаването на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната;
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) получаването на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) продажбата на въглища и кокс на лица, различни от регистрираните по чл. 57а, ал. 1, т. 1, с изключение на продажбата на физически лица, които не са еднолични търговци;
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) потреблението на кокс и въглища от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 за свои собствени нужди;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) продажбата на електрическа енергия или природен газ на потребители на електрическа енергия или природен газ за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, както и продажбата на природен газ като моторно гориво;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) потреблението на електрическа енергия или природен газ от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3 за свои собствени нужди, с изключение на случаите на потреблението на електрическа енергия за производство или поддържане на производство на електрическа енергия;
  7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) потреблението на енергийни продукти от освободени от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението;
  8. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
  9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) производството, държането или разпореждането на акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично;
  10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) получаването на акцизни стоки от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.

(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.

 

Раздел II.
Освобождаване и възстановяване

Чл. 21. (1) От плащане на акциз се освобождават:

  1. акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал;
  2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) акцизни стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;
  3. акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови;
  4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други пратки, в рамките на разрешения безмитен внос съгласно митническото законодателство;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) тютюневи изделия, алкохол, алкохолни напитки, закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди и превозвани от тях в количества, определени с правилника за прилагане на закона;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) акцизни стоки, които са предназначени за институциите на Европейската общност;
  7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) внасянето или въвеждането от друга държава членка на електрическа енергия и природен газ;
  8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) етилов алкохол, съдържащ се във внасяните или въведените на територията на страната продукти, които по своите характеристики не са предназначени за консумация като храни или напитки или които не са предназначени като добавки при производството на храни или напитки;
  9. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) внасянето или въвеждането от друга държава членка на кокс и въглища от лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
  10. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изнасянето на въглища и кокс от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
  11. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изнасянето на електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1;
  12. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) въглища и кокс, предназначени за друга държава членка – когато се изпращат от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
  13. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1, предназначени за друга държава членка;
  14. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) акцизни стоки, които се внасят с личния багаж на пътници, при условие че този внос е освободен от данък върху добавената стойност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 и 3 е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване. Редът за възстановяване се определя, както следва:

  1. по ал. 1, т. 1 – с наредба на министъра на финансите и министъра на външните работи;
  2. по ал. 1, т. 3 – с наредба на министъра на финансите и министъра на отбраната.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Редът за освобождаване по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се дължи акциз или платеният акциз се възстановява за моторни превозни средства, които са противозаконно отнети или откраднати и дължимите вносни митни сборове за тях са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

(5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Не се дължи акциз при унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Не се дължи акциз при унищожаване под контрола на митническите органи на произведени акцизни стоки в случаите по чл. 60а.

 

 

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.

(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на:

  1. оцет с код по КН 2209;
  2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) лекарства по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност;
  3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) ароматични продукти с алкохолно съдържание до 1,2 % vol за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки;
  4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) хранителни продукти (с пълнеж или приготвени по друг начин), когато алкохолът и алкохолните напитки са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти, при условие че алкохолното съдържание не надвишава 8,5 литра чист алкохол на 100 килограма от шоколадовите изделия и 5 литра чист алкохол на 100 килограма от другите хранителни продукти.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани:

  1. за медицински цели в лечебни заведения и аптеки;
  2. като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели;
  3. за научни изследвания;
  4. в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.

(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Възстановява се платеният акциз за ароматични продукти с алкохолно съдържание над 1,2 % vol, вложени като добавки при производството на хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol.

(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Платеният акциз по ал. 2 – 5 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2, 3 и 5, съответно след използването им по ал. 4.

 

 

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Възстановява се платеният акциз на лицата по чл. 76а, ал. 4, когато едновременно са налице следните условия:

  1. лицата са изпълнили задълженията си по чл. 76б;
  2. лицата разполагат с третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя в другата държава членка;
  3. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(2) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение по чл. 76б, ал. 1, т. 1.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Началникът на компетентното митническо учреждение в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично.

(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 24. (1) Освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) в стандартните резервоари на моторните превозни средства и в контейнерите за специална употреба – при влизането на превозните средства на територията на страната;
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 – в потребителски опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия до 3 литра;
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) с кодове по КН 2705, 2707 40, 2707 60, от 2707 99 30 до 2708 20, 2712, 2713, 2714, 2715 от 2902 50 до 2902 90, 3403, 3811 21, 3811 29, когато се използват за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление.

(2) Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти:

  1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) с двойно предназначение;
  2. използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво;
  3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) използвани при производство на електрическа енергия, от лица, получили лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на Закона за енергетиката;
  4. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) използвани в минералогични процеси;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) използвани в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освобождаването по ал. 2, т. 1 – 5 се прилага само за освободени от акциз крайни потребители.

(4) Редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона.

(5) За издадените удостоверения по ал. 4 Агенция „Митници“ води регистър.

(6) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Действието на удостоверението по ал. 4 се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Прекратяването се извършва при условия, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Решението по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Възстановява се платеният акциз за електрическа енергия:

  1. на лицата – потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси;
  2. на лицата – потребители на електрическа енергия, използвана при производство на продукти, при условие че стойността на енергията представлява повече от 50 на сто от стойността на продукта;
  3. на лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура – за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане, което се подава до 30 април на годината, следваща потреблението на електрическата енергия по ал. 1.

(3) Искането по ал. 2 се подава до началника на митницата по седалище на лицата по ал. 1.

(4) Към искането се подават документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Началникът на компетентната митница в тримесечен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично. При констатиране на непълноти или нередовности в подадените документи началникът на компетентната митница определя 14-дневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът за произнасяне по изречение първо спира да тече.

(6) Решението по ал. 5 се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на решението по ал. 5 за възстановяване.

 

 

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) До освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при:

  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол, както и при бракуване и унищожаване на бандероли при условията на чл. 27, ал. 7 и 8;
  2. липси и безвъзвратна загуба вследствие на непреодолима сила на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол;
  3. загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2;
  4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) технологичен брак за акцизните стоки в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност.

(2) Нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки се определят с наредба на министъра на финансите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Редът и начинът за унищожаване на акцизни стоки по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 25а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

 

 

Чл. 25б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Допуска се унищожаване на негодни за производство на тютюневи изделия суровини (необработен тютюн), съхраняван в данъчен склад.

(2) Унищожаването по ал. 1 се извършва под контрола на митническите органи по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона. Това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

 

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция „Митници“, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Решението или отказът по ал. 3 може да се обжалва пред директора на Агенция „Митници“, който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването му. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция „Митници“ се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от влизане в сила на акта за възстановяване.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявените и получени бандероли от лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 могат да бъдат върнати на съответното компетентно митническо учреждение само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия, като се съставя констативен протокол, в който се отразяват видът, емисията или серията, общият брой, поредността на номерацията, както и други характерни белези за съответните бандероли.

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Бандеролите, получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки, се бракуват с двустранно подписан протокол между лицата по чл. 64 и компетентната митница и се предават на нея по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Когато акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не могат да бъдат освободени за потребление поради несъответствие с нормативни изисквания или с технически и качествени стандарти на производителя, включително по отношение на потребителските опаковки, поставените върху опаковките бандероли се бракуват по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(9) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

(11) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

(12) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Бракуваните бандероли по ал. 7 и 8 се унищожават от митническите органи по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

 

Раздел III.
Данъчна основа

Чл. 28. Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:

  1. за бирата – количеството хектолитри за градусите Плато;
  2. за виното – количеството хектолитри завършен продукт;
  3. за другите ферментирали напитки – количеството хектолитри завършен продукт;
  4. за междинните продукти – количеството хектолитри завършен продукт;
  5. за етиловия алкохол – количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С;
  6. за бензина, газьола и керосина – количеството литри, приведени към сравнителна температура 15°С;
  7. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) за тежкото гориво, втечнения нефтен газ (LPG), смазочните масла, включени в код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, и другите смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99 – количеството, измерено в тонове;
  8. за природния газ – топлотворна способност, измерена в гигаджаули;
  9. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  10. за пурите и пуретите – количеството късове;
  11. (доп. – ДВ, бр. 81 от 2006 г.) за биодизел и биоетанол – количеството литри, приведени към сравнителна температура 15°С;
  12. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) за кокса и въглищата – горна топлотворна способност, измерена в гигаджаули;
  13. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за електрическата енергия – количеството, измерено в мегаватчаса.

 

 

Чл. 29. (1) Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз – продажната цена.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа за облагане с акциз за тютюна за пушене (за лула и цигари) е количеството тютюн за пушене, измерено в килограми.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Продажната цена по ал. 1 е:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната по установения ред към момента по чл. 20, ал. 2, т. 1 – 5, 8 и 9;
  2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) изписаната върху бандерола – в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 6;
  3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под режим отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по т. 4;
  4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под митнически режим с отложено плащане или временно складиране;
  5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) определената в правилника за прилагане на закона – в случаите, когато за съответното тютюнево изделие по ал. 1 не е регистрирана продажна цена по установения ред;
  6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната или определената в правилника към момента на установяване от контролните органи на нарушенията по глава девета.

 

 

Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

Раздел IV.
Акцизна ставка

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:

  1. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за бира – 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато с изключение на случаите по т. 7;
  2. за вино – 0 лв. за 1 хектолитър;
  3. за други ферментирали напитки – 0 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;
  4. за междинни продукти – 90 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;
  5. за етилов алкохол – 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;
  6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране – 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;
  7. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за бира, произведена от независими малки пивоварни – 0,75 лв. за 1 хектолитър на градус Плато.

(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Акцизната ставка по ал. 1, т. 7 се прилага и за бира, произведена от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 32. (1) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:

  1. за оловосъдържащ бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 51 и 2710 11 59 – 830 лв. за 1000 литра;
  2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за безоловен бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49 – 710 лв. за 1000 литра;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 630 лв. за 1000 литра;
  4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 – 630 лв. за 1000 литра;
  5. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, включително за енергийните продукти с код по КН 2901, 2711 29, от 2902 11 до 2902 44 – 340 лв. за 1000 килограма;
  6. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0,85 лв. за 1 гигаджаул;
  7. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
  8. (*) (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) за безоловен бензин, използван в транспорта, с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49, в който съдържанието на биоетанол с код по КН 2207 20 00 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – 688 лв.;
  9. (*) (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) за газьол, използван в транспорта, с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, в който съдържанието на биодизел с код по КН 3824 90 99 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – 596 лв.;
  10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 – 600 лв. за 1000 кг.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по ал. 1, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709, е 685 лв. за 1000 литра.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по ал. 1, е 600 лв. за 1000 литра.

(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Акцизната ставка на енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, е ставката по ал. 1, т. 2 – 5 в зависимост от това за какъв вид гориво са предназначени. Когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени тези продукти, ставката за тях е 685 лв. за 1000 литра.

(10) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Биоетанол, използван за смесване с моторни горива, се денатурира, включително и по специален метод, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление са, както следва:

  1. (в сила от 01.01.2009 г. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 50 лв. за 1000 литра;
  2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69, други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99 и за енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2710 91 и 2710 99 – 50 лв. за 1000 кг;
  3. (в сила от 01.01.2009 г. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 – 50 лв. за 1000 литра;
  4. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – 0 лв. за 1000 кг;
  5. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката – 0 лв. за гигаджаул;
  6. (отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката – 0,10 лв. за гигаджаул;
  7. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за въглищата и кокса с кодове по КН 2701, 2702 и 2704 – 0,60 лв. за гигаджаул.

(2) Ставката по ал. 1, т. 4 се прилага за втечнен нефтен газ (LPG) в съдове, използвани за отопление и за битови нужди и отговарящи на изискванията, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За целите на прилагане на ставките по ал. 1 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Ставките по ал. 1 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад до обект за размяна на бутилки.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, е задължено за разликата между съответната ставка по чл. 32, ал. 1 и ставката по ал. 1, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната декларация за данъчния период лицето е получило документа по ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато документът по ал. 4 се получи след срока по ал. 5, лицето коригира размера на дължимия акциз по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, е 0 лв. за 1000 кг.

(2) В случаите, когато лица въвеждат на територията на страната стоките по ал. 1, се прилагат разпоредбите на чл. 76в, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5 и ал. 5.

(3) Ставката по ал. 1 се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Ставката по ал. 1 за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага само ако газьолът е маркиран.

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За целите на прилагане на ал. 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишен текст на чл. 34 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Ставките за газьол и керосин по чл. 33 се прилагат само за маркирани горива.

(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Ставката за тежки горива по чл. 33, ал. 1, т. 2, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага само ако газьолът е маркиран.

 

 

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716, с изключение на случаите по ал. 2, е 2,00 лв. за мегаватчас.

(2) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716 за потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката е 0 лв. за мегаватчас.

 

 

Чл. 35. (1) Енергийните продукти по чл. 13, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление или моторно гориво и за които в чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 не е определен размер на акцизната ставка, се облагат със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Освен енергийните продукти по чл. 13 и биоетанолът, всички други продукти, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като моторно гориво, като добавка или за разреждане на моторни горива, се облагат със ставката, определена за еквивалентното моторно гориво в чл. 32, ал. 1.

(3) Освен енергийните продукти по чл. 13, всички други въглеводороди, с изключение на торфа, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление, се облагат със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление по чл. 33, ал. 1.

 

 

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 37. Акцизната ставка за пури и пурети е 270 лв. за 1000 къса.

 

 

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е 130 лв. за килограм, а от 1 януари 2012 г. – 152 лв. за килограм.

 

 

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:

  1. на специфичния акциз – 101 лв. на 1000 къса;
  2. на пропорционалния акциз – 23 на сто от продажната цена.

(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от 148 лв. за 1000 къса.

 

 

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) При промяна на акцизната ставка по чл. 39 новата акцизна ставка влиза в сила не по-рано от два месеца от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

 

Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

Раздел V.
Определяне и заплащане на акциза

Чл. 41. Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.

 

 

Чл. 42. В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

 

 

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Извън случаите по чл. 42 акцизът се начислява от:

  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) лицензирания складодържател, лицата по чл. 3, т. 4 и 6 и регистрираните лица по чл. 57, чл. 57б, ал. 3, чл. 57в и чл. 58в на датата, на която е станал дължим – с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;
  2. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 3 за стоките, за които акцизът е станал дължим съгласно чл. 20, ал. 2, т. 15, 16, 17 и 18;
  3. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 – на датата на установяване на липсата по чл. 20, ал. 2, т. 8 с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;
  4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) лицата по чл. 60а, ал. 2 – на датата, на която приключва тестването или изпитването.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.

(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.

(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.

(5) Последният данъчен период обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на прекратяването им.

 

 

Чл. 44. (1) Дължимият акциз се внася в републиканския бюджет, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – по сметката или в брой на касата на компетентното митническо учреждение от вносителя в сроковете за заплащане на митническото задължение, определени в Закона за митниците, когато длъжникът е физическо лице, което не е едноличен търговец;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – по сметката на компетентното митническо учреждение от вносителя в сроковете за заплащане на митническото задължение, определени в Закона за митниците;
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12 и 13 – по сметката на компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, от лицето, получило стоките, в 14-дневен срок от получаването им;
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 – по сметка на компетентното митническо учреждение от освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
  6. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) във всички останали случаи – по сметката на компетентното митническо учреждение от лицензирания складодържател или от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация;
  7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) в случаите по чл. 60а – в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ по сметката на компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта, освен когато акцизните стоки са унищожени под контрола на митническите органи.

(2) Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника.

(3) Акцизът се смята за внесен в републиканския бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1.

(4) Когато акцизът не е внесен в републиканския бюджет в сроковете по този член, задължено за заплащането му е лицето по ал. 1.

(5) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за митническото задължение.

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по чл. 64, ал. 2 компетентно митническо учреждение по ал. 1, т. 2 е и митническото учреждение, в което лицата са заявили бандероли. Това митническо учреждение освобождава предоставеното от вносителя обезпечение след потвърждение от митническото учреждение, където са извършени формалностите за внасяне, че дължимият акциз е внесен в републиканския бюджет.

 

 

Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

 

Глава четвърта.
РЕЖИМ ОТЛОЖЕНО ПЛАЩАНЕ НА АКЦИЗ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната.

(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:

  1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;
  2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;
  3. движението на акцизни стоки.

(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.

 

Раздел II.
Лицензиране

Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридическо лице, създадено въз основа на нормативен акт – в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. – в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки;
  2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  3. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
  3. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;
  4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) разполага със собствени или наети помещения за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
  5. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима;
  6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 8;
  7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като лицензиран складодържател чрез клон в Република България.

 

 

Чл. 48. (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено заявление до директора на Агенция „Митници“, което съдържа:

  1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;
  2. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вида на акцизните стоки с кодовете по КН, които ще се произвеждат или складират;
  3. годишния прогнозен обем за произвежданите и/или складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно бизнес плана по ал. 2, т. 13;
  4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  5. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) описание на системите по чл. 47, ал. 1, т. 8;
  6. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад;
  7. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;
  8. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) имената на служителите, упълномощени да подписват електронни административни документи и спесимени на подписите им;
  9. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) точно местонахождение на мястото на директна доставка.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

  1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „а“, а ако лицата не са български граждани – декларация;
  3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) декларация за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „б“;
  4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  5. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) декларации за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 5;
  6. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон;
  7. документ за собственост или договор за наем на помещенията на данъчния склад;
  8. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) актуална скица на недвижимия имот;
  9. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
  10. годишните финансови отчети за предходните три години, заверени от регистриран одитор или от специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от две години, и междинен финансов отчет, съставен към края на месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението;
  11. техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност;
  12. технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологични загуби, техническа спецификация;
  13. бизнес план, който съдържа информация за:

а) вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или съхраняват в данъчния склад;

б) средномесечното прогнозно количество на акцизните стоки, които ще се складират – по видове стоки и акцизни ставки;

в) максималното прогнозно количество на акцизните стоки, които в един и същ момент ще бъдат в движение под режим на отложено плащане – по видове стоки и акцизни ставки;

г) производствения капацитет за акцизни стоки и максималния складов капацитет за съхраняване на акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;

д) (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

е) (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) средномесечно прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;

ж) (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) средномесечно прогнозно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз – по видове стоки и акцизни ставки;

  1. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) спесимени на подписите на лицата по ал. 1, т. 8 и удостоверения за електронен подпис;
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;
  3. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) годишни прогнозни количества на основните суровини, които се използват при производството на акцизните стоки, и разходни норми за получаване на краен продукт;
  5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година;
  6. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка;
  7. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване и контрол на получаваните енергийни продукти.

(3) С едно заявление може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Лицензираният складодържател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на данъчния склад, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата по ал. 4 са длъжни да използват средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а, на мястото на директна доставка.

 

 

Чл. 49. (1) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 48, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на подаването му.

(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 1 отказва искания лиценз.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по заявлението.

 

 

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В сроковете по чл. 49 директорът на Агенция „Митници“ издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.

(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на лиценз.

 

 

Чл. 51. (1) Лицензът съдържа:

  1. наименованието на органа, който го издава;
  2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
  3. идентификационния номер на данъчния склад;
  4. фактическите и правните основания за издаването му;
  5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) фирмата, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;
  6. адреса на данъчния склад;
  7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН;
  8. вида и размера на обезпечението;
  9. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател, както и на други лица, упълномощени да подписват електронни административни документи;
  10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза;
  11. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) точния адрес на мястото на директна доставка.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът за управление на данъчен склад се връчва след представяне на обезпечението.

(3) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването на лиценза.

 

 

Чл. 52. (1) (Предишен текст на чл. 52 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да:

  1. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;
  2. уведомява митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;
  3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;
  4. спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;
  5. води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция „Митници“ издава решение, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз.

 

 

Чл. 53. (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;
  2. по писмено искане от лицензирания складодържател;
  3. при отнемане на лиценза.

(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:

  1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или
  2. в определените срокове не се представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

Чл. 54. (1) В Агенция „Митници“ се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.

(2) Регистърът съдържа:

  1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;
  2. идентификационен номер на данъчния склад;
  3. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицензирания складодържател;
  4. адрес на данъчния склад;
  5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;
  6. дата на издаване на лиценза;
  7. дата на прекратяване действието на лиценза.

(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.

(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 55. Всеки лицензиран складодържател има право да получава информация от регистрите по чл. 24, ал. 5 и чл. 54 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Редът и документите за регистрация на данъчни складове като независими малки пивоварни се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Раздел III.
Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители

Чл. 56. (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат:

  1. специализираните малки обекти за дестилиране;
  2. обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.

(2) За регистрираните обекти по ал. 1 Агенция „Митници“ води регистър, който съдържа следната информация:

  1. идентификационен номер на обекта;
  2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицето;
  3. адрес на обекта;
  4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) видовете акцизни стоки с код по КН, които могат да бъдат произвеждани;
  5. дата на регистрация;
  6. дата на прекратяване на регистрацията.

(3) Формата на регистъра по ал. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:

  1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. (изм. – ДВ, бр. 81 от 2006 г.) техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете, техния обем;
  3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
  4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
  5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
  6. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
  7. декларация, че обектът отговаря на изискванията на чл. 4, т. 8 и 9;
  8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му.

(4) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 3 началникът на митницата в срок 14 дни от подаването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за издаване на акта.

(5) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й.

 

Раздел III.
„а“ Задължителна регистрация (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат лицата:

  1. които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната кокс или въглища, както и лицата, които извършват сделки с кокс или въглища;
  2. получили лиценз по Закона за енергетиката, които продават електрическа енергия или природен газ на потребители на електрическа енергия или природен газ за битови или стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката;
  3. получили лиценз по Закона за енергетиката за производство на електрическа енергия, за пренос или разпределение на електрическа енергия или природен газ, за търговия с електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ или за снабдяване от крайни снабдители на електрическа енергия или природен газ, които потребяват собствена електрическа енергия или природен газ за свои собствени нужди;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) данъчните представители на регистрираните лица за целите на ДДС в друга държава членка, които въвеждат акцизни стоки на територията на страната за извършване на доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.

(2) За регистрираните по ал. 1 лица Агенция „Митници“ води регистър, който съдържа следната информация:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицето или трите имена и единен граждански номер (личен номер на чужденец);
  2. видовете акцизни стоки, подлежащи на облагане с акциз от лицето;
  3. дата на регистрация и номер на удостоверението за регистрация;
  4. дата на прекратяване на регистрацията и номер на решението за прекратяване на регистрацията;
  5. компетентно митническо учреждение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

 

 

Чл. 57б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3 подават искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление преди започване на дейността.

(2) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4 подават искане за регистрация до началника на митницата по постоянен адрес, съответно по седалище и адрес на управление на данъчния представител.

(3) Данъчен представител на чуждестранно лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(4) Данъчният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон, и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице.

(5) Искането по ал. 1 и 2 трябва да съдържа:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър, ако лицето подлежи на такова вписване;
  2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;
  3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
  4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вид на акцизните стоки с код по КН;
  5. средномесечно количество на акцизни стоки, доставяни при условията на дистанционни продажби;
  6. вида на предоставеното обезпечение – за лицата по ал. 3.

(6) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 5 началникът на митницата в срок 14 дни от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за регистрация.

(7) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Удостоверението за регистрация по ал. 6 се връчва на данъчния представител след представяне на обезпечението по чл. 83а.

(9) Регистрираното лице е длъжно да:

  1. уведоми писмено началника на компетентната митница за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й;
  2. води документация и отчетност съгласно изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.

 

Раздел III.
„б“ Регистрирани получатели (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 57в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Регистриран получател може да бъде лице, което:

  1. е капиталово търговско дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;
  2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  3. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
  3. разполага със собствени или наети помещения, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
  4. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;
  5. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 7;
  6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицето по ал. 1 подава искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки преди започване на дейността, което съдържа:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;
  3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) местонахождение и план на обекта, в който се получават стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект;
  5. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вид на получаваните акцизни стоки с код по КН;
  6. средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз;
  7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които са упълномощени да подписват електронни административни документи, спесимени на подписите им и удостоверения за електронен подпис;
  8. вида на предоставеното обезпечение;
  9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) свидетелство за съдимост за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“, а ако лицата не са български граждани – декларация;
  10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „б“;
  11. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
  12. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 5;
  13. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  14. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) план на помещението с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
  15. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.

(3) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни, считано от получаването на уведомлението.

(5) В срока, определен по ал. 4, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по ал. 2 отказва регистрацията.

(6) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по ал. 2 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

 

 

Чл. 57г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В сроковете по чл. 57в началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистрация на регистрирания получател или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 83а.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Правото на регистрирания получател да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.

 

 

Чл. 57д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираният получател е длъжен да:

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) води отделна документална отчетност за акцизните стоки, получени под режим отложено плащане на акциз;
  2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на обекта и да им осигури помещение за извършване на проверките;
  4. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.

 

 

Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 58 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Органът по чл. 57, ал. 2, чл. 57б, ал. 1 и 2 и чл. 57в, ал. 2 прекратява регистрацията:

  1. по молба на регистрираното лице, когато не са налице основанията за задължителна регистрация;
  2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;
  3. по своя инициатива, когато:

а) регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон, или

б) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) в определените срокове регистрираният получател или данъчният представител не представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото удостоверение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото удостоверение.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Решенията по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Раздел III.
„в“ Временно регистрирани получатели (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Право да получава еднократно определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка има лице, което:

  1. е търговец по смисъла на Търговския закон, регистрирано е по Закона за данък върху добавената стойност, получило е разрешение по реда на този раздел за всяка конкретна доставка на акцизни стоки и което:

а) не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

б) се представлява от лица, които:

аа) не са осъждани за престъпление от общ характер;

бб) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
  3. разполага със собствено или наето помещение, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
  4. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;
  5. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) За получаване на разрешение лицето по ал. 1 подава искане до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки не по-късно от 30 дни преди датата на получаване на стоките, което съдържа:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;
  3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
  4. местонахождение на обекта, в който се получават стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект;
  5. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вид и количество на получаваните акцизни стоки с код по КН;
  6. договор за доставка на акцизните стоки;
  7. наименование/име и идентификационен номер на лицензирания складодържател – изпращач;
  8. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които са упълномощени да подписват електронни административни документи, спесимени на подписите им и удостоверения за електронен подпис;
  9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) свидетелство за съдимост за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“, а ако лицата не са български граждани – декларация;
  10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „бб“;
  11. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
  12. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3;
  13. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  14. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) план на помещението с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
  15. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.

(3) Когато условията за издаване на разрешение са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпването им определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпване на искането отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на разрешение.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

Чл. 58б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението или заплащането на дължимия акциз началникът на компетентната митница издава разрешение на временно регистрирания получател, с което се разрешава лицето да получи конкретното количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Правото на временно регистрирания получател да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква след датата на връчване на разрешението.

 

Раздел III.
„г“ Регистриран изпращач (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.)

Чл. 58в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Регистриран изпращач може да бъде лице, което:

  1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;
  2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  3. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение.

(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като регистриран изпращач чрез клон в Република България.

 

 

Чл. 58г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) За издаване на удостоверение за регистриран изпращач се подава писмено искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление, което съдържа:

  1. вида на акцизните стоки с код по КН, които ще се изпращат;
  2. средномесечно количество на изпращаните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  3. митническите учреждения, в които ще бъде извършвано допускане за свободно обращение на акцизните стоки;
  4. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;
  5. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) списък с трите имена и единен граждански номер на лицата, упълномощени да подписват електронните административни документи и спесимени на подписите.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие, в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „а“, а ако лицата не са български граждани – декларация;
  3. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „б“;
  4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
  5. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 5;
  6. заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;
  7. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  8. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) удостоверение за електронен подпис.

 

 

Чл. 58д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 58г, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(2) Когато представените документи по ал. 1 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 58г, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, който започва да тече от деня на получаване на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да предостави необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 58г, ал. 1 отказва регистрацията.

(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или от предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 58г, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

 

 

Чл. 58е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) В сроковете по чл. 58д началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистриран изпращач или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 81б.

(4) Правото на регистрирания изпращач да изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.

 

 

Чл. 58ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) Регистрираният изпращач е длъжен да:

  1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз;
  2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;
  3. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.

 

 

Чл. 58з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Органът по чл. 58г, ал. 1 прекратява регистрацията:

  1. по молба на регистрираното лице;
  2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;
  3. по своя инициатива, когато:

а) регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон, или

б) регистрираният изпращач не представи в определените срокове ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.

(2) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Раздел IV.
Производство на акцизни стоки

Чл. 59. (1) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Производството на алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Производството на енергийни продукти включва:

  1. добива на нефт и природен газ;
  2. преработката или рафинирането на нефт или битумни минерали, природен газ и други въглеводороди в газообразна форма с цел получаване на енергийни продукти;
  3. друга обработка или преработка, изискваща наличието на технологична инсталация за получаване на енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка;
  4. пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление;
  5. опаковане и преопаковане на енергийни продукти.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Не се смята за производство на енергийни продукти дейност, при която извън производствено предприятие или данъчен склад се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че:

  1. акцизът върху компонентите е вече заплатен, и
  2. платената сума не е по-малка от сумата, която би била дължима върху готовия продукт, получен от компонентите.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За производство на акцизни стоки се смята и производството на продукти, които съдържат етилов алкохол над 1,2 % vol (1 % mas), които по своите характеристики са предназначени за консумация като храни или напитки или като добавки при производството на храни или напитки.

 

 

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Производството по чл. 59, с изключение на добива на природен газ, се извършва само в данъчен склад за производство и складиране.

(2) Алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.

(3) Вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за винопроизводство на малки винопроизводители.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинеи 1 и 3 не се прилагат за производството на вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде – собствено производство, предназначени само за лично потребление на физическото лице или на неговото семейство.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

(6) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

 

Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Допуска се производство на акцизни стоки извън данъчен склад в случаите, когато това производство е свързано с тестване или изпитване на машини, съоръжения или инсталации.

(2) За целите на ал. 1 лицата, които ще извършват тестването или изпитването, предварително изпращат уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта за осигуряване присъствието на митнически служител.

(3) Тестването или изпитването по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически служител при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) За произведените в резултат на тестването или изпитването акцизни стоки се заплаща дължимият акциз или те се унищожават под контрола на митническите органи.

 

 

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Производителите на стоки по чл. 2 са длъжни да използват в производството средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

 

Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Производителите на бензин, газьол, керосин, биодизел и биоетанол са длъжни за всяка произведена партида да:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) определят обема в литри с помощта на средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;
  2. издават анализен сертификат, съдържащ показателя плътност при 15°С (кг/куб.м).

(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При внасянето или въвеждането на стоки по ал. 1 анализният сертификат по ал. 1, т. 2 се представя за всяка партида.

(3) Обемът се привежда към сравнителна температура 15°С чрез измерване на теглото в килограми и преизчисляването му в литри на базата на плътността при 15°С.

(4) Плътността при 15°С се определя в съответствие с методите БДС EN ISO 3675 или БДС EN ISO 12185 и с таблиците съгласно БДС ISO 91-1.

(5) Стойностите на началното екстрактно съдържание, изразено в градуси Плато, на бутилираното и наливното пиво се удостоверяват с анализен сертификат.

 

 

Чл. 63. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 64. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя.

(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини:

  1. при производителя – извън територията на страната, или
  2. в данъчен склад, или
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на митническото законодателство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена. Върху бандерола, предназначен за потребителска опаковка на ръчно свити пури, се посочва и броят на късове в опаковката и цената на единична бройка.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Образците на бандерол се утвърждават със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник“, не по-късно от три месеца преди датата на въвеждане на новия образец на бандерол.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите.

(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В 30-дневен срок компетентното митническо учреждение предава на заявителите бандероли в количества, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) на лицензираните складодържатели и регистрираните получатели – брой бандероли, който не надвишава средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто, а в случаите, когато лицето не е осъществявало дейност – брой бандероли, който не надвишава средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол;
  2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) на временно регистрираните получатели – брой бандероли, който не надвишава количеството на акцизните стоки, посочени в разрешението по чл. 58б;
  3. на вносителите – брой бандероли, който не надвишава договорените количества с чуждестранното лице.

(9) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Количества бандероли, надвишаващи определените в ал. 8, се заявяват след решение на началника на компетентното митническо учреждение, което се издава в 7-дневен срок от подаване на обосновано искане за необходимостта от получаване на бандероли над установения лимит. Решението на началника на митницата или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол лицата по ал. 8 могат да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В тези случаи разпоредбите на ал. 8 и 9 не се прилагат. Средномесечното количество се изчислява, като сумата от количествата на освободените за потребление от лицето акцизни стоки през всеки месец от годината се раздели на 12.

(11) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите, когато стоките по ал. 1 ще се облепват в данъчен склад на територията на страната, бандеролите се заявяват само от лицензирания складодържател пред компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад, където ще се извършва облепването.

(12) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Заявителите на бандероли предоставят пред компетентното митническо учреждение отчет за получените бандероли за всяко тримесечие по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(13) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 12, изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Отчетите за бандероли по ал. 12 се предоставят в срока за подаване на акцизната декларация след изтичане на тримесечието, следващо отчетния период, като в случай на липси на бандероли възниква задължение за заплащане на акциз. Отчетите могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(14) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 13 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Бандеролите за тютюневите изделия се заявяват по последната регистрирана цена съгласно установения ред.

(15) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 14 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 6 и 14.

(16) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите на въвеждане на нов образец на бандерол лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 могат да заявяват бандероли по новия образец най-рано три месеца преди датата на въвеждането му.

 

Раздел V.
Складиране на акцизни стоки

Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Складирането на акцизни стоки включва съхраняването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад за складиране или в данъчен склад за производство и складиране.

(2) В данъчен склад могат да бъдат складирани акцизни стоки, които са:

  1. произведени в същия данъчен склад;
  2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;
  3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортирани под режим отложено плащане на акциз от друг данъчен склад на територията на страната или от данъчен склад на територията на друга държава членка;
  4. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) въведени на територията на страната по реда на чл. 76в.

(3) Складиране се допуска само за акцизни стоки, собственост на:

  1. лицензиран складодържател, или
  2. лице – вложител, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В данъчен склад се допуска извършването на следните обичайни операции:

  1. които не водят до промяна на кода по КН или промяна на акцизната ставка като поддържане на търговския вид, подобряване на качеството или привеждане в съответствие с изискванията за норми и стандарти, филтриране, вентилация, етикетиране, преетикетиране, преномериране на опаковки, поставяне на бандероли, прибавяне на добавки за търговски и технически цели, подобряващи качеството и други подобни;
  2. като денатуриране на етилов алкохол, маркиране на газьол и керосин, смесване на втечнени нефтени газове, смесване на биогорива с горива от нефтен произход, изпразване/източване на съдове и отстраняване на утайки или отпадъци от дъното на съдовете за енергийни продукти.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Операциите по ал. 5, т. 2 се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на склада при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да складира стоките, като ги разграничава по видове и вложители.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) В случаите по ал. 1, когато поради спецификата на стоките не е възможно физическото им разграничение, разграничаването на стоките се извършва само в материалната отчетност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател може при извънредни обстоятелства да съхранява акцизни стоки със заплатен акциз след разрешение от компетентното митническо учреждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В срок до три месеца преди датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В срок до три месеца от датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.

 

Раздел VI.
Движение на акцизни стоки (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 68. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 71. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 71а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 72. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 73. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

Раздел VI.
„а“ Движение на акцизни стоки с електронен административен документ (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.)

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва транспортирането на акцизни стоки:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател, на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 на територията на страната;
  2. от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 в друга държава членка;
  3. от данъчен склад на територията на страната до изходно митническо учреждение или до трети територии – в случаите на изнасяне;
  4. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната;
  5. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) от данъчен склад или от регистриран изпращач на територията на друга държава членка до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната, до регистриран получател или до временно регистриран получател на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3;
  6. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, от регистриран изпращач до данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 в друга държава членка.

(2) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз започва в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 – от момента на извеждането на стоките от данъчния склад, а в случаите по ал. 1, т. 4 и 6 – от момента на допускането им за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз.

(3) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз приключва в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, когато получателят получи акцизните стоки, а в случаите по ал. 1, т. 3 – когато акцизните стоки напуснат територията на Общността.

 

 

Чл. 73б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз задължително се осъществява с регистриран електронен административен документ.

(2) В случаите по ал. 1 изпращачът предоставя електронен административен документ на митническите органи чрез компютърната система по чл. 4, т. 40.

(3) Електронен административен документ се подава от:

  1. лицензирания складодържател-изпращач не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната до:

а) (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) друг данъчен склад или до място на директна доставка на територията на страната, или

б) друг данъчен склад на територията на друга държава членка, или

в) регистриран получател в друга държава членка, или

г) временно регистриран получател в друга държава членка, или

д) лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3;

  1. лицензирания складодържател-изпращач не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната с цел изнасяне към изходно митническо учреждение или към трети територии;
  2. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или от регистрирания изпращач при поставянето на стоките под режим допускане за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз. Митническите органи разрешават вдигане на стоките след поставянето им под режим отложено плащане на акциз.

(4) Задължителните реквизити на документа по ал. 3 се определят с Регламент (ЕО) № 684/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Директива 2008/118/ЕО на Съвета по отношение на компютризираните процедури за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (ОВ, L 197/24 от 29 юли 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 684/2009“.

(5) Митническите органи осъществяват проверка на данните в електронния административен документ за съответствие с изискванията на регламента по ал. 4, както и за валидността на надлежно предоставеното и прието обезпечение. При съответствие на данните митническите органи определят на документа уникален административен референтен код и уведомяват незабавно изпращача.

(6) При несъответствие на данните с изискванията на ал. 5 митническите органи уведомяват изпращача със съобщение чрез компютърната система.

(7) Изпращачът предоставя на лицето, превозващо акцизните стоки, хартиено копие от регистрирания електронен административен документ или друг търговски документ, съдържащ цялата информация от електронния административен документ, в който ясно е посочен уникалният административен референтен код.

(8) Документът по ал. 7 придружава акцизните стоки при движение под режим отложено плащане на акциз и трябва да бъде представян на компетентните органи при всяко поискване от тяхна страна по време на движението под този режим.

(9) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 стоките се съпровождат и от сертификат за освобождаване от акциз.

 

 

Чл. 73в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато акцизните стоки са предназначени за данъчен склад на територията на друга държава членка, за регистриран получател или за временно регистриран получател в друга държава членка, или за лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 на територията на друга държава членка, митническите органи изпращат незабавно електронния административен документ на компетентните органи на държавата членка на получаване.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато акцизните стоки са предназначени за данъчен склад или до място на директна доставка на територията на страната, митническите органи изпращат незабавно електронния административен документ на лицензирания складодържател-получател.

(3) Когато акцизните стоки са изпратени от данъчен склад на територията на друга държава членка, митническите органи изпращат получения от компетентните органи на друга държава членка електронен административен документ до лицензирания складодържател-получател, регистрирания получател или временно регистрирания получател на територията на страната.

(4) Редът за уведомяване на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 се определя с правилника за прилагане на закона.

(5) Когато акцизните стоки са предназначени за износ, митническите органи изпращат електронния административен документ на компетентните органи на държавата членка, в която се подава декларацията за износ съгласно член 161, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, ако тази държава членка е различна от Република България.

 

 

Чл. 73г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Изпращачът може да анулира електронния административен документ преди започване на движението съгласно чл. 73а, ал. 2.

(2) По време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може със съобщение чрез компютърната система да промени мястото на получаване и да посочи ново място на получаване, което трябва да е едно от местата на получаване по чл. 73а, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.

 

 

Чл. 73д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Получаването на акцизни стоки на територията на страната се потвърждава от получателя с подаване на съобщение за получаване чрез компютърната система.

(2) Съобщението за получаване се подава незабавно и не по-късно от 5 работни дни след приключване на движението. При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на получателя компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на съобщението за получаване.

(3) Условията и редът за подаване на съобщението за получаване от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 73е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) Митническите органи осъществяват проверка на данните в съобщението за получаване за съответствието им с изискванията на Регламент (ЕО) № 684/2009 г.

 

 

Чл. 73ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато данните са в съответствие с Регламент (ЕО) № 684/2009 г., в случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 1 и 4 митническите органи изпращат съобщението за получаване на изпращача, а по чл. 73а, ал. 1, т. 5 – на компетентните органи на държавата членка на изпращане.

(2) Когато данните не са в съответствие с Регламент (ЕО) № 684/2009 г., митническите органи уведомяват получателя със съобщение чрез компютърната система.

(3) Когато митническите органи получат съобщение за получаване или съобщение за износ от друга държава членка, те препращат това съобщение на изпращача.

 

 

Чл. 73з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3 компетентното митническо учреждение попълва съобщение за износ въз основа на заверката от изходното митническо учреждение, посочена в член 793, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, или от учреждението, удостоверяващо, че акцизните стоки са напуснали територията на Общността.

(2) Митническите органи осъществяват проверка на данните, които се съдържат в заверката по ал. 1, и изпращат съобщението за износ на изпращача или на компетентните органи на държавата членка на изпращане.

 

 

Чл. 73и. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) Електронният административен документ се отразява в регистъра „Дневник за складовата наличност“ в данъчния период, за който е издаден, съответно получен.

 

Раздел VI.
„б“ Процедура за движение на акцизни стоки, когато компютърната система не работи (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.)

Чл. 73й. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато компютърната система не работи, движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз може да започне след разрешение от компетентното митническо учреждение чрез заверка на документ на хартиен носител, съдържащ данните на електронния административен документ.

(2) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, изпращачът подава електронен административен документ съгласно чл. 73б, ал. 2.

(3) След валидиране на данните електронният административен документ заменя документа по ал. 1.

(4) Докато данните от електронния административен документ не са валидирани, движението се смята за движение под режим отложено плащане на акциз, придружено от документа на хартиен носител по ал. 1.

 

 

Чл. 73к. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Документът по чл. 73й, ал. 1 се издава в три екземпляра от изпращача и се заверява от компетентното митническо учреждение.

(2) Първият екземпляр се съхранява от изпращача, вторият екземпляр се съхранява от компетентното митническо учреждение, а третият съпровожда стоките.

 

 

Чл. 73л. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) По време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може да промени мястото на получаване и да посочи ново място на получаване след разрешение от компетентното митническо учреждение, дадено чрез заверка на документ на хартиен носител в два екземпляра, съдържащ данните на съобщението за промяна на мястото на получаване.

(2) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, изпращачът подава до компетентното митническо учреждение електронен административен документ и съобщение за промяна на мястото на получаване.

(3) След валидиране на данните електронният административен документ заменя документите по чл. 73й, ал. 1 и чл. 73л, ал. 1.

(4) Докато данните от електронния административен документ не са валидирани, движението се смята за движение под режим отложено плащане на акциз, придружено от документа на хартиен носител.

 

 

Чл. 73м. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 4 и 5, когато съобщението за получаване не може да бъде подадено в срока по чл. 73д, ал. 2, получателят подава пред компетентното митническо учреждение документ на хартиен носител, съдържащ същите данни като съобщението за получаване, с който се удостоверява, че движението е приключило.

(2) Когато работата на компютърната система бъде възстановена или след приключване на процедурите по чл. 73й, 73к и 73л, получателят подава съобщение за получаване по реда на чл. 73д.

 

 

Чл. 73н. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) Съобщението за получаване по чл. 73д или съобщението за износ по чл. 73з удостоверяват, че движението на акцизни стоки е приключило съгласно чл. 73а, ал. 3.

 

 

Чл. 73о. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) С Регламент (ЕО) № 684/2009 г. се определят:

  1. структурата и съдържанието на съобщенията, които се обменят за целите на чл. 73б – 73з между съответните лица и компетентните органи във връзка с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  2. правилата и процедурите, свързани с обмена на съобщения по т. 1;
  3. структурата на документите на хартиен носител, посочени в чл. 73й, 73л и 73м.

(2) Случаите, в които се смята, че компютърната система не работи, се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 73п. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато съобщението за получаване не може да бъде изпратено чрез компютърната система, митническите органи изпращат копие на документа по чл. 73м, ал. 1 на компетентните органи на държавата членка на изпращане при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Когато съобщението за износ не може да бъде изпратено чрез компютърната система, митническите органи изпращат документ на хартиен носител, съдържащ реквизитите на съобщението за износ, на компетентните органи на държавата членка на изпращане при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 73р. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) В случаите, когато компютърната система не работи, документите на хартиен носител се отразяват в регистър „Дневник за складовата наличност“ за данъчния период, за който са издадени, съответно получени.

 

Раздел VI.
„в“ Други разпоредби при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.)

Чл. 74. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач е задължен за дължимия акциз за изпратените или внесените стоки, посочени в електронния административен документ, с изключение на следните случаи:

  1. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
  2. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
  3. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
  4. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 2 и 4 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от данъчния склад лицензираният складодържател е получил съобщението за получаване;
  5. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 3 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от данъчния склад лицензираният складодържател е получил съобщението за износ;
  6. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 6 – когато до 45 дни от датата на изпращане на стоките до друга държава членка регистрираният изпращач е получил съобщението за получаване.

 

 

Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, водеща до освобождаването им за потребление, по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 2, 8, 11, 12 и 12а задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, в която е допусната нередовността.

(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната в държавата членка на установяване и в момента на установяването.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка – изпращач, за освободените за потребление акцизни стоки.

(4) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че нередовността е допусната в държавата членка на изпращане от момента на започване на движението, освен ако в 4-месечен срок се представи доказателство на компетентните органи на държавата членка – изпращач, доказващо получаването на акцизните стоки или мястото на допускане на нередовността.

(5) В случаите по ал. 2 и 4, ако в тригодишен срок от датата на започване на движението на акцизните стоки на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, прилага се разпоредбата на ал. 1.

(6) В случаите по ал. 5 митническите органи след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.

 

 

Чл. 75. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Получателите по чл. 73а, ал. 1, т. 5, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, са задължени за дължимия акциз за получените стоки, посочени в съобщението за получаване.

 

 

Чл. 75а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) При наличие на извънредни обстоятелства, когато липсва съобщение за получаване или съобщение за износ, доказателство, че движението на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз е приключило, може да бъде представено под формата на заверка от компетентните органи на държава членка на получаване или на държавата членка, в която е подадена декларацията за износ, че стоките са напуснали територията на Общността.

(2) Редът и начинът за приемане на доказателството по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 76. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Когато съобщението за получаване се получи след сроковете по чл. 74, лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач коригира размера на дължимия акциз, възникнал вследствие на прилагането на чл. 74 през данъчния период, в който е получил съобщението за получаване, по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

 

Глава четвърта.
„а“ ДВИЖЕНИЕ НА АКЦИЗНИ СТОКИ, ОСВОБОДЕНИ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩНОСТТА (НОВА – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Раздел I.
Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 76а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При движение на акцизни стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от територията на страната до територията на друга държава членка, които са освободени за потребление на територията на страната, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ.

(2) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Европейската комисия от територията на страната до територията на друга държава членка стоките се съпровождат от опростен придружителен документ.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(4) Опростеният придружителен документ по ал. 1 и 2 се издава в три екземпляра от изпращача на стоките.

(5) Първият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 4, а вторият и третият съпровождат стоките.

(6) Лицето по ал. 4 има право на възстановяване на платения за стоките акциз по реда на чл. 23.

(7) Образецът, формата и реквизитите на опростения придружителен административен документ се определят с правилника за прилагане на закона.

(8) Опростен придружителен документ може да не се издава, когато стоките се придружават от търговски документ (фактура, документ за доставка, транспортен документ и други), при условие че този търговски документ съдържа реквизитите на опростения придружителен документ и тези реквизити отговарят по съдържание и номер на реквизитите в опростения придружителен документ.

(9) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 76б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лицето по чл. 76а, ал. 4 има право на възстановяване на акциза, платен за стоките, когато са налице следните условия:

  1. лицето е уведомило писмено компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да изпрати акцизните стоки по чл. 76а до друга държава членка преди изпращането на акцизните стоки от територията на страната;
  2. лицето е осигурило безпрепятствен достъп на митническите органи за евентуална проверка;
  3. лицето е предоставило на компетентното митническото учреждение копие от документ, удостоверяващ заплащането или обезпечаването на акциз в страната членка, където стоките се изпращат.

(2) Писменото уведомление по ал. 1 съдържа:

  1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 1;
  2. дата на изпращане на акцизните стоки от територията на страната;
  3. описание на маршрута от територията на страната до територията на държавата членка на получаване;
  4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;
  5. име/наименование и адрес на получателя и превозвача;
  6. място на получаване на акцизните стоки на територията на другата държава членка;
  7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на другата държава членка.

 

Раздел II.
Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 76в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При движение на акцизни стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от територията на друга държава членка до територията на страната, които са освободени за потребление на територията на другата държава членка, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата държава членка.

(2) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Европейската комисия от територията на друга държава членка до територията на страната, който е освободен за потребление на територията на другата държава членка, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата държава членка.

(3) При движението по ал. 1 акцизните стоки се придружават и с документа по чл. 83з, ал. 1.

(4) Лицето по чл. 3, т. 6, което получава стоки по ал. 1 и 2, е длъжно да:

  1. уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки;
  2. представи обезпечение или да заплати размера на дължимия акциз пред компетентното митническо учреждение, преди акцизните стоки да са изпратени от другата държава членка, с изключение на случаите на освобождаване от акциз по този закон;
  3. получи акцизните стоки в сроковете, посочени в уведомление по т. 1;
  4. представи на компетентното митническо учреждение копие от третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя, не по-късно от 7 дни от получаването на стоките на територията на страната, включително датата на получаване;
  5. информира незабавно компетентното митническо учреждение, ако не получи стоките в сроковете, посочени в уведомлението, както и за причините за забавянето или неполучаването.

(5) Писменото уведомление по ал. 4, т. 1 съдържа:

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 4;
  2. дата на изпращане на акцизните стоки от другата държава членка;
  3. описание на маршрута от държавата членка на изпращане до Република България;
  4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;
  5. име/наименование и адрес на изпращача и превозвача;
  6. място на получаване на акцизните стоки на територията на страната;
  7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на страната.

(6) В 7-дневен срок от постъпване на уведомлението по ал. 4, т. 1, съответно в 7-дневен срок от отстраняване на непълнотите в него, началникът на компетентната митница определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат в случаите, когато се въвеждат акцизни стоки на територията на страната, които в държавата членка на изпращане не се облагат с акциз.

 

 

Чл. 76г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

 

Чл. 76д. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките са били освободени за потребление, стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка, в която е допусната нередовността.

(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната и стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка на установяване и в момента на установяването.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка получател за освободените за потребление акцизни стоки.

(4) В случаите, когато е установена/допусната нередовност при движение на акцизните стоки на територията на друга държава членка, лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или всяко лице, взело участие в нередовността, е задължено за дължимия акциз.

(5) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че освобождаването за потребление е настъпило в държавата членка на получаване.

(6) В случаите по ал. 2 и 5, ако в тригодишен срок от датата на освобождаване за потребление на акцизните стоки, на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, то тогава се прилага разпоредбата на ал. 1.

(7) В случаите по ал. 6 митническите органи, след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.

 

Глава пета.
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

Раздел I.
Обезпечение при режим отложено плащане на акциз

Чл. 77. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне при прилагането на режима отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3.

 

 

Чл. 78. (1) Размерът на обезпечението по чл. 77 се определя като сума от:

  1. тридесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки – по видове стоки;
  2. десет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки:

а) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) за количествата съхраняван дестилат, или

б) за задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, складирани в лицензиран данъчен склад;

  1. сто и петдесет на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;
  2. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.

(2) Показателите „средномесечно количество на складираните стоки“, „средномесечно количество на освободените за потребление стоки“ и „средномесечно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз“ се изчисляват по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Размерът на обезпечението за данъчен склад за акцизни стоки не може да надвишава 30 млн. лв.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) По искане на лицензирания складодържател може да бъде определен размер на обезпечението, по-висок от размера по ал. 1.

 

 

Чл. 79. При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

 

 

Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Обезпечението по чл. 77 може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство. Образецът на банкова гаранция се определя с правилника за прилагане на закона.

(2) Обезпеченията се приемат в български левове.

(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

 

 

Чл. 81. (1) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на директора на Агенция „Митници“, което е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 1, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение да предостави новото обезпечение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предходното обезпечение се освобождава с решение на директора на Агенция „Митници“ в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на прекратяване действието на лиценза обезпечението се освобождава с решение на органа по ал. 1, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

 

 

Чл. 81а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение.

 

 

Чл. 81б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Регистрираният изпращач трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за изпратените стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който би могъл да възникне или е възникнал при прилагането на режима отложено плащане на акциз.

(3) Размерът на обезпечението по ал. 1 е в размер 100 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество изпращани акцизни стоки.

(4) По искане на лицето обезпечението може да бъде определено в по-висок размер от този по ал. 3.

(5) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

(6) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство.

(7) Обезпеченията се приемат в български левове.

(8) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(9) Определянето на размера на обезпечението се извършва с решение на началника на компетентната митница по регистрация на лицето.

(10) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на органа по ал. 9.

(11) Решенията по ал. 9 и 10 се издават в сроковете по чл. 58д, ал. 4.

(12) Решенията по ал. 9 и 10 са неразделна част от издаденото удостоверение за регистрация.

(13) Лицето е длъжно в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 9 да предостави новото обезпечение, но не по-късно от изтичането на срока на предходното обезпечение.

(14) Предходното обезпечение се освобождава с решение на началника на компетентната митница в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 13.

(15) В случаите на прекратяване на регистрацията обезпечението се освобождава с решение на началника на компетентната митница, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

 

Раздел II.
Обезпечения, предоставяни при митнически режими или при получаване на бандероли (Загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При поставяне на стоки под митнически режим с отложено плащане или при временно складиране на стоки пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митните сборове.

(2) При транзит на стоки акцизът се обезпечава в размерите и по реда за обезпечаване на митните сборове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по смисъла на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия акциз при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхраняване в склада.

 

 

Чл. 83. (1) Лицата, заявили бандероли за чуждестранни стоки, представят пред митническите органи обезпечение в пълния размер на акциза преди получаването на бандеролите.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицензираните складодържатели.

(3) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция. Обезпеченията се приемат в български левове.

(4) Когато обезпечението по ал. 1 е учредено с банкова гаранция, тя трябва да бъде със срок на валидност не по-малък от 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите.

(5) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) След изтичането на 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите по ал. 1, митническите органи предприемат действия за усвояване на представеното обезпечение в размера на дължимия акциз.

(7) В 30-дневен срок обезпечението по ал. 1 се освобождава при заплащане на пълния размер на акциза за получените бандероли.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

 

Раздел III.
Обезпечения, предоставяни от регистрирани получатели или данъчни представители (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 83а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Данъчните представители по чл. 57б, ал. 3 и регистрираните получатели по чл. 57в предоставят обезпечение пред митническите органи, за да осигурят заплащането на акциза, който може да възникне за стоките, изпратени от чуждестранното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 4, съответно за получените стоки под режим отложено плащане на акциз, от данъчен склад на територията на друга държава членка.

(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза за получените стоки, който е възникнал или би могъл да възникне.

 

 

Чл. 83б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Размерът на обезпечението по чл. 83а е в размер 150 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки.

(2) Показателят „средномесечно количество на получените стоки“ се изчислява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) По искане на лицето обезпечението може да бъде определено в по-висок размер от този по ал. 1.

 

 

Чл. 83в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

 

 

Чл. 83г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Обезпечението по чл. 83а може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство.

(2) Обезпеченията се приемат в български левове.

(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

 

 

Чл. 83д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Определянето на размера на обезпечението се извършва с решение на началника на компетентната митница по регистрация на лицето.

(2) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на органа по ал. 1.

(3) Решенията по ал. 1 и 2 се издават в сроковете по чл. 57б, ал. 6, съответно чл. 57в, ал. 3 и 4 и се връчват на лицата.

(4) Решенията по ал. 1 и 2 са неразделна част от издаденото удостоверение за регистрация.

(5) Лицето е длъжно в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 2 да предостави новото обезпечение, но не по-късно от изтичането на срока на предходното обезпечение.

(6) Предходното обезпечение се освобождава с решение на началника на компетентната митница в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 5.

(7) В случаите на прекратяване на регистрацията обезпечението се освобождава с решение на началника на компетентната митница, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

 

Раздел IV.
Обезпечения, предоставяни от временно регистрирани получатели или от лица, които получават акцизни стоки на територията на страната, освободени за потребление на територията на друга държава членка (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 83е. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Временно регистрираните получатели по чл. 58а и лицата по чл. 76в, ал. 4 предоставят обезпечение пред митническите органи или внасят пълния размер на дължимия акциз за стоките, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка и които ще бъдат получени на територията на страната.

(2) Обезпечението по ал. 1 се учредява с депозит в пари по реда на митническото законодателство.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Обезпечение, учредено с депозит в пари, се приема в български левове, като не се дължи лихва върху него.

(4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) В случаите по чл. 76в, ал. 4, когато лицето е лицензиран складодържател, обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство.

 

 

Чл. 83ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Определянето на размера на обезпечението, както и определянето на размера на акциза, който трябва да бъде внесен, се извършва с решение на началника на компетентната митница в сроковете по чл. 58а, ал. 3, съответно чл. 76в, ал. 6.

(2) Решенията по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

Чл. 83з. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) След предоставяне на обезпечението или внасянето на акциза началникът на компетентната митница издава на лицето документ, удостоверяващ, че размерът на акциза за стоките, които ще бъдат получени, е заплатен, обезпечен или че стоките са освободени от заплащане на акциз.

(2) Задължителните реквизити на документа по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 83и. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Обезпечението се освобождава с решение на началника на компетентната митница в 30-дневен срок, считано от датата, на която задължението за заплащане на акциз е погасено.

(2) Когато размерът на дължимия акциз за получените стоки е по-малък от размера на внесения акциз по чл. 83з, недължимо внесеният акциз се възстановява по реда на чл. 27.

 

Глава шеста.
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ОТЧЕТНОСТ

Раздел I.
Данъчни документи

Чл. 84. (1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:

  1. акцизен данъчен документ;
  2. известие към акцизен данъчен документ.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, 15 – 18.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, т. 15 – 18 акцизен данъчен документ се издава общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ, на 10-о число на месеца, следващ месеца, през който са извършени продажбите/потреблението.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Издадените данъчни документи се отразяват в счетоводството и в регистъра на издателя за данъчния период, през който са издадени.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Тези документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите по ал. 6 се издават нови данъчни документи.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи лицето незабавно уведомява писмено съответното компетентно митническо учреждение за тези обстоятелства.

(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчните документи могат да се издават ръчно и автоматизирано.

(11) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Акцизен данъчен документ се издава при извеждане от данъчен склад на акцизни стоки за всяко превозно средство.

 

 

Чл. 85. (1) Данъчните документи са частни писмени документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за заплащане и за начисляване на акциз.

(2) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат:

  1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
  2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
  3. вид на акцизната стока, количество, основа за облагане с акциз и акцизната ставка;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) размер на начисления акциз;
  5. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз.
  6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) превозвач и регистрационен номер на транспортното средство;
  7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) точен адрес на мястото на доставка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице-вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето-вложител.

 

 

Чл. 86. (1) Изменението на размера на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ се документира с известие към документа, като се посочва и основанието за изменение. Известие се издава само към издаден акцизен данъчен документ.

(2) Известието е:

  1. акцизно дебитно известие – данъчен документ, с който се отразява увеличението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ;
  2. акцизно кредитно известие – данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.

(3) Реквизитите, които трябва да съдържа данъчното известие, са:

  1. всички задължителни реквизити за акцизния данъчен документ;
  2. допълнително отбелязване „акцизно дебитно известие“ или „акцизно кредитно известие“;
  3. основание за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който е издадено известието.

 

Раздел II.
Други документи

Чл. 87. (1) Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.

(2) Декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Декларацията по ал. 1 за регистрираните лица по чл. 57а, 57в и 58в се подава в компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на лицензирания складодържател или регистрираното лице компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на акцизната декларация до изтичането на следващия данъчен период.

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12, 13 и 19 акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от получаването на акцизните стоки, съответно от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите по чл. 60а, ал. 4, когато се заплаща дължимият акциз, акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ.

(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Акцизната декларация може да се подава и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 88. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираният складодържател води задължително регистър „Дневник на складовата наличност“.

(2) В регистъра по ал. 1 се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление.

(3) Лицензираният складодържател е длъжен да подава заедно с акцизната декларация за данъчния период информацията от регистъра по ал. 2 на магнитен носител по параметри, определени в правилника за прилагане на закона, както и копие от регистъра по ал. 1, освен в случаите, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) В случаите по чл. 87, ал. 8 лицензираният складодържател може да подаде информацията от регистъра по ал. 2 за съответния данъчен период и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Данните в регистъра „Дневник на складовата наличност“ трябва да бъдат счетоводно отчетени по установения ред в счетоводната система на лицата по ал. 1.

(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Регистрираните по закона лица и освободените от акциз крайни потребители водят отчетност по отношение на акцизните стоки, определена с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 88а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Независимите малки пивоварни до 31 януари всяка година подават в компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад информация за произведената през предходната година бира. Информацията се представя по градус Плато по видове бира на носител и по образец, предвидени в правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 88б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде и плодове – собствено производство, попълват справка-декларация по образец, определен с правилника за прилагане на закона, която им се предоставя от лицата по чл. 57, ал. 1.

 

 

Чл. 89. (1) (Предишен текст на чл. 89 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Удостоверение за освобождаване от акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е освободен от акциз краен потребител.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Удостоверението за регистрация е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е регистрирано по този закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Разрешението за инцидентно получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че временно регистриран получател има право да получи инцидентно определен вид и количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка.

 

 

Чл. 90. Образецът, формата и реквизитите на документите по тази глава се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Глава шеста.
„а“ ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ТЪРГОВИЯ С ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ (НОВА – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

Чл. 90а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват само от лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия от началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект.

(2) Право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което:

  1. е търговец по смисъла на Търговския закон;
  2. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
  3. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  4. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
  3. разполага със собствени или наети помещения за извършване на съответната дейност;
  4. не е извършвало търговия с тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца;
  5. не е с отнето разрешение за търговия с тютюневи изделия през последните 36 месеца.

 

 

Чл. 90б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват в търговски складове и обекти – специализирани магазини за търговия с тютюневи изделия, магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, магазини за продажба на вина и спиртни напитки, бензиностанции, павилиони, ресторанти, питейни заведения и барове.

(2) Търговските складове и обекти по ал. 1 трябва да отговарят на следните условия:

  1. да имат поставен на видно за потребителите място надпис на български език „Цигари“ или „Тютюневи изделия“;
  2. да имат обособени самостоятелни помещения или части от тях, позволяващи съхраняването и продажбата на тютюневи изделия самостоятелно или с допустими за съвместно съхранение и продажба стоки;
  3. да не са разположени на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи;
  4. да нямат обособени щандове за самообслужване, от които се предлагат тютюн и тютюневи изделия.

 

 

Чл. 90в. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) За издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия се подава писмено заявление до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект или в най-близкото митническо учреждение.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) С едно заявление може да се поиска издаването на разрешения за повече от един търговски склад или обект на територията на една митница.

 

 

Чл. 90г. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) След извършване на проверка на място при заявителя и когато условията за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(2) Когато представените документи не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, считано от получаването на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение началникът на митницата отказва издаването на разрешение.

(4) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация началникът на митницата разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по него.

 

 

Чл. 90д. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) В сроковете по чл. 90г началникът на митницата издава разрешение за търговия с тютюневи изделия или мотивирано отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на разрешение.

(2) Отказът за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) За всеки търговски склад или обект се издава отделно разрешение.

 

 

Чл. 90е. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, е длъжно:

  1. да уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в заявлението за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в 14-дневен срок от настъпването й;
  2. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи за осъществяване на контрол.

 

 

Чл. 90ж. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Органът по чл. 90г, ал. 1 прекратява издаденото разрешение:

  1. по молба на лицето;
  2. при прекратяване или ликвидация на лицето;
  3. по своя инициатива, когато лицето не отговаря на изискванията на този закон;
  4. когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението, както и за изменение на издаденото разрешение;
  5. когато лицето извършва продажба на тютюневи изделия в обект, за който не е издадено разрешение;
  6. когато обектът не отговаря на изискванията на този закон;
  7. когато лицето държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се прекратява издаденото разрешение за съответния обект.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 5 се прекратяват всички издадени разрешения на лицето с решение на компетентните органи.

(4) Разрешението се прекратява с решение на началника на митницата по местонахождение на обекта, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(5) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото разрешение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото разрешение.

(6) Решенията по ал. 2, 3 и 4 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Глава седма.
ОГРАНИЧЕНИЯ И ЗАБРАНИ

Чл. 91. Забранява се производството на акцизните стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен когато този закон предвижда друго.

 

 

Чл. 91а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Забраняват се производството и складирането в данъчен склад на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, които не са включени в обхвата на лиценза.

(2) Забранява се извършването на операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки.

 

 

Чл. 91б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Разтоварването на акцизни стоки, получени под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател, се извършва в данъчен склад, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение.

 

 

Чл. 92. (1) Забранява се продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинея 1 не се прилага за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили, или за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) на газови инсталации и съоръжения за отопление в общественообслужващи, административни, жилищни и офис сгради, захранвани от съдове за втечнени въглеводородни газове с обем до 10 m3.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

 

Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицензираните складодържатели на енергийни продукти са длъжни да маркират всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0, които се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторно гориво или са освободени от облагане с акциз.

(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, когато е предназначен за получаване на други енергийни продукти, които се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторно гориво, или са освободени от облагане с акциз.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 и 2 се прилагат за газьол и енергийни продукти, съдържащи газьол за зареждане на плавателни средства, с изключение на тези за частни развлекателни плавания, при условие че газьолът е маркиран.

(4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Маркирането по ал. 1, 2 и 3 на територията на страната се извършва само в данъчен склад, а в случаите на ръчно маркиране и в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) В случаите по ал. 1, 2 и 3 във всички търговски и първични счетоводни документи задължително се вписва „маркирано гориво за отопление“, съответно „маркирано гориво за плавателни средства“ или „енергиен продукт, съдържащ маркиран газьол“ и номер на анализния сертификат и/или протокол за маркирането на съответната партида.

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г.) (*) Маркирани енергийни продукти се превозват на територията на страната само със:

  1. транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS), и
  2. съдове за транспортиране, снабдени със средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Инсталирането и използването на техническите средства по ал. 6 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Забранява се тежки горива и маркирани газьол и керосин независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества да се съдържат във:

  1. резервоара за гориво на моторни превозни средства, на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства;
  2. резервоари на станции за зареждане с горива, помпи за зареждане на моторни превозни средства или на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Забранява се добавянето към енергийни продукти на какъвто и да е маркер или цвят, различни от тези, предвидени в правото на Общността или в националното законодателство.

 

 

Чл. 95. (1) Забранява се пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства.

(2) Продажбата и съхраняването на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства се допуска само когато бутилките са напълнени в съответни заводи за пълнене на бутилки и/или в самостоятелни, оторизирани пунктове за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG) извън териториите на станциите за зареждане на моторни превозни средства. Бутилките трябва да са защитени с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят фирмения знак на съответния производител.

 

 

Чл. 96. Забраняват се всякакви действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на маркера.

 

 

Чл. 97. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Пълното денатуриране на етилов алкохол на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад.

(2) Денатурирането по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Видът и количеството на веществата за денатуриране се определят в правилника за прилагането на закона.

 

 

Чл. 98. Забранява се извличането изцяло или частично на денатуриращи средства, както и всякакви други действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на денатуриращите вещества.

 

 

Чл. 99. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Забраняват се:

  1. облепването, съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С, по-ниско от действителното количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С в съответната бутилка;
  2. облепването, съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано номинално количество в литри, по-ниско или по-високо от вместимостта на съответната бутилка;
  3. съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Забранява се продажбата на тютюневи изделия:

  1. на цена, различна от продажната цена, изписана върху бандерола;
  2. без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност;
  3. в насипно състояние на отделни късове или бройки и в отворени опаковки, върху които няма облепен бандерол, освен в случаите при продажба на ръчно свити пури.

(3) Забранява се етикетирането на бира с етикети, на които е указано начално екстрактно съдържание, измерено в градуси Плато, по-ниско от действителното.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Забранява се след датата на въвеждане на новия образец на бандерол освобождаването за потребление на акцизни стоки, облепени с бандерол по отменения образец.

 

 

Чл. 100. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Бутилираните алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се продават само облепени с бандерол.

(2) Редът и начинът за въвеждане на бандеролите се определят от Министерския съвет.

 

 

Чл. 100а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

 

Чл. 101. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажба между лицензирани складодържатели на алкохолни напитки.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Забранява се продажбата на алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, в пластмасови опаковки (бутилки).

(4) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на алкохолни напитки в опаковки (бутилки) до 0,5 литра включително.

 

 

Чл. 101а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г.) Забранява се освобождаването за потребление от лицензиран складодържател на котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра без представен първичен счетоводен документ за заплатена такса по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда по реда на чл. 31 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

 

Глава осма.
КОНТРОЛ

Чл. 102. (1) Контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки.

(3) Митническите органи имат право да инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки.

(4) Митническите органи имат право да вземат проби от горивото в резервоарите на моторните превозни средства.

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Контролът върху задължителните запаси от нефт и нефтопродукти в данъчните складове се осъществява и от лицата по чл. 30, ал. 1 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.

 

 

Чл. 103. (1) (Предишен текст на чл. 103 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Контролът се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, както и на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Събирането, обезпечаването и преценката на доказателствата по ал. 1 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Министърът на финансите издава наредба, с която определя специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 следва да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 21.10.2011 г.) Данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от директора на Агенция „Митници“.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол.

 

 

Чл. 104. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл. 153, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – и на публични изпълнители. Митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, имат компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на територията на страната.

(2) За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Правомощията по чл. 112, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от началника на компетентната митница или от директора на Агенция „Митници“.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на Агенция „Митници“.

 

 

Чл. 105. Държавните и местните органи са длъжни при поискване от страна на орган на митническата администрация да оказват своевременно съдействие при проверката и издирването на обстоятелства или установяването на факти, пряко свързани с правата или задълженията на данъчнозадължените по този закон лица.

 

 

Чл. 106. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Митническата администрация има право да използва информация от приходна или митническа администрация на друга страна, получена в резултат на официално запитване, при определяне задълженията на лицата, извършващи дейности с акцизни стоки, както и да използва тази информация като доказателство в административни и съдебни производства.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Събраната по реда на ал. 1 информация се смята за ново обстоятелство при определянето на правата и задълженията на данъчнозадължените по този закон лица и може да послужи за преразглеждане на влезли в сила акцизни данъчни задължения, когато не са изтекли сроковете за образуване на производството по издаване на ревизионни актове, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Акцизни стоки, които в 20-дневен срок от съставянето на протокола за тяхното намиране от митническите органи при осъществявания от тях контрол не са потърсени и за тях не са представени доказателства за собствеността им, се смятат за изоставени в полза на държавата.

 

 

Чл. 107. Министърът на финансите издава наредба за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки.

 

Глава девета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I.
Общи разпоредби (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

Чл. 107а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките – предмет на нарушение по този закон, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение.

 

 

Чл. 107б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) До приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се съхраняват от митническото учреждение.

(2) При невъзможност за съхранение иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се оставят на отговорно пазене с протокол на нарушителя или на други лица, които отговарят за тях.

(3) За целите на ал. 2 митническите органи запечатват обекта или част от него, в който стоките са оставени на отговорно пазене, както и средствата или съоръженията, послужили и използвани за извършване на нарушението.

 

 

Чл. 107в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат с иззетите и задържаните акцизни стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, както и когато съхраняването им е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората или за околната среда.

(2) Стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, са тези стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност. Разходи по съхраняването на стоките са всички разходи, направени от митническите органи във връзка със задържането и съхраняването на стоките, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и други.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпореждането чрез възлагане за преработка или унищожаване и транспортирането на стоките по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.

 

 

Чл. 107г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) За обезпечаване на вземания по съставен акт за установяване на нарушение по този закон митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:

  1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;
  2. запор върху стоки в оборот;
  3. възбрана върху недвижими имоти.

(2) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на вземанията по ал. 1.

(3) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на вземанията.

(4) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на началника на митницата, в района на който е установено нарушението.

(5) За неуредените в този член въпроси се прилагат разпоредбите на глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 107д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила от датата на издаването му.

(2) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

 

 

Чл. 107е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Административнонаказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушение по този закон, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, когато такава мярка е предвидена в този закон.

(2) Когато стоките, средствата или съоръженията по ал. 1 липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната стойност, определена по пазарна цена.

(3) Начинът и редът за определяне на пазарната цена на отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушение по този закон, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) Пазарната цена се определя към момента на извършване на нарушението, а ако това е невъзможно – към момента на неговото установяване.

 

 

Чл. 107ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) В случаите, когато за стоките – предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание.

(2) Отнетите в полза на държавата стоки се смятат за поставени под режим отложено плащане на акциз.

 

 

Чл. 107з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на нарушение по този закон, между административнонаказващия орган и нарушителя може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, освен ако деянието съставлява престъпление.

(2) Не могат да бъдат обект на споразумение установени случаи на административни нарушения, при които стоките, предмет на нарушението, застрашават живота или здравето на хората или околната среда или не съответстват на изискванията за качество на продуктите.

(3) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:

  1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието нарушение на акцизното законодателство;
  2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
  3. отнемат ли се в полза на държавата стоките – предмет на нарушението, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон, или те се заплащат в размер не по-малко от 40 на сто от пазарната им цена.

(4) Със споразумението не може да се определя:

  1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) размер на глобата или на имуществената санкция:

а) при първо нарушение – по-нисък от минималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение;

б) при повторно нарушение – по-нисък от 60 на сто от максималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение;

в) при всяко следващо – по-нисък от максималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение.

  1. сума в размер по-малко от 40 на сто от пазарната цена на предмета на нарушението, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон.

(5) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.

(6) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него длъжностно лице издава решение, с което одобрява или отказва да одобри споразумението. Решението, с което се одобрява споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство, се изпраща на съответния прокурор в 7-дневен срок от неговото издаване.

(7) Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство се одобрява, ако са спазени изискванията на закона и ако определените в него публични държавни вземания са заплатени или са обезпечени по депозитната сметка на съответното митническо учреждение.

(8) Решението по ал. 6 не подлежи на обжалване, с изключение на решението, с което се одобрява споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, срещу което прокурорът може да подаде протест относно неговата законосъобразност пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този случай протестът на прокурора не спира изпълнението на решението.

(9) Сроковете за издаване на наказателно постановление спират да текат от датата на образуване на съдебното производство по протест на прокурора до неговото приключване.

(10) В случаите, когато споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство не бъде одобрено или решението, с което е одобрено, бъде отменено от съда, административнонаказващият орган издава наказателно постановление на общо основание.

(11) Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Раздел II.
Административни наказания (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

Чл. 108. (1) Лице, което е задължено и не се регистрира по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

(2) В случаите по ал. 1 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.

 

 

Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а, се наказва с глоба от 15 000 лв. до 50 000 лв., съответно му се налага имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 50 000 лв. до 100 000 лв., а имуществената санкция – от 100 000 лв. до 150 000 лв.

 

 

Чл. 109. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 60, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 12 000 лв.

(3) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Лице, което смесва биогорива с течни горива от нефтен произход извън данъчен склад, за които не е бил платен акциз изцяло или частично, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 25 000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) При повторно нарушение по ал. 3 глобата е в размер от 20 000 до 50 000 лв., а имуществената санкция – от 50 000 до 100 000 лв.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) В случаите по ал. 1, 2, 3 и 4 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.

 

 

Чл. 109а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 91а, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществената санкция – от 2000 до 6000 лв.

 

 

Чл. 110. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44 или не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 500 до 1500 лв. – за физическите лица.

(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не предостави в срок информация по чл. 88а, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. и отнемане на регистрацията за независима малка пивоварна.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв., а глобата е в размер от 1000 до 3000 лв.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 111. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което не спази срока за уведомяване при промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад или удостоверението за регистрация по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не спази разпоредбата на чл. 65, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не спази срока по чл. 73, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв.

 

 

Чл. 112. (1) Лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на неначисления акциз, но не по-малко от 1000 лв.

(3) При нарушение по ал. 1 и 2, когато лицето е начислило данъка в периода, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен, имуществената санкция е в размер 25 на сто от акциза, но не по-малко от 200 лв.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При нарушение по ал. 1 и 2, когато лицето е начислило данъка в период, следващ периода по ал. 3, имуществената санкция е в размер 50 на сто от акциза, но не по-малко от 400 лв.

 

 

Чл. 112а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лице, което, като е задължено, не издаде опростен придружителен документ, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер 100 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата/санкцията е 300 лв.

 

 

Чл. 113. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лице, което не отрази издаден или получен данъчен документ или придружителен административен документ/електронен административен документ в счетоводството си или в регистъра „Дневник за стоковите наличности“, или в акцизната декларация за съответния данъчен период, или използва в счетоводството си документи с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне на дължимия акциз в по-малък размер или на акциза за възстановяване в по-голям размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 500 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 103а, ал. 1, 3, 4 и 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 50 000 лв.

 

 

Чл. 114а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Лице, което разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 4000 лв.

 

 

Чл. 115. Лице, което наруши разпоредбата на чл. 92, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 10 000 лв.

 

 

Чл. 116. Лице, което наруши разпоредбата на чл. 93, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 50 000 лв.

 

 

Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 94, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 50 000 лв.

 

 

Чл. 118. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 95, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 119. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 96, 97 и 98, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 120. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 121. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 64, ал. 1 – 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 12 000 лв.

(3) Лице, което произвежда или внася акцизни стоки и ги облепва с неистински или подправени бандероли или с бандероли с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 лв.

(4) Лице, което наруши реда или начина за въвеждане на бандероли, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв., а при повторно нарушение – 4000 лв.

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което поставя, съхранява, пренася или превозва употребявани акцизни бандероли в нарушение на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

 

 

Чл. 122. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 101, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 122а. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) (1) Лице, което направи опит за манипулиране или демонтиране или манипулира, или демонтира техническите устройства по чл. 102, ал. 3, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в тройния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 6000 лв.

 

 

Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) На юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинея 2 не се прилага за акцизни стоки, необлепени с бандерол, поставени под режим отложено плащане на акциз.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато юридическо лице или едноличен търговец, който държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, установи при получаване на доставката наличието на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност или с бандерол, който не отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 4, изготвя незабавно опис на стоките по образец, утвърден от министъра на финансите, и писмено уведомява в тридневен срок, считано от датата на приемането или получаването на стоката, компетентното митническо учреждение по местонахождението на обекта. В този случай на лицето, уведомило компетентния орган, санкцията по ал. 2 не се налага.

(5) Санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което държи на склад или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или бандерол с изтекъл срок на валидност, в случаите, когато не може да се открие собственикът.

(6) Лице, което продава или съхранява в търговско помещение, различно от търговските обекти за безмитна търговия, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.

(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 6 не се прилага, когато акцизните стоки са поставени под режим митническо складиране или са под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При установяване на тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол, или с бандерол с изтекъл срок на валидност, или с бандерол, съответно с надпис по ал. 6, в автомати за продажба на тютюневи изделия, санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което е получило разрешение за търговия с тютюневи изделия от тези автомати, съгласно българското законодателство.

 

 

Чл. 123а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Който избегне пълното или частичното заплащане или обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.

 

 

Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1, чл. 121, ал. 1, 2 и 3, чл. 122, 123, ал. 1, 2, 4 и 6 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Средствата – собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на тежестта на нарушението.

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Всички съоръжения, използвани за извършване на нарушение по чл. 109, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане и транспортиране на отнетите в полза на държавата стоки по ал. 1, 2 и 3, по чл. 106а и акцизните стоки по чл. 107в.

(5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Иззетите и задържаните, отнетите и изоставените в полза на държавата акцизни стоки са под контрола на митническите органи и подлежат на преработка или унищожаване.

(6) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите на унищожаване на задържани, отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки действията се извършват от органа, който ги е задържал под контрола на митническите органи.

(7) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

 

Чл. 124а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец.

(2) В случаите на повторно нарушение по ал. 1 лицето се лишава от право да упражнява определената дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Наказанието по ал. 1 и 2 не се налага в случаите, когато е сключено споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 107з.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 2 се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.

 

 

Чл. 124б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението.

(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето.

 

 

Чл. 124в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) При налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения и/или със значителни разходи, органът, постановил мярката по чл. 124б, ал. 1, може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорността на нарушителя. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението.

(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се извърши в определения срок, митническият орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на задълженото лице и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.

 

 

Чл. 125. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Освободен от акциз краен потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.

(2) При повторно нарушение удостоверението се отнема, а имуществената санкция по ал. 1 е не по-малка от 10 000 лв.

(3) В случаите по ал. 2 лицето заплаща и размера на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, за наличните към момента на отнемането на удостоверението количества.

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

 

 

Чл. 126. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.

 

 

Чл. 126а. (1) (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 126а – ДВ, бр. 44 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Със същото наказание се наказва и лице, което не окаже съдействие или възпрепятства митническите органи при упражняването на правомощията им, както и лице, което е длъжно по този закон да предостави на тези органи стоки, документи и сведения, но откаже това.

 

 

Чл. 126б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

 

 

Чл. 127. (1) Митнически орган, който не издаде в 7-дневен срок удостоверение за наличие или липса на задължения по този закон, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно нарушение – до 500 лв.

(2) Актовете за нарушения се съставят от длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

 

 

Чл. 128. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случаите на нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6 актовете за установяване на нарушения могат да се съставят и от полицейските органи в Министерството на вътрешните работи, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощени от него длъжностни лица.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

 

  • 1. (1) (В сила от 01.07.2006 г.) Този закон отменя Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 и 118 от 2002 г.; попр., бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 37, 103 и 112 от 2003 г., бр. 53 и 113 от 2004 г.), с изключение на чл. 11, ал. 9 и 10, чл. 12в, чл. 17а, ал. 10, § 2, т. 25 от допълнителните разпоредби, § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) и § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.), които се прилагат до приемането на закон за безмитната търговия.

(2) (В сила от 15.11.2005 г.) Лицата по § 20, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.) с разрешения, чиито срок е изтекъл след 31 юли 2005 г., продължават дейността си на безмитни оператори до приемането на закон за безмитната търговия.

(3) (В сила от 01.07.2006 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

 

  • 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Започналите към 30 юни 2006 г. включително производства по установяване и събиране на задължения за акциз, както и започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз се довършват от органите на Националната агенция за приходите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Начисленият акциз до 30 юни 2006 г. включително се декларира и внася по реда и в сроковете по Закона за акцизите и правилника за прилагането му.

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) За задълженията за акциз, възникнали до 30 юни 2006 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Предоставените до 30 юни 2006 г. включително обезпечения по Закона за акцизите, се освобождават или усвояват от органите на Националната агенция за приходите по реда и при условията на Закона за акцизите и правилника за прилагането му.

 

 

  • 2а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) (1) Лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30 юни 2006 г. акциз за:
  1. етилов алкохол (алкохолосъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки;
  2. предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
  3. предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 271019710 и 271019750 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 271019510 и 271019550, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
  4. нискооктанов бензин, вложен в производството на етилен;
  5. етилен, вложен в производството на етилендихлорид.

(2) Възстановяването се извършва след освобождаването за потребление на акцизните стоки, в които са вложени стоките по ал. 1, съответно след реализацията на етилендихлорида, но не по-късно от 1 юли 2007 г.

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Срокът по ал. 2 не се прилага за акцизните стоки по ал. 1, т. 1.

 

 

  • 2б. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Годишната разходна норма по чл. 32, ал. 3 за 2006 г. е 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.

 

 

  • 3. Документите, за които с този закон е предвиден образец, се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

  • 4. (В сила от 15.11.2005 г.) Министърът на финансите издава правилник за прилагане на закона в срок 6 месеца от обнародването му в „Държавен вестник“.

 

 

  • 5. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Наредбите по чл. 21, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 107 и чл. 124, ал. 2 се издават в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

 

 

  • 6. Министърът на финансите:
  1. определя със заповед информацията от регистрите по чл. 24, ал. 5, чл. 54, ал. 1 и чл. 56, ал. 2, която е публична;
  2. може да определи съвместно с управителя на Българската народна банка специален ред за внасянето на данъка.

 

 

  • 7. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39 от 2005 г.) се правят следните допълнения:
  1. Създава се чл. 2г:

„Чл. 2г. (1) Лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл. 2а за хазартните игри с хазартен игрален автомат, съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка в игрално казино за игрална маса и други игрални съоръжения в казино, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение.

(2) Лицата по ал. 1 начисляват и внасят данъка в съответната териториална данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация на авансови тримесечни вноски и изпращат копие от платежното нареждане до териториалната данъчна дирекция по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта. Вноските се внасят за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта. Лицата по ал. 1 подават декларация за съответното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите, в сроковете за внасяне на данъка.

(3) Данъкът по ал. 1 се внася съответно до 3 януари за първото тримесечие на календарната година, до 1 април – за второто тримесечие, до 1 юли – за третото тримесечие, и до 1 октомври – за четвъртото тримесечие на календарната година.

(4) За всички останали дейности облагането на лицата по ал. 1 се извършва по общия ред.“

  1. Създава се чл. 46г:

„Чл. 46г. Данъкът по чл. 2г е в размер, както следва:

  1. за хазартен игрален автомат или за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета – 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
  2. за рулетка в казино за игрална маса – 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
  3. за друго игрално съоръжение в казино – 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.“
  4. В чл. 67а се създават ал. 7, 8 и 9:

„(7) Лице, което провежда хазартни игри или използва игрални автомати и игрални съоръжения по чл. 2г, без да е заплатило дължимия данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 3000 лв.

(8) При повторно нарушение по ал. 7 размерът на глобата или на имуществената санкция е в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 5000 лв.

(9) Санкциите по ал. 7 и 8 се прилагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като в тридневен срок от установяването на нарушението се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.“

 

 

  • 8. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45 и 86 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 7, ал. 8 се създава изречение второ: „Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.“
  2. В чл. 17, ал. 1, т. 6, изречение първо след думите „предвидено със закон“ се добавя „по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите“.

 

 

  • 9. До влизане в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване, заварените към 1 януари 2006 г. производители на акцизни стоки, които подадат до 1 март 2006 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.

 

 

  • 10. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. Член 29 се изменя така:

„Чл. 29. (1) Цигари местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар по цени, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Условията и редът за регистриране на цените на тютюневите изделия, освен тези по ал. 1, местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контролът върху тях се определят с наредба на Министерския съвет.“

  1. (В сила от 15.11.2005 г.) В преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:

„§ 3а. Министерският съвет в срок до 1 януари 2006 г. приема необходимите изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона.“

 

 

  • 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

 

 

  • 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
  1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) разпоредбите на чл. 1 – 31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34 – 46, чл. 59 – 128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;
  2. разпоредбите на § 1, ал. 2, § 4 и § 10, т. 2, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
  3. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.

––––––––-

Законът е приет от ХL Народно събрание на 2 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

 

  • 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „д“ и т. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“ и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

 

  • 21. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
  1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
  2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
  3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

(ОБН. – ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

 

  • 56. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 63 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

 

  • 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 55 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 20.07.2010 Г.)

 

  • 77. (1) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които осъществяват дейност към датата на влизане в сила на този закон, подават заявления за регистрация в 14-дневен срок от влизането му в сила.

(2) До връчване на удостоверението за регистрация лицата по ал. 1 имат всички права и задължения на регистрирани лица по този закон.

 

 

  • 78. За стоките, за които са налице обстоятелствата по приложение V, глава IV „Митнически съюз“ от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 към датата на извършване на митническите формалности.

 

 

  • 79. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 81. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

 

  • 9. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)

 

  • 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.04.2007 Г.)

 

  • 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.12.2007 Г.)

 

  • 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

 

  • 56. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на данъчните облекчения по § 12, т. 1, буква „д“, представляващи държавна помощ, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

 

  • 17. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ, L 346/6 от 29 декември 2007 г.).

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 55 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 20.07.2010 Г.)

 

  • 18. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

(ОБН. – ДВ, БР. 6 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 24.02.2009 Г.)

 

  • 21. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбата на § 4 относно чл. 17б, която влиза в сила от 4 юли 2009 г. за физическите и юридическите лица, извършвали преди 4 юли 2008 г. една или повече дейности, предвидени в чл. 2 от Регламент (ЕО) № 303/2008 и Регламент (ЕО) № 304/2008, и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 305/2008, Регламент (ЕО) № 307/2008 и Регламент (ЕО) № 306/2008.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 24 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2009 Г.)

 

  • 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 44 ОТ 2009 Г.)

 

  • 24. Министерският съвет в срок до 31 октомври 2009 г. да направи или да предложи промени в съответните нормативни актове, с които да определи условията и реда за компенсиране на намалението на приходите от отменения акциз върху автомобилите.

 

 

  • 25. Параграфи 1 – 5 и § 8 – 20 влизат в сила на 1 януари 2010 г.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

 

  • 79. (В сила от 01.04.2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ, L 9/12 от 14 януари 2009 г.).

 

 

  • 80. (В сила от 01.04.2010 г.) Навсякъде в закона думите „регистриран търговец“ и „регистрираният търговец“ се заменят съответно с „регистриран получател“ и „регистрираният получател“, думите „нерегистриран търговец“ и „нерегистрираният търговец“ се заменят съответно с „временно регистриран получател“ и „временно регистрираният получател“, а думите „регистриран или нерегистриран търговец“ и „регистрирания или нерегистрирания търговец“ се заменят съответно с „регистриран получател или временно регистриран получател“ и „регистрирания получател или временно регистрирания получател“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 81. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) Министърът на финансите издава наредбата по чл. 103а, ал. 2 в срок до 45 дни от влизането в сила на този закон.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на наредбата по ал. 1 лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона и уведомяват директора на Агенция „Митници“, съответно началника на компетентното митническо учреждение.

(3) Лицата по ал. 2 могат да продължат дейността си до влизането в сила на акт на директора на Агенция „Митници“/началника на компетентното митническо учреждение за промяна на издадения лиценз за управление на данъчен склад/регистрация и/или за съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на наредбата по ал. 1.

 

 

  • 82. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) Лицата по чл. 57в, получили удостоверение за регистрация на регистриран търговец, подават искане за издаване на ново удостоверение до началника на митницата по местонахождение на обекта, където се получават или разтоварват акцизните стоки, в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Заварените удостоверения за регистрация на регистриран търговец са със срок на валидност до 45 дни от влизането в сила на този закон.

 

 

  • 83. (В сила от 01.04.2010 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

  • 84. (В сила от 01.04.2010 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

  • 85. (В сила от 01.04.2010 г.) Разпоредбите на глава четвърта, раздели VIа и VIб се прилагат за всяко движение под режим отложено плащане на акциз с електронен административен документ, което започва или приключва на територията на страната.

 

 

  • 86. (В сила от 01.12.2009 г.) Производители на енергийни продукти, които не са подлежали на лицензиране към датата на влизане в сила на този закон, в случай че до 28 февруари 2010 г. подадат заявление и необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си по реда на закона до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 30 април 2010 г. при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.

 

 

  • 87. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) Лицата по чл. 100а, които към датата на влизане в сила на този закон притежават разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, в срок до 30 април 2010 г. подават заявление до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект за издаване на ново разрешение.

(2) До получаване на разрешението или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават да осъществяват дейността си.

 

 

  • 88. (В сила от 01.12.2009 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за подаване на документи по електронен път.

 

 

  • 89. (В сила от 01.04.2010 г.) Когато държавата членка на износ е различна от държавата членка на изпращане, разпоредбите на чл. 73в, ал. 5, чл. 73ж, ал. 3 и чл. 73з, ал. 2 се прилагат в случай, че са създадени необходимите за това условия на общностно ниво.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 96. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 1, § 2, т. 1, 3, 4 и 6, § 3 и 4, § 5, т. 1 и 4, § 6, 7, 8, 10 и 11, § 13, т. 1, букви „б“ и „в“, § 15 и 16, § 20, т. 2, § 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 45, 46, 47, 50, 51, 52, 53, 54, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 78, 81, 82, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94 и 95, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 2, т. 2 и 5, § 5, т. 3, § 20, т. 1, § 34, 43, 44, 48, 77, 79, 80, 83, 84, 85 и 89, които влизат в сила от 1 април 2010 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 55 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 20.07.2010 Г.)

 

  • 39. За предадените до влизането в сила на този закон бандероли по чл. 27, ал. 6, 7 и 8 в компетентното митническо учреждение акцизът се прихваща или се възстановява при условията и по реда на отменените ал. 9, 10 и 11 от същия член.

 

 

  • 40. За започнала процедура по отменения чл. 25а платеният акциз се прихваща или възстановява при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон.

 

 

  • 41. (1) Лицата по чл. 26, ал. 3 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до три месеца от влизането му в сила и писмено уведомяват за това директора на Агенция „Митници“.

(2) Извън случаите по § 81, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 95 от 2009 г.) лицата, които са спазили срока по § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 3 от 2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки (ДВ, бр. 15 от 2010 г.), привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона и писмено уведомяват за това директора на Агенция „Митници“ в срок до:

  1. три месеца от датата на изготвяне на протокол по чл. 52, ал. 4 от наредбата;
  2. първи септември 2010 г. – за лицата, които използват средства за измерване и контрол, едновременно отчитащи показателите обем, алкохолно съдържание и екстракт, изразен в градус Плато.

(3) Лицата по ал. 2 могат да продължат дейността си до влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ или на началника на компетентното митническо учреждение относно промяна на издадения лиценз за управление на данъчен склад или регистрация и/или за съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от три месеца от влизането в сила на този закон.

 

 

  • 42. (1) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за извършени нарушения до влизането в сила на този закон, освен ако деянието съставлява престъпление, при условие че нарушителят сключи споразумение по реда на чл. 107з в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за извършени нарушения, за които има влязло в сила наказателно постановление до влизането в сила на този закон, освен ако деянието съставлява престъпление, при условие че наложената имуществена санкция е заплатена или бъде заплатена в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

 

  • 43. Този закон въвежда изискванията на Директива 2010/12/ЕО на Съвета от 16 февруари 2010 г. за изменение на директиви 92/79/ЕИО, 92/80/ЕИО и 95/59/ЕО относно структурата и ставките на акцизите, прилагани към промишлено обработен тютюн, и на Директива 2008/118/ЕО (ОВ, L 50/1 от 27 февруари 2010 г.).

 

 

  • 44. В останалите текстове на закона думите „актуално удостоверение за вписване в търговския регистър“ се заменят с „удостоверение за актуално състояние“.

 

 

  • 45. В останалите текстове на закона след думите „средства за измерване“ се добавя „контрол“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 46. Държавната помощ, предвидена в чл. 24а, ал. 1, т. 3, се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта й с Общия пазар.

 

 

  • 47. (1) Неприключилите производства при Националната агенция за приходите за отнети или изоставени в полза на държавата акцизни стоки за нарушения на този закон се довършват от Агенция „Митници“ по реда на наредбата по чл. 124, ал. 4.

(2) Наредбата по чл. 124, ал. 4 се прилага от Агенция „Митници“ и за отнети в полза на държавата за немаловажни случаи на продажба или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон.

 

 

  • 48. (1) Наредбата по чл. 124, ал. 4 се прилага и за акцизни стоки, иззети или отнети от данъчните органи, както и по отношение на акцизни стоки, иззети от данъчните органи, собственикът на които не е известен и не ги е потърсил в 9-месечен срок от изземването.

(2) Когато датата на изземването на акцизните стоки не е известна, за такава се смята датата на заприходяването им от данъчната администрация.

(3) В случаите по ал. 1 действията по наредбата се извършват от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.

 

 

  • 49. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Разпоредбата на чл. 93, ал. 6 не се прилага до 31 март 2011 г.

 

 

  • 50. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 8. Започналите до влизането в сила на този закон по реда на глава четвърта, раздел VI движения на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се приключват по същия ред в срок до 31 март 2011 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 03.05.2011 Г.)

 

  • 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
  1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
  2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
  3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
  4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

 

  • 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 10, т. 1, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

 

  • 18. Този закон въвежда изискванията на Решение за изпълнение 2011/545/ЕС на Комисията от 16 септември 2011 г. относно прилагане на разпоредбите за контрол и движение на Директива 2008/118/ЕО на Съвета за продукти с код по КН 3811 в съответствие с член 20, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета (ОВ, L 241/33 от 17 септември 2011 г.).

 

 

  • 19. Държавната помощ, предвидена в чл. 32, ал. 1, т. 8 и 9, се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта й с вътрешния пазар.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

 

  • 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 юли 2012 г., и § 8, т. 1, буква „в“ и § 9, които влизат в сила от 1 юни 2012 г.

 

 

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 2003/96/EО НА СЪВЕТА от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия

ДИРЕКТИВА 2003/30/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт

ДИРЕКТИВА 92/84/EИО НА СЪВЕТА от 19 октомври 1992 година относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки

ДИРЕКТИВА 92/83/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 октомври 1992 година относно хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки

ДИРЕКТИВА 92/12/ЕИО НА СЪВЕТА от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 10 юни 1991 година относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2658/87 НА СЪВЕТА относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3037/90 НА СЪВЕТА от 9 октомври 1990 година относно статистическата класификация на икономически дейности в Европейската общност

РЕГЛАМЕНТ 3199/93/ЕО НА КОМИСИЯТА от 22 ноември 1993 година относно взаимното признаване на процедурите за пълното денатуриране на алкохол за целите на освобождаването от акциз

 

Закон за данъка върху добавената стойност

Закон за данъка върху добавената стойност

Закон за данъка върху добавената стойност

Закон за данъка върху добавената стойностВ сила от 01.01.2007 г.

Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г.

Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

 

Цел на закона

Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).

 

Обект на облагане

Чл. 2. С данък върху добавената стойност се облагат:

  1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
  2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
  3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
  4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
  5. вносът на стоки.

 

Данъчно задължени лица

Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

(2) (Изразът „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус“ е обявен за противоконституционен с Решение № 7 от 2007 г. на КС – ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

(3) Не е независима икономическа дейност:

  1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
  2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

(4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

(5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

  1. следните дейности или доставки:

а) (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) електронни съобщителни услуги;

б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

в) превоз на стоки;

г) пристанищни и летищни услуги;

д) превоз на пътници;

е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;

ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;

и) складова дейност;

к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;

л) туристически услуги;

м) (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и предоставянето на концесия за строителство, за услуга или за добив;

н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;

о) (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) услуги, предоставяни от държавен съдебен изпълнител.

  1. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.

 

Данъчно незадължено юридическо лице

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 – 5 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

 

Стока

Чл. 5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.

(2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

 

Доставка на стока

Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

  1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
  2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
  3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;
  4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
  2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
  3. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.

(4) Алинея 3 не се прилага при:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;
  2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози.

 

Вътреобщностна доставка на стоки

Чл. 7. (1) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

(3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

(5) Не е вътреобщностна доставка:

  1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;
  2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
  3. доставката на стоки по чл. 18;
  4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
  6. доставките от регистрирано по този закон лице – посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;
  7. дистанционните продажби на стоки, осъществени под идентификационния номер, издаден от държавата членка, в която са изпратени или транспортирани стоките;
  8. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
  9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
  10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, ако са налице едновременно следните условия:

а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;

б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 5, т. 8 – 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка.

 

Услуга

Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

 

Доставка на услуга

Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

(2) За доставка на услуга се смята и:

  1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
  2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;
  3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
  4. извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:

  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
  2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
  3. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

(4) Алинея 3 не се прилага при:

  1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
  3. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
  4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел.

 

Липса на доставка на стоки или услуги

Чл. 10. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:

  1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
  2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
  3. извършване на непарична вноска в търговско дружество;
  4. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните;
  5. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета, и последващото им преминаване към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата.

(2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

(4) Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Доставчик и получател

Чл. 11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.

(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.

 

Облагаема доставка

Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

(2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.

 

Вътреобщностно придобиване

Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(2) За вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

(4) Не е вътреобщностно придобиване:

  1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;
  2. придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
  3. придобиването на стоки по чл. 18;
  4. придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) придобиването на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, придобиването на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
  6. придобиването на стоки от регистрирано по този закон лице – придобиващ в тристранна операция, от посредник в тристранна операция;
  7. придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка с цел извършване на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, когато продажбите се извършват под идентификационния номер на доставчика по чл. 94, ал. 2;
  8. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;
  9. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;
  10. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, ако са налице едновременно следните условия:

а) вносът на същите стоки на територията на страната би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

б) стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 4, т. 8 – 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.

 

Дистанционна продажба на стоки

Чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

  1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
  4. стоките:

а) не са нови превозни средства, или

б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.

 

Тристранна операция

Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

  1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
  2. стоките се транспортират директно от А до В;
  3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
  4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

 

Внос на стоки

Чл. 16. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.

(2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Внос на стоки е и въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.

(4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

(5) Независимо от ал. 1 – 4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.

Част втора.
ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

Глава първа.
МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

Място на изпълнение при доставка на стока

Чл. 17. (1) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.

(2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

(3) Място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

(4) Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.

 

Място на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети и влакове (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е на територията на страната, когато:

  1. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка без спиране на територията на трета страна или територия, или
  2. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на трета страна или територия със спиране на територията на друга държава членка, или
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) превозът на пътниците започва от територията на трета страна или територия и завършва на територията на друга държава членка и първото спиране на територията на Европейския съюз е осъществено на територията на страната, или
  4. превозът на пътниците се извършва между две точки на територията на страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, се определя по реда на ал. 1, т. 2 и 3 само за частта от превоза на пътници, извършен между територията на страната и другите държави членки.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е извън територията на страната.

 

Място на изпълнение при доставка на природен газ и електрическа енергия

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или мрежа, свързана с такава система, при доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи е:

  1. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, за когото се доставят стоките, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя – търговец на природен газ, на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия;
  2. мястото, където стоката ефективно се потребява – когато получател е лице, различно от лицето по т. 1;
  3. мястото, където се намира седалището или постоянният обект, за който се доставят стоките на получателя по т. 2, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя по т. 2 – когато цялото количество газ, електрическа енергия или топлинна, или хладилна енергия или част от него не са ефективно потребявани от получателя, а са предмет на последваща доставка.

 

Място на изпълнение на доставка при дистанционна продажба

Чл. 20. (1) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

  1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
  2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.

(2) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

  1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
  2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.

(3) В сумата по ал. 2, т. 2 не се включва ДДС, дължим в държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки.

(4) Когато предмет на доставката са акцизни стоки за лична консумация на физическо лице, което не е едноличен търговец, мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е мястото, където пристигат стоките или приключва транспортът.

(5) Когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

(6) Алинея 2 не се прилага, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато доставчикът е регистриран на основание чл. 100, ал. 3.

 

Място на изпълнение при доставки на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Мястото на изпълнение на доставка на услуга, за която се събира такса за преминаване на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“, е:

  1. на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния;
  2. на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България.

(2) За целите на определяне мястото на изпълнение на доставка на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“, се приема, че средата на моста е териториалната граница между Република България и Румъния. Доставката на стока или услуга, вътреобщностното придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Република България, е с място на изпълнение на територията на страната. Доставката на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Румъния, е с място на изпълнение на територията на Румъния.

 

Място на изпълнение при доставка на услуга

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

(3) Когато получателят по ал. 2 използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на ал. 1.

(4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:

  1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;

в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;

  1. мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице, при:

а) услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби), включително дейността по организирането им;

б) услуги, свързани с транспортна обработка на стоки;

в) услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ;

  1. мястото, където услугите се извършват физически – при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги.

(5) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
  2. доставяните услуги са:

а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;

б) рекламни услуги;

в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;

г) обработка на данни или предоставяне на информация;

д) банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове;

е) осигуряване на персонал;

ж) отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички видове превозни средства;

з) (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

и) (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

к) (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

л) (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) услуги по осигуряване на достъп до система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или до мрежа, свързана с такава система, до електроенергийната система или до топлофикационните или охладителните мрежи, или услуги по пренос или по разпределение чрез тези системи или мрежи и доставката на други услуги, пряко свързани с тях;

м) поемане на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права по букви „а“ – „л“;

н) посреднически услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви „а“ – „м“.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

(7) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Място на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Спедиторска услуга по ал. 4 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.

 

Място на изпълнение при доставка на услуга по предоставяне под наем на всички видове превозни средства (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.

(2) Краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване по ал. 1 е непрекъснатото държане или ползване на превозното средство в продължение на не повече от 30 дни, а по отношение на плавателни съдове – не повече от 90 дни.

(3) Не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне в следните случаи:

  1. когато е уговорено автоматично продължаване на държането/ползването при непредприемане на ново действие от страна на една от страните;
  2. когато най-малко два срочни договора със срок до 30, съответно до 90 дни за плавателните съдове, следват един след друг, без прекъсване или с прекъсване до два дни, във връзка със същите превозни средства и надхвърлят заедно максималния период от 30/90 дни; това не се прилага, когато продължаването се дължи на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката;
  3. когато уговореният срок е над 30, съответно над 90 дни за плавателните съдове, но той бъде прекратен предсрочно по ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката и в резултат на това действителната му продължителност съответства на краткосрочно наемане.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на плавателен съд, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на плавателен съд, за развлекателни и за спортни цели или за лични нужди на данъчно незадължено лице, независимо от ал. 4, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на получателя по доставката, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото на установяване на стопанската му дейност или от постоянен обект, разположен на това място.

 

Място на изпълнение на посреднически услуги (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.

Глава втора.
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ДАНЪЧНА ОСНОВА

 

Възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка

Чл. 25. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.

(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

(3) Освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на:

  1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 с изключение на случаите по ал. 8;
  2. датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3;
  3. датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4;
  4. датата, на която доставчикът получи плащането – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път;
  5. датата на изваждането на монетите или жетоните – при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или други подобни;
  6. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 4 не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:

  1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
  2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.

(9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчното събитие за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 4 на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител възниква на по-ранната от двете дати:

  1. датата, на която комитентът/доверителят получи плащането от комисионера/довереника по чл. 127, или
  2. последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2, т. 4.

 

Данъчна основа при доставка на територията на страната

Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:

  1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
  2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
  3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
  4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

(4) В данъчната основа на доставката се смята включена:

  1. стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките;
  2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.

(5) Данъчната основа не включва:

  1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;
  2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;
  3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки „Гражданска отговорност“ и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;
  4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.

(9) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.

 

Особени случаи при определяне на данъчната основа

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

(3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:

а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

  1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
  2. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), към датата на възникване на данъчното събитие:

  1. за доставката от концедента към концесионера данъчната основа е договореното възнаграждение, включително определеното в стоки или услуги, при спазване изискванията на чл. 26, ал. 2, 3, 4 и 5; възнаграждението, определено в стоки или услуги, е равно на размера на договорената инвестиция, без компенсацията, когато такава е дължима от концедента на концесионера съгласно договора за концесия;
  2. за доставката от концесионера към концедента данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването или на себестойността на предоставената стока, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса й или на направените преки разходи, свързани с извършване на предоставената услуга, а ако не може да бъде определена по този ред, данъчната основа е пазарната цена на предоставената стока или услуга.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Глава трета.
ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА НА ДАНЪКА

 

Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 28. Облагаема доставка с нулева ставка е:

  1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
  2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

 

Международен транспорт на пътници

Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:

  1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
  2. от място извън страната до място на територията на страната, или
  3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

(2) За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.

 

Международен транспорт на стоки

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:

  1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
  2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
  3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

(2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.

(4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.

 

Доставка, свързана с международен транспорт

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е:

  1. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
  2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:

а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници в открито море;

б) плавателни съдове, използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море;

в) плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море;

г) плавателни съдове с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;

д) плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии;

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на въздухоплавателни средства и плавателни съдове с изключение на тези по т. 2, буква „г“; това не се отнася за въздухоплавателни средства, с изключение на тези по т. 1, и за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  2. отдаването под наем на:

а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море; това не се отнася за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

  1. обработката на:

а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

  1. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани със:

а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт;

  1. доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на услуги, за които се събират такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от летищен оператор-концесионер във връзка с въздухоплавателни средства в международен рейс, включително в Европейския съюз;
  3. доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове; това не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  4. доставката на услуги по спасяване на човешки живот и имущество на море;
  5. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове.

 

Доставка, свързана с международния стоков трафик

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.

 

Доставка по обработка на стоки

Чл. 33. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз;
  2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;
  3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.

 

Доставка на злато за централни банки

Чл. 34. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка.

 

Доставка, свързана с безмитна търговия

Чл. 35. (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия, когато продажбата се смята за износ по смисъла на Закона за безмитната търговия.

 

Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници

Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Доставка на свързани с внос услуги

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.

(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.

(3) Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира:

  1. за издадени фактури и известия – по реда на чл. 116;
  2. за издадени протоколи – по реда, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Документиране на доставките

Чл. 37. (1) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.

Глава четвърта.
ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ И ПРИДОБИВАНИЯ

 

Общи положения

Чл. 38. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.

(2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.

(3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.

 

Доставка, свързана със здравеопазване

Чл. 39. Освободена доставка е:

  1. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;
  2. доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;
  3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;
  4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доставката на имплантируеми медицински изделия, задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги по т. 1;
  5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) доставката на зъбни протези от лекари по дентална медицина или зъботехници;
  6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;
  7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.

 

Доставка, свързана със социални грижи и осигуряване

Чл. 40. Освободена доставка е:

  1. извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане;
  2. доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;
  3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това.

 

Доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание

Чл. 41. Освободена доставка е:

  1. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от:

а) (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции;

б) висши училища по Закона за висшето образование;

  1. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;
  2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „а“, както и доставката на учебници и учебни помагала, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „б“;
  3. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.

 

Доставка, свързана с култура

Чл. 42. Освободена доставка е:

  1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:

а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;

б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;

в) зоологически и ботанически градини;

г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от държавния бюджет.

 

Доставка, свързана с вероизповедания

Чл. 43. Освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.

 

Доставка с нестопански характер

Чл. 44. (1) Освободена доставка е:

  1. доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;
  2. доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;
  3. доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;
  4. предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.
  5. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(2) Доставките по ал. 1 са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.

 

Доставка, свързана със земя и сгради

Чл. 45. (1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.

(3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

(4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

  1. прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;
  2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й;
  3. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни;
  4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.

(6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

(7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.

 

Доставка на финансови услуги

Чл. 46. (1) Освободена доставка е:

  1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;
  2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;
  3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;
  4. сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;
  5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;
  6. (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и Закона за пазарите на финансови инструменти;
  7. сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.

(2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.

(3) За стоките – предмет на договора за лизинг, за доставчика на финансовите услуги по ал. 1, т. 1 възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71.

 

Доставка на застрахователни услуги

Чл. 47. Освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от:

  1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) застрахователи и презастрахователи;
  2. застрахователни брокери и застрахователни агенти.

 

Хазарт

Чл. 48. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта.

 

Доставка на пощенски марки и пощенски услуги

Чл. 49. Освободена доставка е:

  1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;
  2. извършването на универсални пощенски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.

 

Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит

Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освободена е доставката на стоки или услуги:

  1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
  2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.

(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79, ал. 8 е упражнено право на данъчен кредит или е извършена корекция.

Глава пета.
ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ

 

Данъчно събитие и изискуемост при вътреобщностните доставки

Чл. 51. (1) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

(2) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната.

(3) Данъкът при вътреобщностната доставка става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, съответно документа по чл. 168, ал. 8, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 7, ал. 1 – 4 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

 

Данъчна основа при вътреобщностните доставки

Чл. 52. (1) Данъчната основа на вътреобщностните доставки се определя по реда на чл. 26.

(2) Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа при придобиването на стоките, себестойността им или данъчната им основа при внос, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа по ал. 2 не се увеличава със стойността на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставки по чл. 51, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните от месеца на прекратяване на доставките.

 

Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните доставки

Чл. 53. (1) Облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2.

(2) Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 2, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Част трета.
ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

 

Данъчно събитие при внос

Чл. 54. (1) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

(2) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

 

Данъчна основа

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:

  1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

(2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Европейския съюз за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.

(4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.

(5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.

 

Начисляване от митническите органи на данъка при внос

Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

 

Начисляване от вносителя на данъка при внос

Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

(2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.

(3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.

(4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

 

Освобождаване от данък при внос

Чл. 58. (1) Освободен от данък е вносът на:

  1. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, внасяни от:

а) дипломатически представителства, консулства или членовете на персонала им, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос;

б) Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;

в) международни организации, различни от посочените в буква „б“, признати за такива от публичните органи на държавата членка – домакин, или извършен от членове на такива организации, при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) зъбни протези, внасяни от лекари по дентална медицина или зъботехници, човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;
  2. учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) продукти на морския риболов, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация, преди да бъдат доставени.
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:

а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;

б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;

в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

  1. злато от Българската народна банка;
  2. въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;
  3. инвестиционно злато;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) газ чрез система за природен газ или чрез мрежа, свързана с такава система, или захранен от плавателен съд, транспортиращ газ, в система за природен газ или мрежа от газопроводи преди такава система, на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) официални публикации, издадени под контрола на органите на държавата или територията на износа, на международни организации, публични структури и публичноправни образувания, установени в държавата или територията на износа, и печатни материали, разпространявани в условията на избори за Европейския парламент или в условията на национални избори в държавата, в която печатните материали се издават от чуждестранни политически организации, официално признати като такива в държавите членки, доколкото тези публикации и печатни материали са обложени с данък в държавата или територията на износа и не се ползват от освобождаване от данък при износ;
  6. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чистокръвни коне на възраст не повече от 6 месеца, които са родени в трета държава или територия от животно, оплодено в Европейския съюз и впоследствие временно изнесено за раждането;
  7. стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;
  8. стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;
  9. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
  10. стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;
  11. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, които се връщат от лицето износител при запазване на състоянието, в което са били изнесени, освен нормалното износване при тяхната употреба, когато същите стоки са освободени от вносни сборове;
  12. моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

(2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

(3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.

(4) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък, без да се вземат предвид праговете по ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) За целите на паричните прагове по ал. 4 стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.

(7) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.

(8) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд е освободено от данък.

(9) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойностите на стоките по ал. 7 и 8 не се вземат предвид при определяне на паричните прагове по ал. 4.

(10) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Всяка комбинация на тютюневи изделия за всеки отделен пътник и всяка комбинация на алкохол и алкохолни напитки за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 на сто от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.

(11) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж, и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, на базата на парични и количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(12) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Паричните и количествените прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се смята за транзит.

(13) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка, където са придобити, и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.

(14) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се:

  1. внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лв.;
  2. получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро;
  3. внася лично имущество, получено като наследство;
  4. внася употребявано лично имущество от физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване в Европейския съюз;
  5. внася имущество във връзка с встъпване в брак;
  6. внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Европейския съюз;
  7. внасят ордени, медали и почетни награди;
  8. внасят образци на стоки с незначителна стойност;
  9. внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;
  10. внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;
  11. внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;
  12. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) внасят ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и другите предмети за украса, които обикновено ги съпровождат;
  13. внасят материали за защита на стоки по време на превоз и слама за постилане, фуражи и храни за животни по време на превоз;
  14. внася документация;
  15. внасят учебни принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване за ученици или студенти;
  16. внасят продукти, добити от селскостопански производител от имоти, разположени в трети страни, намиращи се в непосредствена близост до основното място на стопанска дейност на производителя;
  17. внасят семена, торове и продукти за обработка на почвата и посевите за имот, разположен в непосредствена близост с трета страна, обработван от селскостопански производител, чието основно място на стопанска дейност се намира в съответната трета страна в непосредствена близост до имота;
  18. внасят видео- и аудиоматериали от образователен, научен или културен характер, които се предоставят от Организацията на обединените нации или от някоя от нейните специализирани агенции, независимо от тяхното предназначение;
  19. внасят предмети от колекции и произведения на изкуството от образователен, научен или културен характер, които не са предназначени за продажба и се внасят от музеи, галерии или други институции; освобождаването се прилага само когато стоките са внасят безвъзмездно или ако се внасят възмездно, не се доставят от данъчно задължено лице;
  20. внасят лабораторни животни и биологични или химически вещества, предназначени за изследвания;
  21. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) внасят терапевтични вещества с човешки произход и реактиви за определяне на кръвната група и тъканно типизиране;
  22. внасят референтни вещества за качествения контрол на медицински продукти;
  23. внасят фармацевтични продукти, използвани при международни спортни прояви;
  24. внасят стоки от държавни организации, благотворителни или филантропски организации, получени безвъзмездно от тях;
  25. внасят стоки от институции или организации, получени безвъзмездно от тях, за подпомагане на слепи лица и други лица с увреждания;
  26. внасят печатни рекламни материали и предмети с рекламен характер;
  27. внасят стоки за използване или консумиране по време на търговски изложения или други подобни прояви;
  28. внасят стоки с цел изпитване, анализиране или проучване;
  29. внасят пратки, предназначени за организации за защита на авторското право или за защита на правата на индустриалната и търговската собственост;
  30. внасят издания с туристическа информация;
  31. внасят гориво и смазочни материали, намиращи се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства и в специални контейнери;
  32. внасят от упълномощени за тази цел от компетентните органи организации за използване при строителството, поддръжката или украсата на гробища, гробове и паметници на жертви на война от трета държава, погребани в Европейския съюз.

(15) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът от трети територии на стоки, чийто внос от трети страни би бил освободен на основание ал. 14.

 

Обезпечаване на данъка при внос

Чл. 59. (1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.

(2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

(3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

(4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.

 

Плащане на данъка при внос

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим „временен внос с частично освобождаване от митни сборове“ начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет преди вдигането на стоките.

 

Разрешение за вдигане на стоките

Чл. 61. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.

Част четвърта.
ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ПРИДОБИВАНЕ

 

Място на изпълнение на вътреобщностното придобиване

Чл. 62. (1) Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.

(2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

(4) Ако вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2.

(5) Независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия:

  1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;
  2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция;
  3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция;
  4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период.

(6) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5, и редът за извършване на корекцията по ал. 4 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Данъчно събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване

Чл. 63. (1) Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

(2) Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.

(3) Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

(4) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 13, ал. 1 – 3 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

 

Данъчна основа при вътреобщностно придобиване

Чл. 64. (1) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26.

(2) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 е равна на данъчната основа, формирана за целите на вътреобщностната доставка в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.

(3) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани. Ако след придобиването акцизът подлежи на възстановяване на получателя, данъчната основа се намалява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставки по чл. 63, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните на месеца на прекратяване на доставките.

 

Освободени вътреобщностни придобивания

Чл. 65. (1) Освободени са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е посочена в глава четвърта.

(2) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки:

  1. когато получатели са лица по чл. 172, ал. 2 и чл. 174, ал. 1;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, с изключение на вноса на стоки по чл. 58, ал. 1, т. 6;
  3. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) когато получатели са институции на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;
  4. от лице – посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Част пета.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Глава шеста.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ

 

Данъчна ставка

Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:

  1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
  2. вноса на стоки на територията на страната;
  3. облагаемите вътреобщностни придобивания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.

 

Размер на данъка

Чл. 67. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.

(2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

(3) Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

Глава седма.
ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

Данъчен кредит и право на приспадане на данъчен кредит

Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

  1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
  2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
  3. осъществен от него внос;
  4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

(3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:

  1. на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър – когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;
  2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.

(4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

(5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

 

Доставки с право на приспадане на данъчен кредит

Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

  1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
  2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
  3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:

  1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.

 

Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

  1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
  2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
  3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;
  6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

(2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

  1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
  2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
  3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
  4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;
  5. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 – 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 – 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

  1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;
  2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
  5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;
  6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;
  7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;
  8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2. Лице, регистрирано на основание чл. 97б, няма право на данъчен кредит по отношение на стоките и услугите, които се използват за целите на извършвани от лицето доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.

(5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

 

Условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. 71. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:

  1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;
  2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма; в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 57;
  5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите на вътреобщностно придобиване;
  6. притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2;
  7. притежава документите, определени в правилника за прилагане на закона – в случаите на правоприемство по чл. 10;
  8. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и протокол по чл. 151в, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът прилага глава седемнадесета „а“;
  9. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът не прилага глава седемнадесета „а“.

 

Период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

  1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
  2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

 

Право на приспадане на частичен данъчен кредит

Чл. 73. (1) Регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

(2) Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

(3) Оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва:

  1. данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки;
  2. данъчните основи на получените от лицето плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка;
  3. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;
  4. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките по т. 3;
  5. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчната основа на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 – 5.

(4) Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва:

  1. оборота по ал. 3;
  2. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) данъчните основи на извършените освободени доставки, с изключение на тези по чл. 50, ал. 1, т. 2;
  4. стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето;
  5. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по т. 2, 3 и 4;
  6. размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа.

(5) Коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват – на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

(6) Размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.

(7) В случаите на дерегистрация размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в края на последния данъчен период на базата на показателите по ал. 3 и 4 за частта от текущата календарна година, през която лицето е било регистрирано.

(8) Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 и 7 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период.

 

Право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

(2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.

 

Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация

Чл. 74. (1) Регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

  1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;
  2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;
  4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

(3) Регистрираното лице по ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:

  1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;
  2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;
  3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
  4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл. 71, т. 1;
  5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
  6. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.

 

Възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрацията

Чл. 75. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 74, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на регистрация.

 

Право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация

Чл. 76. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.

(2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:

  1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;
  2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;
  3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;
  5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството след датата на дерегистрацията му, които са налични към датата на последващата му регистрация. Правото на данъчен кредит възниква при условията на чл. 74, ал. 2.

 

Възникване и упражняване на правото на приспадане на начислен данък при дерегистрация и последваща регистрация на лицето

Чл. 77. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 възниква на датата на повторната регистрация по този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото на приспадане по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като наличните активи и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 76, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на повторната му регистрация по този закон.

 

Корекции на ползван данъчен кредит при изменение на данъчната основа и при промяна на вида на доставката

Чл. 78. (1) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.

(2) Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.

 

Корекции на ползван данъчен кредит в други случаи

Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

(2) Регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

(4) Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

(5) Корекцията по ал. 2 се извършва през последния данъчен период на годината, през която настъпват обстоятелствата по ал. 2.

(6) Независимо от ал. 1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

  1. за недвижимите вещи:

 

1
ДД = ПДК x –– x БГ, където:
20

ДД е дължимият данък;

ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

  1. за всички останали стоки или услуги:
1
ДД = ПДК x –– x БГ, където:
5

ДД е дължимият данък;

ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

(7) В случаите по ал. 2 лицето дължи данък, определен по следната формула:

  1. за недвижимите вещи:
1
ДД = ПДК x –– x БГ (1-K), където:
20

ДД е дължимият данък;

ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

К – коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2;

  1. за всички останали стоки или услуги:
1
ДД = ПДК x –– x БГ (1-K), където:
5

ДД е дължимият данък;

ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

К – коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Регистрирано лице, което не е приспаднало или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69, може да упражни право на данъчен кредит или да коригира (увеличи) размера на ползвания частичен данъчен кредит по ред и в размер, определени с правилника за прилагане на закона.

(9) Корекциите по ал. 1 – 8 се извършват еднократно.

(10) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и впоследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

(11) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Корекцията по ал. 10 се извършва в данъчния период, през който данъкът за безвъзмездната вътреобщностна доставка е станал изискуем, чрез съставяне на протокол и отразяването му в дневника за продажбите за този данъчен период.

 

Ограничения за корекции

Чл. 80. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Корекции по чл. 79, ал. 1 – 7 не се извършват:

  1. ако стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3, както и в случаите по чл. 10;
  2. ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;
  3. за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години.

(2) Корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:

  1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката;
  3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали;
  4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;
  5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;
  6. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на корекции по чл. 79, ал. 10 лицето дължи пълния размер на ползвания данъчен кредит независимо от срока по ал. 1, т. 3.

 

Възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната

Чл. 81. (1) Възстановява се платеният данък на:

  1. данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава – на реципрочен принцип;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък – след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид.

(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите.

Глава осма.
НАЧИСЛЯВАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

 

Лице – платец на данъка при извършване на облагаеми доставки

Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи – когато получателят е регистрирано по този закон лице;
  2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;
  3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

(3) Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.

(4) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161.

(5) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.

 

Лице – платец при внос

Чл. 83. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.

(2) Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митни сборове, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

 

Лице – платец при вътреобщностни придобивания

Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

 

Лице – платец на данъка при издадени фактури

Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112.

 

Лице – платец на данъка при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната

Чл. 85а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице, данъкът е изискуем от доставчика.

 

Задължение за начисляване на данъка от регистрирано лице

Чл. 86. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

  1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
  2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
  3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

(2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

(4) Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.

 

Данъчен период

Чл. 87. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.

(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.

(3) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по този закон, освен в случаите по глава осемнадесета.

(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

 

Резултат за данъчния период

Чл. 88. (1) Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

(2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне.

(3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

 

Внасяне на данъка от регистрирано лице

Чл. 89. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

(2) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.

 

Внасяне на данъка при внос на стоки

Чл. 90. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, както следва:

  1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;
  2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

(3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Внасяне на данъка от нерегистрирано лице

Чл. 91. (1) При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.

(2) При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът по ал. 1 и 2 се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Данъкът по ал. 4 се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 4.

 

Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване

Чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
  2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
  3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
  5. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;
  6. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органът по приходите няма право да извършва прихващане на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, от данъка за възстановяване, посочен в справка-декларациите за двата данъчни периода от процедурата по приспадане по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато:

  1. лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка; на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи;
  2. (в сила до 31.12.2015 г. – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) лицето – земеделски производител, е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки със ставка 20 на сто на произведените от него стоки по приложение № 2, част втора, на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки.

(4) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, в същите срокове органът по приходите извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(7) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 се удостоверяват писмено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 – 5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.

(9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението по ал. 8 в срок пет дни след предоставянето му.

(10) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.

(11) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по ал. 3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8.

 

Спиране и възобновяване на сроковете по чл. 92

Чл. 93. (1) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират:

  1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;
  2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;
  3. при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;
  4. когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;
  5. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

(2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:

  1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;
  2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.

(3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.

Част шеста.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА

Глава девета.
РЕГИСТРАЦИЯ

 

Общи положения

Чл. 94. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG“.

(3) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.

 

Регистрация във връзка с извършвани доставки на територията на страната

Чл. 95. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

(2) На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.

 

Задължителна регистрация

Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

(2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

  1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
  2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
  3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

(4) В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(5) Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1.

(6) При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В облагаемия оборот по ал. 2, т. 1 не се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, когато са извършени от лице:

  1. регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза;
  2. регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната;
  3. регистрирано на основание чл. 97б.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

 

Задължение за регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране

Чл. 97. (1) Независимо от облагаемия оборот по чл. 96 на регистрация по този закон подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие – за доставката по ал. 1.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато получателят по доставката е регистрирано по този закон лице.

 

Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя (Ново загл. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 97а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.

(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

 

Задължение за регистрация при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път

Чл. 97б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната, когато:

  1. не е регистрирано на основание чл. 154 или в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза;
  2. не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3.

(2) За лицето по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 10-ия ден на месеца, следващ датата на данъчното събитие на първата доставка.

(3) В случаите, когато лицето по ал. 1 е подало заявление за регистрация по чл. 154, ал. 2 или е подало заявление за прилагане на режим в Съюза или режим извън Съюза в друга държава членка и е получило отказ за регистрация за прилагане на съответния режим, както и когато на лицето е прекратена регистрация за прилагане на някой от тези специални режими, за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7-ия ден от датата на получаване на отказа, съответно от датата на извършване на първата доставка след преустановяване прилагането на съответния режим.

(4) Първият данъчен период за лице, регистрирано на основание на този член, включва и периода от датата на извършване на първата доставка включително до датата на регистрацията.

(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

 

Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки

Чл. 98. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл. 14.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2. Доставката по изречение първо подлежи на облагане с данък по този закон.

(3) Когато мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 4 е на територията на страната, лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане.

 

Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване

Чл. 99. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.

(3) За лицата по ал. 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

(4) Стойността по ал. 2 е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.

(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

  1. лицата по чл. 168, които придобиват нови превозни средства;
  2. лицата по чл. 2, т. 4.

(6) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

 

Регистрация по избор

Чл. 100. (1) Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.

(2) Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, имат право да се регистрират по този закон за вътреобщностно придобиване.

(3) Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независимо от ал. 1 и 3 не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

 

Процедура за регистрация

Чл. 101. (1) Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец.

(2) Заявлението се подава:

  1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;
  2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;
  3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;
  4. от акредитиран представител по чл. 135;
  5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно.

(3) Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация. Когато органът по приходите е изискал обезпечението по чл. 176а, срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаване на заявлението за регистрация.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В срок 7 дни от приключване на проверката по ал. 6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.

(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Независимо от ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 97, 97а, 97б, 98 и 99 се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация.

 

Регистрация по инициатива на органа по приходите

Чл. 102. (1) Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.

(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

(4) Задълженията по ал. 3 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Дата на регистрация

Чл. 103. (1) За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.

 

Документи, удостоверяващи регистрацията

Чл. 104. (1) Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице се връчва и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) При писмено искане от регистрираното лице органът по приходите издава повече от едно удостоверение.

(3) При писмено искане от регистрираното лице директорът на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение за доказване на регистрацията по този закон в чужбина по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението

Чл. 105. (1) При загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението регистрираното лице е длъжно в 7-дневен срок от настъпване на което и да е от обстоятелствата да уведоми писмено за това компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.

(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите издава дубликат на удостоверението в 7-дневен срок от уведомлението.

Глава десета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА (ДЕРЕГИСТРАЦИЯ)

 

Общи положения

Чл. 106. (1) Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

(2) Регистрацията се прекратява:

  1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация – задължителна или по избор;
  2. по инициатива на органа по приходите, когато:

а) е установил основание за задължителна дерегистрация;

б) е налице обстоятелство по чл. 176.

 

Основания за задължителна дерегистрация

Чл. 107. Основание за задължителна дерегистрация е:

  1. смъртта на физическото лице;
  2. смъртта на физическото лице – едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;
  3. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако:

а) лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2;

б) не са налице условията по буква „а“ и лицето в 14-дневен срок от вписване на заличаването в търговския регистър подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на чл. 100, ал. 1;

  1. прекратяването на лицето в случаите на:

а) прекратяване на юридическо лице – търговец, със или без ликвидация;

б) прекратяване на кооперацията;

в) прекратяване на юридическо лице, което не е търговец;

г) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса;

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) регистрация по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 154 или регистрация в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза – за регистрирано на основание чл. 97б лице.

 

Основания за дерегистрация по избор

Чл. 108. (1) Основание за дерегистрация по избор възниква:

  1. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, 97б, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;
  2. за лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100, ал. 3, когато:

а) за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 000 лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;

  1. за лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, когато:

а) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;

  1. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 97а, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

(2) Регистрирани лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.

 

Процедура за дерегистрация по инициатива на лицето

Чл. 109. (1) В случаите по чл. 107, т. 3 и 4 лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107.

(2) В случаите по чл. 108, ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(3) Заявлението по ал. 1 и 2 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

(5) В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107.

(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 2 за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта по ал. 5 за дерегистрация.

 

Процедура за дерегистрация по инициатива на органа по приходите

Чл. 110. (1) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е налице основание по чл. 107, т. 1, 2 и 5 за задължителна дерегистрация;
  2. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1;
  3. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) е налице основание за дерегистрация по чл. 176.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, освен в случаите по чл. 107, т. 5, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107. В останалите случаи датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация.

 

Доставка във връзка с дерегистрацията и определяне на задълженията за последния данъчен период

Чл. 111. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:

  1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
  2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.

(2) Алинея 1 не се прилага:

  1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец;
  2. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при смърт на регистрирано по този закон лице – едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта – само за наличните стоки и услуги към датата на регистрацията;
  3. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при преобразуване на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 – само за наличните стоки и услуги към датата на регистрация;
  4. за наличните активи – публична държавна или публична общинска собственост;
  5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период – за стоките и услугите, които се били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, се приема, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли.

Глава единадесета.
ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

 

Общи положения

Чл. 111а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Документирането на доставките с място на изпълнение на територията на страната се извършва по реда на тази глава.

(2) Документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:

  1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
  2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.

(3) Документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11, когато фактурата или известието към фактурата се издава от лицето, на което се доставят стоките или услугите, ал. 2 и 5 не се прилагат.

(5) Доставчикът не прилага ал. 1 за доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато данъкът е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

  1. лицето не е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или неговият постоянен обект на територията на страната не взема участие в доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – няма постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
  2. лицето е установено в друга държава членка или има постоянен обект в друга държава членка, от който е извършена доставката.

 

Данъчни документи

Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:

  1. фактурата;
  2. известието към фактура;
  3. протоколът.

(2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.

(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.

 

Издаване на фактура

Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

(2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

(3) Фактура може да не се издава:

  1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
  2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;
  3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
  4. за продажби на самолетни билети;
  5. при безвъзмездни доставки;
  6. за доставки на услуги по глава осемнадесета;
  7. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

а) се издава документ по реда на специален закон, или

б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или

в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

(5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури и известия към фактури от негово име.

(8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.

(9) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Лица, регистрирани на основание чл. 97б, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури или известия към фактури за извършени доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.

(10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице – доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.

(12) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Електронни фактури и електронни известия към фактури се смятат за издадени на датата, на която доставчикът или друго лице, действащо от негово име, предостави фактурите и известията към фактурите, така че да могат да бъдат получени от клиента.

(13) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 – 15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем, а при вътреобщностни доставки – в срока по ал. 5.

 

Изисквания към фактурите

Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

  1. наименование на документа;
  2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
  3. дата на издаване;
  4. име и адрес на доставчика;
  5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
  6. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  7. име и адрес на получателя по доставката;
  8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
  9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;
  10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
  11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
  12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;
  13. размера на данъка;
  14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
  15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

(2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително:

  1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;
  2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;
  3. размерът на данъка, дължим по доставката.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато регистрирано лице – посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва „чл. 141 2006/112/ ЕО“.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване“, както и основанието за това.

(5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро или тяхната равностойност в левове, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.

(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по чл. 111а, ал. 3 издадената от данъчно задълженото лице – доставчик, фактура може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12 и 13.

(9) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се извършва, при условие че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие.

(10) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.

(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освен чрез контрола на стопанската дейност по ал. 10 автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:

  1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или
  2. електронен обмен на данни.

 

Дебитни и кредитни известия

Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

(2) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1.

(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие.

(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:

  1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
  2. основанието за издаване на известието.

(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Известието към фактура може да не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 12, 14 и 15, освен когато се документират доставките с място на изпълнение на територията на държава членка, вътреобщностните доставки и дистанционните продажби на стоки.

 

Коригиране на фактурите и известията

Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.

(2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.

(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.

(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:

  1. основанието за анулирането;
  2. номера и датата на документа, който се анулира;
  3. номера и датата на издадения нов документ;
  4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Издаване на протоколи

Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:

  1. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 – от регистрираното лице – получател по доставката;
  2. в случаите по чл. 57 – от регистрираното лице – вносител;
  3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 – от регистрираното лице – доставчик;
  4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 161 и 163а – от регистрираното лице – получател по доставката, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона.

(2) Протоколът по ал. 1 задължително съдържа:

  1. номер и дата;
  2. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) името и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на лицето по ал. 1;
  3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;
  4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;
  5. данъчната основа;
  6. ставката на данъка;
  7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1;
  8. размерът на данъка;
  9. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола;
  10. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора, и номер и дата на фактурата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

(4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

  1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;
  2. основанието за издаване на новия протокол;
  3. увеличението/намалението на данъчната основа;
  4. увеличението/намалението на данъка.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.

 

Касови бележки и подаване на данни

Чл. 118. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

(2) Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 22.11.2013 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

(4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:

  1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
  2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
  3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
  4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
  5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

(5) При експлоатацията на фискалното устройство и интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Българския институт по метрология сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции.

(6) Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

(7) Алинеи 1 и 6 не се прилагат от доставчик/получател – петролна база, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  1. плащанията по доставките/продажбите на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
  2. разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и достоверно отчитане на наличното количество горива във всеки момент;
  3. осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната система по т. 2;
  4. подава данни в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10.

(8) Данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.

(9) Алинея 8 не се прилага:

  1. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно следните условия:

а) плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;

б) не извършва продажби на течни горива;

в) подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10;

  1. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на течни горива.

(10) Данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

(11) Данни по ал. 10 не се подават от:

  1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;
  2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция „Митници“, че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
  3. доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет;
  4. получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;
  5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;
  6. получателя по ал. 9, т. 2.

 

Отчет за извършените продажби

Чл. 119. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

(2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.

(4) Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

 

Отчет за извършените продажби или покупки при специален ред на облагане (Загл. доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 120. (1) За всеки вид доставка, за която е приложим специалният ред на облагане по глави шестнадесета, седемнадесета и деветнадесета, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период, който съдържа най-малко следната информация:

  1. количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка или вида на услугата;
  2. датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;
  3. описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;
  4. елементите, необходими за определяне на данъчната основа;
  5. данъчната основа;
  6. ставката на данъка;
  7. размера на данъка.

(2) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице води електронен регистър за извършени от него доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. В регистъра се посочва следната информация за всяка извършена доставка:

  1. държава членка по потребление;
  2. вид и количество на предоставяната услуга;
  3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;
  4. номер и дата на фактурата, ако такава е издадена за доставката, както и друга информация, съдържаща се в нея;
  5. данъчната основа, като се посочва използваната валута;
  6. всяко последващо увеличение или намаление на данъчната основа;
  7. приложимата ставка на данъка;
  8. размерът на данъка, като се посочва използваната валута;
  9. датата и размерът на получените плащания и начинът на плащане;
  10. всички авансови плащания;
  11. име, пощенски адрес и електронни адреси на клиента, когато са известни на данъчно задълженото лице;
  12. информация, използвана за определяне на мястото, където е установен клиентът или където е постоянният му адрес или обичайното му пребиваване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За доставка на стоки и услуги, за които е приложим специалният ред на облагане по глава деветнадесета „а“, по които доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени, получателят – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените през данъчния период покупки, който съдържа най-малко следната информация:

  1. количество и вид на стоката или вида на услугата – за всяка доставка;
  2. датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем;
  3. покупна цена – за всяка доставка;
  4. ставката на данъка;
  5. размера на данъка.

(5) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Електронният регистър по ал. 3 и отчетът за извършените през данъчния период покупки по ал. 4 се съставят най-късно в последния ден на данъчния период.

Глава дванадесета.
ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

 

Съхраняване на документи

Чл. 121. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват, в оригиналния им вид.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Автентичността на произхода и целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по ал. 1 данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на произхода и целостта на тяхното съдържание.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и по отношение на отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120, регистрите по чл. 123, ал. 2 и 3, както и за митническите документи за внос.

 

Право на достъп до данъчни документи, съхранявани с помощта на електронни средства

Чл. 122. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен (онлайн) достъп до съхраняваните данни на:

  1. компетентните органи по приходите – когато лицето е установено на територията на страната, както и когато лицето не е установено на територията на страната, но данъкът за доставката е дължим в България;
  2. компетентните органи на държавата членка, където данъкът е дължим – когато лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга държава членка.

 

Счетоводна отчетност

Чл. 123. (1) Всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите.

(2) Всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8 – 10 и чл. 13, ал. 4, т. 8 – 10.

(3) Всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи.

(4) Формата и реквизитите на регистрите по ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава тринадесета.
ДЕКЛАРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ

 

Отчетни регистри

Чл. 124. (1) Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:

  1. дневник за покупките;
  2. дневник за продажбите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 2, издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.

(5) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

(6) Видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.

(8) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Видът, съдържанието и изискванията към регистъра по ал. 7 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Деклариране на данъка

Чл. 125. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

(3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

(4) Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

(5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

(6) VIES-декларацията по ал. 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават и на магнитен или оптичен носител.

(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справката-декларация и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

(8) Справка-декларацията по ал. 1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистърът по чл. 124, ал. 7 се подава на магнитен или оптичен носител до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

(10) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице подава една справка-декларация за данъчния период, включваща доставките, извършени от лицето до датата на дерегистрацията, включително доставките, извършени след датата на последващата регистрация.

(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато се подава декларация по ал. 2, тази декларация, декларацията по ал. 1 и отчетните регистри по ал. 3 се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

(12) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато някой от отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период съдържа повече от пет записа, тогава справка-декларацията по ал. 1 и отчетните регистри по ал. 3 се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справка-декларацията и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

 

Корекции на грешки при декларирането

Чл. 126. (1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124.

(3) Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като:

  1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период – при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи;
  2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период – при неправилно отразени в отчетните регистри документи.

Част седма.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ

Глава четиринадесета.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА ДОСТАВКИ

 

Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка

Чл. 127. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугит