Автор: admin

Административни услуги

Административни услуги

  • Административни услуги
    Административни услуги

    Издаване на фактури със специализиран софтуер

  • Събиране на документи от офиса на клиента Административни услуги
  • On-line банкиране
  • Подаване на документи към различни институции
  • Актуално състояние на фирмата
  • Издаване на документи за наличие или липса на данъчни задължения
  • Деклариране на получени заеми пред БНБ Административни услуги
  • Преводи, регистрации и пререгистрации и други
  • Изготвяне на договори Административни услуги
  • Изготвяне на други документи Административни услуги

Административни услуги

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услугиСключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги Административни услуги
  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици
  • Следене на оборотите по ДДС Административни услуги
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите Административни услуги
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги Административни услуги
  • Съставяне на платежни документи Административни услуги
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка Административни услуги
  • Изготвяне на оборотни ведомости
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Документиране е в основата на счетоводния метод и в организацията на счетоводното отчитане. То спомага за отразяването на операциите. Въз основа на него се извършва текущото отчитане , с което се осъществява непрекъснат контрол върху закономерността на явленията и процеси. В счетоводството на предприятието първичните документи, хартиени или технически са основния източник и носител на отчетна информация. Документите, които се съставят и използват в счетоводството са основа за извършването на предварителен, текущ контрол за законосъобразността и целесъобразността на стопанските операции, както и за разграничаване отговорността между отговорните лица за складирането и правилното съхранение на материално-веществените и парични активи.

Счетоводните документи имат и юридическо значение. То се състои в това, че счетоводството в предприятието се води върху основата на документалната обоснованост на стопанските операции, като трябва да се спазват изискванията за тяхното своевременно съставяне.

Годишно счетоводно приключване

Годишно счетоводно приключване

За фирми, които не са осъществявали дейност през 2017 година, предлагаме пълния набор от услуги, чрез които Вие няма да се нуждаете от допълнително наемане на адвокат или чакане по институции:

  • изготвяне на ГФО на дружеството – баланс, ОПР, ОПП, Капитал, ДМА
  • изготвяне и подаване на необходимата документация в НСИ – срок 31.03.2018 година
  • изготвяне и подаване на необходимия набор от документи в НАП за годишно приключване- срок 31.03.2018 година
  • изготвяне и подаване на документи и декларации към Търговския регистър – срок за подаване 31.03.2018 година
  • Крайна цена: 150 лв

За фирми, които са осъществявали дейност през 2017 година и не са регистрирани по ЗДДС, предлагаме пълния набор от услуги, чрез които Вие няма да се нуждаете от допълнително наемане на адвокат или чакане по институции:

  • изготвяне на ГФО на дружеството – баланс, ОПР, ОПП, Капитал, ДМА, Справка за продажби, Справка за труд
  • изготвяне и подаване на необходимата документация в НСИ – срок 31.03.2018 година
  • изготвяне и подаване на необходимия набор от документи в НАП за годишно приключване с Годишен финансов отчет- срок 31.03.2018 година
  • изготвяне и подаване на документи и декларации към Търговския регистър – срок за подаване 31.06.2018 година
  • Цени за фирми:
    • с до 20 документа –  от 150 лв до 200 лв
    • с документи от 20 бр до 40 бр – цена от 200 лв до 300 лв.

Посочените цени за счетоводно обслужване са ориентировъчни. След провеждане на среща, запознаване с дейността на фирмата и в зависимост от сложността на счетоводното обслужване цената ще бъде допълнително обсъдена.

РАБОТНО ВРЕМЕ:

Във връзка с натовареността ни до 31.03.2018 година по повод годишното счетоводно обслужване, моля всяка среща да бъде предварително уговорена по телефона с нас.

Понеделник до Събота – 10.00  до 19.00 часа

Адрес: София, ж.к. Младост 1, блок 14-А
Телефони: 0876/ 50 19 76

Е-мейл консултанти: office@schetovoditel-sofia.com
Е-мейл управител: kirilova@schetovoditel-sofia.com

  • Годишно счетоводно приключване
    Годишно счетоводно приключване

    Изготвяне на годишни финансови отчети /ГФО/

  • Изготвяне на консолидирани годишни финансови отчети
  • Изготвяне на годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ и ЗКПО
  • Изготвяне и представяне на годишни статистически форми за Националния статистически институт

 

 

При подписване на договор за абонаментно счетоводно обслужване, съставянето на годишен финансов отчет е напълно безплатно.

Еднократна услуга свързана с годишно приключване – цената се определя според вашата дейност и обема от документооборота Ви.

Годишно счетоводно приключване

В счетоводството е възприето към даден момент осчетоводяването на възникващите стопански операции в следствие на имуществото на предприятието. Съгласно чл.23 ал.1 от Закона за счетоводството такъв момент е всяка отчетна година 31.12. Този подход в счетоводството се налага от следните две причини:

  • Да се провери чрез инструментите на счетоводството дали се поддържа задължителното равенство в двустранното разграничено имущество на предприятието. А именно:
    • По въплъщение и функционална роля
    • По произход и целево предназначение
  • Счетоводството на второ място следва да създаде към даден момент в обобщен вид стойности за това двустранно разграничено имущество, а именно по раздели, групи и по балансови статии. Това е необходимо както за управлението, така и за контрола и анализа на дейностите на предприятието, за тази цел всяка фирма съставя задължително счетоводен баланс

Счетоводният баланс има форма на двустранна таблица. Балансът е способ и има две основни функции:

  • Способ за групиране
  • Обобщено отразяване на активите и пасивите към определен момент

Съгласно чл.27,ал. 1 от Закона за счетоводството тази таблица има балансова и задължителна част, а съгласно чл.27, ал.2 балансът може да се състави или в двустранна форма или В едностранна.

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услугиСключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги
  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици Годишно счетоводно приключване
  • Следене на оборотите по ДДС Годишно счетоводно приключване
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги Годишно счетоводно приключване
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги Годишно счетоводно приключване
  • Съставяне на платежни документи Годишно счетоводно приключване
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка
  • Изготвяне на оборотни ведомости Годишно счетоводно приключване
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Данъчни декларации

Данъчни декларации

Данъчни декларации
Годишна данъчна декларация

Попълване и подаване на годишна данъчна декларация

за физически и юридически лица

Физически лица, които получаващи възнаграждения под формата на хонорари или други извънтрудови правоотношения са длъжни да информират НАП. Това се осъществява посредством подаване на годишна данъчна декларация, като срокът за това е 30 април на следващата година. Инвънтрудови правоотношения са наеми, прехвърляне и/или други видове предоставени права, други икономически дейности. Данъчни декларации

Фиизическите и юридическите лица получаващи доходи от извънтрудови правоотношения трябва задължително да предостави своята декларация в НАП. Данъчни декларации

Всички фирми са длъжни да подадат своята данъчна декларация до 31.03 на следващата година, дори и тези без дейност. Данъчни декларации

Данъчни декларации

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услугиСключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги Данъчни декларации
  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици
  • Следене на оборотите по ДДС Административни услуги
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите Административни услуги
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги Данъчни декларации
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги Данъчни декларации
  • Съставяне на платежни документи Административни услуги
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка Данъчни декларации
  • Изготвяне на оборотни ведомости
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Документиране е в основата на счетоводния метод и в организацията на счетоводното отчитане. То спомага за отразяването на операциите. Въз основа на него се извършва текущото отчитане , с което се осъществява непрекъснат контрол върху закономерността на явленията и процеси. В счетоводството на предприятието първичните документи, хартиени или технически са основния източник и носител на отчетна информация. Документите, които се съставят и използват в счетоводството са основа за извършването на предварителен, текущ контрол за законосъобразността и целесъобразността на стопанските операции, както и за разграничаване отговорността между отговорните лица за складирането и правилното съхранение на материално-веществените и парични активи.

Счетоводните документи имат и юридическо значение. То се състои в това, че счетоводството в предприятието се води върху основата на документалната обоснованост на стопанските операции, като трябва да се спазват изискванията за тяхното своевременно съставяне.

ТРЗ и личен състав

ТРЗ и личен състав

  • ТРЗ и личен състав
    ТРЗ и личен състав

    Консултации във връзка с формата на наемане на персонала

  • Изготвяне на трудови договори и прилежащата длъжностна характеристикa
  • Изготвяне на граждански договори
  • Изготвяне на месечни и годишни ведомости за работна заплата
  • Изготвяне на фишове за служителите
  • Обработка на отпуски на служителите
  • Регистрация на трудови договори в НАП
  • Регистрация на допълнителни споразумения в НАП
  • Изготвяне и регистрация за заповеди за прекратяване на трудовиправоотношения
  • Попълване и издаване на всички необходими трудови и осигурителни документи
  • Изготвяне на необходимите платежни документи
  • Изчисляване и подаване на болнични листове
  • Изготвяне на служебни бележки
  • Следене на полагаемия платен годишен отпуск
  • Своевременно представяне на информация за осигурените лица в НАП и НОИ
  • Представителство пред органите на НАП и НОИ при ревизии
  • Попълване на трудови и осигурителни книжки, заверка на осигурителен стаж

Консултации свързани с ТРЗ и личен състав

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услугиСключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги Административни услуги
  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти Административни услуги
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици
  • Следене на оборотите по ДДС Административни услуги
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите Административни услуги
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги ТРЗ и личен състав
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП ТРЗ и личен състав
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП ТРЗ и личен състав
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги Административни услуги ТРЗ и личен състав
  • Съставяне на платежни документи Административни услуги ТРЗ и личен състав
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка Административни услуги
  • Изготвяне на оборотни ведомости ТРЗ и личен състав
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Документиране е в основата на счетоводния метод и в организацията на счетоводното отчитане. То спомага за отразяването на операциите. Въз основа на него се извършва текущото отчитане , с което се осъществява непрекъснат контрол върху закономерността на явленията и процеси. В счетоводството на предприятието първичните документи, хартиени или технически са основния източник и носител на отчетна информация. Документите, които се съставят и използват в счетоводството са основа за извършването на предварителен, текущ контрол за законосъобразността и целесъобразността на стопанските операции, както и за разграничаване отговорността между отговорните лица за складирането и правилното съхранение на материално-веществените и парични активи.

Счетоводните документи имат и юридическо значение. То се състои в това, че счетоводството в предприятието се води върху основата на документалната обоснованост на стопанските операции, като трябва да се спазват изискванията за тяхното своевременно съставяне.

Счетоводни услуги

Счетоводни услуги

  • Счетоводни услуги
    Счетоводни услуги
    ЗСч
    ЗДДС

    Сключване на договор за абонаментно счетоводно обслужване – Счетоводни услуги

  • Осчетоводяване на покупни и продажни фактури за месеца
  • Своевременно осчетоводяване на банкови документи – банкови извлечения
  • Изготвяне на отчет за вземания от клиенти
  • Изготвяне на отчет за задължения към доставчици
  • Следене на оборотите по ДДС
  • Съставяне на дневници по ЗДДС – дневник на покупките и дневник на продажбите
  • Съставяне и подаване на справка – декларация по ЗДДС към НАП
  • Подготвяне на документи за регистрация по ЗДДС – при необходимост или при желение на клиента – Счетоводни услуги
  • Изготвяне на Интрастат и VIES декларации и подаването им в НАП
  • Представяне на юридическо или физическо лице пред органите на НАП
  • Електронно банкиране – Счетоводни услуги
  • Съставяне на платежни документи
  • Изготвяне на периодични финансови отчети, според предварителна договорка
  • Изготвяне на оборотни ведомости
  • Изготвяне на дневници на сметки – Счетоводни услуги

Счетоводни услуги

Изискванията към клиентите за успешна съвместна работа:

1. Всички първични счетоводни документи за месеца да ни бъдат предавани най-късно до 10-то число на следващия месец. За всеки документ се представя копие на отделен хартиен носител и всички съхранявани от Вас оригинали трябва да бъдат своевременно представени при ревизия от компетентен орган.

2. Всички банкови извлечения и документи за изписаните стойностно стоки се представят най-късно до 30-то число на текущия месец.

3.  Приоритет са също така и задълженията към държавата:

  • На първо място са задълженията за ДДС, като данъкът задължително се плаща до 14-то число всеки месец за предходния месец.
  • На второ място по важност са задълженията за осигуровки, като те са дължими до 25-то число всеки месец за предходния месец.

4. Имайте предвид, че всички плащания, които са без фактури или има за тях такива, но разходите не са свързани с дейността (напр. дрехи, ресторанти и т.н.), то тогава, съгласно законодателството те не се признават за данъчни цели и не намаляват финансовият резултат.

5. За всички направени разходи трябва да се изискват от доставчиците задължително фактури и те трябва да бъдат на името на фирмата. В противен случай важи т.4.

Закон за данък върху застрахователните премии

Закон за данък върху застрахователните премии

Закон за данък върху застрахователните премии

Закон за данък върху застрахователните премииВ сила от 01.01.2011 г.

Обн. ДВ. бр.86 от 2 Ноември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху застрахователните премии, наричан по-нататък „данък“.

 

 

Обект на облагане

Чл. 2. С данък се облагат застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете по които са поети от застрахователи.

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 3. (1) Данъчно задължени лица са:

  1. застрахователите;
  2. данъчните представители – в случаите, когато такива са определени по реда на чл. 19.

(2) В случаите на прехвърляне на застрахователен портфейл при условията и по реда на Кодекса за застраховането данъчно задължено лице за прехвърлените облагаеми застрахователни договори е поемащият застраховател. Когато поемащият застраховател е застраховател по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, и е определил данъчен представител по реда на чл. 19, данъчно задължено лице е данъчният представител.

(3) Данъчно задължените лица декларират и внасят данъка.

 

 

Облагаем застрахователен договор

Чл. 4. Облагаем застрахователен договор е всеки застрахователен договор, по който застрахователната премия не е освободена по реда на чл. 5 от облагане с данък и при който Република България е държавата членка, където е разположен рискът.

 

 

Застрахователни премии, освободени от облагане

Чл. 5. С данък не се облагат застрахователните премии по следните застрахователни договори:

  1. договори за презастраховане и ретроцесия;
  2. договорите от приложение № 1, раздел І към Кодекса за застраховането;
  3. договорите за застраховки на товари по време на международен превоз от приложение № 1, раздел ІІ, буква „А“, т. 7 към Кодекса за застраховането, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на Република България;
  4. договорите за застраховки от приложение № 1, раздел ІІ, буква „А“, т. 5, 6, 11 и 12 към Кодекса за застраховането.

 

 

Обмен на информация

Чл. 6. Комисията за финансов надзор уведомява Националната агенция за приходите за застрахователите по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, изразили намерение да извършват дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

 

Глава втора.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪКА

Данъчно събитие

Чл. 7. (1) Данъчно събитие е получаването на застрахователна премия от застраховател по сключен облагаем застрахователен договор.

(2) При разсрочено плащане на застрахователната премия всяко получаване на част от застрахователната премия се смята за отделно данъчно събитие.

(3) Данъчното събитие възниква на датата, на която застрахователят получи застрахователната премия.

(4) Когато облагаемият застрахователен договор е сключен чрез посредничеството на застрахователен посредник, данъчното събитие възниква на датата, на която застрахователят получи застрахователната премия от застрахователния посредник.

(5) За получаване на застрахователна премия се смята и прихващането на дължима застрахователна премия срещу уреждане на насрещни задължения на застрахователя към застрахования. В този случай данъчното събитие възниква на датата на прихващането или плащането на задължението.

(6) Данъчно събитие е налице и при възстановяване на бонуси и отстъпки на застрахователя по облагаем застрахователен договор. В този случай данъчното събитие възниква на датата на получаването или прихващането на бонусите и отстъпките от застрахователя.

(7) Данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие.

 

 

Данъчна основа

Чл. 8. (1) Данъчната основа е застрахователната премия, получена от застрахователя по облагаем застрахователен договор.

(2) При разсрочено плащане на застрахователната премия данъчната основа е получената от застрахователя част от застрахователната премия.

(3) Данъчната основа се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя по облагаем застрахователен договор.

(4) Данъчната основа се намалява с включените в застрахователната премия суми за:

  1. Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането;
  2. Фонда за обезпечаване на застрахователни вземания по чл. 311д от Кодекса за застраховането;
  3. Държавен фонд „Земеделие“ съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(5) В данъчната основа не се включват предоставените бонуси и отстъпки от застрахователната премия, когато се предоставят на застрахования с плащането на застрахователната премия.

(6) Когато застрахователната премия или част от нея е получена в чуждестранна валута, съответно бонусите и отстъпките по ал. 3 са възстановени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка, към датата на възникване на данъчното събитие.

 

 

Данъчна ставка

Чл. 9. Данъчната ставка е 2 на сто.

 

 

Определяне размера на данъка

Чл. 10. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

(2) Данъкът задължително се посочва в застрахователния договор отделно от дължимата застрахователна премия и от общо дължимата на застрахователя сума.

 

 

Данъчен период

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчният период за определяне на дължимия данък е календарното тримесечие.

 

 

Дължим данък за данъчния период

Чл. 12. (1) Дължимият данък за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за данъчния период, и общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през този данъчен период.

(2) Общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период се определя, като сумата на вече обложените застрахователни премии, които са върнати през този данъчен период, се умножи по данъчната ставка.

(3) Когато общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период превишава общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за този данъчен период, превишението се приспада последователно от дължимия данък за следващите данъчни периоди.

 

 

Счетоводна отчетност

Чл. 13. Данъчно задължените лица са длъжни да водят подробна счетоводна отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите.

 

Глава трета.
ДЕКЛАРИРАНЕ, ВНАСЯНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК

Деклариране на данъка

Чл. 14. (1) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за предходното календарно тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Образецът на данъчната декларация се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в „Държавен вестник“.

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимият данък за данъчния период се внася от данъчно задължените лица в срок до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се дължи.

(2) Дължимият данък се внася в приход на републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(3) Дължимият данък се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

 

 

Възстановяване на данък

Чл. 16. (1) При връщане на вече обложена застрахователна премия или на част от нея застрахователят възстановява на застрахования и данъка.

(2) Размерът на данъка, подлежащ на възстановяване по ал. 1, се определя, като подлежащата на връщане застрахователна премия се умножи по данъчната ставка.

(3) Данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява едновременно с връщането на застрахователната премия или на частта от нея.

 

 

Лихва за просрочие

Чл. 17. За невнесения в срок дължим данък се дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

 

 

Корекции на грешки при декларирането

Чл. 18. (1) Допуснати грешки в подадени данъчни декларации по чл. 14 се коригират по реда на ал. 2 и 3.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират по реда на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Грешките, установени след изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират в данъчната декларация за данъчния период, през който са установени.

 

Глава четвърта.
ДАНЪЧЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

Определяне на данъчен представител

Чл. 19. (1) Застраховател по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, може да определи данъчен представител.

(2) Данъчен представител на застрахователя по ал. 1 може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация и не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(3) Данъчният представител представлява застрахователя по ал. 1 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(4) При прекратяване на лицето – данъчен представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, застрахователят по ал. 1 може да определи нов данъчен представител. До определянето на нов данъчен представител данъчно задължено лице е застрахователят по ал. 1.

(5) Данъчният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на застрахователя по ал. 1, който представлява.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрацията на данъчния представител, а в случаите, когато не е определен данъчен представител – на застрахователя по ал. 1, се извършва по реда на чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от същия кодекс въз основа на първата подадена данъчна декларация.

 

Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 20. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.

 

 

Чл. 21. (1) Застраховател, който не посочи данъка в застрахователния договор съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.

 

 

Чл. 22. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Допълнителни разпоредби

 

  • 1. По смисъла на този закон:
  1. „Застраховател“ е този по чл. 8, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
  2. „Застрахователна премия“ е договорената сума в застрахователен договор, която се заплаща на застрахователя като цена срещу поетите от него рискове за срока на действие на застрахователния договор. Не се смятат за част от застрахователната премия платените на застрахователя лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
  3. „Договор за презастраховане“ е договор, по силата на който презастраховател по чл. 8, ал. 2 от Кодекса за застраховането или застраховател, действащ при условията на чл. 9, ал. 2, изречение първо от Кодекса за застраховането, е поел всички или част от рисковете, покрити от застраховател или друг презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия.
  4. „Договор за ретроцесия“ е договор, по силата на който са прехвърлени рискове, поети по презастрахователен договор, към друг презастраховател или застраховател, който извършва активно презастраховане.
  5. „Държавата членка, където е разположен рискът“ е тази по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането.
  6. „Бонуси и отстъпки“ за целите на чл. 7, ал. 6 и чл. 8, ал. 3 са възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя, които са предоставени от него на застрахования при сключване на застрахователния договор като намаление на застрахователната премия и които са получени или прихванати от застрахователя поради несбъдване на условията, при които са предоставени.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

 

  • 2. Член 10, ал. 2, чл. 21 и § 3, т. 1 и 2 не се прилагат за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на закона.

 

 

  • 3. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г. и бр. 19, 41 и 43 от 2010 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 287, ал. 3, изречение четвърто думите „може да бъде посочена“ се заменят със „се посочва“.
  2. В чл. 311и, ал. 4, изречение второ думите „може да бъде посочена“ се заменят със „се посочва“.
  3. В § 1 от допълнителните разпоредби:

а) точка 15 се изменя така:

„15. „Установяване в държава членка“ е седалище, представителство или клон на юридическо лице, включително всяко постоянно присъствие на юридическото лице на територията на държава членка, дори когато това присъствие не е под формата на представителство или клон, а чрез постоянен офис, управляван от собствен персонал на юридическото лице или от лице, което е независимо, но има постоянни правомощия да действа от името на юридическото лице.“;

б) в т. 22 буква „г“ се изменя така:

„г) във всички останали случаи рискът е разположен във:

аа) държавата членка, в която е постоянното пребиваване на застрахования, ако застрахованият е физическо лице, или

бб) държавата членка, в която е установено юридическото лице, за което се отнася застрахователният договор, ако застрахованият е юридическо лице“.

 

 

  • 3а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимият данък за последния данъчен период на 2014 г. се внася в срок до 31 януари 2015 г.

 

 

  • 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

––––––––-

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 20 октомври 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

 

  • 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
  1. параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
  3. параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

 

Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили

Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили

Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили

Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобилиВ сила от 01.01.2011 г.

Обн. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Предмет на закона

Чл. 1. (1) Този закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително.

(2) Този закон не се прилага за случаите, когато акцизът по ал. 1 е възстановен на друго основание.

 

 

Лица, които имат право на възстановяване

Чл. 2. Право на възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили има лице, което е:

  1. внесло или въвело на територията на страната употребяван автомобил през периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително;
  2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) посочено като получател в митническата декларация за режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба, като данъчно задължено лице в акцизната декларация по чл. 76г, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове или като задължено лице в друг документ, установяващ задължение за акциз;
  3. внесло дължимия акциз.

 

 

Понятия

Чл. 3. По смисъла на този закон:

  1. „Надвнесен акциз“ е разликата между внесения акциз за употребяван автомобил и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя, определен по реда на чл. 40, ал. 2 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.
  2. „Употребяван автомобил“ е автомобил, за който към датата на внасяне, съответно към датата на подаване на акцизна декларация по чл. 76г, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове, не са налице условията за нов автомобил по реда на чл. 4, т. 16 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.

 

 

Лихви

Чл. 4. За надвнесения акциз се дължи законна лихва.

 

 

Компетентност

Чл. 5. (1) Актовете по този закон се издават от началника на компетентната митница.

(2) Компетентна митница относно производствата по този закон е митницата, където е бил внесен акцизът.

 

 

Отклонение от облагане

Чл. 6. При установени случаи на неправомерно внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително размерът на дължимия акциз се определя като за нов автомобил по реда на чл. 40, ал. 2 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.

 

Глава втора.
ПРОЦЕДУРА ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Подаване на искане

Чл. 7. (1) Възстановяване на надвнесен акциз се извършва по писмено искане на лицето по чл. 2 по образец съгласно приложението.

(2) Искането по ал. 1 се подава от лицето по чл. 2 или от упълномощено от него лице в компетентната митница в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Към искането по ал. 1 се прилагат:

  1. митническа декларация, акцизна декларация по чл. 76г (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове или друг документ, установяващ задължение за акциз – оригинал или заверено копие от компетентната митница;
  2. копие от платежен документ, доказващ внасянето на акциза.

 

 

Действия на митническите органи

Чл. 8. (1) При установяване на нередовност на искането по чл. 7 компетентният орган със съобщение указва на лицето да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(2) Когато нередовностите не са отстранени в указания от компетентния орган срок, искането се връща на лицето и производството се прекратява с решение на компетентния орган.

(3) В 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, началникът на компетентната митница издава решение за цялостно или частично възстановяване на надвнесения акциз или мотивиран отказ.

(4) Непроизнасянето в срок по искането за възстановяване на акциз се смята за мълчалив отказ.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решенията по ал. 2 и 3 се връчват на лицето в 7-дневен срок от датата на издаването им.

(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решението по ал. 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на Агенция „Митници“, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението се връчва на лицето в 7-дневен срок от датата на издаването му.

 

 

Прихващане и възстановяване на надвнесения акциз

Чл. 9. (1) С решението по чл. 8, ал. 3 компетентният орган извършва прихващане на надвнесения акциз с други, събирани от Агенция „Митници“, изискуеми публични задължения и възстановява остатъка, ако има такъв.

(2) Подлежащият на възстановяване акциз се възстановява заедно с лихвата по чл. 4 в тридневен срок от датата на влизане в сила на решението за възстановяване.

(3) Акцизът се възстановява по банковата сметка на лицето, посочена в искането.

 

 

Възстановяване на данък върху добавената стойност във връзка с възстановен акциз

Чл. 10. (1) За частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз, лицето по чл. 2, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, което не е ползвало данъчен кредит за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване, отразява издаденото от митническите органи и влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз в дневника за покупките по чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

(2) Лицето отразява влязлото в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз, издадено от митническите органи в данъчния период, през който е влязло в сила решението по ал. 1 или през един от следващите 12 данъчни периода.

(3) За частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз, лицето по чл. 2, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, което е ползвало данъчен кредит (пълен или частичен) за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване, не отразява издаденото от митническите органи решение за възстановяване или прихващане на акциз в отчетните регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност.

(4) Когато лицето по чл. 2 е нерегистрирано лице по Закона за данък върху добавената стойност или е регистрирано на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, то упражнява правото си на възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност съгласно влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз, издадено от митническите органи, по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако лицето не е ползвало данъчен кредит (пълен или частичен) за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване.

(5) В случаите по ал. 4 за лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 и 76 от Закона за данък върху добавената стойност за размера на недължимо платения данък върху добавената стойност, определен от митническите органи с влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз. В тези случаи решението се посочва в описа на наличните активи по чл. 74 и 76 от Закона за данък върху добавената стойност със знак минус.

(6) Когато за последваща доставка на внесени или придобити при условията на вътреобщностно придобиване стоки лицето по чл. 2 е приложило специалния ред за облагане на маржа на цената по глава седемнадесета от Закона за данък върху добавената стойност, не се извършва корекция на данъчната основа на тази доставка във връзка с издаденото от митническите органи решение за възстановяване или прихващане на акциз.

(7) За употребявани автомобили по § 51 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 6 от 2010 г.), за които акцизът по този закон е възстановен преди датата на последващата им доставка, лицата по чл. 2 не упражняват право на приспадане на данъчен кредит по § 51, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 6 от 2010 г.) за частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз.

 

Глава трета.
ОБЖАЛВАНЕ

Обжалване по административен ред

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решението по чл. 8, ал. 3 може да се обжалва изцяло или в отделни негови части пред директора на Агенция „Митници“ в 14-дневен срок от връчването му.

(2) Мълчаливият отказ може да се обжалва в 30-дневен срок от изтичането на срока, в който компетентният орган е бил длъжен да се произнесе.

(3) Жалбата се подава чрез компетентния орган, който се е произнесъл, съответно който е трябвало да се произнесе.

(4) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез който е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на директора на Агенция „Митници“.

 

 

Съдържание на жалбата

Чл. 12. (1) Жалбата трябва да съдържа:

  1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
  2. посочване на акта, против който се подава;
  3. в какво се състои искането;
  4. подпис на подателя.

(2) Към жалбата се прилагат:

  1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
  2. писмени доказателства.

 

 

Разглеждане на жалбата

Чл. 13. (1) Когато жалбата е просрочена, се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган и производството се прекратява с решение.

(2) В случаите на нередовност по чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 1 решаващият орган със съобщение указва на жалбоподателя да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган.

(3) Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.

(4) Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган.

 

 

Произнасяне

Чл. 14. (1) Директорът на Агенция „Митници“ се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 11, съответно от отстраняване на нередовностите. Непроизнасянето в срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част.

(2) Директорът на Агенция „Митници“ може да потвърди, да измени или да отмени изцяло или частично обжалваното решение.

(3) Решението на директора на Агенция „Митници“ се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.

 

 

Обжалване по съдебен ред

Чл. 15. (1) В случаите, когато решението по чл. 8, ал. 3 е потвърдено от директора на Агенция „Митници“, същото може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му по реда и в сроковете, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) При непроизнасяне в срока по чл. 14, ал. 1 решението по чл. 8, ал. 3 може да се обжалва по реда на ал. 1 в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.

(3) За неуредените случаи на съдебно обжалване се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс.

 

Допълнителни разпоредби

 

  • 1. За неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Заключителни разпоредби

 

  • 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

––––––––

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 1 декември 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

 

Приложение към чл. 7, ал. 1

 

 

Вх. № …………………… ДО
Дата …………………… г. НАЧАЛНИКА НА
МИТНИЦА ………………………………………………………………………………………………
И С К А Н Е
1. От …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
ЕГН ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
ЕИК по Булстат ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Адрес за кореспонденция ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Телефон: …………………………………………………………. Факс: ………………………………………………………………………………………………………………………………
Е-mail …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Интернет страница: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
2. Представляван(а) от ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
(попълва се в случаите, при които искането се подава чрез упълномощено лице)
ЕГН ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
ЕИК по Булстат ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Адрес за кореспонденция ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Телефон: …………………………………………………………. Факс: ………………………………………………………………………………………………………………………………
Е-mail ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Интернет страница: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
3. Лице за контакти: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Длъжност: …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Телефон: ……………………………………… Мобилен: …………………………………….Факс: …………………………………………………………………………………………………
Е-mail: …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Интернет страница …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Моля на основание чл. 2 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА) да ми бъде възстановен надвесеният акциз заедно със законната лихва.
Съгласно изискванията на чл. 7 от ЗВНАУА предоставям следната информация и прилагам следните документи:
1. Описание на автомобила, за който се иска възстановяване на акциз
Марка …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Модел …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Мощност на двигателя …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Дата на първа регистрация …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
2. Номер и дата на митническата декларация или номер и дата на акцизната декларация по чл. 76г (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
3. Размер на платения акциз ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
4. Банкова сметка на лицето, по която да бъдат преведени подлежащите на възстановяване суми: IBAN ……………………………………. BIC …………………………………………. при ТБ …………………………….., гр. ………………………………..
5. Митническа декларация/Акцизна декларация
 оригинал
 заверено копие
(Вярното се отбелязва с Х.)
6. Друг документ, установяващ задължение за акциз …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
7. Платежен документ № ………………………….., доказващ внасянето на акциза – копие.
8. Заверено копие на пълномощно
(Прилага се в случаите, при които искането се подава от упълномощено лице.)
Дата:
Подпис: …………………………….
(име и фамилия)

 

Закон за акцизите и данъчните складове

Закон за акцизите и данъчните складове

Закон за акцизите и данъчните складове

Закон за акцизите и данъчните складовеВ сила от 01.01.2006 г.

Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.55 от 20 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Приложно поле

Чл. 1. Този закон урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.

 

Раздел II.
Предмет на облагане с акциз и данъчнозадължени лица

Чл. 2. На облагане с акциз подлежат:

  1. алкохолът и алкохолните напитки;
  2. тютюневите изделия;
  3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) енергийните продукти и електрическата енергия;
  4. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  5. (отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

 

Чл. 3. (1) (Предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Данъчнозадължени лица са:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки;
  3. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) лица, които в нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично;
  4. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) освободените от акциз крайни потребители и временно регистрираните получатели;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с изключение на случаите, когато лицата по т. 5 са изпълнили задълженията си по този закон.
  7. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Когато няколко данъчнозадължени лица са отговорни за заплащането на акциза, те са солидарно отговорни.

 

Раздел III.
Понятия

Чл. 4. По смисъла на този закон:

  1. „Акцизни стоки“ са стоките, посочени в чл. 2.
  2. „Лицензиран складодържател“ е търговец по смисъла на Търговския закон, който е получил лиценз да произвежда, складира, получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  3. „Данъчен склад“ е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон.
  4. „Режим отложено плащане на акциз“ е съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза.
  5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Код по КН“ са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура съгласно Приложение I на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За алкохола и алкохолните напитки кодовете по КН са по Комбинираната номенклатура, прилагана към 31 декември 1992 г., а за енергийните продукти и електрическата енергия – по Комбинираната номенклатура, прилагана към 1 януари 2002 г.
  6. „Продажна цена“ е цената, изписана върху бандерола, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите митни сборове, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност.
  7. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Бандерол“ е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.
  8. (доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Специализиран малък обект за дестилиране“ е обект за дестилиране, с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.
  9. „Обект за винопроизводство на малък винопроизводител“ е обект, в който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра вино на година.
  10. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) „Енергиен продукт с двойно предназначение“ е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение.
  11. „Маркиране“ е действие, при което към газьола и керосина се прибавя маркер, който отговаря на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.
  12. „Денатуриране“ е действие, при което към етиловия алкохол се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества (примеси), което го прави опасен за здравето или негоден за пиене.
  13. „Техническа спецификация“ е документ на производителя, съдържащ описание на стоката относно технологията на производство и предназначението й, техническите изисквания, нормираните стойности на определени показатели и методите за изпитването им, опаковката и означаването, съхраняването и транспорта й.
  14. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Освободен от акциз краен потребител“ е едноличен търговец или юридическо лице, което има право да получава енергийни продукти, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.
  15. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Частни развлекателни полети и плаване“ е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическо или юридическо лице, което го ползва или под наем, или по друг начин, за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи.
  16. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
  17. „Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
  18. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) „Тежко“ е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 15 000 лв.
  19. „Действително алкохолно съдържание по обем (алкохолно съдържание)“ са обемите чист етилов алкохол, съдържащи се при температура 20°C в 100 обема продукт при същата температура.
  20. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „% vol“ и „% mas“ са означения за алкохолното съдържание съответно по обем и по маса.
  21. „Чист алкохол“ е етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 100 % vol (абсолютен алкохол).
  22. „Биодизел“ е метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци.
  23. (нова – ДВ, бр. 81 от 2006 г.) „Биоетанол“ е етанол, произведен от биомаса и/или биологично разграждащата се част от отпадъците, който е предназначен за използване като биогориво.
  24. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Територия на страната“ е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.
  25. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Територия на държава членка“ е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл. 299 от този договор, като:

а) в тази територия не се включват:

аа) за Федерална република Германия: Остров Хелиголанд и територията на Бюсинген;

бб) за Кралство Испания: Цеута, Мелила и Канарските острови;

вв) за Република Италия: Ливиньо, Кампионе диталия и италианските води на езерото Лугано;

гг) (отм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

дд) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Англо-нормандските острови;

ее) за Република Франция: Задморски департаменти;

жж) (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) за Република Финландия: Оландските острови;

б) движението на акцизни стоки до или от:

аа) Княжество Монако – ще бъде третирано като движение до или от Република Франция;

бб) остров Ман – ще бъде третирано като движение до или от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия;

вв) Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал) – ще бъде третирано като движение до или от Федерална република Германия;

гг) Сан Марино – ще бъде третирано като движение до или от Република Италия;

дд) (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) суверенните бази на Обединеното кралство Акротири и Декелия се третират като движения с начало във или предназначени за Кипър.

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Общността“ и „територия на Общността“ е територията на държавите членки.
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Трета страна“ или „трета територия“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки.
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Регистриран получател“ е лице, което при определени условия има право да получава акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Временно регистриран получател“ е лице, което при определени условия има право да получи еднократно определено количество акцизни стоки в рамките на двумесечен период от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Временно регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

29а. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) „Регистриран изпращач“ е лице – вносител на акцизни стоки, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, които са допуснати за свободно обращение едновременно с поставянето им под режим отложено плащане на акциз, предназначени за друга държава членка. Регистрираният изпращач не може да складира или да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Вносител“ е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Общността.
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стандартни резервоари“ (нормален резервоар) са:

а) резервоарите, които са трайно закрепени от производителя към всички моторни превозни средства и чието трайно закрепване позволява директното снабдяване с гориво както за целите на задвижването, така и където е необходимо, за работата на хладилни системи или други системи по време на транспортирането; газовите резервоари, прикрепени към моторните превозни средства, предназначени за прякото използване на газ като гориво, и резервоарите, прикрепени към други системи, с които може да е оборудвано превозното средство, също се считат за стандартни резервоари;

б) резервоарите, трайно закрепени от производителя към всички контейнери и чието трайно закрепване позволява по време на транспортирането директно снабдяване с гориво за работата на хладилни системи или други системи, с които са оборудвани специалните контейнери.

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Специален контейнер“ е всеки контейнер, оборудван със специално проектиран агрегат за охладителни системи, кислородни системи, системи за топлинна изолация или други системи.
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Минералогични процеси“ са процесите, класифицирани според NACE (Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност) с код DI 26 „производство на други неметални минерални продукти“ в Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета относно статистическото класифициране на икономическите дейности в Европейската общност.
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стойност на продукта“ е себестойността на продукта по смисъла на счетоводното законодателство. Тази стойност се изчислява като осреднена за единица.
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стойност на електрическата енергия“ е действителната изкупна стойност на електрическата енергия или стойността на производството на електрическата енергия, ако тя се генерира от дейността.
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Изнасяне“ е движение на акцизни стоки от територията на страната до територията на трета страна или трета територия.
  6. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция.
  7. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Независима малка пивоварна“ е данъчен склад, който е правно и икономически независим от която и да е друга пивоварна, която не ползва под каквато и да е форма помещения или производствени мощности на друга пивоварна, която не осъществява дейността си по лицензионен договор за производство на бира или други продукти на малцова основа и годишното й производство не надхвърля 200 000 хектолитра бира. Правно и икономически независима пивоварна е дружество:

а) в чийто капитал не участва друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира или което не участва в капитала на друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира, или

б) в чиито управителни или контролни органи не участват лица, участващи в управителните или контролните органи на друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира, или

в) в чиито управителни или надзорни органи не участват лица, участващи в управителните или надзорните органи на друго дружество за производство или търговия с пиво или в трето дружество, свързано с такова друго дружество за производство или търговия с бира, или с техни роднини.

Когато две или повече малки пивоварни осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надхвърля 200 000 хектолитра, такива пивоварни се смятат за една независима малка пивоварна.

Не се смята за независима малка пивоварна производителят на бира, за който е установено, че е декларирал невярна информация по този закон в текущата или предходната година.

  1. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акциза, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани.
  2. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Компютърна система“ е система за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки съгласно чл. 1 от Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки.
  3. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Доставка на акцизни стоки“ е еднократно движение на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Изпращач“ е лицензиран складодържател-изпращач или регистриран изпращач, който изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Получател“ е лицензиран складодържател, регистриран получател, временно регистриран получател или лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, които са посочени като получател в електронния административен документ при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
  6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Регистриран електронен административен документ“ е електронен административен документ, на който митническите органи са определили уникален административен референтен код;
  7. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Място на директна доставка“ е мястото на получаване на енергийни продукти от лицензиран складодържател, различно от местонахождението на данъчния склад;
  8. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Нередовност“ е настъпването на определени обстоятелства при движение на акцизни стоки, под режим отложено плащане на акциз или освободени за потребление на територията на друга държава членка, с изключение на случаите на липси и безвъзвратна загуба, вследствие на непреодолима сила и загубите от естествени фири, вследствие на промяна на физико-химичните свойства, в резултат на които цялото или част от количеството акцизни стоки не пристигат на мястото на получаване в съответствие с правилата за движение на акцизни стоки;
  9. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ е всеки един от специалните режими, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността относно митническия надзор, който се прилага към необщностните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Европейския съюз, временно складиране, свободните зони или свободните складове, както и всеки от режимите по чл. 84, параграф 1, буква „а“ от същия регламент.
  10. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Внасяне на акцизни стоки“ е въвеждането на акцизни стоки на територията на Европейския съюз, освен ако при въвеждането им са поставени под митнически режим с отложено плащане или митническо направление, а така също и тяхното освобождаване от този режим или направление.

 

Глава втора.
АКЦИЗНИ СТОКИ

Раздел I.
Алкохол и алкохолни напитки

Чл. 5. „Бира“ е всеки продукт, включен в код по КН 2203, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, и в двата случая с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 0,5 % vol.

 

 

Чл. 6. (1) „Тихи вина“ са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на ал. 2, които са със:

  1. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация, или
  2. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 15 % vol, но непревишаващо 18 % vol, при условие че са били произведени без каквото и да е обогатяване и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Шумящи вина“ са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 10, 2204 29 10 и 2205, които са:

  1. в бутилки със „запушалки-гъбки“, задържани от скоби или връзки или които имат свръхналягане, дължащо се на разтворен въглероден диоксид, равно на три бара или повече, и
  2. с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

 

 

Чл. 7. „Други ферментирали напитки“, различни от бирата и виното, са:

  1. тихите ферментирали напитки, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, както и продуктите, включени в код по КН 2206, но непопадащи в обхвата на т. 2, които са със:

а) действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 10 % vol, или

б) действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 10 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация;

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) шумящите ферментирали напитки, включени в код по КН 2206 00 91, както и продуктите, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 10, 2204 29 10 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, които са:

а) в бутилки със „запушалки-гъбки“, задържани от скоби или връзки или имат свръхналягане, дължащо се на разтворен въглероден диоксид, равно на три бара или повече, и

б) с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 13 % vol, или са с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 13 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

 

 

Чл. 8. „Междинни продукти“ са всички продукти с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 22 % vol, и включени в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, но непопадащи в обхвата на чл. 5, 6 и 7.

 

 

Чл. 9. „Етилов алкохол (алкохол)“ е всеки продукт:

  1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура;
  2. включен в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol;
  3. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.

 

Раздел II.
Тютюневи изделия

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Пури и пурети“ са цилиндрични тела от тютюн, изключително предназначени и годни за пушене предвид техните свойства и нормалните очаквания на потребителите, и които:

  1. са обвити с покриващ лист от естествен тютюн, или
  2. съдържат пълнеж от смес от тютюни (бленд) и са обвити с външен лист от възстановен тютюн с нормалния цвят на пура, покриващ продукта изцяло, включително, където е подходящо, и филтъра, но не и мундщука, ако има такъв, при условие че единичното им тегло, без филтър или мундщук, е най-малко 2,3 г и не повече от 10 г и обиколката по продължение най-малко на една трета от дължината е не по-малка от 34 мм.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За „пури и пурети“ се смятат и изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюна, но отговарящи на изискванията на ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се смятат за „пури и пурети“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

 

 

Чл. 11. (1) „Цигари“ са:

  1. годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10;
  2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула;
  3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.

(2) За „цигари“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За целите на облагането с акциз продуктите за пушене по ал. 1 и 2 се смятат като две цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 8 см, но не по-дълги от 11 см, съответно като три цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 11 см, но не по-дълги от 14 см, и така нататък.

(4) Не се смятат за „цигари“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

 

 

Чл. 12. (1) „Тютюн за пушене (за лула и цигари)“ е:

  1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11; за „отпадъци от тютюн“ се смятат и остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм.

(2) За „тютюн за пушене“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1.

(3) Не се смятат за „тютюн за пушене“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

 

Раздел III.
Енергийни продукти и електрическа енергия (Загл. доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) „Енергийни продукти“ са продуктите, включени във:

  1. кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
  2. кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715;
  3. кодове по КН от 2901 и 2902;
  4. код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
  5. код по КН 3403;
  6. код по КН 3811;
  7. код по КН 3817;
  8. код по КН 3824 90 99, включително биодизел, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.

(2) „Електрическа енергия“ е продукт, включен в код по КН 2716.

 

 

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат по отношение на следните енергийни продукти:

  1. включените в кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
  2. включените в кодове по КН 2707 10, 2707 20; 2707 30 и 2707 50;
  3. включените в кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69; за енергийните продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 разпоредбите на закона относно движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз и контролът върху тях се прилагат само когато са в наливно състояние;
  4. включените в кодове по КН 2711 с изключение на кодове по КН 2711 11, 2711 21 и 2711 29;
  5. включените в кодове по КН 2901 10;
  6. включените в кодове по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41, 2902 42, 2902 43 и 2902 44;
  7. включените в код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или моторно гориво;
  8. включените в код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или за моторно гориво, включително биодизел;
  9. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.07.2012 г.) включените в код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната и за енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За енергийни продукти с кодове по КН 2710 91 и 2710 99 разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната само от лицата, които ги оползотворяват или обезвреждат по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Енергиен продукт с код по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 се смята, че е в „наливно състояние“ в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове, които са неразделна част от транспортното средство, както и в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове с обем, надвишаващ 210 литра.

 

Раздел IV.
Кафе (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 16. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Раздел V.
Автомобили (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

Глава трета.
ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Раздел I.
Възникване на задължение за заплащане на акциз

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:

  1. при тяхното производство на територията на страната;
  2. при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка;
  3. при тяхното внасяне на територията на страната.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

(3) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

 

 

Чл. 20. (1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

(2) Освобождаване за потребление е:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз, както и извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на малък винопроизводител;
  2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;
  4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;
  5. внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз;
  6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, освен когато стоките се транспортират до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател при предстоящо прекратяване действието на лиценза за управление на данъчния склад, от който стоките се извеждат, и след разрешение на директора на Агенция „Митници“ по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
  7. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  8. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, включително липси на въглища, кокс, електрическа енергия или природен газ, установени при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2;
  9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад – за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз;
  10. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) прекратяването на регистрацията на лицата – за наличните стоки, които не са били обложени с акциз;
  11. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) получаването на акцизни стоки от регистриран получател под режим отложено плащане на акциз;
  12. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) получаването на акцизни стоки от временно регистриран получател под режим отложено плащане на акциз;

12а. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) обратното въвеждане на акцизни стоки на територията на страната, изпратени от регистриран изпращач;

12б. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) получаването на енергийни продукти от лицензиран складодържател при условията на директна доставка;

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) получаването на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната;
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) получаването на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) продажбата на въглища и кокс на лица, различни от регистрираните по чл. 57а, ал. 1, т. 1, с изключение на продажбата на физически лица, които не са еднолични търговци;
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) потреблението на кокс и въглища от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 за свои собствени нужди;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) продажбата на електрическа енергия или природен газ на потребители на електрическа енергия или природен газ за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, както и продажбата на природен газ като моторно гориво;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) потреблението на електрическа енергия или природен газ от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3 за свои собствени нужди, с изключение на случаите на потреблението на електрическа енергия за производство или поддържане на производство на електрическа енергия;
  7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) потреблението на енергийни продукти от освободени от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението;
  8. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
  9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) производството, държането или разпореждането на акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично;
  10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) получаването на акцизни стоки от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.

(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.

 

Раздел II.
Освобождаване и възстановяване

Чл. 21. (1) От плащане на акциз се освобождават:

  1. акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал;
  2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) акцизни стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;
  3. акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови;
  4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други пратки, в рамките на разрешения безмитен внос съгласно митническото законодателство;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) тютюневи изделия, алкохол, алкохолни напитки, закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди и превозвани от тях в количества, определени с правилника за прилагане на закона;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) акцизни стоки, които са предназначени за институциите на Европейската общност;
  7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) внасянето или въвеждането от друга държава членка на електрическа енергия и природен газ;
  8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) етилов алкохол, съдържащ се във внасяните или въведените на територията на страната продукти, които по своите характеристики не са предназначени за консумация като храни или напитки или които не са предназначени като добавки при производството на храни или напитки;
  9. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) внасянето или въвеждането от друга държава членка на кокс и въглища от лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
  10. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изнасянето на въглища и кокс от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
  11. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изнасянето на електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1;
  12. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) въглища и кокс, предназначени за друга държава членка – когато се изпращат от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
  13. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1, предназначени за друга държава членка;
  14. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) акцизни стоки, които се внасят с личния багаж на пътници, при условие че този внос е освободен от данък върху добавената стойност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 и 3 е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване. Редът за възстановяване се определя, както следва:

  1. по ал. 1, т. 1 – с наредба на министъра на финансите и министъра на външните работи;
  2. по ал. 1, т. 3 – с наредба на министъра на финансите и министъра на отбраната.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Редът за освобождаване по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се дължи акциз или платеният акциз се възстановява за моторни превозни средства, които са противозаконно отнети или откраднати и дължимите вносни митни сборове за тях са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

(5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Не се дължи акциз при унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Не се дължи акциз при унищожаване под контрола на митническите органи на произведени акцизни стоки в случаите по чл. 60а.

 

 

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.

(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на:

  1. оцет с код по КН 2209;
  2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) лекарства по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност;
  3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) ароматични продукти с алкохолно съдържание до 1,2 % vol за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки;
  4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) хранителни продукти (с пълнеж или приготвени по друг начин), когато алкохолът и алкохолните напитки са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти, при условие че алкохолното съдържание не надвишава 8,5 литра чист алкохол на 100 килограма от шоколадовите изделия и 5 литра чист алкохол на 100 килограма от другите хранителни продукти.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани:

  1. за медицински цели в лечебни заведения и аптеки;
  2. като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели;
  3. за научни изследвания;
  4. в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.

(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Възстановява се платеният акциз за ароматични продукти с алкохолно съдържание над 1,2 % vol, вложени като добавки при производството на хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol.

(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Платеният акциз по ал. 2 – 5 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2, 3 и 5, съответно след използването им по ал. 4.

 

 

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Възстановява се платеният акциз на лицата по чл. 76а, ал. 4, когато едновременно са налице следните условия:

  1. лицата са изпълнили задълженията си по чл. 76б;
  2. лицата разполагат с третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя в другата държава членка;
  3. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(2) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение по чл. 76б, ал. 1, т. 1.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Началникът на компетентното митническо учреждение в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично.

(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 24. (1) Освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) в стандартните резервоари на моторните превозни средства и в контейнерите за специална употреба – при влизането на превозните средства на територията на страната;
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 – в потребителски опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия до 3 литра;
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) с кодове по КН 2705, 2707 40, 2707 60, от 2707 99 30 до 2708 20, 2712, 2713, 2714, 2715 от 2902 50 до 2902 90, 3403, 3811 21, 3811 29, когато се използват за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление.

(2) Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти:

  1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) с двойно предназначение;
  2. използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво;
  3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) използвани при производство на електрическа енергия, от лица, получили лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на Закона за енергетиката;
  4. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) използвани в минералогични процеси;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) използвани в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освобождаването по ал. 2, т. 1 – 5 се прилага само за освободени от акциз крайни потребители.

(4) Редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона.

(5) За издадените удостоверения по ал. 4 Агенция „Митници“ води регистър.

(6) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Действието на удостоверението по ал. 4 се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Прекратяването се извършва при условия, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Решението по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Възстановява се платеният акциз за електрическа енергия:

  1. на лицата – потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси;
  2. на лицата – потребители на електрическа енергия, използвана при производство на продукти, при условие че стойността на енергията представлява повече от 50 на сто от стойността на продукта;
  3. на лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура – за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане, което се подава до 30 април на годината, следваща потреблението на електрическата енергия по ал. 1.

(3) Искането по ал. 2 се подава до началника на митницата по седалище на лицата по ал. 1.

(4) Към искането се подават документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Началникът на компетентната митница в тримесечен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично. При констатиране на непълноти или нередовности в подадените документи началникът на компетентната митница определя 14-дневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът за произнасяне по изречение първо спира да тече.

(6) Решението по ал. 5 се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на решението по ал. 5 за възстановяване.

 

 

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) До освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при:

  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол, както и при бракуване и унищожаване на бандероли при условията на чл. 27, ал. 7 и 8;
  2. липси и безвъзвратна загуба вследствие на непреодолима сила на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол;
  3. загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2;
  4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) технологичен брак за акцизните стоки в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност.

(2) Нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки се определят с наредба на министъра на финансите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Редът и начинът за унищожаване на акцизни стоки по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 25а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

 

 

Чл. 25б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Допуска се унищожаване на негодни за производство на тютюневи изделия суровини (необработен тютюн), съхраняван в данъчен склад.

(2) Унищожаването по ал. 1 се извършва под контрола на митническите органи по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона. Това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

 

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция „Митници“, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Решението или отказът по ал. 3 може да се обжалва пред директора на Агенция „Митници“, който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването му. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция „Митници“ се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от влизане в сила на акта за възстановяване.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявените и получени бандероли от лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 могат да бъдат върнати на съответното компетентно митническо учреждение само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия, като се съставя констативен протокол, в който се отразяват видът, емисията или серията, общият брой, поредността на номерацията, както и други характерни белези за съответните бандероли.

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Бандеролите, получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки, се бракуват с двустранно подписан протокол между лицата по чл. 64 и компетентната митница и се предават на нея по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Когато акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не могат да бъдат освободени за потребление поради несъответствие с нормативни изисквания или с технически и качествени стандарти на производителя, включително по отношение на потребителските опаковки, поставените върху опаковките бандероли се бракуват по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(9) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

(11) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

(12) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Бракуваните бандероли по ал. 7 и 8 се унищожават от митническите органи по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

 

Раздел III.
Данъчна основа

Чл. 28. Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:

  1. за бирата – количеството хектолитри за градусите Плато;
  2. за виното – количеството хектолитри завършен продукт;
  3. за другите ферментирали напитки – количеството хектолитри завършен продукт;
  4. за междинните продукти – количеството хектолитри завършен продукт;
  5. за етиловия алкохол – количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С;
  6. за бензина, газьола и керосина – количеството литри, приведени към сравнителна температура 15°С;
  7. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) за тежкото гориво, втечнения нефтен газ (LPG), смазочните масла, включени в код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, и другите смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99 – количеството, измерено в тонове;
  8. за природния газ – топлотворна способност, измерена в гигаджаули;
  9. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  10. за пурите и пуретите – количеството късове;
  11. (доп. – ДВ, бр. 81 от 2006 г.) за биодизел и биоетанол – количеството литри, приведени към сравнителна температура 15°С;
  12. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) за кокса и въглищата – горна топлотворна способност, измерена в гигаджаули;
  13. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за електрическата енергия – количеството, измерено в мегаватчаса.

 

 

Чл. 29. (1) Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз – продажната цена.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа за облагане с акциз за тютюна за пушене (за лула и цигари) е количеството тютюн за пушене, измерено в килограми.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Продажната цена по ал. 1 е:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната по установения ред към момента по чл. 20, ал. 2, т. 1 – 5, 8 и 9;
  2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) изписаната върху бандерола – в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 6;
  3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под режим отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по т. 4;
  4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под митнически режим с отложено плащане или временно складиране;
  5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) определената в правилника за прилагане на закона – в случаите, когато за съответното тютюнево изделие по ал. 1 не е регистрирана продажна цена по установения ред;
  6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната или определената в правилника към момента на установяване от контролните органи на нарушенията по глава девета.

 

 

Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

Раздел IV.
Акцизна ставка

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:

  1. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за бира – 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато с изключение на случаите по т. 7;
  2. за вино – 0 лв. за 1 хектолитър;
  3. за други ферментирали напитки – 0 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;
  4. за междинни продукти – 90 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;
  5. за етилов алкохол – 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;
  6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране – 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;
  7. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за бира, произведена от независими малки пивоварни – 0,75 лв. за 1 хектолитър на градус Плато.

(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Акцизната ставка по ал. 1, т. 7 се прилага и за бира, произведена от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 32. (1) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:

  1. за оловосъдържащ бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 51 и 2710 11 59 – 830 лв. за 1000 литра;
  2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за безоловен бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49 – 710 лв. за 1000 литра;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 630 лв. за 1000 литра;
  4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 – 630 лв. за 1000 литра;
  5. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, включително за енергийните продукти с код по КН 2901, 2711 29, от 2902 11 до 2902 44 – 340 лв. за 1000 килограма;
  6. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0,85 лв. за 1 гигаджаул;
  7. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
  8. (*) (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) за безоловен бензин, използван в транспорта, с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49, в който съдържанието на биоетанол с код по КН 2207 20 00 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – 688 лв.;
  9. (*) (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) за газьол, използван в транспорта, с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, в който съдържанието на биодизел с код по КН 3824 90 99 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – 596 лв.;
  10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 – 600 лв. за 1000 кг.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по ал. 1, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709, е 685 лв. за 1000 литра.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по ал. 1, е 600 лв. за 1000 литра.

(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Акцизната ставка на енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, е ставката по ал. 1, т. 2 – 5 в зависимост от това за какъв вид гориво са предназначени. Когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени тези продукти, ставката за тях е 685 лв. за 1000 литра.

(10) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Биоетанол, използван за смесване с моторни горива, се денатурира, включително и по специален метод, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление са, както следва:

  1. (в сила от 01.01.2009 г. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 50 лв. за 1000 литра;
  2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69, други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99 и за енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2710 91 и 2710 99 – 50 лв. за 1000 кг;
  3. (в сила от 01.01.2009 г. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 – 50 лв. за 1000 литра;
  4. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – 0 лв. за 1000 кг;
  5. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката – 0 лв. за гигаджаул;
  6. (отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката – 0,10 лв. за гигаджаул;
  7. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за въглищата и кокса с кодове по КН 2701, 2702 и 2704 – 0,60 лв. за гигаджаул.

(2) Ставката по ал. 1, т. 4 се прилага за втечнен нефтен газ (LPG) в съдове, използвани за отопление и за битови нужди и отговарящи на изискванията, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За целите на прилагане на ставките по ал. 1 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Ставките по ал. 1 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад до обект за размяна на бутилки.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, е задължено за разликата между съответната ставка по чл. 32, ал. 1 и ставката по ал. 1, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната декларация за данъчния период лицето е получило документа по ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато документът по ал. 4 се получи след срока по ал. 5, лицето коригира размера на дължимия акциз по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, е 0 лв. за 1000 кг.

(2) В случаите, когато лица въвеждат на територията на страната стоките по ал. 1, се прилагат разпоредбите на чл. 76в, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5 и ал. 5.

(3) Ставката по ал. 1 се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Ставката по ал. 1 за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага само ако газьолът е маркиран.

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За целите на прилагане на ал. 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишен текст на чл. 34 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Ставките за газьол и керосин по чл. 33 се прилагат само за маркирани горива.

(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Ставката за тежки горива по чл. 33, ал. 1, т. 2, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага само ако газьолът е маркиран.

 

 

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716, с изключение на случаите по ал. 2, е 2,00 лв. за мегаватчас.

(2) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716 за потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката е 0 лв. за мегаватчас.

 

 

Чл. 35. (1) Енергийните продукти по чл. 13, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление или моторно гориво и за които в чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 не е определен размер на акцизната ставка, се облагат със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Освен енергийните продукти по чл. 13 и биоетанолът, всички други продукти, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като моторно гориво, като добавка или за разреждане на моторни горива, се облагат със ставката, определена за еквивалентното моторно гориво в чл. 32, ал. 1.

(3) Освен енергийните продукти по чл. 13, всички други въглеводороди, с изключение на торфа, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление, се облагат със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление по чл. 33, ал. 1.

 

 

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 37. Акцизната ставка за пури и пурети е 270 лв. за 1000 къса.

 

 

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е 130 лв. за килограм, а от 1 януари 2012 г. – 152 лв. за килограм.

 

 

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:

  1. на специфичния акциз – 101 лв. на 1000 къса;
  2. на пропорционалния акциз – 23 на сто от продажната цена.

(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от 148 лв. за 1000 къса.

 

 

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) При промяна на акцизната ставка по чл. 39 новата акцизна ставка влиза в сила не по-рано от два месеца от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

 

Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

Раздел V.
Определяне и заплащане на акциза

Чл. 41. Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.

 

 

Чл. 42. В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

 

 

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Извън случаите по чл. 42 акцизът се начислява от:

  1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) лицензирания складодържател, лицата по чл. 3, т. 4 и 6 и регистрираните лица по чл. 57, чл. 57б, ал. 3, чл. 57в и чл. 58в на датата, на която е станал дължим – с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;
  2. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 3 за стоките, за които акцизът е станал дължим съгласно чл. 20, ал. 2, т. 15, 16, 17 и 18;
  3. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 – на датата на установяване на липсата по чл. 20, ал. 2, т. 8 с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;
  4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) лицата по чл. 60а, ал. 2 – на датата, на която приключва тестването или изпитването.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.

(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.

(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.

(5) Последният данъчен период обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на прекратяването им.

 

 

Чл. 44. (1) Дължимият акциз се внася в републиканския бюджет, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – по сметката или в брой на касата на компетентното митническо учреждение от вносителя в сроковете за заплащане на митническото задължение, определени в Закона за митниците, когато длъжникът е физическо лице, което не е едноличен търговец;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – по сметката на компетентното митническо учреждение от вносителя в сроковете за заплащане на митническото задължение, определени в Закона за митниците;
  3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12 и 13 – по сметката на компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, от лицето, получило стоките, в 14-дневен срок от получаването им;
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 – по сметка на компетентното митническо учреждение от освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението;
  5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
  6. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) във всички останали случаи – по сметката на компетентното митническо учреждение от лицензирания складодържател или от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация;
  7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) в случаите по чл. 60а – в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ по сметката на компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта, освен когато акцизните стоки са унищожени под контрола на митническите органи.

(2) Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника.

(3) Акцизът се смята за внесен в републиканския бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1.

(4) Когато акцизът не е внесен в републиканския бюджет в сроковете по този член, задължено за заплащането му е лицето по ал. 1.

(5) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за митническото задължение.

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по чл. 64, ал. 2 компетентно митническо учреждение по ал. 1, т. 2 е и митническото учреждение, в което лицата са заявили бандероли. Това митническо учреждение освобождава предоставеното от вносителя обезпечение след потвърждение от митническото учреждение, където са извършени формалностите за внасяне, че дължимият акциз е внесен в републиканския бюджет.

 

 

Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

 

Глава четвърта.
РЕЖИМ ОТЛОЖЕНО ПЛАЩАНЕ НА АКЦИЗ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната.

(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:

  1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;
  2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;
  3. движението на акцизни стоки.

(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.

 

Раздел II.
Лицензиране

Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридическо лице, създадено въз основа на нормативен акт – в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. – в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки;
  2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  3. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
  3. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;
  4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) разполага със собствени или наети помещения за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
  5. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима;
  6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 8;
  7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като лицензиран складодържател чрез клон в Република България.

 

 

Чл. 48. (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено заявление до директора на Агенция „Митници“, което съдържа:

  1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;
  2. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вида на акцизните стоки с кодовете по КН, които ще се произвеждат или складират;
  3. годишния прогнозен обем за произвежданите и/или складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно бизнес плана по ал. 2, т. 13;
  4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  5. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) описание на системите по чл. 47, ал. 1, т. 8;
  6. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад;
  7. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;
  8. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) имената на служителите, упълномощени да подписват електронни административни документи и спесимени на подписите им;
  9. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) точно местонахождение на мястото на директна доставка.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

  1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „а“, а ако лицата не са български граждани – декларация;
  3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) декларация за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „б“;
  4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  5. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) декларации за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 5;
  6. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон;
  7. документ за собственост или договор за наем на помещенията на данъчния склад;
  8. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) актуална скица на недвижимия имот;
  9. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
  10. годишните финансови отчети за предходните три години, заверени от регистриран одитор или от специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от две години, и междинен финансов отчет, съставен към края на месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението;
  11. техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност;
  12. технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологични загуби, техническа спецификация;
  13. бизнес план, който съдържа информация за:

а) вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или съхраняват в данъчния склад;

б) средномесечното прогнозно количество на акцизните стоки, които ще се складират – по видове стоки и акцизни ставки;

в) максималното прогнозно количество на акцизните стоки, които в един и същ момент ще бъдат в движение под режим на отложено плащане – по видове стоки и акцизни ставки;

г) производствения капацитет за акцизни стоки и максималния складов капацитет за съхраняване на акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;

д) (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

е) (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) средномесечно прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;

ж) (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) средномесечно прогнозно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз – по видове стоки и акцизни ставки;

  1. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) спесимени на подписите на лицата по ал. 1, т. 8 и удостоверения за електронен подпис;
  2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;
  3. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) годишни прогнозни количества на основните суровини, които се използват при производството на акцизните стоки, и разходни норми за получаване на краен продукт;
  5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година;
  6. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка;
  7. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване и контрол на получаваните енергийни продукти.

(3) С едно заявление може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Лицензираният складодържател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на данъчния склад, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата по ал. 4 са длъжни да използват средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а, на мястото на директна доставка.

 

 

Чл. 49. (1) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 48, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на подаването му.

(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 1 отказва искания лиценз.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по заявлението.

 

 

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В сроковете по чл. 49 директорът на Агенция „Митници“ издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.

(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на лиценз.

 

 

Чл. 51. (1) Лицензът съдържа:

  1. наименованието на органа, който го издава;
  2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
  3. идентификационния номер на данъчния склад;
  4. фактическите и правните основания за издаването му;
  5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) фирмата, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;
  6. адреса на данъчния склад;
  7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН;
  8. вида и размера на обезпечението;
  9. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател, както и на други лица, упълномощени да подписват електронни административни документи;
  10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза;
  11. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) точния адрес на мястото на директна доставка.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът за управление на данъчен склад се връчва след представяне на обезпечението.

(3) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването на лиценза.

 

 

Чл. 52. (1) (Предишен текст на чл. 52 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да:

  1. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;
  2. уведомява митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;
  3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;
  4. спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;
  5. води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция „Митници“ издава решение, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз.

 

 

Чл. 53. (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;
  2. по писмено искане от лицензирания складодържател;
  3. при отнемане на лиценза.

(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:

  1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или
  2. в определените срокове не се представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

Чл. 54. (1) В Агенция „Митници“ се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.

(2) Регистърът съдържа:

  1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;
  2. идентификационен номер на данъчния склад;
  3. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицензирания складодържател;
  4. адрес на данъчния склад;
  5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;
  6. дата на издаване на лиценза;
  7. дата на прекратяване действието на лиценза.

(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.

(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 55. Всеки лицензиран складодържател има право да получава информация от регистрите по чл. 24, ал. 5 и чл. 54 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Редът и документите за регистрация на данъчни складове като независими малки пивоварни се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Раздел III.
Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители

Чл. 56. (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат:

  1. специализираните малки обекти за дестилиране;
  2. обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.

(2) За регистрираните обекти по ал. 1 Агенция „Митници“ води регистър, който съдържа следната информация:

  1. идентификационен номер на обекта;
  2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицето;
  3. адрес на обекта;
  4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) видовете акцизни стоки с код по КН, които могат да бъдат произвеждани;
  5. дата на регистрация;
  6. дата на прекратяване на регистрацията.

(3) Формата на регистъра по ал. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:

  1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. (изм. – ДВ, бр. 81 от 2006 г.) техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете, техния обем;
  3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
  4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
  5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
  6. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
  7. декларация, че обектът отговаря на изискванията на чл. 4, т. 8 и 9;
  8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му.

(4) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 3 началникът на митницата в срок 14 дни от подаването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за издаване на акта.

(5) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й.

 

Раздел III.
„а“ Задължителна регистрация (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат лицата:

  1. които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната кокс или въглища, както и лицата, които извършват сделки с кокс или въглища;
  2. получили лиценз по Закона за енергетиката, които продават електрическа енергия или природен газ на потребители на електрическа енергия или природен газ за битови или стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката;
  3. получили лиценз по Закона за енергетиката за производство на електрическа енергия, за пренос или разпределение на електрическа енергия или природен газ, за търговия с електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ или за снабдяване от крайни снабдители на електрическа енергия или природен газ, които потребяват собствена електрическа енергия или природен газ за свои собствени нужди;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) данъчните представители на регистрираните лица за целите на ДДС в друга държава членка, които въвеждат акцизни стоки на територията на страната за извършване на доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.

(2) За регистрираните по ал. 1 лица Агенция „Митници“ води регистър, който съдържа следната информация:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицето или трите имена и единен граждански номер (личен номер на чужденец);
  2. видовете акцизни стоки, подлежащи на облагане с акциз от лицето;
  3. дата на регистрация и номер на удостоверението за регистрация;
  4. дата на прекратяване на регистрацията и номер на решението за прекратяване на регистрацията;
  5. компетентно митническо учреждение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

 

 

Чл. 57б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3 подават искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление преди започване на дейността.

(2) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4 подават искане за регистрация до началника на митницата по постоянен адрес, съответно по седалище и адрес на управление на данъчния представител.

(3) Данъчен представител на чуждестранно лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(4) Данъчният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон, и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице.

(5) Искането по ал. 1 и 2 трябва да съдържа:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър, ако лицето подлежи на такова вписване;
  2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;
  3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
  4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вид на акцизните стоки с код по КН;
  5. средномесечно количество на акцизни стоки, доставяни при условията на дистанционни продажби;
  6. вида на предоставеното обезпечение – за лицата по ал. 3.

(6) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 5 началникът на митницата в срок 14 дни от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за регистрация.

(7) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Удостоверението за регистрация по ал. 6 се връчва на данъчния представител след представяне на обезпечението по чл. 83а.

(9) Регистрираното лице е длъжно да:

  1. уведоми писмено началника на компетентната митница за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й;
  2. води документация и отчетност съгласно изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.

 

Раздел III.
„б“ Регистрирани получатели (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 57в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Регистриран получател може да бъде лице, което:

  1. е капиталово търговско дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;
  2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  3. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
  3. разполага със собствени или наети помещения, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
  4. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;
  5. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 7;
  6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицето по ал. 1 подава искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки преди започване на дейността, което съдържа:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;
  3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) местонахождение и план на обекта, в който се получават стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект;
  5. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вид на получаваните акцизни стоки с код по КН;
  6. средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз;
  7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които са упълномощени да подписват електронни административни документи, спесимени на подписите им и удостоверения за електронен подпис;
  8. вида на предоставеното обезпечение;
  9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) свидетелство за съдимост за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“, а ако лицата не са български граждани – декларация;
  10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „б“;
  11. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
  12. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 5;
  13. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  14. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) план на помещението с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
  15. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.

(3) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни, считано от получаването на уведомлението.

(5) В срока, определен по ал. 4, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по ал. 2 отказва регистрацията.

(6) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по ал. 2 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

 

 

Чл. 57г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В сроковете по чл. 57в началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистрация на регистрирания получател или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 83а.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Правото на регистрирания получател да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.

 

 

Чл. 57д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираният получател е длъжен да:

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) води отделна документална отчетност за акцизните стоки, получени под режим отложено плащане на акциз;
  2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на обекта и да им осигури помещение за извършване на проверките;
  4. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.

 

 

Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 58 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Органът по чл. 57, ал. 2, чл. 57б, ал. 1 и 2 и чл. 57в, ал. 2 прекратява регистрацията:

  1. по молба на регистрираното лице, когато не са налице основанията за задължителна регистрация;
  2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;
  3. по своя инициатива, когато:

а) регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон, или

б) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) в определените срокове регистрираният получател или данъчният представител не представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото удостоверение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото удостоверение.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Решенията по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Раздел III.
„в“ Временно регистрирани получатели (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Право да получава еднократно определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка има лице, което:

  1. е търговец по смисъла на Търговския закон, регистрирано е по Закона за данък върху добавената стойност, получило е разрешение по реда на този раздел за всяка конкретна доставка на акцизни стоки и което:

а) не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

б) се представлява от лица, които:

аа) не са осъждани за престъпление от общ характер;

бб) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
  3. разполага със собствено или наето помещение, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
  4. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;
  5. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) За получаване на разрешение лицето по ал. 1 подава искане до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки не по-късно от 30 дни преди датата на получаване на стоките, което съдържа:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;
  3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
  4. местонахождение на обекта, в който се получават стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект;
  5. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вид и количество на получаваните акцизни стоки с код по КН;
  6. договор за доставка на акцизните стоки;
  7. наименование/име и идентификационен номер на лицензирания складодържател – изпращач;
  8. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които са упълномощени да подписват електронни административни документи, спесимени на подписите им и удостоверения за електронен подпис;
  9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) свидетелство за съдимост за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“, а ако лицата не са български граждани – декларация;
  10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „бб“;
  11. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
  12. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3;
  13. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  14. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) план на помещението с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
  15. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.

(3) Когато условията за издаване на разрешение са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпването им определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпване на искането отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на разрешение.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

Чл. 58б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението или заплащането на дължимия акциз началникът на компетентната митница издава разрешение на временно регистрирания получател, с което се разрешава лицето да получи конкретното количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Правото на временно регистрирания получател да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква след датата на връчване на разрешението.

 

Раздел III.
„г“ Регистриран изпращач (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.)

Чл. 58в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Регистриран изпращач може да бъде лице, което:

  1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;
  2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  3. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение.

(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като регистриран изпращач чрез клон в Република България.

 

 

Чл. 58г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) За издаване на удостоверение за регистриран изпращач се подава писмено искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление, което съдържа:

  1. вида на акцизните стоки с код по КН, които ще се изпращат;
  2. средномесечно количество на изпращаните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  3. митническите учреждения, в които ще бъде извършвано допускане за свободно обращение на акцизните стоки;
  4. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;
  5. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) списък с трите имена и единен граждански номер на лицата, упълномощени да подписват електронните административни документи и спесимени на подписите.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие, в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;
  2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „а“, а ако лицата не са български граждани – декларация;
  3. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „б“;
  4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;
  5. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 5;
  6. заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;
  7. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  8. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) удостоверение за електронен подпис.

 

 

Чл. 58д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 58г, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(2) Когато представените документи по ал. 1 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 58г, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, който започва да тече от деня на получаване на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да предостави необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 58г, ал. 1 отказва регистрацията.

(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или от предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 58г, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

 

 

Чл. 58е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) В сроковете по чл. 58д началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистриран изпращач или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 81б.

(4) Правото на регистрирания изпращач да изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.

 

 

Чл. 58ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) Регистрираният изпращач е длъжен да:

  1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз;
  2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;
  3. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.

 

 

Чл. 58з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Органът по чл. 58г, ал. 1 прекратява регистрацията:

  1. по молба на регистрираното лице;
  2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;
  3. по своя инициатива, когато:

а) регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон, или

б) регистрираният изпращач не представи в определените срокове ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.

(2) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Раздел IV.
Производство на акцизни стоки

Чл. 59. (1) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Производството на алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Производството на енергийни продукти включва:

  1. добива на нефт и природен газ;
  2. преработката или рафинирането на нефт или битумни минерали, природен газ и други въглеводороди в газообразна форма с цел получаване на енергийни продукти;
  3. друга обработка или преработка, изискваща наличието на технологична инсталация за получаване на енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка;
  4. пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление;
  5. опаковане и преопаковане на енергийни продукти.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Не се смята за производство на енергийни продукти дейност, при която извън производствено предприятие или данъчен склад се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че:

  1. акцизът върху компонентите е вече заплатен, и
  2. платената сума не е по-малка от сумата, която би била дължима върху готовия продукт, получен от компонентите.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За производство на акцизни стоки се смята и производството на продукти, които съдържат етилов алкохол над 1,2 % vol (1 % mas), които по своите характеристики са предназначени за консумация като храни или напитки или като добавки при производството на храни или напитки.

 

 

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Производството по чл. 59, с изключение на добива на природен газ, се извършва само в данъчен склад за производство и складиране.

(2) Алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.

(3) Вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за винопроизводство на малки винопроизводители.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинеи 1 и 3 не се прилагат за производството на вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде – собствено производство, предназначени само за лично потребление на физическото лице или на неговото семейство.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

(6) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

 

Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Допуска се производство на акцизни стоки извън данъчен склад в случаите, когато това производство е свързано с тестване или изпитване на машини, съоръжения или инсталации.

(2) За целите на ал. 1 лицата, които ще извършват тестването или изпитването, предварително изпращат уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта за осигуряване присъствието на митнически служител.

(3) Тестването или изпитването по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически служител при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) За произведените в резултат на тестването или изпитването акцизни стоки се заплаща дължимият акциз или те се унищожават под контрола на митническите органи.

 

 

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Производителите на стоки по чл. 2 са длъжни да използват в производството средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

 

Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Производителите на бензин, газьол, керосин, биодизел и биоетанол са длъжни за всяка произведена партида да:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) определят обема в литри с помощта на средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;
  2. издават анализен сертификат, съдържащ показателя плътност при 15°С (кг/куб.м).

(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При внасянето или въвеждането на стоки по ал. 1 анализният сертификат по ал. 1, т. 2 се представя за всяка партида.

(3) Обемът се привежда към сравнителна температура 15°С чрез измерване на теглото в килограми и преизчисляването му в литри на базата на плътността при 15°С.

(4) Плътността при 15°С се определя в съответствие с методите БДС EN ISO 3675 или БДС EN ISO 12185 и с таблиците съгласно БДС ISO 91-1.

(5) Стойностите на началното екстрактно съдържание, изразено в градуси Плато, на бутилираното и наливното пиво се удостоверяват с анализен сертификат.

 

 

Чл. 63. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 64. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя.

(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини:

  1. при производителя – извън територията на страната, или
  2. в данъчен склад, или
  3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на митническото законодателство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена. Върху бандерола, предназначен за потребителска опаковка на ръчно свити пури, се посочва и броят на късове в опаковката и цената на единична бройка.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Образците на бандерол се утвърждават със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник“, не по-късно от три месеца преди датата на въвеждане на новия образец на бандерол.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите.

(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В 30-дневен срок компетентното митническо учреждение предава на заявителите бандероли в количества, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) на лицензираните складодържатели и регистрираните получатели – брой бандероли, който не надвишава средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто, а в случаите, когато лицето не е осъществявало дейност – брой бандероли, който не надвишава средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол;
  2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) на временно регистрираните получатели – брой бандероли, който не надвишава количеството на акцизните стоки, посочени в разрешението по чл. 58б;
  3. на вносителите – брой бандероли, който не надвишава договорените количества с чуждестранното лице.

(9) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Количества бандероли, надвишаващи определените в ал. 8, се заявяват след решение на началника на компетентното митническо учреждение, което се издава в 7-дневен срок от подаване на обосновано искане за необходимостта от получаване на бандероли над установения лимит. Решението на началника на митницата или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол лицата по ал. 8 могат да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В тези случаи разпоредбите на ал. 8 и 9 не се прилагат. Средномесечното количество се изчислява, като сумата от количествата на освободените за потребление от лицето акцизни стоки през всеки месец от годината се раздели на 12.

(11) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите, когато стоките по ал. 1 ще се облепват в данъчен склад на територията на страната, бандеролите се заявяват само от лицензирания складодържател пред компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад, където ще се извършва облепването.

(12) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Заявителите на бандероли предоставят пред компетентното митническо учреждение отчет за получените бандероли за всяко тримесечие по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(13) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 12, изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Отчетите за бандероли по ал. 12 се предоставят в срока за подаване на акцизната декларация след изтичане на тримесечието, следващо отчетния период, като в случай на липси на бандероли възниква задължение за заплащане на акциз. Отчетите могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(14) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 13 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Бандеролите за тютюневите изделия се заявяват по последната регистрирана цена съгласно установения ред.

(15) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 14 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 6 и 14.

(16) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите на въвеждане на нов образец на бандерол лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 могат да заявяват бандероли по новия образец най-рано три месеца преди датата на въвеждането му.

 

Раздел V.
Складиране на акцизни стоки

Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Складирането на акцизни стоки включва съхраняването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад за складиране или в данъчен склад за производство и складиране.

(2) В данъчен склад могат да бъдат складирани акцизни стоки, които са:

  1. произведени в същия данъчен склад;
  2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;
  3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортирани под режим отложено плащане на акциз от друг данъчен склад на територията на страната или от данъчен склад на територията на друга държава членка;
  4. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) въведени на територията на страната по реда на чл. 76в.

(3) Складиране се допуска само за акцизни стоки, собственост на:

  1. лицензиран складодържател, или
  2. лице – вложител, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В данъчен склад се допуска извършването на следните обичайни операции:

  1. които не водят до промяна на кода по КН или промяна на акцизната ставка като поддържане на търговския вид, подобряване на качеството или привеждане в съответствие с изискванията за норми и стандарти, филтриране, вентилация, етикетиране, преетикетиране, преномериране на опаковки, поставяне на бандероли, прибавяне на добавки за търговски и технически цели, подобряващи качеството и други подобни;
  2. като денатуриране на етилов алкохол, маркиране на газьол и керосин, смесване на втечнени нефтени газове, смесване на биогорива с горива от нефтен произход, изпразване/източване на съдове и отстраняване на утайки или отпадъци от дъното на съдовете за енергийни продукти.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Операциите по ал. 5, т. 2 се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на склада при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да складира стоките, като ги разграничава по видове и вложители.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) В случаите по ал. 1, когато поради спецификата на стоките не е възможно физическото им разграничение, разграничаването на стоките се извършва само в материалната отчетност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател може при извънредни обстоятелства да съхранява акцизни стоки със заплатен акциз след разрешение от компетентното митническо учреждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В срок до три месеца преди датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В срок до три месеца от датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.

 

Раздел VI.
Движение на акцизни стоки (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 68. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 71. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 71а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 72. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Чл. 73. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

Раздел VI.
„а“ Движение на акцизни стоки с електронен административен документ (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.)

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва транспортирането на акцизни стоки:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател, на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 на територията на страната;
  2. от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 в друга държава членка;
  3. от данъчен склад на територията на страната до изходно митническо учреждение или до трети територии – в случаите на изнасяне;
  4. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната;
  5. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) от данъчен склад или от регистриран изпращач на територията на друга държава членка до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната, до регистриран получател или до временно регистриран получател на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3;
  6. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, от регистриран изпращач до данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 в друга държава членка.

(2) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз започва в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 – от момента на извеждането на стоките от данъчния склад, а в случаите по ал. 1, т. 4 и 6 – от момента на допускането им за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз.

(3) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз приключва в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, когато получателят получи акцизните стоки, а в случаите по ал. 1, т. 3 – когато акцизните стоки напуснат територията на Общността.

 

 

Чл. 73б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз задължително се осъществява с регистриран електронен административен документ.

(2) В случаите по ал. 1 изпращачът предоставя електронен административен документ на митническите органи чрез компютърната система по чл. 4, т. 40.

(3) Електронен административен документ се подава от:

  1. лицензирания складодържател-изпращач не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната до:

а) (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) друг данъчен склад или до място на директна доставка на територията на страната, или

б) друг данъчен склад на територията на друга държава членка, или

в) регистриран получател в друга държава членка, или

г) временно регистриран получател в друга държава членка, или

д) лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3;

  1. лицензирания складодържател-изпращач не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната с цел изнасяне към изходно митническо учреждение или към трети територии;
  2. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или от регистрирания изпращач при поставянето на стоките под режим допускане за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз. Митническите органи разрешават вдигане на стоките след поставянето им под режим отложено плащане на акциз.

(4) Задължителните реквизити на документа по ал. 3 се определят с Регламент (ЕО) № 684/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Директива 2008/118/ЕО на Съвета по отношение на компютризираните процедури за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (ОВ, L 197/24 от 29 юли 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 684/2009“.

(5) Митническите органи осъществяват проверка на данните в електронния административен документ за съответствие с изискванията на регламента по ал. 4, както и за валидността на надлежно предоставеното и прието обезпечение. При съответствие на данните митническите органи определят на документа уникален административен референтен код и уведомяват незабавно изпращача.

(6) При несъответствие на данните с изискванията на ал. 5 митническите органи уведомяват изпращача със съобщение чрез компютърната система.

(7) Изпращачът предоставя на лицето, превозващо акцизните стоки, хартиено копие от регистрирания електронен административен документ или друг търговски документ, съдържащ цялата информация от електронния административен документ, в който ясно е посочен уникалният административен референтен код.

(8) Документът по ал. 7 придружава акцизните стоки при движение под режим отложено плащане на акциз и трябва да бъде представян на компетентните органи при всяко поискване от тяхна страна по време на движението под този режим.

(9) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 стоките се съпровождат и от сертификат за освобождаване от акциз.

 

 

Чл. 73в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато акцизните стоки са предназначени за данъчен склад на територията на друга държава членка, за регистриран получател или за временно регистриран получател в друга държава членка, или за лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 на територията на друга държава членка, митническите органи изпращат незабавно електронния административен документ на компетентните органи на държавата членка на получаване.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато акцизните стоки са предназначени за данъчен склад или до място на директна доставка на територията на страната, митническите органи изпращат незабавно електронния административен документ на лицензирания складодържател-получател.

(3) Когато акцизните стоки са изпратени от данъчен склад на територията на друга държава членка, митническите органи изпращат получения от компетентните органи на друга държава членка електронен административен документ до лицензирания складодържател-получател, регистрирания получател или временно регистрирания получател на територията на страната.

(4) Редът за уведомяване на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 се определя с правилника за прилагане на закона.

(5) Когато акцизните стоки са предназначени за износ, митническите органи изпращат електронния административен документ на компетентните органи на държавата членка, в която се подава декларацията за износ съгласно член 161, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, ако тази държава членка е различна от Република България.

 

 

Чл. 73г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Изпращачът може да анулира електронния административен документ преди започване на движението съгласно чл. 73а, ал. 2.

(2) По време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може със съобщение чрез компютърната система да промени мястото на получаване и да посочи ново място на получаване, което трябва да е едно от местата на получаване по чл. 73а, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.

 

 

Чл. 73д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Получаването на акцизни стоки на територията на страната се потвърждава от получателя с подаване на съобщение за получаване чрез компютърната система.

(2) Съобщението за получаване се подава незабавно и не по-късно от 5 работни дни след приключване на движението. При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на получателя компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на съобщението за получаване.

(3) Условията и редът за подаване на съобщението за получаване от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 73е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) Митническите органи осъществяват проверка на данните в съобщението за получаване за съответствието им с изискванията на Регламент (ЕО) № 684/2009 г.

 

 

Чл. 73ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато данните са в съответствие с Регламент (ЕО) № 684/2009 г., в случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 1 и 4 митническите органи изпращат съобщението за получаване на изпращача, а по чл. 73а, ал. 1, т. 5 – на компетентните органи на държавата членка на изпращане.

(2) Когато данните не са в съответствие с Регламент (ЕО) № 684/2009 г., митническите органи уведомяват получателя със съобщение чрез компютърната система.

(3) Когато митническите органи получат съобщение за получаване или съобщение за износ от друга държава членка, те препращат това съобщение на изпращача.

 

 

Чл. 73з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3 компетентното митническо учреждение попълва съобщение за износ въз основа на заверката от изходното митническо учреждение, посочена в член 793, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, или от учреждението, удостоверяващо, че акцизните стоки са напуснали територията на Общността.

(2) Митническите органи осъществяват проверка на данните, които се съдържат в заверката по ал. 1, и изпращат съобщението за износ на изпращача или на компетентните органи на държавата членка на изпращане.

 

 

Чл. 73и. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) Електронният административен документ се отразява в регистъра „Дневник за складовата наличност“ в данъчния период, за който е издаден, съответно получен.

 

Раздел VI.
„б“ Процедура за движение на акцизни стоки, когато компютърната система не работи (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.)

Чл. 73й. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато компютърната система не работи, движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз може да започне след разрешение от компетентното митническо учреждение чрез заверка на документ на хартиен носител, съдържащ данните на електронния административен документ.

(2) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, изпращачът подава електронен административен документ съгласно чл. 73б, ал. 2.

(3) След валидиране на данните електронният административен документ заменя документа по ал. 1.

(4) Докато данните от електронния административен документ не са валидирани, движението се смята за движение под режим отложено плащане на акциз, придружено от документа на хартиен носител по ал. 1.

 

 

Чл. 73к. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Документът по чл. 73й, ал. 1 се издава в три екземпляра от изпращача и се заверява от компетентното митническо учреждение.

(2) Първият екземпляр се съхранява от изпращача, вторият екземпляр се съхранява от компетентното митническо учреждение, а третият съпровожда стоките.

 

 

Чл. 73л. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) По време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може да промени мястото на получаване и да посочи ново място на получаване след разрешение от компетентното митническо учреждение, дадено чрез заверка на документ на хартиен носител в два екземпляра, съдържащ данните на съобщението за промяна на мястото на получаване.

(2) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, изпращачът подава до компетентното митническо учреждение електронен административен документ и съобщение за промяна на мястото на получаване.

(3) След валидиране на данните електронният административен документ заменя документите по чл. 73й, ал. 1 и чл. 73л, ал. 1.

(4) Докато данните от електронния административен документ не са валидирани, движението се смята за движение под режим отложено плащане на акциз, придружено от документа на хартиен носител.

 

 

Чл. 73м. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 4 и 5, когато съобщението за получаване не може да бъде подадено в срока по чл. 73д, ал. 2, получателят подава пред компетентното митническо учреждение документ на хартиен носител, съдържащ същите данни като съобщението за получаване, с който се удостоверява, че движението е приключило.

(2) Когато работата на компютърната система бъде възстановена или след приключване на процедурите по чл. 73й, 73к и 73л, получателят подава съобщение за получаване по реда на чл. 73д.

 

 

Чл. 73н. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) Съобщението за получаване по чл. 73д или съобщението за износ по чл. 73з удостоверяват, че движението на акцизни стоки е приключило съгласно чл. 73а, ал. 3.

 

 

Чл. 73о. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) С Регламент (ЕО) № 684/2009 г. се определят:

  1. структурата и съдържанието на съобщенията, които се обменят за целите на чл. 73б – 73з между съответните лица и компетентните органи във връзка с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  2. правилата и процедурите, свързани с обмена на съобщения по т. 1;
  3. структурата на документите на хартиен носител, посочени в чл. 73й, 73л и 73м.

(2) Случаите, в които се смята, че компютърната система не работи, се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 73п. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато съобщението за получаване не може да бъде изпратено чрез компютърната система, митническите органи изпращат копие на документа по чл. 73м, ал. 1 на компетентните органи на държавата членка на изпращане при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Когато съобщението за износ не може да бъде изпратено чрез компютърната система, митническите органи изпращат документ на хартиен носител, съдържащ реквизитите на съобщението за износ, на компетентните органи на държавата членка на изпращане при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 73р. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) В случаите, когато компютърната система не работи, документите на хартиен носител се отразяват в регистър „Дневник за складовата наличност“ за данъчния период, за който са издадени, съответно получени.

 

Раздел VI.
„в“ Други разпоредби при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.)

Чл. 74. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач е задължен за дължимия акциз за изпратените или внесените стоки, посочени в електронния административен документ, с изключение на следните случаи:

  1. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
  2. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
  3. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
  4. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 2 и 4 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от данъчния склад лицензираният складодържател е получил съобщението за получаване;
  5. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 3 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от данъчния склад лицензираният складодържател е получил съобщението за износ;
  6. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 6 – когато до 45 дни от датата на изпращане на стоките до друга държава членка регистрираният изпращач е получил съобщението за получаване.

 

 

Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, водеща до освобождаването им за потребление, по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 2, 8, 11, 12 и 12а задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, в която е допусната нередовността.

(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната в държавата членка на установяване и в момента на установяването.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка – изпращач, за освободените за потребление акцизни стоки.

(4) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че нередовността е допусната в държавата членка на изпращане от момента на започване на движението, освен ако в 4-месечен срок се представи доказателство на компетентните органи на държавата членка – изпращач, доказващо получаването на акцизните стоки или мястото на допускане на нередовността.

(5) В случаите по ал. 2 и 4, ако в тригодишен срок от датата на започване на движението на акцизните стоки на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, прилага се разпоредбата на ал. 1.

(6) В случаите по ал. 5 митническите органи след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.

 

 

Чл. 75. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Получателите по чл. 73а, ал. 1, т. 5, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, са задължени за дължимия акциз за получените стоки, посочени в съобщението за получаване.

 

 

Чл. 75а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) При наличие на извънредни обстоятелства, когато липсва съобщение за получаване или съобщение за износ, доказателство, че движението на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз е приключило, може да бъде представено под формата на заверка от компетентните органи на държава членка на получаване или на държавата членка, в която е подадена декларацията за износ, че стоките са напуснали територията на Общността.

(2) Редът и начинът за приемане на доказателството по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 76. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Когато съобщението за получаване се получи след сроковете по чл. 74, лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач коригира размера на дължимия акциз, възникнал вследствие на прилагането на чл. 74 през данъчния период, в който е получил съобщението за получаване, по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

 

Глава четвърта.
„а“ ДВИЖЕНИЕ НА АКЦИЗНИ СТОКИ, ОСВОБОДЕНИ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩНОСТТА (НОВА – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Раздел I.
Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 76а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При движение на акцизни стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от територията на страната до територията на друга държава членка, които са освободени за потребление на територията на страната, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ.

(2) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Европейската комисия от територията на страната до територията на друга държава членка стоките се съпровождат от опростен придружителен документ.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(4) Опростеният придружителен документ по ал. 1 и 2 се издава в три екземпляра от изпращача на стоките.

(5) Първият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 4, а вторият и третият съпровождат стоките.

(6) Лицето по ал. 4 има право на възстановяване на платения за стоките акциз по реда на чл. 23.

(7) Образецът, формата и реквизитите на опростения придружителен административен документ се определят с правилника за прилагане на закона.

(8) Опростен придружителен документ може да не се издава, когато стоките се придружават от търговски документ (фактура, документ за доставка, транспортен документ и други), при условие че този търговски документ съдържа реквизитите на опростения придружителен документ и тези реквизити отговарят по съдържание и номер на реквизитите в опростения придружителен документ.

(9) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 76б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лицето по чл. 76а, ал. 4 има право на възстановяване на акциза, платен за стоките, когато са налице следните условия:

  1. лицето е уведомило писмено компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да изпрати акцизните стоки по чл. 76а до друга държава членка преди изпращането на акцизните стоки от територията на страната;
  2. лицето е осигурило безпрепятствен достъп на митническите органи за евентуална проверка;
  3. лицето е предоставило на компетентното митническото учреждение копие от документ, удостоверяващ заплащането или обезпечаването на акциз в страната членка, където стоките се изпращат.

(2) Писменото уведомление по ал. 1 съдържа:

  1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 1;
  2. дата на изпращане на акцизните стоки от територията на страната;
  3. описание на маршрута от територията на страната до територията на държавата членка на получаване;
  4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;
  5. име/наименование и адрес на получателя и превозвача;
  6. място на получаване на акцизните стоки на територията на другата държава членка;
  7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на другата държава членка.

 

Раздел II.
Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 76в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При движение на акцизни стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от територията на друга държава членка до територията на страната, които са освободени за потребление на територията на другата държава членка, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата държава членка.

(2) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Европейската комисия от територията на друга държава членка до територията на страната, който е освободен за потребление на територията на другата държава членка, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата държава членка.

(3) При движението по ал. 1 акцизните стоки се придружават и с документа по чл. 83з, ал. 1.

(4) Лицето по чл. 3, т. 6, което получава стоки по ал. 1 и 2, е длъжно да:

  1. уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки;
  2. представи обезпечение или да заплати размера на дължимия акциз пред компетентното митническо учреждение, преди акцизните стоки да са изпратени от другата държава членка, с изключение на случаите на освобождаване от акциз по този закон;
  3. получи акцизните стоки в сроковете, посочени в уведомление по т. 1;
  4. представи на компетентното митническо учреждение копие от третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя, не по-късно от 7 дни от получаването на стоките на територията на страната, включително датата на получаване;
  5. информира незабавно компетентното митническо учреждение, ако не получи стоките в сроковете, посочени в уведомлението, както и за причините за забавянето или неполучаването.

(5) Писменото уведомление по ал. 4, т. 1 съдържа:

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 4;
  2. дата на изпращане на акцизните стоки от другата държава членка;
  3. описание на маршрута от държавата членка на изпращане до Република България;
  4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;
  5. име/наименование и адрес на изпращача и превозвача;
  6. място на получаване на акцизните стоки на територията на страната;
  7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на страната.

(6) В 7-дневен срок от постъпване на уведомлението по ал. 4, т. 1, съответно в 7-дневен срок от отстраняване на непълнотите в него, началникът на компетентната митница определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат в случаите, когато се въвеждат акцизни стоки на територията на страната, които в държавата членка на изпращане не се облагат с акциз.

 

 

Чл. 76г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)

 

 

Чл. 76д. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките са били освободени за потребление, стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка, в която е допусната нередовността.

(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната и стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка на установяване и в момента на установяването.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка получател за освободените за потребление акцизни стоки.

(4) В случаите, когато е установена/допусната нередовност при движение на акцизните стоки на територията на друга държава членка, лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или всяко лице, взело участие в нередовността, е задължено за дължимия акциз.

(5) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че освобождаването за потребление е настъпило в държавата членка на получаване.

(6) В случаите по ал. 2 и 5, ако в тригодишен срок от датата на освобождаване за потребление на акцизните стоки, на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, то тогава се прилага разпоредбата на ал. 1.

(7) В случаите по ал. 6 митническите органи, след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.

 

Глава пета.
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

Раздел I.
Обезпечение при режим отложено плащане на акциз

Чл. 77. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне при прилагането на режима отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3.

 

 

Чл. 78. (1) Размерът на обезпечението по чл. 77 се определя като сума от:

  1. тридесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки – по видове стоки;
  2. десет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки:

а) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) за количествата съхраняван дестилат, или

б) за задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, складирани в лицензиран данъчен склад;

  1. сто и петдесет на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;
  2. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.

(2) Показателите „средномесечно количество на складираните стоки“, „средномесечно количество на освободените за потребление стоки“ и „средномесечно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз“ се изчисляват по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Размерът на обезпечението за данъчен склад за акцизни стоки не може да надвишава 30 млн. лв.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) По искане на лицензирания складодържател може да бъде определен размер на обезпечението, по-висок от размера по ал. 1.

 

 

Чл. 79. При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

 

 

Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Обезпечението по чл. 77 може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство. Образецът на банкова гаранция се определя с правилника за прилагане на закона.

(2) Обезпеченията се приемат в български левове.

(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

 

 

Чл. 81. (1) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на директора на Агенция „Митници“, което е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 1, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение да предостави новото обезпечение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предходното обезпечение се освобождава с решение на директора на Агенция „Митници“ в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на прекратяване действието на лиценза обезпечението се освобождава с решение на органа по ал. 1, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

 

 

Чл. 81а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение.

 

 

Чл. 81б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Регистрираният изпращач трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за изпратените стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който би могъл да възникне или е възникнал при прилагането на режима отложено плащане на акциз.

(3) Размерът на обезпечението по ал. 1 е в размер 100 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество изпращани акцизни стоки.

(4) По искане на лицето обезпечението може да бъде определено в по-висок размер от този по ал. 3.

(5) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

(6) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство.

(7) Обезпеченията се приемат в български левове.

(8) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(9) Определянето на размера на обезпечението се извършва с решение на началника на компетентната митница по регистрация на лицето.

(10) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на органа по ал. 9.

(11) Решенията по ал. 9 и 10 се издават в сроковете по чл. 58д, ал. 4.

(12) Решенията по ал. 9 и 10 са неразделна част от издаденото удостоверение за регистрация.

(13) Лицето е длъжно в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 9 да предостави новото обезпечение, но не по-късно от изтичането на срока на предходното обезпечение.

(14) Предходното обезпечение се освобождава с решение на началника на компетентната митница в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 13.

(15) В случаите на прекратяване на регистрацията обезпечението се освобождава с решение на началника на компетентната митница, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

 

Раздел II.
Обезпечения, предоставяни при митнически режими или при получаване на бандероли (Загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При поставяне на стоки под митнически режим с отложено плащане или при временно складиране на стоки пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митните сборове.

(2) При транзит на стоки акцизът се обезпечава в размерите и по реда за обезпечаване на митните сборове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по смисъла на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия акциз при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхраняване в склада.

 

 

Чл. 83. (1) Лицата, заявили бандероли за чуждестранни стоки, представят пред митническите органи обезпечение в пълния размер на акциза преди получаването на бандеролите.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицензираните складодържатели.

(3) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция. Обезпеченията се приемат в български левове.

(4) Когато обезпечението по ал. 1 е учредено с банкова гаранция, тя трябва да бъде със срок на валидност не по-малък от 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите.

(5) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) След изтичането на 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите по ал. 1, митническите органи предприемат действия за усвояване на представеното обезпечение в размера на дължимия акциз.

(7) В 30-дневен срок обезпечението по ал. 1 се освобождава при заплащане на пълния размер на акциза за получените бандероли.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

 

Раздел III.
Обезпечения, предоставяни от регистрирани получатели или данъчни представители (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 83а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Данъчните представители по чл. 57б, ал. 3 и регистрираните получатели по чл. 57в предоставят обезпечение пред митническите органи, за да осигурят заплащането на акциза, който може да възникне за стоките, изпратени от чуждестранното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 4, съответно за получените стоки под режим отложено плащане на акциз, от данъчен склад на територията на друга държава членка.

(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза за получените стоки, който е възникнал или би могъл да възникне.

 

 

Чл. 83б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Размерът на обезпечението по чл. 83а е в размер 150 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки.

(2) Показателят „средномесечно количество на получените стоки“ се изчислява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) По искане на лицето обезпечението може да бъде определено в по-висок размер от този по ал. 1.

 

 

Чл. 83в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

 

 

Чл. 83г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Обезпечението по чл. 83а може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство.

(2) Обезпеченията се приемат в български левове.

(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

 

 

Чл. 83д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Определянето на размера на обезпечението се извършва с решение на началника на компетентната митница по регистрация на лицето.

(2) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на органа по ал. 1.

(3) Решенията по ал. 1 и 2 се издават в сроковете по чл. 57б, ал. 6, съответно чл. 57в, ал. 3 и 4 и се връчват на лицата.

(4) Решенията по ал. 1 и 2 са неразделна част от издаденото удостоверение за регистрация.

(5) Лицето е длъжно в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 2 да предостави новото обезпечение, но не по-късно от изтичането на срока на предходното обезпечение.

(6) Предходното обезпечение се освобождава с решение на началника на компетентната митница в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 5.

(7) В случаите на прекратяване на регистрацията обезпечението се освобождава с решение на началника на компетентната митница, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

 

Раздел IV.
Обезпечения, предоставяни от временно регистрирани получатели или от лица, които получават акцизни стоки на територията на страната, освободени за потребление на територията на друга държава членка (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 83е. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Временно регистрираните получатели по чл. 58а и лицата по чл. 76в, ал. 4 предоставят обезпечение пред митническите органи или внасят пълния размер на дължимия акциз за стоките, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка и които ще бъдат получени на територията на страната.

(2) Обезпечението по ал. 1 се учредява с депозит в пари по реда на митническото законодателство.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Обезпечение, учредено с депозит в пари, се приема в български левове, като не се дължи лихва върху него.

(4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) В случаите по чл. 76в, ал. 4, когато лицето е лицензиран складодържател, обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство.

 

 

Чл. 83ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Определянето на размера на обезпечението, както и определянето на размера на акциза, който трябва да бъде внесен, се извършва с решение на началника на компетентната митница в сроковете по чл. 58а, ал. 3, съответно чл. 76в, ал. 6.

(2) Решенията по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

Чл. 83з. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) След предоставяне на обезпечението или внасянето на акциза началникът на компетентната митница издава на лицето документ, удостоверяващ, че размерът на акциза за стоките, които ще бъдат получени, е заплатен, обезпечен или че стоките са освободени от заплащане на акциз.

(2) Задължителните реквизити на документа по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 83и. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Обезпечението се освобождава с решение на началника на компетентната митница в 30-дневен срок, считано от датата, на която задължението за заплащане на акциз е погасено.

(2) Когато размерът на дължимия акциз за получените стоки е по-малък от размера на внесения акциз по чл. 83з, недължимо внесеният акциз се възстановява по реда на чл. 27.

 

Глава шеста.
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ОТЧЕТНОСТ

Раздел I.
Данъчни документи

Чл. 84. (1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:

  1. акцизен данъчен документ;
  2. известие към акцизен данъчен документ.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, 15 – 18.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, т. 15 – 18 акцизен данъчен документ се издава общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ, на 10-о число на месеца, следващ месеца, през който са извършени продажбите/потреблението.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Издадените данъчни документи се отразяват в счетоводството и в регистъра на издателя за данъчния период, през който са издадени.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Тези документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите по ал. 6 се издават нови данъчни документи.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи лицето незабавно уведомява писмено съответното компетентно митническо учреждение за тези обстоятелства.

(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчните документи могат да се издават ръчно и автоматизирано.

(11) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Акцизен данъчен документ се издава при извеждане от данъчен склад на акцизни стоки за всяко превозно средство.

 

 

Чл. 85. (1) Данъчните документи са частни писмени документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за заплащане и за начисляване на акциз.

(2) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат:

  1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
  2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
  3. вид на акцизната стока, количество, основа за облагане с акциз и акцизната ставка;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) размер на начисления акциз;
  5. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз.
  6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) превозвач и регистрационен номер на транспортното средство;
  7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) точен адрес на мястото на доставка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице-вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето-вложител.

 

 

Чл. 86. (1) Изменението на размера на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ се документира с известие към документа, като се посочва и основанието за изменение. Известие се издава само към издаден акцизен данъчен документ.

(2) Известието е:

  1. акцизно дебитно известие – данъчен документ, с който се отразява увеличението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ;
  2. акцизно кредитно известие – данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.

(3) Реквизитите, които трябва да съдържа данъчното известие, са:

  1. всички задължителни реквизити за акцизния данъчен документ;
  2. допълнително отбелязване „акцизно дебитно известие“ или „акцизно кредитно известие“;
  3. основание за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който е издадено известието.

 

Раздел II.
Други документи

Чл. 87. (1) Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.

(2) Декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Декларацията по ал. 1 за регистрираните лица по чл. 57а, 57в и 58в се подава в компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на лицензирания складодържател или регистрираното лице компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на акцизната декларация до изтичането на следващия данъчен период.

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12, 13 и 19 акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от получаването на акцизните стоки, съответно от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите по чл. 60а, ал. 4, когато се заплаща дължимият акциз, акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ.

(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Акцизната декларация може да се подава и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 88. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираният складодържател води задължително регистър „Дневник на складовата наличност“.

(2) В регистъра по ал. 1 се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление.

(3) Лицензираният складодържател е длъжен да подава заедно с акцизната декларация за данъчния период информацията от регистъра по ал. 2 на магнитен носител по параметри, определени в правилника за прилагане на закона, както и копие от регистъра по ал. 1, освен в случаите, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) В случаите по чл. 87, ал. 8 лицензираният складодържател може да подаде информацията от регистъра по ал. 2 за съответния данъчен период и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Данните в регистъра „Дневник на складовата наличност“ трябва да бъдат счетоводно отчетени по установения ред в счетоводната система на лицата по ал. 1.

(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Регистрираните по закона лица и освободените от акциз крайни потребители водят отчетност по отношение на акцизните стоки, определена с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 88а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Независимите малки пивоварни до 31 януари всяка година подават в компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад информация за произведената през предходната година бира. Информацията се представя по градус Плато по видове бира на носител и по образец, предвидени в правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 88б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде и плодове – собствено производство, попълват справка-декларация по образец, определен с правилника за прилагане на закона, която им се предоставя от лицата по чл. 57, ал. 1.

 

 

Чл. 89. (1) (Предишен текст на чл. 89 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Удостоверение за освобождаване от акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е освободен от акциз краен потребител.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Удостоверението за регистрация е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е регистрирано по този закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Разрешението за инцидентно получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че временно регистриран получател има право да получи инцидентно определен вид и количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка.

 

 

Чл. 90. Образецът, формата и реквизитите на документите по тази глава се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Глава шеста.
„а“ ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ТЪРГОВИЯ С ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ (НОВА – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

Чл. 90а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват само от лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия от началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект.

(2) Право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което:

  1. е търговец по смисъла на Търговския закон;
  2. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
  3. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  4. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

  1. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
  2. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
  3. разполага със собствени или наети помещения за извършване на съответната дейност;
  4. не е извършвало търговия с тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца;
  5. не е с отнето разрешение за търговия с тютюневи изделия през последните 36 месеца.

 

 

Чл. 90б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват в търговски складове и обекти – специализирани магазини за търговия с тютюневи изделия, магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, магазини за продажба на вина и спиртни напитки, бензиностанции, павилиони, ресторанти, питейни заведения и барове.

(2) Търговските складове и обекти по ал. 1 трябва да отговарят на следните условия:

  1. да имат поставен на видно за потребителите място надпис на български език „Цигари“ или „Тютюневи изделия“;
  2. да имат обособени самостоятелни помещения или части от тях, позволяващи съхраняването и продажбата на тютюневи изделия самостоятелно или с допустими за съвместно съхранение и продажба стоки;
  3. да не са разположени на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи;
  4. да нямат обособени щандове за самообслужване, от които се предлагат тютюн и тютюневи изделия.

 

 

Чл. 90в. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) За издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия се подава писмено заявление до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект или в най-близкото митническо учреждение.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) С едно заявление може да се поиска издаването на разрешения за повече от един търговски склад или обект на територията на една митница.

 

 

Чл. 90г. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) След извършване на проверка на място при заявителя и когато условията за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(2) Когато представените документи не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, считано от получаването на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение началникът на митницата отказва издаването на разрешение.

(4) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация началникът на митницата разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по него.

 

 

Чл. 90д. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) В сроковете по чл. 90г началникът на митницата издава разрешение за търговия с тютюневи изделия или мотивирано отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на разрешение.

(2) Отказът за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) За всеки търговски склад или обект се издава отделно разрешение.

 

 

Чл. 90е. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, е длъжно:

  1. да уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в заявлението за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в 14-дневен срок от настъпването й;
  2. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи за осъществяване на контрол.

 

 

Чл. 90ж. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Органът по чл. 90г, ал. 1 прекратява издаденото разрешение:

  1. по молба на лицето;
  2. при прекратяване или ликвидация на лицето;
  3. по своя инициатива, когато лицето не отговаря на изискванията на този закон;
  4. когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението, както и за изменение на издаденото разрешение;
  5. когато лицето извършва продажба на тютюневи изделия в обект, за който не е издадено разрешение;
  6. когато обектът не отговаря на изискванията на този закон;
  7. когато лицето държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се прекратява издаденото разрешение за съответния обект.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 5 се прекратяват всички издадени разрешения на лицето с решение на компетентните органи.

(4) Разрешението се прекратява с решение на началника на митницата по местонахождение на обекта, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(5) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото разрешение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото разрешение.

(6) Решенията по ал. 2, 3 и 4 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Глава седма.
ОГРАНИЧЕНИЯ И ЗАБРАНИ

Чл. 91. Забранява се производството на акцизните стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен когато този закон предвижда друго.

 

 

Чл. 91а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Забраняват се производството и складирането в данъчен склад на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, които не са включени в обхвата на лиценза.

(2) Забранява се извършването на операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки.

 

 

Чл. 91б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Разтоварването на акцизни стоки, получени под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател, се извършва в данъчен склад, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение.

 

 

Чл. 92. (1) Забранява се продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинея 1 не се прилага за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили, или за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) на газови инсталации и съоръжения за отопление в общественообслужващи, административни, жилищни и офис сгради, захранвани от съдове за втечнени въглеводородни газове с обем до 10 m3.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

 

Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицензираните складодържатели на енергийни продукти са длъжни да маркират всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0, които се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторно гориво или са освободени от облагане с акциз.

(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, когато е предназначен за получаване на други енергийни продукти, които се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторно гориво, или са освободени от облагане с акциз.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 и 2 се прилагат за газьол и енергийни продукти, съдържащи газьол за зареждане на плавателни средства, с изключение на тези за частни развлекателни плавания, при условие че газьолът е маркиран.

(4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Маркирането по ал. 1, 2 и 3 на територията на страната се извършва само в данъчен склад, а в случаите на ръчно маркиране и в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) В случаите по ал. 1, 2 и 3 във всички търговски и първични счетоводни документи задължително се вписва „маркирано гориво за отопление“, съответно „маркирано гориво за плавателни средства“ или „енергиен продукт, съдържащ маркиран газьол“ и номер на анализния сертификат и/или протокол за маркирането на съответната партида.

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г.) (*) Маркирани енергийни продукти се превозват на територията на страната само със:

  1. транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS), и
  2. съдове за транспортиране, снабдени със средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Инсталирането и използването на техническите средства по ал. 6 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

 

 

Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Забранява се тежки горива и маркирани газьол и керосин независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества да се съдържат във:

  1. резервоара за гориво на моторни превозни средства, на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства;
  2. резервоари на станции за зареждане с горива, помпи за зареждане на моторни превозни средства или на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Забранява се добавянето към енергийни продукти на какъвто и да е маркер или цвят, различни от тези, предвидени в правото на Общността или в националното законодателство.

 

 

Чл. 95. (1) Забранява се пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства.

(2) Продажбата и съхраняването на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства се допуска само когато бутилките са напълнени в съответни заводи за пълнене на бутилки и/или в самостоятелни, оторизирани пунктове за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG) извън териториите на станциите за зареждане на моторни превозни средства. Бутилките трябва да са защитени с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят фирмения знак на съответния производител.

 

 

Чл. 96. Забраняват се всякакви действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на маркера.

 

 

Чл. 97. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Пълното денатуриране на етилов алкохол на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад.

(2) Денатурирането по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Видът и количеството на веществата за денатуриране се определят в правилника за прилагането на закона.

 

 

Чл. 98. Забранява се извличането изцяло или частично на денатуриращи средства, както и всякакви други действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на денатуриращите вещества.

 

 

Чл. 99. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Забраняват се:

  1. облепването, съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С, по-ниско от действителното количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С в съответната бутилка;
  2. облепването, съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано номинално количество в литри, по-ниско или по-високо от вместимостта на съответната бутилка;
  3. съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Забранява се продажбата на тютюневи изделия:

  1. на цена, различна от продажната цена, изписана върху бандерола;
  2. без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност;
  3. в насипно състояние на отделни късове или бройки и в отворени опаковки, върху които няма облепен бандерол, освен в случаите при продажба на ръчно свити пури.

(3) Забранява се етикетирането на бира с етикети, на които е указано начално екстрактно съдържание, измерено в градуси Плато, по-ниско от действителното.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Забранява се след датата на въвеждане на новия образец на бандерол освобождаването за потребление на акцизни стоки, облепени с бандерол по отменения образец.

 

 

Чл. 100. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Бутилираните алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се продават само облепени с бандерол.

(2) Редът и начинът за въвеждане на бандеролите се определят от Министерския съвет.

 

 

Чл. 100а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

 

Чл. 101. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажба между лицензирани складодържатели на алкохолни напитки.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Забранява се продажбата на алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, в пластмасови опаковки (бутилки).

(4) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на алкохолни напитки в опаковки (бутилки) до 0,5 литра включително.

 

 

Чл. 101а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г.) Забранява се освобождаването за потребление от лицензиран складодържател на котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра без представен първичен счетоводен документ за заплатена такса по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда по реда на чл. 31 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

 

Глава осма.
КОНТРОЛ

Чл. 102. (1) Контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки.

(3) Митническите органи имат право да инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки.

(4) Митническите органи имат право да вземат проби от горивото в резервоарите на моторните превозни средства.

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Контролът върху задължителните запаси от нефт и нефтопродукти в данъчните складове се осъществява и от лицата по чл. 30, ал. 1 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.

 

 

Чл. 103. (1) (Предишен текст на чл. 103 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Контролът се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, както и на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Събирането, обезпечаването и преценката на доказателствата по ал. 1 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Министърът на финансите издава наредба, с която определя специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 следва да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 21.10.2011 г.) Данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от директора на Агенция „Митници“.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол.

 

 

Чл. 104. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл. 153, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – и на публични изпълнители. Митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, имат компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на територията на страната.

(2) За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Правомощията по чл. 112, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от началника на компетентната митница или от директора на Агенция „Митници“.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на Агенция „Митници“.

 

 

Чл. 105. Държавните и местните органи са длъжни при поискване от страна на орган на митническата администрация да оказват своевременно съдействие при проверката и издирването на обстоятелства или установяването на факти, пряко свързани с правата или задълженията на данъчнозадължените по този закон лица.

 

 

Чл. 106. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Митническата администрация има право да използва информация от приходна или митническа администрация на друга страна, получена в резултат на официално запитване, при определяне задълженията на лицата, извършващи дейности с акцизни стоки, както и да използва тази информация като доказателство в административни и съдебни производства.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Събраната по реда на ал. 1 информация се смята за ново обстоятелство при определянето на правата и задълженията на данъчнозадължените по този закон лица и може да послужи за преразглеждане на влезли в сила акцизни данъчни задължения, когато не са изтекли сроковете за образуване на производството по издаване на ревизионни актове, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Акцизни стоки, които в 20-дневен срок от съставянето на протокола за тяхното намиране от митническите органи при осъществявания от тях контрол не са потърсени и за тях не са представени доказателства за собствеността им, се смятат за изоставени в полза на държавата.

 

 

Чл. 107. Министърът на финансите издава наредба за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки.

 

Глава девета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I.
Общи разпоредби (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

Чл. 107а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките – предмет на нарушение по този закон, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение.

 

 

Чл. 107б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) До приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се съхраняват от митническото учреждение.

(2) При невъзможност за съхранение иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се оставят на отговорно пазене с протокол на нарушителя или на други лица, които отговарят за тях.

(3) За целите на ал. 2 митническите органи запечатват обекта или част от него, в който стоките са оставени на отговорно пазене, както и средствата или съоръженията, послужили и използвани за извършване на нарушението.

 

 

Чл. 107в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат с иззетите и задържаните акцизни стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, както и когато съхраняването им е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората или за околната среда.

(2) Стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, са тези стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност. Разходи по съхраняването на стоките са всички разходи, направени от митническите органи във връзка със задържането и съхраняването на стоките, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и други.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпореждането чрез възлагане за преработка или унищожаване и транспортирането на стоките по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.

 

 

Чл. 107г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) За обезпечаване на вземания по съставен акт за установяване на нарушение по този закон митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:

  1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;
  2. запор върху стоки в оборот;
  3. възбрана върху недвижими имоти.

(2) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на вземанията по ал. 1.

(3) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на вземанията.

(4) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на началника на митницата, в района на който е установено нарушението.

(5) За неуредените в този член въпроси се прилагат разпоредбите на глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

 

Чл. 107д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила от датата на издаването му.

(2) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

 

 

Чл. 107е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Административнонаказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушение по този закон, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, когато такава мярка е предвидена в този закон.

(2) Когато стоките, средствата или съоръженията по ал. 1 липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната стойност, определена по пазарна цена.

(3) Начинът и редът за определяне на пазарната цена на отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушение по този закон, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) Пазарната цена се определя към момента на извършване на нарушението, а ако това е невъзможно – към момента на неговото установяване.

 

 

Чл. 107ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) В случаите, когато за стоките – предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание.

(2) Отнетите в полза на държавата стоки се смятат за поставени под режим отложено плащане на акциз.

 

 

Чл. 107з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на нарушение по този закон, между административнонаказващия орган и нарушителя може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, освен ако деянието съставлява престъпление.

(2) Не могат да бъдат обект на споразумение установени случаи на административни нарушения, при които стоките, предмет на нарушението, застрашават живота или здравето на хората или околната среда или не съответстват на изискванията за качество на продуктите.

(3) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:

  1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието нарушение на акцизното законодателство;
  2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
  3. отнемат ли се в полза на държавата стоките – предмет на нарушението, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон, или те се заплащат в размер не по-малко от 40 на сто от пазарната им цена.

(4) Със споразумението не може да се определя:

  1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) размер на глобата или на имуществената санкция:

а) при първо нарушение – по-нисък от минималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение;

б) при повторно нарушение – по-нисък от 60 на сто от максималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение;

в) при всяко следващо – по-нисък от максималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение.

  1. сума в размер по-малко от 40 на сто от пазарната цена на предмета на нарушението, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон.

(5) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.

(6) В 14-дневен срок от подписване на споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него длъжностно лице издава решение, с което одобрява или отказва да одобри споразумението. Решението, с което се одобрява споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство, се изпраща на съответния прокурор в 7-дневен срок от неговото издаване.

(7) Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство се одобрява, ако са спазени изискванията на закона и ако определените в него публични държавни вземания са заплатени или са обезпечени по депозитната сметка на съответното митническо учреждение.

(8) Решението по ал. 6 не подлежи на обжалване, с изключение на решението, с което се одобрява споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, срещу което прокурорът може да подаде протест относно неговата законосъобразност пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този случай протестът на прокурора не спира изпълнението на решението.

(9) Сроковете за издаване на наказателно постановление спират да текат от датата на образуване на съдебното производство по протест на прокурора до неговото приключване.

(10) В случаите, когато споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство не бъде одобрено или решението, с което е одобрено, бъде отменено от съда, административнонаказващият орган издава наказателно постановление на общо основание.

(11) Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Раздел II.
Административни наказания (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

Чл. 108. (1) Лице, което е задължено и не се регистрира по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

(2) В случаите по ал. 1 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.

 

 

Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а, се наказва с глоба от 15 000 лв. до 50 000 лв., съответно му се налага имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 50 000 лв. до 100 000 лв., а имуществената санкция – от 100 000 лв. до 150 000 лв.

 

 

Чл. 109. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 60, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 12 000 лв.

(3) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Лице, което смесва биогорива с течни горива от нефтен произход извън данъчен склад, за които не е бил платен акциз изцяло или частично, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 25 000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) При повторно нарушение по ал. 3 глобата е в размер от 20 000 до 50 000 лв., а имуществената санкция – от 50 000 до 100 000 лв.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) В случаите по ал. 1, 2, 3 и 4 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.

 

 

Чл. 109а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 91а, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществената санкция – от 2000 до 6000 лв.

 

 

Чл. 110. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44 или не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 500 до 1500 лв. – за физическите лица.

(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не предостави в срок информация по чл. 88а, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. и отнемане на регистрацията за независима малка пивоварна.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв., а глобата е в размер от 1000 до 3000 лв.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Чл. 111. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което не спази срока за уведомяване при промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад или удостоверението за регистрация по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не спази разпоредбата на чл. 65, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не спази срока по чл. 73, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв.

 

 

Чл. 112. (1) Лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на неначисления акциз, но не по-малко от 1000 лв.

(3) При нарушение по ал. 1 и 2, когато лицето е начислило данъка в периода, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен, имуществената санкция е в размер 25 на сто от акциза, но не по-малко от 200 лв.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При нарушение по ал. 1 и 2, когато лицето е начислило данъка в период, следващ периода по ал. 3, имуществената санкция е в размер 50 на сто от акциза, но не по-малко от 400 лв.

 

 

Чл. 112а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лице, което, като е задължено, не издаде опростен придружителен документ, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер 100 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата/санкцията е 300 лв.

 

 

Чл. 113. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лице, което не отрази издаден или получен данъчен документ или придружителен административен документ/електронен административен документ в счетоводството си или в регистъра „Дневник за стоковите наличности“, или в акцизната декларация за съответния данъчен период, или използва в счетоводството си документи с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне на дължимия акциз в по-малък размер или на акциза за възстановяване в по-голям размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 500 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 103а, ал. 1, 3, 4 и 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 50 000 лв.

 

 

Чл. 114а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Лице, което разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 4000 лв.

 

 

Чл. 115. Лице, което наруши разпоредбата на чл. 92, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 10 000 лв.

 

 

Чл. 116. Лице, което наруши разпоредбата на чл. 93, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 50 000 лв.

 

 

Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 94, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 50 000 лв.

 

 

Чл. 118. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 95, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 119. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 96, 97 и 98, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 120. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 121. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 64, ал. 1 – 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 12 000 лв.

(3) Лице, което произвежда или внася акцизни стоки и ги облепва с неистински или подправени бандероли или с бандероли с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 лв.

(4) Лице, което наруши реда или начина за въвеждане на бандероли, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв., а при повторно нарушение – 4000 лв.

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което поставя, съхранява, пренася или превозва употребявани акцизни бандероли в нарушение на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

 

 

Чл. 122. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 101, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.

 

 

Чл. 122а. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) (1) Лице, което направи опит за манипулиране или демонтиране или манипулира, или демонтира техническите устройства по чл. 102, ал. 3, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в тройния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 6000 лв.

 

 

Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) На юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинея 2 не се прилага за акцизни стоки, необлепени с бандерол, поставени под режим отложено плащане на акциз.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато юридическо лице или едноличен търговец, който държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, установи при получаване на доставката наличието на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност или с бандерол, който не отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 4, изготвя незабавно опис на стоките по образец, утвърден от министъра на финансите, и писмено уведомява в тридневен срок, считано от датата на приемането или получаването на стоката, компетентното митническо учреждение по местонахождението на обекта. В този случай на лицето, уведомило компетентния орган, санкцията по ал. 2 не се налага.

(5) Санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което държи на склад или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или бандерол с изтекъл срок на валидност, в случаите, когато не може да се открие собственикът.

(6) Лице, което продава или съхранява в търговско помещение, различно от търговските обекти за безмитна търговия, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.

(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 6 не се прилага, когато акцизните стоки са поставени под режим митническо складиране или са под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При установяване на тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол, или с бандерол с изтекъл срок на валидност, или с бандерол, съответно с надпис по ал. 6, в автомати за продажба на тютюневи изделия, санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което е получило разрешение за търговия с тютюневи изделия от тези автомати, съгласно българското законодателство.

 

 

Чл. 123а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Който избегне пълното или частичното заплащане или обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.

 

 

Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1, чл. 121, ал. 1, 2 и 3, чл. 122, 123, ал. 1, 2, 4 и 6 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Средствата – собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на тежестта на нарушението.

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Всички съоръжения, използвани за извършване на нарушение по чл. 109, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане и транспортиране на отнетите в полза на държавата стоки по ал. 1, 2 и 3, по чл. 106а и акцизните стоки по чл. 107в.

(5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Иззетите и задържаните, отнетите и изоставените в полза на държавата акцизни стоки са под контрола на митническите органи и подлежат на преработка или унищожаване.

(6) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите на унищожаване на задържани, отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки действията се извършват от органа, който ги е задържал под контрола на митническите органи.

(7) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

 

 

Чл. 124а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец.

(2) В случаите на повторно нарушение по ал. 1 лицето се лишава от право да упражнява определената дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Наказанието по ал. 1 и 2 не се налага в случаите, когато е сключено споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 107з.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 2 се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.

 

 

Чл. 124б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението.

(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето.

 

 

Чл. 124в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) При налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения и/или със значителни разходи, органът, постановил мярката по чл. 124б, ал. 1, може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорността на нарушителя. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението.

(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се извърши в определения срок, митническият орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на задълженото лице и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.

 

 

Чл. 125. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Освободен от акциз краен потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.

(2) При повторно нарушение удостоверението се отнема, а имуществената санкция по ал. 1 е не по-малка от 10 000 лв.

(3) В случаите по ал. 2 лицето заплаща и размера на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, за наличните към момента на отнемането на удостоверението количества.

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

 

 

Чл. 126. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.

 

 

Чл. 126а. (1) (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 126а – ДВ, бр. 44 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Със същото наказание се наказва и лице, което не окаже съдействие или възпрепятства митническите органи при упражняването на правомощията им, както и лице, което е длъжно по този закон да предостави на тези органи стоки, документи и сведения, но откаже това.

 

 

Чл. 126б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

 

 

Чл. 127. (1) Митнически орган, който не издаде в 7-дневен срок удостоверение за наличие или липса на задължения по този закон, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно нарушение – до 500 лв.

(2) Актовете за нарушения се съставят от длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

 

 

Чл. 128. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случаите на нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6 актовете за установяване на нарушения могат да се съставят и от полицейските органи в Министерството на вътрешните работи, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощени от него длъжностни лица.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

 

  • 1. (1) (В сила от 01.07.2006 г.) Този закон отменя Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 и 118 от 2002 г.; попр., бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 37, 103 и 112 от 2003 г., бр. 53 и 113 от 2004 г.), с изключение на чл. 11, ал. 9 и 10, чл. 12в, чл. 17а, ал. 10, § 2, т. 25 от допълнителните разпоредби, § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) и § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.), които се прилагат до приемането на закон за безмитната търговия.

(2) (В сила от 15.11.2005 г.) Лицата по § 20, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.) с разрешения, чиито срок е изтекъл след 31 юли 2005 г., продължават дейността си на безмитни оператори до приемането на закон за безмитната търговия.

(3) (В сила от 01.07.2006 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

 

  • 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Започналите към 30 юни 2006 г. включително производства по установяване и събиране на задължения за акциз, както и започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз се довършват от органите на Националната агенция за приходите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Начисленият акциз до 30 юни 2006 г. включително се декларира и внася по реда и в сроковете по Закона за акцизите и правилника за прилагането му.

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) За задълженията за акциз, възникнали до 30 юни 2006 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Предоставените до 30 юни 2006 г. включително обезпечения по Закона за акцизите, се освобождават или усвояват от органите на Националната агенция за приходите по реда и при условията на Закона за акцизите и правилника за прилагането му.

 

 

  • 2а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) (1) Лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30 юни 2006 г. акциз за:
  1. етилов алкохол (алкохолосъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки;
  2. предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
  3. предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 271019710 и 271019750 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 271019510 и 271019550, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
  4. нискооктанов бензин, вложен в производството на етилен;
  5. етилен, вложен в производството на етилендихлорид.

(2) Възстановяването се извършва след освобождаването за потребление на акцизните стоки, в които са вложени стоките по ал. 1, съответно след реализацията на етилендихлорида, но не по-късно от 1 юли 2007 г.

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Срокът по ал. 2 не се прилага за акцизните стоки по ал. 1, т. 1.

 

 

  • 2б. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Годишната разходна норма по чл. 32, ал. 3 за 2006 г. е 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.

 

 

  • 3. Документите, за които с този закон е предвиден образец, се определят с правилника за прилагане на закона.

 

 

  • 4. (В сила от 15.11.2005 г.) Министърът на финансите издава правилник за прилагане на закона в срок 6 месеца от обнародването му в „Държавен вестник“.

 

 

  • 5. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Наредбите по чл. 21, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 107 и чл. 124, ал. 2 се издават в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

 

 

  • 6. Министърът на финансите:
  1. определя със заповед информацията от регистрите по чл. 24, ал. 5, чл. 54, ал. 1 и чл. 56, ал. 2, която е публична;
  2. може да определи съвместно с управителя на Българската народна банка специален ред за внасянето на данъка.

 

 

  • 7. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39 от 2005 г.) се правят следните допълнения:
  1. Създава се чл. 2г:

„Чл. 2г. (1) Лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл. 2а за хазартните игри с хазартен игрален автомат, съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка в игрално казино за игрална маса и други игрални съоръжения в казино, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение.

(2) Лицата по ал. 1 начисляват и внасят данъка в съответната териториална данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация на авансови тримесечни вноски и изпращат копие от платежното нареждане до териториалната данъчна дирекция по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта. Вноските се внасят за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта. Лицата по ал. 1 подават декларация за съответното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите, в сроковете за внасяне на данъка.

(3) Данъкът по ал. 1 се внася съответно до 3 януари за първото тримесечие на календарната година, до 1 април – за второто тримесечие, до 1 юли – за третото тримесечие, и до 1 октомври – за четвъртото тримесечие на календарната година.

(4) За всички останали дейности облагането на лицата по ал. 1 се извършва по общия ред.“

  1. Създава се чл. 46г:

„Чл. 46г. Данъкът по чл. 2г е в размер, както следва:

  1. за хазартен игрален автомат или за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета – 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
  2. за рулетка в казино за игрална маса – 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
  3. за друго игрално съоръжение в казино – 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.“
  4. В чл. 67а се създават ал. 7, 8 и 9:

„(7) Лице, което провежда хазартни игри или използва игрални автомати и игрални съоръжения по чл. 2г, без да е заплатило дължимия данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 3000 лв.

(8) При повторно нарушение по ал. 7 размерът на глобата или на имуществената санкция е в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 5000 лв.

(9) Санкциите по ал. 7 и 8 се прилагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като в тридневен срок от установяването на нарушението се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.“

 

 

  • 8. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45 и 86 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 7, ал. 8 се създава изречение второ: „Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.“
  2. В чл. 17, ал. 1, т. 6, изречение първо след думите „предвидено със закон“ се добавя „по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите“.

 

 

  • 9. До влизане в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване, заварените към 1 януари 2006 г. производители на акцизни стоки, които подадат до 1 март 2006 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.

 

 

  • 10. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. Член 29 се изменя така:

„Чл. 29. (1) Цигари местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар по цени, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Условията и редът за регистриране на цените на тютюневите изделия, освен тези по ал. 1, местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контролът върху тях се определят с наредба на Министерския съвет.“

  1. (В сила от 15.11.2005 г.) В преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:

„§ 3а. Министерският съвет в срок до 1 януари 2006 г. приема необходимите изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона.“

 

 

  • 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

 

 

  • 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
  1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) разпоредбите на чл. 1 – 31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34 – 46, чл. 59 – 128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;
  2. разпоредбите на § 1, ал. 2, § 4 и § 10, т. 2, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
  3. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.

––––––––-

Законът е приет от ХL Народно събрание на 2 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

 

  • 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „д“ и т. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“ и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

 

  • 21. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
  1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
  2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
  3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

(ОБН. – ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

 

  • 56. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 63 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

 

  • 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 55 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 20.07.2010 Г.)

 

  • 77. (1) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които осъществяват дейност към датата на влизане в сила на този закон, подават заявления за регистрация в 14-дневен срок от влизането му в сила.

(2) До връчване на удостоверението за регистрация лицата по ал. 1 имат всички права и задължения на регистрирани лица по този закон.

 

 

  • 78. За стоките, за които са налице обстоятелствата по приложение V, глава IV „Митнически съюз“ от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 към датата на извършване на митническите формалности.

 

 

  • 79. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 81. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

 

  • 9. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)

 

  • 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.04.2007 Г.)

 

  • 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.12.2007 Г.)

 

  • 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

 

  • 56. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на данъчните облекчения по § 12, т. 1, буква „д“, представляващи държавна помощ, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

 

  • 17. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ, L 346/6 от 29 декември 2007 г.).

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 55 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 20.07.2010 Г.)

 

  • 18. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

(ОБН. – ДВ, БР. 6 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 24.02.2009 Г.)

 

  • 21. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбата на § 4 относно чл. 17б, която влиза в сила от 4 юли 2009 г. за физическите и юридическите лица, извършвали преди 4 юли 2008 г. една или повече дейности, предвидени в чл. 2 от Регламент (ЕО) № 303/2008 и Регламент (ЕО) № 304/2008, и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 305/2008, Регламент (ЕО) № 307/2008 и Регламент (ЕО) № 306/2008.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 24 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2009 Г.)

 

  • 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 44 ОТ 2009 Г.)

 

  • 24. Министерският съвет в срок до 31 октомври 2009 г. да направи или да предложи промени в съответните нормативни актове, с които да определи условията и реда за компенсиране на намалението на приходите от отменения акциз върху автомобилите.

 

 

  • 25. Параграфи 1 – 5 и § 8 – 20 влизат в сила на 1 януари 2010 г.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

 

  • 79. (В сила от 01.04.2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ, L 9/12 от 14 януари 2009 г.).

 

 

  • 80. (В сила от 01.04.2010 г.) Навсякъде в закона думите „регистриран търговец“ и „регистрираният търговец“ се заменят съответно с „регистриран получател“ и „регистрираният получател“, думите „нерегистриран търговец“ и „нерегистрираният търговец“ се заменят съответно с „временно регистриран получател“ и „временно регистрираният получател“, а думите „регистриран или нерегистриран търговец“ и „регистрирания или нерегистрирания търговец“ се заменят съответно с „регистриран получател или временно регистриран получател“ и „регистрирания получател или временно регистрирания получател“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 81. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) Министърът на финансите издава наредбата по чл. 103а, ал. 2 в срок до 45 дни от влизането в сила на този закон.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на наредбата по ал. 1 лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона и уведомяват директора на Агенция „Митници“, съответно началника на компетентното митническо учреждение.

(3) Лицата по ал. 2 могат да продължат дейността си до влизането в сила на акт на директора на Агенция „Митници“/началника на компетентното митническо учреждение за промяна на издадения лиценз за управление на данъчен склад/регистрация и/или за съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на наредбата по ал. 1.

 

 

  • 82. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) Лицата по чл. 57в, получили удостоверение за регистрация на регистриран търговец, подават искане за издаване на ново удостоверение до началника на митницата по местонахождение на обекта, където се получават или разтоварват акцизните стоки, в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Заварените удостоверения за регистрация на регистриран търговец са със срок на валидност до 45 дни от влизането в сила на този закон.

 

 

  • 83. (В сила от 01.04.2010 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

  • 84. (В сила от 01.04.2010 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

  • 85. (В сила от 01.04.2010 г.) Разпоредбите на глава четвърта, раздели VIа и VIб се прилагат за всяко движение под режим отложено плащане на акциз с електронен административен документ, което започва или приключва на територията на страната.

 

 

  • 86. (В сила от 01.12.2009 г.) Производители на енергийни продукти, които не са подлежали на лицензиране към датата на влизане в сила на този закон, в случай че до 28 февруари 2010 г. подадат заявление и необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си по реда на закона до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 30 април 2010 г. при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.

 

 

  • 87. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) Лицата по чл. 100а, които към датата на влизане в сила на този закон притежават разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, в срок до 30 април 2010 г. подават заявление до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект за издаване на ново разрешение.

(2) До получаване на разрешението или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават да осъществяват дейността си.

 

 

  • 88. (В сила от 01.12.2009 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за подаване на документи по електронен път.

 

 

  • 89. (В сила от 01.04.2010 г.) Когато държавата членка на износ е различна от държавата членка на изпращане, разпоредбите на чл. 73в, ал. 5, чл. 73ж, ал. 3 и чл. 73з, ал. 2 се прилагат в случай, че са създадени необходимите за това условия на общностно ниво.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 96. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 1, § 2, т. 1, 3, 4 и 6, § 3 и 4, § 5, т. 1 и 4, § 6, 7, 8, 10 и 11, § 13, т. 1, букви „б“ и „в“, § 15 и 16, § 20, т. 2, § 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 45, 46, 47, 50, 51, 52, 53, 54, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 78, 81, 82, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94 и 95, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 2, т. 2 и 5, § 5, т. 3, § 20, т. 1, § 34, 43, 44, 48, 77, 79, 80, 83, 84, 85 и 89, които влизат в сила от 1 април 2010 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 55 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 20.07.2010 Г.)

 

  • 39. За предадените до влизането в сила на този закон бандероли по чл. 27, ал. 6, 7 и 8 в компетентното митническо учреждение акцизът се прихваща или се възстановява при условията и по реда на отменените ал. 9, 10 и 11 от същия член.

 

 

  • 40. За започнала процедура по отменения чл. 25а платеният акциз се прихваща или възстановява при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон.

 

 

  • 41. (1) Лицата по чл. 26, ал. 3 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до три месеца от влизането му в сила и писмено уведомяват за това директора на Агенция „Митници“.

(2) Извън случаите по § 81, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 95 от 2009 г.) лицата, които са спазили срока по § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 3 от 2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки (ДВ, бр. 15 от 2010 г.), привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона и писмено уведомяват за това директора на Агенция „Митници“ в срок до:

  1. три месеца от датата на изготвяне на протокол по чл. 52, ал. 4 от наредбата;
  2. първи септември 2010 г. – за лицата, които използват средства за измерване и контрол, едновременно отчитащи показателите обем, алкохолно съдържание и екстракт, изразен в градус Плато.

(3) Лицата по ал. 2 могат да продължат дейността си до влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ или на началника на компетентното митническо учреждение относно промяна на издадения лиценз за управление на данъчен склад или регистрация и/или за съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от три месеца от влизането в сила на този закон.

 

 

  • 42. (1) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за извършени нарушения до влизането в сила на този закон, освен ако деянието съставлява престъпление, при условие че нарушителят сключи споразумение по реда на чл. 107з в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за извършени нарушения, за които има влязло в сила наказателно постановление до влизането в сила на този закон, освен ако деянието съставлява престъпление, при условие че наложената имуществена санкция е заплатена или бъде заплатена в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

 

  • 43. Този закон въвежда изискванията на Директива 2010/12/ЕО на Съвета от 16 февруари 2010 г. за изменение на директиви 92/79/ЕИО, 92/80/ЕИО и 95/59/ЕО относно структурата и ставките на акцизите, прилагани към промишлено обработен тютюн, и на Директива 2008/118/ЕО (ОВ, L 50/1 от 27 февруари 2010 г.).

 

 

  • 44. В останалите текстове на закона думите „актуално удостоверение за вписване в търговския регистър“ се заменят с „удостоверение за актуално състояние“.

 

 

  • 45. В останалите текстове на закона след думите „средства за измерване“ се добавя „контрол“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 46. Държавната помощ, предвидена в чл. 24а, ал. 1, т. 3, се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта й с Общия пазар.

 

 

  • 47. (1) Неприключилите производства при Националната агенция за приходите за отнети или изоставени в полза на държавата акцизни стоки за нарушения на този закон се довършват от Агенция „Митници“ по реда на наредбата по чл. 124, ал. 4.

(2) Наредбата по чл. 124, ал. 4 се прилага от Агенция „Митници“ и за отнети в полза на държавата за немаловажни случаи на продажба или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон.

 

 

  • 48. (1) Наредбата по чл. 124, ал. 4 се прилага и за акцизни стоки, иззети или отнети от данъчните органи, както и по отношение на акцизни стоки, иззети от данъчните органи, собственикът на които не е известен и не ги е потърсил в 9-месечен срок от изземването.

(2) Когато датата на изземването на акцизните стоки не е известна, за такава се смята датата на заприходяването им от данъчната администрация.

(3) В случаите по ал. 1 действията по наредбата се извършват от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.

 

 

  • 49. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Разпоредбата на чл. 93, ал. 6 не се прилага до 31 март 2011 г.

 

 

  • 50. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 8. Започналите до влизането в сила на този закон по реда на глава четвърта, раздел VI движения на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се приключват по същия ред в срок до 31 март 2011 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 03.05.2011 Г.)

 

  • 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
  1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
  2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
  3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
  4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

 

  • 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 10, т. 1, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

 

  • 18. Този закон въвежда изискванията на Решение за изпълнение 2011/545/ЕС на Комисията от 16 септември 2011 г. относно прилагане на разпоредбите за контрол и движение на Директива 2008/118/ЕО на Съвета за продукти с код по КН 3811 в съответствие с член 20, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета (ОВ, L 241/33 от 17 септември 2011 г.).

 

 

  • 19. Държавната помощ, предвидена в чл. 32, ал. 1, т. 8 и 9, се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта й с вътрешния пазар.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

 

  • 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 юли 2012 г., и § 8, т. 1, буква „в“ и § 9, които влизат в сила от 1 юни 2012 г.

 

 

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 2003/96/EО НА СЪВЕТА от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия

ДИРЕКТИВА 2003/30/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт

ДИРЕКТИВА 92/84/EИО НА СЪВЕТА от 19 октомври 1992 година относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки

ДИРЕКТИВА 92/83/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 октомври 1992 година относно хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки

ДИРЕКТИВА 92/12/ЕИО НА СЪВЕТА от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 10 юни 1991 година относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2658/87 НА СЪВЕТА относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3037/90 НА СЪВЕТА от 9 октомври 1990 година относно статистическата класификация на икономически дейности в Европейската общност

РЕГЛАМЕНТ 3199/93/ЕО НА КОМИСИЯТА от 22 ноември 1993 година относно взаимното признаване на процедурите за пълното денатуриране на алкохол за целите на освобождаването от акциз

 

Закон за данъка върху добавената стойност

Закон за данъка върху добавената стойност

Закон за данъка върху добавената стойност

Закон за данъка върху добавената стойностВ сила от 01.01.2007 г.

Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г.

Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

 

Цел на закона

Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).

 

Обект на облагане

Чл. 2. С данък върху добавената стойност се облагат:

  1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
  2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
  3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
  4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
  5. вносът на стоки.

 

Данъчно задължени лица

Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

(2) (Изразът „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус“ е обявен за противоконституционен с Решение № 7 от 2007 г. на КС – ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

(3) Не е независима икономическа дейност:

  1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
  2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

(4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

(5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

  1. следните дейности или доставки:

а) (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) електронни съобщителни услуги;

б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

в) превоз на стоки;

г) пристанищни и летищни услуги;

д) превоз на пътници;

е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;

ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;

и) складова дейност;

к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;

л) туристически услуги;

м) (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и предоставянето на концесия за строителство, за услуга или за добив;

н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;

о) (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) услуги, предоставяни от държавен съдебен изпълнител.

  1. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.

 

Данъчно незадължено юридическо лице

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 – 5 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

 

Стока

Чл. 5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.

(2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

 

Доставка на стока

Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

  1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
  2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
  3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;
  4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
  2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
  3. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.

(4) Алинея 3 не се прилага при:

  1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;
  2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози.

 

Вътреобщностна доставка на стоки

Чл. 7. (1) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

(3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

(5) Не е вътреобщностна доставка:

  1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;
  2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
  3. доставката на стоки по чл. 18;
  4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
  6. доставките от регистрирано по този закон лице – посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;
  7. дистанционните продажби на стоки, осъществени под идентификационния номер, издаден от държавата членка, в която са изпратени или транспортирани стоките;
  8. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
  9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
  10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, ако са налице едновременно следните условия:

а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;

б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 5, т. 8 – 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка.

 

Услуга

Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

 

Доставка на услуга

Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

(2) За доставка на услуга се смята и:

  1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
  2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;
  3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
  4. извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:

  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
  2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
  3. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

(4) Алинея 3 не се прилага при:

  1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
  3. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
  4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел.

 

Липса на доставка на стоки или услуги

Чл. 10. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:

  1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
  2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
  3. извършване на непарична вноска в търговско дружество;
  4. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните;
  5. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета, и последващото им преминаване към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата.

(2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

(4) Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Доставчик и получател

Чл. 11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.

(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.

 

Облагаема доставка

Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

(2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.

 

Вътреобщностно придобиване

Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(2) За вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

(4) Не е вътреобщностно придобиване:

  1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;
  2. придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
  3. придобиването на стоки по чл. 18;
  4. придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) придобиването на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, придобиването на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
  6. придобиването на стоки от регистрирано по този закон лице – придобиващ в тристранна операция, от посредник в тристранна операция;
  7. придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка с цел извършване на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, когато продажбите се извършват под идентификационния номер на доставчика по чл. 94, ал. 2;
  8. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;
  9. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;
  10. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, ако са налице едновременно следните условия:

а) вносът на същите стоки на територията на страната би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

б) стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 4, т. 8 – 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.

 

Дистанционна продажба на стоки

Чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

  1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
  4. стоките:

а) не са нови превозни средства, или

б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.

 

Тристранна операция

Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

  1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
  2. стоките се транспортират директно от А до В;
  3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
  4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

 

Внос на стоки

Чл. 16. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.

(2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Внос на стоки е и въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.

(4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

(5) Независимо от ал. 1 – 4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.

Част втора.
ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

Глава първа.
МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

Място на изпълнение при доставка на стока

Чл. 17. (1) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.

(2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

(3) Място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

(4) Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.

 

Място на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети и влакове (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е на територията на страната, когато:

  1. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка без спиране на територията на трета страна или територия, или
  2. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на трета страна или територия със спиране на територията на друга държава членка, или
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) превозът на пътниците започва от територията на трета страна или територия и завършва на територията на друга държава членка и първото спиране на територията на Европейския съюз е осъществено на територията на страната, или
  4. превозът на пътниците се извършва между две точки на територията на страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, се определя по реда на ал. 1, т. 2 и 3 само за частта от превоза на пътници, извършен между територията на страната и другите държави членки.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е извън територията на страната.

 

Място на изпълнение при доставка на природен газ и електрическа енергия

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или мрежа, свързана с такава система, при доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи е:

  1. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, за когото се доставят стоките, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя – търговец на природен газ, на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия;
  2. мястото, където стоката ефективно се потребява – когато получател е лице, различно от лицето по т. 1;
  3. мястото, където се намира седалището или постоянният обект, за който се доставят стоките на получателя по т. 2, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя по т. 2 – когато цялото количество газ, електрическа енергия или топлинна, или хладилна енергия или част от него не са ефективно потребявани от получателя, а са предмет на последваща доставка.

 

Място на изпълнение на доставка при дистанционна продажба

Чл. 20. (1) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

  1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
  2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.

(2) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

  1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
  2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.

(3) В сумата по ал. 2, т. 2 не се включва ДДС, дължим в държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки.

(4) Когато предмет на доставката са акцизни стоки за лична консумация на физическо лице, което не е едноличен търговец, мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е мястото, където пристигат стоките или приключва транспортът.

(5) Когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

(6) Алинея 2 не се прилага, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато доставчикът е регистриран на основание чл. 100, ал. 3.

 

Място на изпълнение при доставки на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Мястото на изпълнение на доставка на услуга, за която се събира такса за преминаване на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“, е:

  1. на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния;
  2. на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България.

(2) За целите на определяне мястото на изпълнение на доставка на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на Граничния комбиниран мост „Видин – Калафат“, се приема, че средата на моста е териториалната граница между Република България и Румъния. Доставката на стока или услуга, вътреобщностното придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Република България, е с място на изпълнение на територията на страната. Доставката на стока или услуга, вътреобщностно придобиване и внос на стоки, свързани с поддръжката или ремонта на частта от моста на територията на Румъния, е с място на изпълнение на територията на Румъния.

 

Място на изпълнение при доставка на услуга

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

(3) Когато получателят по ал. 2 използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на ал. 1.

(4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:

  1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;

в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;

  1. мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице, при:

а) услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби), включително дейността по организирането им;

б) услуги, свързани с транспортна обработка на стоки;

в) услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ;

  1. мястото, където услугите се извършват физически – при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги.

(5) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
  2. доставяните услуги са:

а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;

б) рекламни услуги;

в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;

г) обработка на данни или предоставяне на информация;

д) банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове;

е) осигуряване на персонал;

ж) отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички видове превозни средства;

з) (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

и) (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

к) (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

л) (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) услуги по осигуряване на достъп до система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или до мрежа, свързана с такава система, до електроенергийната система или до топлофикационните или охладителните мрежи, или услуги по пренос или по разпределение чрез тези системи или мрежи и доставката на други услуги, пряко свързани с тях;

м) поемане на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права по букви „а“ – „л“;

н) посреднически услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви „а“ – „м“.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

(7) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Място на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Спедиторска услуга по ал. 4 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.

 

Място на изпълнение при доставка на услуга по предоставяне под наем на всички видове превозни средства (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.

(2) Краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване по ал. 1 е непрекъснатото държане или ползване на превозното средство в продължение на не повече от 30 дни, а по отношение на плавателни съдове – не повече от 90 дни.

(3) Не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне в следните случаи:

  1. когато е уговорено автоматично продължаване на държането/ползването при непредприемане на ново действие от страна на една от страните;
  2. когато най-малко два срочни договора със срок до 30, съответно до 90 дни за плавателните съдове, следват един след друг, без прекъсване или с прекъсване до два дни, във връзка със същите превозни средства и надхвърлят заедно максималния период от 30/90 дни; това не се прилага, когато продължаването се дължи на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката;
  3. когато уговореният срок е над 30, съответно над 90 дни за плавателните съдове, но той бъде прекратен предсрочно по ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката и в резултат на това действителната му продължителност съответства на краткосрочно наемане.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на плавателен съд, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на плавателен съд, за развлекателни и за спортни цели или за лични нужди на данъчно незадължено лице, независимо от ал. 4, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на получателя по доставката, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото на установяване на стопанската му дейност или от постоянен обект, разположен на това място.

 

Място на изпълнение на посреднически услуги (Загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.

Глава втора.
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ДАНЪЧНА ОСНОВА

 

Възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка

Чл. 25. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.

(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

(3) Освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на:

  1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 с изключение на случаите по ал. 8;
  2. датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3;
  3. датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4;
  4. датата, на която доставчикът получи плащането – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път;
  5. датата на изваждането на монетите или жетоните – при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или други подобни;
  6. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 4 не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:

  1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
  2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.

(9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчното събитие за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 4 на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител възниква на по-ранната от двете дати:

  1. датата, на която комитентът/доверителят получи плащането от комисионера/довереника по чл. 127, или
  2. последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2, т. 4.

 

Данъчна основа при доставка на територията на страната

Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:

  1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
  2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
  3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
  4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

(4) В данъчната основа на доставката се смята включена:

  1. стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките;
  2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.

(5) Данъчната основа не включва:

  1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;
  2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;
  3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки „Гражданска отговорност“ и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;
  4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.

(9) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.

 

Особени случаи при определяне на данъчната основа

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

(3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:

а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

  1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
  2. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), към датата на възникване на данъчното събитие:

  1. за доставката от концедента към концесионера данъчната основа е договореното възнаграждение, включително определеното в стоки или услуги, при спазване изискванията на чл. 26, ал. 2, 3, 4 и 5; възнаграждението, определено в стоки или услуги, е равно на размера на договорената инвестиция, без компенсацията, когато такава е дължима от концедента на концесионера съгласно договора за концесия;
  2. за доставката от концесионера към концедента данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването или на себестойността на предоставената стока, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса й или на направените преки разходи, свързани с извършване на предоставената услуга, а ако не може да бъде определена по този ред, данъчната основа е пазарната цена на предоставената стока или услуга.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Глава трета.
ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА НА ДАНЪКА

 

Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 28. Облагаема доставка с нулева ставка е:

  1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
  2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

 

Международен транспорт на пътници

Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:

  1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
  2. от място извън страната до място на територията на страната, или
  3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

(2) За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.

 

Международен транспорт на стоки

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:

  1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
  2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
  3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

(2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.

(4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.

 

Доставка, свързана с международен транспорт

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е:

  1. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
  2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:

а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници в открито море;

б) плавателни съдове, използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море;

в) плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море;

г) плавателни съдове с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;

д) плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии;

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на въздухоплавателни средства и плавателни съдове с изключение на тези по т. 2, буква „г“; това не се отнася за въздухоплавателни средства, с изключение на тези по т. 1, и за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  2. отдаването под наем на:

а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море; това не се отнася за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

  1. обработката на:

а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

  1. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани със:

а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт;

  1. доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на услуги, за които се събират такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от летищен оператор-концесионер във връзка с въздухоплавателни средства в международен рейс, включително в Европейския съюз;
  3. доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове; това не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
  4. доставката на услуги по спасяване на човешки живот и имущество на море;
  5. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове.

 

Доставка, свързана с международния стоков трафик

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.

 

Доставка по обработка на стоки

Чл. 33. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз;
  2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;
  3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.

 

Доставка на злато за централни банки

Чл. 34. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка.

 

Доставка, свързана с безмитна търговия

Чл. 35. (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия, когато продажбата се смята за износ по смисъла на Закона за безмитната търговия.

 

Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници

Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Доставка на свързани с внос услуги

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.

(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.

(3) Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира:

  1. за издадени фактури и известия – по реда на чл. 116;
  2. за издадени протоколи – по реда, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Документиране на доставките

Чл. 37. (1) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.

Глава четвърта.
ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ И ПРИДОБИВАНИЯ

 

Общи положения

Чл. 38. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.

(2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.

(3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.

 

Доставка, свързана със здравеопазване

Чл. 39. Освободена доставка е:

  1. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;
  2. доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;
  3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;
  4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доставката на имплантируеми медицински изделия, задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги по т. 1;
  5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) доставката на зъбни протези от лекари по дентална медицина или зъботехници;
  6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;
  7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.

 

Доставка, свързана със социални грижи и осигуряване

Чл. 40. Освободена доставка е:

  1. извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане;
  2. доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;
  3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това.

 

Доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание

Чл. 41. Освободена доставка е:

  1. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от:

а) (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции;

б) висши училища по Закона за висшето образование;

  1. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;
  2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „а“, както и доставката на учебници и учебни помагала, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „б“;
  3. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.

 

Доставка, свързана с култура

Чл. 42. Освободена доставка е:

  1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:

а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;

б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;

в) зоологически и ботанически градини;

г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от държавния бюджет.

 

Доставка, свързана с вероизповедания

Чл. 43. Освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.

 

Доставка с нестопански характер

Чл. 44. (1) Освободена доставка е:

  1. доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;
  2. доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;
  3. доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;
  4. предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.
  5. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(2) Доставките по ал. 1 са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.

 

Доставка, свързана със земя и сгради

Чл. 45. (1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.

(3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

(4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

  1. прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;
  2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й;
  3. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни;
  4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.

(6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

(7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.

 

Доставка на финансови услуги

Чл. 46. (1) Освободена доставка е:

  1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;
  2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;
  3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;
  4. сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;
  5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;
  6. (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и Закона за пазарите на финансови инструменти;
  7. сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.

(2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.

(3) За стоките – предмет на договора за лизинг, за доставчика на финансовите услуги по ал. 1, т. 1 възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71.

 

Доставка на застрахователни услуги

Чл. 47. Освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от:

  1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) застрахователи и презастрахователи;
  2. застрахователни брокери и застрахователни агенти.

 

Хазарт

Чл. 48. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта.

 

Доставка на пощенски марки и пощенски услуги

Чл. 49. Освободена доставка е:

  1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;
  2. извършването на универсални пощенски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.

 

Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит

Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освободена е доставката на стоки или услуги:

  1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
  2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.

(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79, ал. 8 е упражнено право на данъчен кредит или е извършена корекция.

Глава пета.
ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ

 

Данъчно събитие и изискуемост при вътреобщностните доставки

Чл. 51. (1) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

(2) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната.

(3) Данъкът при вътреобщностната доставка става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, съответно документа по чл. 168, ал. 8, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 7, ал. 1 – 4 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

 

Данъчна основа при вътреобщностните доставки

Чл. 52. (1) Данъчната основа на вътреобщностните доставки се определя по реда на чл. 26.

(2) Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа при придобиването на стоките, себестойността им или данъчната им основа при внос, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа по ал. 2 не се увеличава със стойността на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При доставки по чл. 51, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните от месеца на прекратяване на доставките.

 

Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните доставки

Чл. 53. (1) Облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2.

(2) Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 2, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Част трета.
ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

 

Данъчно събитие при внос

Чл. 54. (1) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

(2) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

 

Данъчна основа

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:

  1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

(2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Европейския съюз за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.

(4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.

(5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.

 

Начисляване от митническите органи на данъка при внос

Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

 

Начисляване от вносителя на данъка при внос

Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

(2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.

(3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.

(4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

 

Освобождаване от данък при внос

Чл. 58. (1) Освободен от данък е вносът на:

  1. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, внасяни от:

а) дипломатически представителства, консулства или членовете на персонала им, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос;

б) Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;

в) международни организации, различни от посочените в буква „б“, признати за такива от публичните органи на държавата членка – домакин, или извършен от членове на такива организации, при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) зъбни протези, внасяни от лекари по дентална медицина или зъботехници, човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;
  2. учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) продукти на морския риболов, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация, преди да бъдат доставени.
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:

а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;

б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;

в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

  1. злато от Българската народна банка;
  2. въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;
  3. инвестиционно злато;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) газ чрез система за природен газ или чрез мрежа, свързана с такава система, или захранен от плавателен съд, транспортиращ газ, в система за природен газ или мрежа от газопроводи преди такава система, на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) официални публикации, издадени под контрола на органите на държавата или територията на износа, на международни организации, публични структури и публичноправни образувания, установени в държавата или територията на износа, и печатни материали, разпространявани в условията на избори за Европейския парламент или в условията на национални избори в държавата, в която печатните материали се издават от чуждестранни политически организации, официално признати като такива в държавите членки, доколкото тези публикации и печатни материали са обложени с данък в държавата или територията на износа и не се ползват от освобождаване от данък при износ;
  6. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чистокръвни коне на възраст не повече от 6 месеца, които са родени в трета държава или територия от животно, оплодено в Европейския съюз и впоследствие временно изнесено за раждането;
  7. стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;
  8. стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;
  9. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
  10. стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;
  11. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, които се връщат от лицето износител при запазване на състоянието, в което са били изнесени, освен нормалното износване при тяхната употреба, когато същите стоки са освободени от вносни сборове;
  12. моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

(2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

(3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.

(4) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък, без да се вземат предвид праговете по ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) За целите на паричните прагове по ал. 4 стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.

(7) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.

(8) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд е освободено от данък.

(9) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойностите на стоките по ал. 7 и 8 не се вземат предвид при определяне на паричните прагове по ал. 4.

(10) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Всяка комбинация на тютюневи изделия за всеки отделен пътник и всяка комбинация на алкохол и алкохолни напитки за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 на сто от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.

(11) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж, и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, на базата на парични и количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(12) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Паричните и количествените прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се смята за транзит.

(13) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка, където са придобити, и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.

(14) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се:

  1. внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лв.;
  2. получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро;
  3. внася лично имущество, получено като наследство;
  4. внася употребявано лично имущество от физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване в Европейския съюз;
  5. внася имущество във връзка с встъпване в брак;
  6. внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Европейския съюз;
  7. внасят ордени, медали и почетни награди;
  8. внасят образци на стоки с незначителна стойност;
  9. внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;
  10. внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;
  11. внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;
  12. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) внасят ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и другите предмети за украса, които обикновено ги съпровождат;
  13. внасят материали за защита на стоки по време на превоз и слама за постилане, фуражи и храни за животни по време на превоз;
  14. внася документация;
  15. внасят учебни принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване за ученици или студенти;
  16. внасят продукти, добити от селскостопански производител от имоти, разположени в трети страни, намиращи се в непосредствена близост до основното място на стопанска дейност на производителя;
  17. внасят семена, торове и продукти за обработка на почвата и посевите за имот, разположен в непосредствена близост с трета страна, обработван от селскостопански производител, чието основно място на стопанска дейност се намира в съответната трета страна в непосредствена близост до имота;
  18. внасят видео- и аудиоматериали от образователен, научен или културен характер, които се предоставят от Организацията на обединените нации или от някоя от нейните специализирани агенции, независимо от тяхното предназначение;
  19. внасят предмети от колекции и произведения на изкуството от образователен, научен или културен характер, които не са предназначени за продажба и се внасят от музеи, галерии или други институции; освобождаването се прилага само когато стоките са внасят безвъзмездно или ако се внасят възмездно, не се доставят от данъчно задължено лице;
  20. внасят лабораторни животни и биологични или химически вещества, предназначени за изследвания;
  21. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) внасят терапевтични вещества с човешки произход и реактиви за определяне на кръвната група и тъканно типизиране;
  22. внасят референтни вещества за качествения контрол на медицински продукти;
  23. внасят фармацевтични продукти, използвани при международни спортни прояви;
  24. внасят стоки от държавни организации, благотворителни или филантропски организации, получени безвъзмездно от тях;
  25. внасят стоки от институции или организации, получени безвъзмездно от тях, за подпомагане на слепи лица и други лица с увреждания;
  26. внасят печатни рекламни материали и предмети с рекламен характер;
  27. внасят стоки за използване или консумиране по време на търговски изложения или други подобни прояви;
  28. внасят стоки с цел изпитване, анализиране или проучване;
  29. внасят пратки, предназначени за организации за защита на авторското право или за защита на правата на индустриалната и търговската собственост;
  30. внасят издания с туристическа информация;
  31. внасят гориво и смазочни материали, намиращи се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства и в специални контейнери;
  32. внасят от упълномощени за тази цел от компетентните органи организации за използване при строителството, поддръжката или украсата на гробища, гробове и паметници на жертви на война от трета държава, погребани в Европейския съюз.

(15) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът от трети територии на стоки, чийто внос от трети страни би бил освободен на основание ал. 14.

 

Обезпечаване на данъка при внос

Чл. 59. (1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.

(2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

(3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

(4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.

 

Плащане на данъка при внос

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим „временен внос с частично освобождаване от митни сборове“ начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет преди вдигането на стоките.

 

Разрешение за вдигане на стоките

Чл. 61. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.

Част четвърта.
ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ПРИДОБИВАНЕ

 

Място на изпълнение на вътреобщностното придобиване

Чл. 62. (1) Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.

(2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

(4) Ако вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2.

(5) Независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия:

  1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;
  2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция;
  3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция;
  4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период.

(6) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5, и редът за извършване на корекцията по ал. 4 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Данъчно събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване

Чл. 63. (1) Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

(2) Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.

(3) Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

(4) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставка с непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 13, ал. 1 – 3 с продължителност за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

 

Данъчна основа при вътреобщностно придобиване

Чл. 64. (1) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26.

(2) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 е равна на данъчната основа, формирана за целите на вътреобщностната доставка в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.

(3) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани. Ако след придобиването акцизът подлежи на възстановяване на получателя, данъчната основа се намалява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При доставки по чл. 63, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец, спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните на месеца на прекратяване на доставките.

 

Освободени вътреобщностни придобивания

Чл. 65. (1) Освободени са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е посочена в глава четвърта.

(2) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки:

  1. когато получатели са лица по чл. 172, ал. 2 и чл. 174, ал. 1;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, с изключение на вноса на стоки по чл. 58, ал. 1, т. 6;
  3. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) когато получатели са институции на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;
  4. от лице – посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Част пета.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Глава шеста.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ

 

Данъчна ставка

Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:

  1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
  2. вноса на стоки на територията на страната;
  3. облагаемите вътреобщностни придобивания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.

 

Размер на данъка

Чл. 67. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.

(2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

(3) Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

Глава седма.
ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

Данъчен кредит и право на приспадане на данъчен кредит

Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

  1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
  2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
  3. осъществен от него внос;
  4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

(3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:

  1. на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър – когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;
  2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.

(4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

(5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

 

Доставки с право на приспадане на данъчен кредит

Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

  1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
  2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
  3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:

  1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.

 

Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

  1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
  2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
  3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;
  6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

(2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

  1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
  2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
  3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
  4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;
  5. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 – 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 – 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

  1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;
  2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
  5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;
  6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;
  7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;
  8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2. Лице, регистрирано на основание чл. 97б, няма право на данъчен кредит по отношение на стоките и услугите, които се използват за целите на извършвани от лицето доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.

(5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

 

Условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. 71. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:

  1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;
  2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма; в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 57;
  5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите на вътреобщностно придобиване;
  6. притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2;
  7. притежава документите, определени в правилника за прилагане на закона – в случаите на правоприемство по чл. 10;
  8. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и протокол по чл. 151в, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът прилага глава седемнадесета „а“;
  9. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът не прилага глава седемнадесета „а“.

 

Период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

  1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
  2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

 

Право на приспадане на частичен данъчен кредит

Чл. 73. (1) Регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

(2) Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

(3) Оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва:

  1. данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки;
  2. данъчните основи на получените от лицето плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка;
  3. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;
  4. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките по т. 3;
  5. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчната основа на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 – 5.

(4) Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва:

  1. оборота по ал. 3;
  2. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) данъчните основи на извършените освободени доставки, с изключение на тези по чл. 50, ал. 1, т. 2;
  4. стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето;
  5. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по т. 2, 3 и 4;
  6. размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа.

(5) Коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват – на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

(6) Размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.

(7) В случаите на дерегистрация размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в края на последния данъчен период на базата на показателите по ал. 3 и 4 за частта от текущата календарна година, през която лицето е било регистрирано.

(8) Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 и 7 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период.

 

Право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

(2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.

 

Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация

Чл. 74. (1) Регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

  1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;
  2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;
  4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

(3) Регистрираното лице по ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:

  1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;
  2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;
  3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
  4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл. 71, т. 1;
  5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
  6. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.

 

Възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрацията

Чл. 75. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 74, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на регистрация.

 

Право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация

Чл. 76. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.

(2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:

  1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;
  2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;
  3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;
  5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството след датата на дерегистрацията му, които са налични към датата на последващата му регистрация. Правото на данъчен кредит възниква при условията на чл. 74, ал. 2.

 

Възникване и упражняване на правото на приспадане на начислен данък при дерегистрация и последваща регистрация на лицето

Чл. 77. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 възниква на датата на повторната регистрация по този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото на приспадане по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като наличните активи и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 76, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на повторната му регистрация по този закон.

 

Корекции на ползван данъчен кредит при изменение на данъчната основа и при промяна на вида на доставката

Чл. 78. (1) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.

(2) Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.

 

Корекции на ползван данъчен кредит в други случаи

Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

(2) Регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

(4) Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

(5) Корекцията по ал. 2 се извършва през последния данъчен период на годината, през която настъпват обстоятелствата по ал. 2.

(6) Независимо от ал. 1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

  1. за недвижимите вещи:

 

1
ДД = ПДК x –– x БГ, където:
20

ДД е дължимият данък;

ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

  1. за всички останали стоки или услуги:
1
ДД = ПДК x –– x БГ, където:
5

ДД е дължимият данък;

ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

(7) В случаите по ал. 2 лицето дължи данък, определен по следната формула:

  1. за недвижимите вещи:
1
ДД = ПДК x –– x БГ (1-K), където:
20

ДД е дължимият данък;

ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

К – коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2;

  1. за всички останали стоки или услуги:
1
ДД = ПДК x –– x БГ (1-K), където:
5

ДД е дължимият данък;

ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

К – коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Регистрирано лице, което не е приспаднало или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69, може да упражни право на данъчен кредит или да коригира (увеличи) размера на ползвания частичен данъчен кредит по ред и в размер, определени с правилника за прилагане на закона.

(9) Корекциите по ал. 1 – 8 се извършват еднократно.

(10) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и впоследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

(11) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Корекцията по ал. 10 се извършва в данъчния период, през който данъкът за безвъзмездната вътреобщностна доставка е станал изискуем, чрез съставяне на протокол и отразяването му в дневника за продажбите за този данъчен период.

 

Ограничения за корекции

Чл. 80. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Корекции по чл. 79, ал. 1 – 7 не се извършват:

  1. ако стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3, както и в случаите по чл. 10;
  2. ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;
  3. за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години.

(2) Корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:

  1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката;
  3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали;
  4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;
  5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;
  6. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на корекции по чл. 79, ал. 10 лицето дължи пълния размер на ползвания данъчен кредит независимо от срока по ал. 1, т. 3.

 

Възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната

Чл. 81. (1) Възстановява се платеният данък на:

  1. данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава – на реципрочен принцип;
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък – след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид.

(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите.

Глава осма.
НАЧИСЛЯВАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

 

Лице – платец на данъка при извършване на облагаеми доставки

Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи – когато получателят е регистрирано по този закон лице;
  2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;
  3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

(3) Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.

(4) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161.

(5) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.

 

Лице – платец при внос

Чл. 83. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.

(2) Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митни сборове, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

 

Лице – платец при вътреобщностни придобивания

Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

 

Лице – платец на данъка при издадени фактури

Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112.

 

Лице – платец на данъка при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната

Чл. 85а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице, данъкът е изискуем от доставчика.

 

Задължение за начисляване на данъка от регистрирано лице

Чл. 86. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

  1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
  2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
  3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

(2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

(4) Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.

 

Данъчен период

Чл. 87. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.

(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.

(3) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по този закон, освен в случаите по глава осемнадесета.

(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

 

Резултат за данъчния период

Чл. 88. (1) Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

(2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне.

(3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

 

Внасяне на данъка от регистрирано лице

Чл. 89. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

(2) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.

 

Внасяне на данъка при внос на стоки

Чл. 90. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, както следва:

  1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;
  2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

(3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

Внасяне на данъка от нерегистрирано лице

Чл. 91. (1) При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.

(2) При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът по ал. 1 и 2 се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Данъкът по ал. 4 се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 4.

 

Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване

Чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
  2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
  3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
  5. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;
  6. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органът по приходите няма право да извършва прихващане на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, от данъка за възстановяване, посочен в справка-декларациите за двата данъчни периода от процедурата по приспадане по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато:

  1. лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка; на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи;
  2. (в сила до 31.12.2015 г. – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) лицето – земеделски производител, е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки със ставка 20 на сто на произведените от него стоки по приложение № 2, част втора, на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки.

(4) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, в същите срокове органът по приходите извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(7) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 се удостоверяват писмено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 – 5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.

(9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението по ал. 8 в срок пет дни след предоставянето му.

(10) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.

(11) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по ал. 3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8.

 

Спиране и възобновяване на сроковете по чл. 92

Чл. 93. (1) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират:

  1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;
  2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;
  3. при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;
  4. когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;
  5. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

(2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:

  1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;
  2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.

(3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.

Част шеста.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА

Глава девета.
РЕГИСТРАЦИЯ

 

Общи положения

Чл. 94. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG“.

(3) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.

 

Регистрация във връзка с извършвани доставки на територията на страната

Чл. 95. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

(2) На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.

 

Задължителна регистрация

Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

(2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

  1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
  2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
  3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

(4) В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(5) Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1.

(6) При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В облагаемия оборот по ал. 2, т. 1 не се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, когато са извършени от лице:

  1. регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза;
  2. регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната;
  3. регистрирано на основание чл. 97б.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

 

Задължение за регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране

Чл. 97. (1) Независимо от облагаемия оборот по чл. 96 на регистрация по този закон подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие – за доставката по ал. 1.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато получателят по доставката е регистрирано по този закон лице.

 

Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя (Ново загл. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 97а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

(2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

(3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.

(4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

 

Задължение за регистрация при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път

Чл. 97б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната, когато:

  1. не е регистрирано на основание чл. 154 или в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза;
  2. не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3.

(2) За лицето по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 10-ия ден на месеца, следващ датата на данъчното събитие на първата доставка.

(3) В случаите, когато лицето по ал. 1 е подало заявление за регистрация по чл. 154, ал. 2 или е подало заявление за прилагане на режим в Съюза или режим извън Съюза в друга държава членка и е получило отказ за регистрация за прилагане на съответния режим, както и когато на лицето е прекратена регистрация за прилагане на някой от тези специални режими, за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7-ия ден от датата на получаване на отказа, съответно от датата на извършване на първата доставка след преустановяване прилагането на съответния режим.

(4) Първият данъчен период за лице, регистрирано на основание на този член, включва и периода от датата на извършване на първата доставка включително до датата на регистрацията.

(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

 

Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки

Чл. 98. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл. 14.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2. Доставката по изречение първо подлежи на облагане с данък по този закон.

(3) Когато мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 4 е на територията на страната, лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане.

 

Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване

Чл. 99. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.

(3) За лицата по ал. 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

(4) Стойността по ал. 2 е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.

(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

  1. лицата по чл. 168, които придобиват нови превозни средства;
  2. лицата по чл. 2, т. 4.

(6) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

 

Регистрация по избор

Чл. 100. (1) Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.

(2) Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, имат право да се регистрират по този закон за вътреобщностно придобиване.

(3) Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независимо от ал. 1 и 3 не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

 

Процедура за регистрация

Чл. 101. (1) Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец.

(2) Заявлението се подава:

  1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;
  2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;
  3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;
  4. от акредитиран представител по чл. 135;
  5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно.

(3) Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация. Когато органът по приходите е изискал обезпечението по чл. 176а, срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаване на заявлението за регистрация.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В срок 7 дни от приключване на проверката по ал. 6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.

(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Независимо от ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 97, 97а, 97б, 98 и 99 се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация.

 

Регистрация по инициатива на органа по приходите

Чл. 102. (1) Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.

(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

(4) Задълженията по ал. 3 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Дата на регистрация

Чл. 103. (1) За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.

 

Документи, удостоверяващи регистрацията

Чл. 104. (1) Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице се връчва и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) При писмено искане от регистрираното лице органът по приходите издава повече от едно удостоверение.

(3) При писмено искане от регистрираното лице директорът на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение за доказване на регистрацията по този закон в чужбина по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението

Чл. 105. (1) При загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението регистрираното лице е длъжно в 7-дневен срок от настъпване на което и да е от обстоятелствата да уведоми писмено за това компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.

(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите издава дубликат на удостоверението в 7-дневен срок от уведомлението.

Глава десета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА (ДЕРЕГИСТРАЦИЯ)

 

Общи положения

Чл. 106. (1) Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

(2) Регистрацията се прекратява:

  1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация – задължителна или по избор;
  2. по инициатива на органа по приходите, когато:

а) е установил основание за задължителна дерегистрация;

б) е налице обстоятелство по чл. 176.

 

Основания за задължителна дерегистрация

Чл. 107. Основание за задължителна дерегистрация е:

  1. смъртта на физическото лице;
  2. смъртта на физическото лице – едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;
  3. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако:

а) лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2;

б) не са налице условията по буква „а“ и лицето в 14-дневен срок от вписване на заличаването в търговския регистър подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на чл. 100, ал. 1;

  1. прекратяването на лицето в случаите на:

а) прекратяване на юридическо лице – търговец, със или без ликвидация;

б) прекратяване на кооперацията;

в) прекратяване на юридическо лице, което не е търговец;

г) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса;

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) регистрация по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 154 или регистрация в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза – за регистрирано на основание чл. 97б лице.

 

Основания за дерегистрация по избор

Чл. 108. (1) Основание за дерегистрация по избор възниква:

  1. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, 97б, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;
  2. за лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100, ал. 3, когато:

а) за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 000 лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;

  1. за лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, когато:

а) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;

  1. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 97а, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

(2) Регистрирани лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.

 

Процедура за дерегистрация по инициатива на лицето

Чл. 109. (1) В случаите по чл. 107, т. 3 и 4 лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107.

(2) В случаите по чл. 108, ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(3) Заявлението по ал. 1 и 2 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

(5) В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107.

(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 2 за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта по ал. 5 за дерегистрация.

 

Процедура за дерегистрация по инициатива на органа по приходите

Чл. 110. (1) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е налице основание по чл. 107, т. 1, 2 и 5 за задължителна дерегистрация;
  2. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1;
  3. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) е налице основание за дерегистрация по чл. 176.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, освен в случаите по чл. 107, т. 5, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107. В останалите случаи датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация.

 

Доставка във връзка с дерегистрацията и определяне на задълженията за последния данъчен период

Чл. 111. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:

  1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
  2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.

(2) Алинея 1 не се прилага:

  1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец;
  2. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при смърт на регистрирано по този закон лице – едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта – само за наличните стоки и услуги към датата на регистрацията;
  3. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при преобразуване на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 – само за наличните стоки и услуги към датата на регистрация;
  4. за наличните активи – публична държавна или публична общинска собственост;
  5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период – за стоките и услугите, които се били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, се приема, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли.

Глава единадесета.
ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

 

Общи положения

Чл. 111а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Документирането на доставките с място на изпълнение на територията на страната се извършва по реда на тази глава.

(2) Документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:

  1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
  2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.

(3) Документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11, когато фактурата или известието към фактурата се издава от лицето, на което се доставят стоките или услугите, ал. 2 и 5 не се прилагат.

(5) Доставчикът не прилага ал. 1 за доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато данъкът е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

  1. лицето не е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или неговият постоянен обект на територията на страната не взема участие в доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – няма постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
  2. лицето е установено в друга държава членка или има постоянен обект в друга държава членка, от който е извършена доставката.

 

Данъчни документи

Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:

  1. фактурата;
  2. известието към фактура;
  3. протоколът.

(2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.

(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.

 

Издаване на фактура

Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

(2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

(3) Фактура може да не се издава:

  1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
  2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;
  3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
  4. за продажби на самолетни билети;
  5. при безвъзмездни доставки;
  6. за доставки на услуги по глава осемнадесета;
  7. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

а) се издава документ по реда на специален закон, или

б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или

в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

(5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури и известия към фактури от негово име.

(8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.

(9) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Лица, регистрирани на основание чл. 97б, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури или известия към фактури за извършени доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.

(10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице – доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.

(12) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Електронни фактури и електронни известия към фактури се смятат за издадени на датата, на която доставчикът или друго лице, действащо от негово име, предостави фактурите и известията към фактурите, така че да могат да бъдат получени от клиента.

(13) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 – 15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем, а при вътреобщностни доставки – в срока по ал. 5.

 

Изисквания към фактурите

Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

  1. наименование на документа;
  2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
  3. дата на издаване;
  4. име и адрес на доставчика;
  5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
  6. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  7. име и адрес на получателя по доставката;
  8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
  9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;
  10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
  11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
  12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;
  13. размера на данъка;
  14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
  15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

(2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително:

  1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;
  2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;
  3. размерът на данъка, дължим по доставката.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато регистрирано лице – посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва „чл. 141 2006/112/ ЕО“.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване“, както и основанието за това.

(5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро или тяхната равностойност в левове, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.

(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по чл. 111а, ал. 3 издадената от данъчно задълженото лице – доставчик, фактура може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12 и 13.

(9) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се извършва, при условие че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие.

(10) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.

(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освен чрез контрола на стопанската дейност по ал. 10 автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:

  1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или
  2. електронен обмен на данни.

 

Дебитни и кредитни известия

Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

(2) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1.

(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие.

(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:

  1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
  2. основанието за издаване на известието.

(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Известието към фактура може да не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 12, 14 и 15, освен когато се документират доставките с място на изпълнение на територията на държава членка, вътреобщностните доставки и дистанционните продажби на стоки.

 

Коригиране на фактурите и известията

Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.

(2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.

(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.

(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:

  1. основанието за анулирането;
  2. номера и датата на документа, който се анулира;
  3. номера и датата на издадения нов документ;
  4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Издаване на протоколи

Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:

  1. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 – от регистрираното лице – получател по доставката;
  2. в случаите по чл. 57 – от регистрираното лице – вносител;
  3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 – от регистрираното лице – доставчик;
  4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 161 и 163а – от регистрираното лице – получател по доставката, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона.

(2) Протоколът по ал. 1 задължително съдържа:

  1. номер и дата;
  2. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) името и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на лицето по ал. 1;
  3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;
  4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;
  5. данъчната основа;
  6. ставката на данъка;
  7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1;
  8. размерът на данъка;
  9. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола;
  10. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора, и номер и дата на фактурата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

(4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

  1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;
  2. основанието за издаване на новия протокол;
  3. увеличението/намалението на данъчната основа;
  4. увеличението/намалението на данъка.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.

 

Касови бележки и подаване на данни

Чл. 118. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

(2) Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 22.11.2013 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

(4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:

  1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
  2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
  3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
  4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
  5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

(5) При експлоатацията на фискалното устройство и интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Българския институт по метрология сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции.

(6) Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

(7) Алинеи 1 и 6 не се прилагат от доставчик/получател – петролна база, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  1. плащанията по доставките/продажбите на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
  2. разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и достоверно отчитане на наличното количество горива във всеки момент;
  3. осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната система по т. 2;
  4. подава данни в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10.

(8) Данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.

(9) Алинея 8 не се прилага:

  1. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно следните условия:

а) плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;

б) не извършва продажби на течни горива;

в) подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10;

  1. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на течни горива.

(10) Данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

(11) Данни по ал. 10 не се подават от:

  1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;
  2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция „Митници“, че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
  3. доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет;
  4. получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;
  5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;
  6. получателя по ал. 9, т. 2.

 

Отчет за извършените продажби

Чл. 119. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

(2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.

(4) Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

 

Отчет за извършените продажби или покупки при специален ред на облагане (Загл. доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 120. (1) За всеки вид доставка, за която е приложим специалният ред на облагане по глави шестнадесета, седемнадесета и деветнадесета, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период, който съдържа най-малко следната информация:

  1. количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка или вида на услугата;
  2. датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;
  3. описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;
  4. елементите, необходими за определяне на данъчната основа;
  5. данъчната основа;
  6. ставката на данъка;
  7. размера на данъка.

(2) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице води електронен регистър за извършени от него доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. В регистъра се посочва следната информация за всяка извършена доставка:

  1. държава членка по потребление;
  2. вид и количество на предоставяната услуга;
  3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;
  4. номер и дата на фактурата, ако такава е издадена за доставката, както и друга информация, съдържаща се в нея;
  5. данъчната основа, като се посочва използваната валута;
  6. всяко последващо увеличение или намаление на данъчната основа;
  7. приложимата ставка на данъка;
  8. размерът на данъка, като се посочва използваната валута;
  9. датата и размерът на получените плащания и начинът на плащане;
  10. всички авансови плащания;
  11. име, пощенски адрес и електронни адреси на клиента, когато са известни на данъчно задълженото лице;
  12. информация, използвана за определяне на мястото, където е установен клиентът или където е постоянният му адрес или обичайното му пребиваване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За доставка на стоки и услуги, за които е приложим специалният ред на облагане по глава деветнадесета „а“, по които доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени, получателят – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените през данъчния период покупки, който съдържа най-малко следната информация:

  1. количество и вид на стоката или вида на услугата – за всяка доставка;
  2. датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем;
  3. покупна цена – за всяка доставка;
  4. ставката на данъка;
  5. размера на данъка.

(5) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Електронният регистър по ал. 3 и отчетът за извършените през данъчния период покупки по ал. 4 се съставят най-късно в последния ден на данъчния период.

Глава дванадесета.
ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

 

Съхраняване на документи

Чл. 121. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват, в оригиналния им вид.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Автентичността на произхода и целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по ал. 1 данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на произхода и целостта на тяхното съдържание.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и по отношение на отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120, регистрите по чл. 123, ал. 2 и 3, както и за митническите документи за внос.

 

Право на достъп до данъчни документи, съхранявани с помощта на електронни средства

Чл. 122. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен (онлайн) достъп до съхраняваните данни на:

  1. компетентните органи по приходите – когато лицето е установено на територията на страната, както и когато лицето не е установено на територията на страната, но данъкът за доставката е дължим в България;
  2. компетентните органи на държавата членка, където данъкът е дължим – когато лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга държава членка.

 

Счетоводна отчетност

Чл. 123. (1) Всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите.

(2) Всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8 – 10 и чл. 13, ал. 4, т. 8 – 10.

(3) Всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи.

(4) Формата и реквизитите на регистрите по ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава тринадесета.
ДЕКЛАРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ

 

Отчетни регистри

Чл. 124. (1) Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:

  1. дневник за покупките;
  2. дневник за продажбите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 2, издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.

(5) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

(6) Видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.

(8) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Видът, съдържанието и изискванията към регистъра по ал. 7 се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Деклариране на данъка

Чл. 125. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

(3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

(4) Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

(5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

(6) VIES-декларацията по ал. 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават и на магнитен или оптичен носител.

(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справката-декларация и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

(8) Справка-декларацията по ал. 1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистърът по чл. 124, ал. 7 се подава на магнитен или оптичен носител до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

(10) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице подава една справка-декларация за данъчния период, включваща доставките, извършени от лицето до датата на дерегистрацията, включително доставките, извършени след датата на последващата регистрация.

(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато се подава декларация по ал. 2, тази декларация, декларацията по ал. 1 и отчетните регистри по ал. 3 се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

(12) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато някой от отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период съдържа повече от пет записа, тогава справка-декларацията по ал. 1 и отчетните регистри по ал. 3 се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справка-декларацията и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

 

Корекции на грешки при декларирането

Чл. 126. (1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124.

(3) Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като:

  1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период – при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи;
  2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период – при неправилно отразени в отчетните регистри документи.

Част седма.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ

Глава четиринадесета.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА ДОСТАВКИ

 

Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка

Чл. 127. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.

(2) В случаите по ал. 1 са налице три доставки:

  1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;
  2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите – предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;
  3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.

(3) Когато комисионерът/довереникът е нерегистрирано по този закон лице, при определяне на данъчната основа за доставката по ал. 2, т. 2 се смята, че договорената цена за доставката по ал. 2, т. 1 включва данъка.

(4) Когато данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 се различава от данъчната основа по ал. 2, т. 1, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал. 2, т. 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4.

 

Съпътстваща доставка

Чл. 128. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.

 

Гаранционно обслужване

Чл. 129. (1) Не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя.

(2) Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:

  1. услугата се извършва от лице, упълномощено за това от производителя;
  2. производителят не е установен на територията на страната;
  3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.

(3) Не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл. 26, ал. 4, т. 2.

 

Бартер

Чл. 130. (1) Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За целите на ал. 3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.

 

Доставка на стоки или услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по Гражданския процесуален кодекс или продажба по Закона за особените залози

Чл. 131. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 60 от Закона за кредитните институции и когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в обхвата на която работи публичният изпълнител;
  2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра – за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);
  3. да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;
  4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

При определяне на данъчната основа чл. 27 не се прилага.

(2) В случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите по ал. 3 данъчната основа на доставката е цената на вещта, определена по реда на чл. 250, ал. 3 или чл. 254, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се смята, че данъкът е включен в цената на вещта.

(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При отмяна на публичната продан или продажбата по ал. 1 от компетентния съд преведеният данък по проданта/продажбата се възстановява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Глава петнадесета.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА РЕГИСТРАЦИЯ И ДЕРЕГИСТРАЦИЯ

 

Задължителна регистрация в резултат на преобразуване

Чл. 132. (1) Задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава до 45-ия ден включително след тази дата.

 

Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната

Чл. 133. (1) Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.

(2) Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрацията по ал. 1 и 2 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) При прекратяване на лицето – акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинеи 1 – 4 не се прилагат за чуждестранни лица, избрали да се регистрират на основание чл. 154 за прилагане на режим извън Съюза.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Органът по приходите може да регистрира по реда на чл. 102 и лице, което отговаря на условията на ал. 1 и 2, включително когато е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител.

 

Прекратяване на регистрацията (дерегистрацията) на чуждестранно лице, регистрирано по този закон

Чл. 134. (1) Регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано на основание чл. 133, се прекратява при наличие на общите условия на този закон за дерегистрация.

(2) Дерегистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 109.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато чуждестранното лице не определи нов акредитиран представител в срока по чл. 133, ал. 4, регистрацията му може да се прекрати по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.

(4) В случаите по ал. 3 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по чл. 133, ал. 4.

(5) При дерегистрацията по ал. 1 и 3 се приема, че чуждестранното лице извършва доставка по чл. 111.

 

Акредитиран представител

Чл. 135. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(2) Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по чл. 133 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице освен в случаите по чл. 133, ал. 6.

Част осма.
СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ

Глава шестнадесета.
ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

 

Доставка на обща туристическа услуга

Чл. 136. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.

(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:

  1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;
  2. доставка от туроператор към туроператор.

 

Място на изпълнение на обща туристическа услуга

Чл. 137. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Място на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението.

 

Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

Чл. 138. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която пътуващото лице се възползва за първи път от доставката.

(2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1.

 

Данъчна основа на обща туристическа услуга

Чл. 139. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

  1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
  2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон.

(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

 

Нулева ставка при доставка на обща туристическа услуга

Чл. 140. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато само част от доставките на стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.

 

Данъчен кредит на туроператора (Загл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 141. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Туроператорът няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко.

 

Начисляване на данъка и документиране на доставката на обща туристическа услуга

Чл. 142. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол, а във фактурата и известието към нея се вписва „режим на облагане на маржа – туристически услуги.

(2) Документирането и отчитането на доставката на обща туристическа услуга се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Глава седемнадесета.
СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА

 

Доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики

Чл. 143. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:

  1. данъчно незадължено лице;
  2. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
  3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
  4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

(3) Дилърите имат право да прилагат разпоредбите на тази глава и по отношение доставката на:

  1. произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, които са внесли;
  2. произведения на изкуството, доставени им от техните автори или от наследниците им.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правото на избор по ал. 3 се упражнява чрез подаване на уведомление пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(5) Дилърите, упражнили право на избор по ал. 4, прилагат специалния ред на облагане на маржа за доставка по ал. 3 от първия ден на месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението, и за период не по-малък от 24 месеца, включително месеца, следващ месеца на подаването на уведомлението.

(6) След изтичане на срока по ал. 5 дилърът може да прекрати прилагането на специалния ред на облагане на маржа за доставки по ал. 3, като подаде уведомление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Прилагането на специалния ред на облагане на маржа се прекратява от месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението.

(7) Уведомленията по ал. 4 и 6 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Място на изпълнение, данъчно събитие и изискуемост на данъка за доставките на стоки, за които се прилага специалният ред на облагане на маржа

Чл. 144. (1) Място на изпълнение на доставки по чл. 143 е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки.

(2) Данъчното събитие на доставките по чл. 143 възниква съгласно общите правила по този закон.

(3) Данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал. 2.

(4) Данъкът се начислява с издаването на протокол по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

 

Данъчна основа

Чл. 145. (1) Данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

  1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
  2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.

(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

 

Доставка на стоки по специалния ред на облагане на маржа с нулева ставка

Чл. 146. Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията на чл. 28.

 

Данъчен кредит

Чл. 147. (1) Дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по тази глава.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(3) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(4) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(5) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.

(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дилърът има право на данъчен кредит за внесените стоки втора употреба по общия ред на закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дилърът има право на данъчен кредит за внесените произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, или произведения на изкуството, доставени му от техния автор или от наследниците му, по общите правила на закона, при условие че не е упражнил правото на избор по чл. 143, ал. 3.

 

Документиране на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа

Чл. 148. (1) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Във фактурата и в известието към фактурата дилърът вписва „режим на облагане на маржа – стоки втора употреба“ или „режим на облагане на маржа – произведения на изкуството“ или „режим на облагане на маржа – предмети за колекции и антикварни предмети“.

(2) (Предишен текст на чл. 148 – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Облагаем оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа

Чл. 149. Облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете.

 

Начисляване на данък за наличните стоки при дерегистрацията на дилър

Чл. 150. (1) Дерегистрацията на дилъра се извършва съгласно общите условия на този закон за дерегистрация.

(2) При дерегистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.

(3) Редът и начинът за определяне на средния марж по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) При дерегистрацията дилърът дължи данък по чл. 111, с изключение на данъка за наличните стоки по ал. 2.

 

Право на избор

Чл. 151. (1) Дилърът може да прилага общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и 27.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случаите по ал. 1 за стоките, за които е приложен чл. 143, ал. 3, правото на данъчен кредит възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем.

(5) Документирането на доставките по ал. 2 се извършва по общия ред на закона.

(6) Когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките, определена с правилника за прилагане на закона.

Глава седемнадесета.
„а“ СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (НОВА – ДВ, БР. 101 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

 

Общи положения

Чл. 151а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Регистрираните по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 лица могат да прилагат специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, наричан по-нататък „специален режим“, когато отговарят едновременно на следните условия:

  1. имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец; облагаемият оборот се определя по реда на чл. 96;
  2. нямат влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или за отговорност по реда на чл. 177;
  3. нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.

(2) При прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането. Режимът се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги с изключение на:

  1. внос на стоки;
  2. вътреобщностни придобивания на стоки;
  3. вътреобщностни доставки на стоки;
  4. доставки към нерегистрирани по този закон лица;
  5. освободени доставки;
  6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
  7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
  8. доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3;
  9. доставки, по отношение на които се прилага част осма, с изключение на тази глава;
  10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
  11. доставки, облагаеми с нулева ставка по глава трета;
  12. доставки между свързани лица;
  13. облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително данъка по този закон.

(3) За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на Националната агенция за приходите.

(4) За получаване на разрешение за прилагане на специалния режим лицето по ал. 1 подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Искането за прилагане на специалния режим се подава по реда на подаване на заявление по чл. 101.

(5) В сроковете по чл. 101, ал. 6 и 7 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва издаване на разрешение за прилагане на специалния режим. Разрешението се издава на датата на връчване на акта по чл. 101, ал. 7.

(6) Националната агенция за приходите отказва да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че някое от условията по ал. 1 не е изпълнено.

(7) Националната агенция за приходите може да откаже да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че е налице обстоятелство по чл. 176.

(8) За лицата по ал. 1, които прилагат специалния режим, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален публичен регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(9) Органът по приходите вписва лицето в специалния публичен регистър по ал. 8 в деня на издаване на разрешението за прилагане на специалния режим.

 

Прилагане и прекратяване на специалния режим

Чл. 151б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението.

(2) Когато условията по чл. 151а, ал. 1 са налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, може да предприеме действия за прекратяване прилагането на режима след изтичането на 12 месеца, смятано от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението.

(3) Когато някое от условията по чл. 151а, ал. 1 не е налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, предприема действия за прекратяване прилагането на режима.

(4) За прекратяване прилагането на специалния режим по реда на ал. 2 и 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите искане за прекратяване прилагането на специалния режим по образец, определен с правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 3 искането се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.

(5) За прекратяване прилагането на специалния режим в сроковете по чл. 109, ал. 4 и 5 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва да прекрати прилагането на специалния режим.

(6) Лице, което е избрало да прилага общите правила за изискуемост на данъка по чл. 25 след срока по ал. 2, може да иска разрешение за прилагане на специалния режим след изтичането на 12 месеца, смятано от началото на месеца, следващ месеца на прекратяване на прилагането му.

(7) Прилагането на специалния режим се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт, когато:

  1. се установи, че някое от условията по чл. 151а, ал. 1 не е налице и лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на искане по ал. 4;
  2. лицето е приспаднало данъчен кредит преди настъпване на условията по чл. 151г, ал. 1;
  3. лицето по ал. 1 не е издало или отразило издадения протокол по чл. 151в, ал. 8 за дължим данък върху добавената стойност при получено плащане за извършена от него доставка на стоки или услуги в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 и в справка-декларацията по чл. 125 за периода, през който данъкът е станал изискуем.

(8) Органът по приходите може да прекрати прилагането на специалния режим на лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, когато установи, че са налице обстоятелствата по чл. 176.

(9) Прилагането на специалния режим се прекратява по ал. 2, 3, 7 и 8 от деня, следващ деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.

(10) Органът по приходите заличава лицето от специалния публичен регистър по чл. 151а, ал. 8 в деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.

 

Данъчно събитие, изискуемост и начисляване на данъка

Чл. 151в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Данъчното събитие на доставка, за която се прилагат разпоредбите на тази глава, възниква съгласно общите правила по този закон.

(2) Лице, което прилага специалния режим, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1 е длъжно да начисли данък за доставката, като:

  1. издаде фактура или известие и посочи данъка на отделен ред;
  2. посочи фактурата или известието по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период.

(3) Данъкът за доставка по ал. 1 е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката и лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка от протокола по ал. 8 при определяне на резултата за съответния данъчен период в дневника за продажби и в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

(4) При получено на или след датата на данъчното събитие частично плащане изискуемост по ал. 3 възниква само за частта от начисления във фактурата и/или известието по ал. 2 данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.

(5) За получено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане за доставка по ал. 1 се прилага чл. 25, ал. 7 и начисляването се извършва по общия ред на закона. При получено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане ал. 3 се прилага за размера на данъка върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон.

(6) Когато преди началото на прилагане на специалния режим е издадена фактура за частично авансово плащане по облагаема доставка, данъчното събитие на която настъпва след първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението за прилагане на специалния режим, се прилага ал. 5.

(7) При прекратяване прилагането на специалния режим данък, за който изискуемостта по ал. 3 не е настъпила, става изискуем на датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на режима и лицето е задължено да го включи при определяне на резултата за данъчния период, в който е прекратено прилагането на специалния режим, в справка-декларацията по чл. 125.

(8) За определяне размера на данъка по ал. 3 и 7 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона, за всяка от страните от доставчика – лице, което прилага специалния режим. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.

 

Данъчен кредит

Чл. 151г. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка, по която доставчикът не прилага специалния режим, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.

(2) Алинея 1 не се прилага за доставките на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим. Правото на данъчен кредит за тези доставки възниква и се упражнява по общите правила на закона.

(3) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която доставчикът прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.

(4) При извършено частично плащане на или след датата на данъчното събитие право на данъчен кредит по ал. 1 възниква за частта от начисления във фактурата и/или известието към датата на данъчното събитие данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.

(5) При извършено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане правото на данъчен кредит възниква по общите правила на закона. За посочения данък в издадената към датата на данъчното събитие фактура и/или известие, определен върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон, се прилага ал. 1.

(6) Лице, което прекратява прилагането на специалния режим по реда на чл. 151б, има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, за който в резултат на прилагането на ал. 1 това право не е упражнено. Правото възниква на датата на връчване на акта за прекратяване прилагането на режима и се упражнява в срока по чл. 72.

(7) За лице, което прекратява прилагането на специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която не е настъпила изискуемост на данъка по отношение на доставчик – лице, което прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква по реда на чл. 68, ал. 6.

(8) За определяне размера на данъчния кредит по реда на ал. 1 и 6 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона от получателя – лице по чл. 151б, ал. 1. Получателят не издава протокол за доставките, за които доставчикът е приложил чл. 151в, ал. 8 и във фактурата е вписано „касова отчетност“.

 

Документиране на доставката

Чл. 151д. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Извършените доставки, за които изискуемостта на данъка по чл. 151в, ал. 3 не е настъпила, се документират, като във фактурата или в известието към нея задължително се вписва „касова отчетност“.

(2) Алинея 1 не се прилага за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим.

(3) Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Глава осемнадесета.
СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ ЗА ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ, УСЛУГИ ЗА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННО ИЗЛЪЧВАНЕ ИЛИ УСЛУГИ, ИЗВЪРШЕНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПО КОИТО ПОЛУЧАТЕЛИ СА ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА (ГЛАВА 18 „ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИ НА УСЛУГИ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ОТ ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ ОТМ., НОВА – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

Раздел I.
Общи положения (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Обхват на специалните режими

Чл. 152. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на държава членка, когато доставчикът:

  1. е данъчно задължено лице, неустановено в държавата членка по потребление, и
  2. е избрал да се регистрира за прилагане на някой от специалните режими по ал. 2 в страната или в друга държава членка.

(2) Специалните режими по тази глава са: режим извън Съюза, когато доставчикът на услугите по ал. 1 не е установен на територията на Европейския съюз, и режим в Съюза, когато доставчикът на услугите по ал. 1 е установен на територията на Европейския съюз.

(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната, прилага този режим за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица.

(4) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, прилага този режим за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица.

(5) Лице, което извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица, и лицето не е регистрирано за прилагане на някой от режимите в страната или в друга държава членка, не прилага разпоредбите на тази глава.

 

Доставки извън обхвата на режима в Съюза, извършени от регистрирано за прилагане на този режим лице

Чл. 153. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, включително когато доставките са извършени от постоянен обект на територията на друга държава членка, прилага за тези доставки общите правила на този закон.

(2) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, не прилага този режим за доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка по чл. 21, ал. 6, когато лицето има постоянен обект в тази държава членка, независимо дали доставките са извършени от този обект. За тези доставки лицето прилага законодателството на държавата членка, в която е установен постоянният му обект.

Раздел II.
Регистрация и дерегистрация за прилагане на режим извън Съюза (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Специална регистрация

Чл. 154. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Право да се регистрира по този раздел има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

  1. извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в държава членка, включително в страната;
  2. не е установено на територията на Европейския съюз;
  3. не е регистрирано и няма задължение да се регистрира за целите на ДДС на територията на страната на основание, различно от чл. 97б, или на територията на друга държава членка на основание, различно от това, че предоставя услугите по т. 1;
  4. не е регистрирано за прилагането на този специален режим в друга държава членка;
  5. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 10.

(2) (В сила от 19.12.2014 г.) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава до териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.

(3) Със заявлението по ал. 2 лицето предоставя най-малко следната информация:

  1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. интернет страници на лицето;
  2. идентификационен номер за целите на данъчната регистрация, ако има такъв;
  3. електронна декларация, че не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка;
  4. банкова сметка на лицето в евро;
  5. идентификационни номера от предходни регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, ако има такива.

(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режима извън Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Връчването на акта на лицето по ал. 1 се извършва по електронен път чрез електронно съобщение.

(5) За дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението по ал. 2.

(6) Идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза е служебният идентификационен номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, пред който е поставен знакът EU.

(7) За дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка на услугите по ал. 1, т. 1 е извършена преди датата по ал. 5, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация по реда на ал. 2 най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.

(8) При промяна на данните в подадено заявление по ал. 2 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната.

(9) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима извън Съюза, може да се регистрира на основание на този член, като подаде по електронен път заявление за регистрация по ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведоми за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната.

(10) Ограничение за регистрация по режима извън Съюза е в сила:

  1. до изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на прилагането на режима извън Съюза в която и да е държава членка, когато лицето доброволно се е отказало от регистрацията си за прилагане на този режим;
  2. до изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на прилагането на режима извън Съюза в която и да е държава членка поради това, че лицето е уведомило същата, че преустановява извършването на доставките по ал. 1, т. 1;
  3. до изтичане на две години от датата на прекратяване в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим извън Съюза или на режим в Съюза поради системно неспазване от лицето на задълженията, свързани с прилагането на съответния режим.

(11) При неспазване на срока по ал. 9 се прилага ал. 10, т. 1.

 

Прекратяване на специалната регистрация

Чл. 155. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Регистрацията за прилагането на режима извън Съюза се прекратява по инициатива на лицето, когато:

  1. вече не извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път;
  2. престане да отговаря на условията по чл. 154, ал. 1;
  3. лицето избере да не прилага режима извън Съюза.

(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.

(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път чрез електронно съобщение.

(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането на електронното съобщение за издаване на акта за дерегистрация, а в случаите по ал. 1, т. 3 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация.

(7) Регистрацията за прилагането на режима извън Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:

  1. не е извършвало доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, осем последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
  2. не отговаря на условията по чл. 154, ал. 1, или
  3. системно не спазва разпоредбите на режима извън Съюза.

(8) Системно неспазване разпоредбите на режима извън Съюза е налице, когато:

  1. на основание чл. 159б, ал. 11 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159б, ал. 4 за всеки данъчен период не е била предоставяна в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
  2. на основание чл. 159б, ал. 11 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
  3. след поискване от орган по приходите или от компетентен данъчен орган на държава членка по потребление и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 120, ал. 3;
  4. регистрираното за прилагане на режима лице е посочило невярна информация по чл. 159б, ал. 7 в две или повече подадени справка-декларации, което води до намаление на дължимия данък в големи размери.

(9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път чрез електронно съобщение. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режима извън Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на съобщението.

(10) Регистрирано на основание чл. 154 лице може да се регистрира за този режим в друга държава членка, като подаде по електронен път заявление за дерегистрация до териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето дата на промяната. В същия срок лицето уведомява за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на прекратяване на регистрацията се смята датата на промяната.

Раздел III.
Регистрация и дерегистрация за прилагане на режим в Съюза (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Специална регистрация

Чл. 156. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Право да се регистрира за прилагането на режима в Съюза има данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3, за което са налице едновременно следните условия:

  1. извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект;
  2. е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, е установено по постоянен обект на територията на страната;
  3. не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, когато е установено по постоянен обект на територията на страната;
  4. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 12.

(2) (В сила от 19.12.2014 г.) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.

(3) Със заявлението по ал. 2 лицето предоставя най-малко следната информация:

  1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. интернет страници на лицето;
  2. банкова сметка на лицето в евро;
  3. идентификационни номера за целите на ДДС в други държави членки;
  4. постоянни обекти на територията на други държави членки;
  5. идентификационни номера от предходни регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, ако има такива.

(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режима в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Връчването на акта на лицето по ал. 1 се извършва по електронен път чрез електронно съобщение.

(5) За дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението по ал. 2.

(6) Идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режима в Съюза е идентификационният номер по чл. 94, ал. 2.

(7) За дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка на услугите по ал. 1, т. 1 е извършена преди датата по ал. 5, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация по реда на ал. 2 най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.

(8) При промяна на данните в подадено заявление по ал. 2 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната.

(9) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в Съюза, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член след изтичането на две години, следващи годината, през която е регистрирано за прилагане на режима в Съюза в другата държава членка.

(10) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в Съюза, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, премести постоянния си обект на територията на страната, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.

(11) В случаите по ал. 9 и 10 за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната, ако лицето подаде заявление за регистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето уведоми за промяната държавата членка по идентификация.

(12) Ограничение за регистрация по режима в Съюза е в сила:

  1. до изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на прилагането на режима в Съюза в която и да е държава членка, когато лицето доброволно се е отказало от регистрацията си за прилагане на този режим;
  2. до изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на прилагането на режима в Съюза в която и да е държава членка поради това, че лицето е уведомило същата, че преустановява извършването на доставките по ал. 1, т. 1;
  3. до изтичане на две години от датата на прекратяване в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим извън Съюза или на режим в Съюза поради системно неспазване от лицето на задълженията, свързани с прилагането на съответния режим.

(13) При неизпълнение на изискванията на ал. 11 се прилага ал. 12, т. 1.

 

Прекратяване на специалната регистрация

Чл. 157. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Регистрацията за прилагането на режима в Съюза се прекратява по инициатива на лицето, когато:

  1. вече не извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път;
  2. престане да отговаря на условията по чл. 156, ал. 1;
  3. лицето избере да не прилага режима в Съюза.

(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.

(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път чрез електронно съобщение.

(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането на електронното съобщение за издаване на акта за дерегистрация, а в случаите по ал. 1, т. 3 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация.

(7) Регистрацията за прилагането на режима в Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:

  1. не е извършвало доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, осем последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
  2. не отговаря на условията по чл. 156, ал. 1, или
  3. системно не спазва разпоредбите на режима в Съюза.

(8) Системно неспазване разпоредбите на режима в Съюза е налице, когато:

  1. на основание чл. 159б, ал. 11 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159б, ал. 4 за всеки данъчен период не е била предоставяна в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
  2. на основание чл. 159б, ал. 11 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
  3. след поискване от орган по приходите или от компетентен данъчен орган на държава членка по потребление и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 120, ал. 3;
  4. регистрираното за прилагане на режима лице е посочило невярна информация по чл. 159б, ал. 7 и 8 в две или повече подадени справка-декларации, което води до намаление на дължимия данък в големи размери.

(9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път чрез електронно съобщение. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режима в Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на съобщението.

(10) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, може да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка след изтичането на две години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията.

(11) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, или когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.

(12) В случаите по ал. 10 и 11 за дата на прекратяване на регистрация по този член се смята датата на промяната, ако лицето подаде заявление за дерегистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето уведоми за промяната другата държава членка.

Раздел IV.
Облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Място на изпълнение на доставките

Чл. 158. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, от регистрирано по тази глава лице се определя по чл. 21, ал. 6.

 

Данъчна основа, дата на възникване на данъчното събитие, изискуемост и начисляване на данъка

Чл. 159. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги по тази глава се определят по законодателството на държавата членка по потребление.

(2) Лице, регистрирано за прилагане на режима извън Съюза или режима в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:

  1. включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;
  2. посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.

 

Данъчна ставка и документиране на доставките

Чл. 159а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Данъчната ставка на доставките по тази глава е приложимата ставка в държавата членка по потребление.

(2) За документирането на доставките на услуги по тази глава се прилага законодателството на държавата членка по потребление.

 

Данъчен период, справка-декларация за прилагане на специален режим и внасяне на данъка

Чл. 159б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Данъчният период за регистрираните по тази глава лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.

(2) В случаите по чл. 154, ал. 7 и по чл. 156, ал. 7 първият данъчен период обхваща времето от датата на първата доставка до края на календарното тримесечие.

(3) В случаите по чл. 154, ал. 9 и по чл. 156, ал. 11 първият данъчен период обхваща времето от датата на промяната до последния ден включително на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната. Съответно по чл. 155, ал. 10 и по чл. 157, ал. 12, последният данъчен период обхваща времето от първия ден на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната, до датата на промяната включително.

(4) Регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до 20-о число на месеца, следващ данъчния период, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато 20-о число на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.

(5) Справка-декларацията по ал. 4 се подава до компетентната териториална дирекция по раздел II или по раздел III от тази глава по електронен път посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите. Регистрираните на основание чл. 156 лица подават справка-декларацията по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез въвеждане на данните през приложението или чрез подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(6) Компетентната териториална дирекция по раздел II или по раздел III от тази глава предоставя на лицето по електронен път уникален входящ номер на всяка подадена справка-декларация по ал. 4, като при извършване на корекции по реда на чл. 159д предоставя входящия номер на първоначално подадената справка-декларация.

(7) В справка-декларацията по ал. 4 се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и, отделно за всяка държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект, се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки и общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка за съответния данъчен период.

(8) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на ДДС, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект.

(9) Стойностите по ал. 7 и 8 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.

(10) Регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 лице в срока за подаване на справка-декларацията по ал. 4 е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е изискуем за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.

(11) Когато регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 лице не е подало в срок справка-декларацията по ал. 4 или не е внесло данъка по ал. 10, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-ия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът. Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.

(12) В случаите по ал. 11 справка-декларацията се подава по реда на ал. 5 до изтичане на три години от датата, на която е следвало да бъде подадена. След изтичане на този срок справка-декларацията се подава в съответната държава членка по потребление.

(13) След предприемане на действия по реда на ал. 11 от компетентните данъчни органи на друга държава членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава членка, се внася по сметка на същата държава членка.

(14) В справка-декларацията по ал. 4 не се посочват доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, ако са освободени съгласно законодателството на държавата членка по потребление, както и доставки извън обхвата на режима в Съюза по чл. 153.

 

Данъчен кредит

Чл. 159в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Лице, регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима извън Съюза, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършени от него доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.

(2) Регистрирано на основание чл. 156 лице има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната.

(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в Съюза, ако е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната.

(4) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в Съюза, ако не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3, има право на възстановяване по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз.

 

Електронен регистър

Чл. 159г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице е длъжно да води електронния регистър по чл. 120, ал. 3.

(2) Информацията в регистъра по чл. 120, ал. 3 се записва по начин, по който може да се предостави незабавно по електронен път в структуриран формат при поискване от орган по приходите или от компетентните органи на държавите членки по потребление.

(3) Информацията в електронния регистър по чл. 120, ал. 3 се съхранява за срок не по-малък от 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.

 

Корекции на справка-декларация за прилагане на специален режим

Чл. 159д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Допуснати грешки (неотразени или неправилно отразени стойности) в подадена справка-декларация за прилагане на специален режим от регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и отново подаде по реда на чл. 159б, ал. 5 изменената справка-декларация за същия данъчен период. Не се допуска корекциите да се отразяват в справка-декларация за друг данъчен период.

(2) Издадено кредитно и дебитно известие за доставка се отразява по реда на ал. 1, като лицето извърши необходимите корекции и отново подаде по реда на чл. 159б, ал. 5 изменената справка-декларация за данъчния период, през който доставката е декларирана.

(3) Корекции по ал. 1 и 2 се извършват до три години от изтичането на срока за подаване на справка-декларацията за прилагане на съответния режим, включително след прекратяване на прилагането му. След този срок корекции в подадена справка-декларация се извършват съгласно законодателството на съответната държава членка по потребление.

(4) Дължим данък в резултат на корекция на подадена справка-декларация се внася в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите в евро. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.

 

Възстановяване на надвнесен данък по справка-декларация за прилагане на специален режим

Чл. 159е. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Надвнесен данък по справка-декларация за прилагане на специален режим от регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице се прихваща или възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако надвнесеният данък вече е преведен към други държави членки по потребление.

(2) Дължим данък по справка-декларация за прилагане на специален режим, който е внесен в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, но на основание чл. 159б, ал. 13 се дължи в друга държава членка по потребление, се прихваща или възстановява на лицето по ал. 1 по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Надвнесен данък в резултат на корекция по чл. 159д се възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако не е преведен към други държави членки по потребление. Когато надвнесеният данък е преведен към други държави членки по потребление, същият се възстановява на лицето от съответната държава членка по потребление съобразно извършената корекция.

(4) Надвнесен данък по подадена в друга държава членка справка-декларация за прилагане на специалния режим от лице, регистрирано в тази държава членка за прилагане на режима в Съюза или режима извън Съюза, който е преведен от държавата членка или е внесен от лицето в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, се прихваща или възстановява на лицето по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Задължения при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната от лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима извън Съюза или режима в Съюза

Чл. 159ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, което извършва доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, е задължено да декларира тези доставки, като ги посочи в справка-декларацията по реда на законодателството на държавата членка по идентификация. Подадена в държавата членка по идентификация справка-декларация се смята за справка-декларация, подадена по този закон.

(2) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, което извършва доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, е задължено да внесе дължимия по справка-декларацията по ал. 1 данък в определения по законодателството на държавата членка по идентификация срок. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила по сметка на държавата членка по идентификация, или, ако не е постъпила в тази сметка, на датата, на която е постъпила в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.

(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, което извършва доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, е задължено да предостави при поискване от орган по приходите водения електронен регистър съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.

(4) След изпратено напомнително съобщение до лицето за изпълнение на задълженията му по ал. 1 и 2 от компетентните данъчни органи на държавата членка по идентификация, когато страната е държава членка по потребление, последващите действия за определяне и събиране на данъка се извършват от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След предприети действия от Националната агенция за приходите данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за страната като държава членка по потребление, се внася от лицето в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.

(5) Когато страната е държава членка по потребление, до изтичането на три години от законоустановения срок по законодателството на държавата членка по идентификация, неподадена в срок справка-декларация се подава, съответно се извършват корекции в подадена справка-декларация в тази държава членка, а след този срок справка-декларацията се подава, съответно корекции се извършват в подадената справка-декларация по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

 

Преминаване от режим извън Съюза към режим в Съюза и обратното

Чл. 159з. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Регистрирано на основание чл. 154 лице, което престане да отговаря на условията по същия член, може да се регистрира за прилагане на режима в Съюза, ако отговаря на условията за регистрация по чл. 156. В тези случаи в срока по чл. 155, ал. 3 лицето подава и заявление за регистрация по реда на чл. 156, ал. 2.

(2) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което престане да отговаря на условията по същия член, може да се регистрира за прилагане на режима извън Съюза, ако отговаря на условията за регистрация по чл. 154. В тези случаи в срока по чл. 157, ал. 3 лицето подава и заявление за регистрация по реда на чл. 154, ал. 2.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 за дата на регистрация, съответно за дата на прекратяване на регистрацията, по съответния режим се смята датата на настъпване на промяната в съответното обстоятелство.

 

Специален регистър

Чл. 159и. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) За лицата, регистрирани в страната за прилагане на режима извън Съюза или режима в Съюза, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Органът по приходите вписва в специалния регистър по ал. 1 за всяко от лицата по ал. 1 датата на регистрация за прилагане на съответния режим и датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима.

Глава деветнадесета.
ИНВЕСТИЦИОННО ЗЛАТО

 

Доставки на инвестиционно злато

Чл. 160. (1) Освободени са доставките, свързани с инвестиционно злато, които за целите на този закон са:

  1. доставки на инвестиционно злато, включително: на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; доставки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато;
  2. услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка със доставки на инвестиционно злато.

(2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 2 да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.

(3) Правото по ал. 2 може да се упражни, когато са налице едновременно следните условия:

  1. получател по доставките е регистрирано по този закон лице;
  2. в издадената за доставката фактура е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

 

Начисляване на данъка от получателя

Чл. 161. (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя – регистрирано по този закон лице, при:

  1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;
  2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

(2) Данъкът се начислява с издаване на протокол.

 

Право на данъчен кредит

Чл. 162. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за:

  1. начисления от тях данък по реда на чл. 161;
  2. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) получената доставка, вътреобщностното придобиване или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато;
  3. получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставките, вътреобщностното придобиване или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато.

 

Документиране

Чл. 163. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, както и доставките на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се документират с издаване на фактура, която освен реквизитите по чл. 114 трябва да съдържа и:

  1. описание на златото, достатъчно за идентификацията му, най-малко като: форма, тегло, чистота и други;
  2. дата и адрес на физическата доставка на златото;
  3. име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставители на документа.

(2) Фактурите по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.

Глава деветнадесета.
„а“ ДОСТАВКА НА СТОКИ И УСЛУГИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ПО КОИТО ДАНЪКЪТ Е ИЗИСКУЕМ ОТ ПОЛУЧАТЕЛЯ (НОВА – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

 

Данъчно събитие и изискуемост на данъка

Чл. 163а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон.

(2) Данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът за доставките по ал. 1 става изискуем по реда на чл. 25, ал. 6 и 7.

 

Начисляване на данъка от получателя

Чл. 163б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на:

  1. протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 – когато доставчикът е данъчно задължено лице.
  2. общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период – когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени; протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период.

(2) Протоколът по ал. 1, т. 2 задължително съдържа:

  1. номер и дата;
  2. наименование и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето, което го издава;
  3. данъчен период;
  4. описание на стоките и услугите;
  5. обща сума на покупните цени на стоките и услугите по т. 4 за данъчния период;
  6. начислен данък за периода;
  7. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) наименование и идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора.

 

Документиране на доставките

Чл. 163в. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, се документират с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочва „чл. 163а, ал. 2“.

 

Ограничение на обхвата

Чл. 163г. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато за доставка на стоки или услуги по приложение № 2 са налице условията по чл. 7, 13, 15, 16 и 28.

Глава двадесета.
ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ

 

Специален ред за начисляване на данък при внос

Чл. 164. (1) Независимо от чл. 56, данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.

(2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) декларира в подадения митнически документ за внос, че ще ползва този режим;
  2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(4) Вносителят начислява данъка по ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 3.

(5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69 и 73.

 

Съкратен 30-дневен срок за възстановяване на данък

Чл. 165. Регистрирано по този закон лице има право да възстанови данъка по чл. 88, ал. 3 в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато са налице условията по чл. 92, ал. 4.

 

Издаване на разрешение

Чл. 166. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Разрешение да прилага специалния ред за начисляване на данъка при внос и/или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок се издава на лице, което отговаря едновременно на следните условия:

  1. реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите;
  2. регистрирано е по този закон;
  3. няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;
  4. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) налице са условията за предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.).

(2) Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато са налице едновременно следните обстоятелства:

  1. срокът на изпълнение на проекта е до две години;
  2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) размерът на инвестициите е над 5 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години;
  3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) създават се повече от 20 нови работни места;
  4. лицето има възможности за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му, като:

а) договори за кредити и търговски заеми;

б) договори за финансов лизинг;

в) банкови и други гаранции;

г) писма за поемане на задължение за финансиране на проекта от собствениците на капитала;

д) собствени средства;

е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.

(3) Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат следните документи:

  1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;
  2. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; към анализа се прилагат и пълните годишни финансови отчети за анализираните периоди;
  3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4;
  4. списък на стоките, които лицето ще внася в изпълнение на инвестиционния проект; списъкът на внасяните стоки задължително съдържа информация за количеството, стойността, кода по Комбинираната номенклатура на Република България и номера на договора за доставка на стоките;
  5. удостоверения за обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3;
  6. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация от лицето за размера на получени минимални помощи, за последните три данъчни години, включително текущата; в случаите на преобразуване на дружества и прехвърляне на предприятие лицето подава декларацията съгласно условията на чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis;
  7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация от лицето/лицата за размера на получените минимални помощи за последните три данъчни години, включително текущата, когато отговарят на определението за „едно и също предприятие“ по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Получените минимални помощи по ал. 3, т. 6 и 7, независимо от тяхната форма и източник, за последните три данъчни години, включително текущата, не трябва да надхвърлят праг от левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото към датата на разрешението; за предприятията, които осъществяват автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000 евро, като в помощта не се включват разходи за придобиване на товарни автомобили за сухопътен транспорт; тези прагове се прилагат, независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз.

(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Минималната помощ за одобрения инвестиционен проект се натрупва:

  1. до праговете, определени в ал. 4 със:

а) друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, и

б) минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес, до прага, установен в посочения регламент, и

в) минимална помощ, предоставяна съгласно други регламенти за помощ de minimis, както и

  1. с друга държавна помощ, получена за същия инвестиционен проект, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за тези активи за определяне на максимално допустимия интензитет.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Министърът на финансите издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането, ако са налице изискванията на ал. 1 и 2. Когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му се изисква уведомяване на Европейската комисия, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Европейската комисия, с което се разрешава предоставянето на помощта.

(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(9) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(10) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(11) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лице, получило разрешение по ал. 6, е длъжно да подава в Министерството на финансите информация относно изпълнението на инвестиционния проект:

  1. за годината на издаване на разрешението и за следващата календарна година – в срок до 20-и януари на годината, следваща годината, за която се отнася информацията;
  2. за остатъка от периода на изпълнение на инвестиционния проект – в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на изтичане на срока на разрешението.

 

Отказ за издаване и отнемане на разрешението

Чл. 167. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Разрешение по чл. 166, ал. 6 не се издава, когато с получаване на минималната помощ по чл. 166 са надхвърлени праговете или максимално допустимия интензитет за одобрената държавна помощ.

(2) В разрешението по чл. 166, ал. 6 задължително се посочва размерът на минималната помощ за одобрения инвестиционен проект.

(3) Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(4) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат.

(5) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:

  1. когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 166, ал. 1;
  2. при изтичането на срока по чл. 166, ал. 3.

(7) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 166, уведомява незабавно за това министъра на финансите.

(8) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 166, ал. 3, т. 4.

Глава двадесет и първа.
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОВИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

 

Специални разпоредби за вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване на ново превозно средство

Чл. 168. (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Всяко нерегистрирано по този закон лице и всяко регистрирано по чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99 лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 или извърши инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване или извършената инцидентна доставка в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или доставката е станал изискуем по чл. 63 или 51.

(2) Декларирането се извършва с подаването на декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Декларацията по ал. 2 се подава по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) Данъкът, дължим за вътреобщностното придобиване, се внася по реда и в сроковете на чл. 91.

(5) В случаите на извършване на вътреобщностна доставка по ал. 1 за лицето възниква право на възстановяване на платения данък за придобитото превозно средство, ако са налице следните условия:

  1. лицето:

а) притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 – когато превозното средство е закупено на територията на страната, или

б) (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос – в случаите на внос, или

в) лицето е подало декларация по ал. 2 за вътреобщностното придобиване – в случаите на вътреобщностно придобиване по ал. 1;

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) данъкът за вътреобщностното придобиване или вноса е внесен в държавния бюджет по реда и в сроковете на чл. 90 и 91.

(6) Правото на възстановяване на данъка по ал. 5 се упражнява, като размерът на данъка за възстановяване се посочва в декларацията по ал. 2.

(7) Размерът на данъка, който подлежи на възстановяване по ал. 5, не може да бъде по-голям от размера на данъка, който би бил изискуем от лицето, ако доставката не беше облагаема с нулева ставка.

(8) При извършване на инцидентна доставка по ал. 1 от физическо лице, което не е едноличен търговец, лицето издава документ, който съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 – 15.

Част девета.
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Глава двадесет и втора.
ИНФОРМАЦИЯ

 

Публична информация

Чл. 169. (1) Публична е информацията за регистрацията по този закон, която включва:

  1. наименование, идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 и адрес за кореспонденция на лицето;
  2. дата на регистрация и прекратяване на регистрацията;
  3. дата на публикуване на обстоятелствата по т. 1 и 2;
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) основание за регистрация по закона при регистрация на основание чл. 97а, 97б, 99, чл. 100, ал. 2 и чл. 151а.

(2) Информацията по ал. 1 е достъпна и се публикува в интернет страницата на приходната администрация.

(3) Информацията по ал. 1 може да се предоставя от приходната администрация и при писмено искане от лице.

(4) Обстоятелствата по ал. 1 се смятат за известни на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на информацията по ал. 1, т. 3.

 

Обмен на информация с митническата администрация

Чл. 170. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически документи за внос и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец.

(2) Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.

 

Обмен на информация с данъчните администрации на други държави членки

Чл. 171. (1) Приходната администрация може свободно да обменя информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки, при условие че тази информация ще се използва само за определянето на данъчни задължения на лица и/или в хода на обжалване размера на тези данъчни задължения.

(2) Информацията, получена по реда на ал. 1 от други държави членки, може да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато информацията се обменя по електронен път.

Глава двадесет и трета.
ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК НА ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА

 

Освободен внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави

Чл. 172. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, за които в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване на вноса от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, които се внасят от командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор или от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната.

(3) Редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определя с правилника за прилагане на закона.

 

Освободени доставки по силата на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз

Чл. 173. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка.

(2) За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за основанието за освобождаването. Към искането се прилагат документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по ал. 1.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги, по които получатели са лицата по чл. 172, ал. 2. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  1. получатели са:

а) командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор;

б) въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор;

в) дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал;

г) международни организации, признати от държавните органи на държавата членка – домакин, или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

  1. Република България не е държава домакин на лицата по т. 1.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по ал. 6, се определят с правилника за прилагане на закона.

 

Възстановяване на данък на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал

Чл. 174. (1) Възстановява се начисленият данък по доставки, по които получатели са:

  1. дипломатически представителства;
  2. консулства;
  3. представителства на международни организации;
  4. членовете на персонала на получателите по т. 1, 2 и 3.

(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите.

 

Удостоверяване статута на лице, освободено от задължение за заплащане на данък, за което Република България е държава домакин

Чл. 174а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Статутът на лице – освободено от задължение за заплащане на данък, посочено в чл. 173, ал. 4 и 5 и чл. 174, за което Република България е държава домакин, се удостоверява чрез издаване на удостоверение от Националната агенция за приходите.

(2) Редът за издаване на удостоверението и неговият образец се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава двадесет и четвърта.
ПРАВОМОЩИЯ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

 

Правомощия на министъра на финансите

Чл. 175. (1) Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Министърът на финансите издава наредбите по чл. 81, ал. 2, чл. 118, ал. 4 и чл. 174, ал. 2.

(3) Министърът на финансите определя при необходимост със заповед:

  1. специален ред за документиране и отчитане на някои видове доставки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения;
  2. информацията, събирана по този закон, която е публична;
  3. информацията, събрана по този закон, която може да бъде предоставяна на данъчните администрации на други държави;
  4. списъка на монетите, които представляват инвестиционно злато.
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(4) Заповедите по ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“.

Глава двадесет и пета.
ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ПРИХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ

 

Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения

Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:

  1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
  2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
  3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
  4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
  5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
  6. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.

 

Регистрация при обезпечение

Чл. 176а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Компетентният орган по приходите може да откаже регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му:

  1. са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв., или
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) имат неуредени задължения за данък върху добавената стойност в размер над 5000 лв., или
  3. са лица, срещу които е образувано наказателно производство или са осъждани за престъпления против данъчната система.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинея 1 не се прилага за лицата, подлежащи на регистрация по реда на чл. 97а и чл. 99, ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, регистрирано по реда на чл. 132, което не е предоставило в указания срок обезпечението за срок една година, когато преобразуването, отчуждаването или апортът се извършва от лице с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.

 

Изискване и размер на обезпечението

Чл. 176б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) (1) Компетентният орган по приходите изисква представянето на обезпечението с писмено искане, в което задължително посочва:

  1. основанието за изискване на обезпечение;
  2. размера на обезпечението;
  3. срока, в който лицето следва да предостави доказателства за направеното обезпечение, който не може да бъде по-кратък от 7 дни.

(2) Размерът на обезпечението е равен на сумата на неуредените задължения, по повод на които се изисква обезпечението. В случаите по чл. 176а, ал. 1, т. 3 размерът на обезпечението е 250 хил. лв., когато към датата на изискването на обезпечението не е установен размерът на задълженията.

(3) Обезпечението може да бъде освободено или намалено и преди изтичането на едногодишния срок, ако след регистрацията на лицето отпаднат, съответно се променят основанията, въз основа на които е определен размерът на изисканото обезпечение.

(4) Органът по приходите, установил наличието на основание за освобождаване или намаляване на обезпечението по ал. 3, е длъжен да уведоми банката, че обезпечението може да бъде освободено, съответно намалено, до определен размер.

 

Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби

Чл. 177. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

(2) Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
  2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.

(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.

(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.

(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици.

Глава двадесет и шеста.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 178. Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

 

Чл. 179. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишен текст на чл. 179, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 1 се прилага и за лице, регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, което е длъжно, но не подаде справка-декларация за прилагане на специален режим за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, или не я подаде в предвидения срок.

 

Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 250 лв.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.

 

Чл. 180а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв.

(4) В случаите по ал. 1, когато лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв.

(5) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а в случаите по ал. 4 – от 200 до 600 лв.

 

Чл. 180б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Лице, което е регистрирано на основание чл. 154 или е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза и не начисли данък върху добавената стойност за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6 в данъчния период, в който данъкът за доставката става изискуем, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 250 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.

 

Чл. 181. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.

 

Чл. 181а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Лице, което е регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 или е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, което не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 120, ал. 3 или електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.

 

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

 

Чл. 183. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.

 

Чл. 184. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Лице, което не подаде декларацията по чл. 168, ал. 2 или не я подаде в срок, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 10 000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1 е в размер от 5000 до 20 000 лв.

 

Чл. 185. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

(3) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция – от 1000 до 4000 лв.

(5) При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.

(6) На лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция.

 

Чл. 186. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

  1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;

г) подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите;

д) съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

  1. използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 фискалното устройство се отнема от органа по приходите в полза на държавата и се унищожава, а правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност се отнема.

(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Чл. 187. (1) При прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2.

(3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

 

Чл. 188. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Чл. 189. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лице – платец на данъка по чл. 91, ал. 1 и 2, което не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв.

 

Чл. 190. (1) Орган по приходите, който в предвидения срок не възстанови данък, когато условията по този закон за възстановяването му са налице, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

 

Чл. 191. (1) Митнически орган, който, като е задължен, не начисли данък по този закон или начисли данък в по-малък размер, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

 

Чл. 192. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) При установяване на нарушения по чл. 185, извършени от производители, вносители или лица, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, председателят на Българския институт по метрология или оправомощено от него лице:

  1. издава задължителни предписания във връзка с правомощията си;
  2. отменя одобряването на типа на фискални устройства или одобряването на интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
  3. прекратява регистрацията на лицето, извършващо сервизно обслужване – при системни нарушения на чл. 185.

 

Чл. 193. (1) Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Допълнителни разпоредби

 

  • 1. За целите на този закон:
  1. „Територия на страната“ е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.
  2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Територия на държава членка“ е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл. 299 от този договор, като:

а) в тази територия не се включват:

аа) за Федерална република Германия: Остров Хелиголанд и територията на Бюсинген;

бб) за Кралство Испания: Цеута, Мелила и Канарските острови;

вв) за Република Италия: Ливиньо, Кампионе диталия и италианските води на езеро Лугано;

гг) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за Република Франция: френските територии, посочени в член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

дд) за Република Гърция: планината Атон;

ее) за Република Финландия: Оландските острови;

жж) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Англо-нормандски острови;

б) доставките, възникващи във или предназначени за:

аа) Княжество Монако – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Френската република;

бб) о-в Ман – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

вв) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Суверенните бази на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в Акротири и Декелия – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи в или предназначени за Кипър.

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Европейския съюз“ и „територия на Европейския съюз“ е територията на държавите членки.
  2. „Трета територия“ или „трета страна“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки.
  3. „Нови сгради“ са сградите:

а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или

б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.

  1. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.
  2. „Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“ са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:

а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;

б) е установена такса с нормативен акт.

  1. „Безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
  2. „Стоки с незначителна стойност“ и „услуги с незначителна стойност“ са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
  3. „Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
  4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. За целите на прилагане на режим в Съюза и режим извън Съюза изречение второ не се прилага.
  5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или има постоянен обект на територията на Европейския съюз.
  6. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, изброени в чл. 6а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги (ОВ, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.).
  7. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Услуги, извършени по електронен път“ са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.

Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.

14а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Услуги за радио- и телевизионно излъчване“ са услугите, изброени в чл. 66 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.

  1. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:

а) покриване на загуби;

б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

  1. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  2. „Нови превозни средства“ са:

а) плавателни съдове с дължина над 7,5 м (с изключение на тези, предназначени за превоз на пътници или товари, за навигация, за търговски, промишлени или риболовни дейности, за спасителни и помощни операции), за които е налице едно от следните условия:

аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са плавали повече от 100 часа;

б) въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло над 1550 кг, предназначени за превоз на пътници или товари (с изключение на тези, предназначени за авиационни оператори, които поддържат международни линии), за които е налице едно от следните условия:

аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са били в полет повече от 40 часа;

в) моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:

аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.

  1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

18а. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Основна дейност“ по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.

  1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Стоки втора употреба“ са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:

а) произведенията на изкуството;

б) предметите за колекции;

в) антикварните предмети;

г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.

  1. „Произведения на изкуството“ са:

а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;

б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;

в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;

г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;

д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;

е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;

ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.

  1. „Предмети за колекции“ са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката.
  2. „Антикварни предмети“ са предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години.
  3. „Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.
  4. „Инвестиционно злато“ е:

а) злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;

б) златни монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, за които са налице едновременно следните условия:

аа) чистотата им е равна или по-голяма от 900 хилядни;

бб) изсечени са след 1800 г.;

вв) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;

гг) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто.

  1. „Стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
  2. „Транспортна обработка на стоки“ са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта.
  3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Търговец на природен газ, електрическа енергия или топлинна или хладилна енергия“ е данъчно задължено лице, чиято икономическа дейност е свързана с покупка на природен газ, електрическа енергия или топлинна или хладилна енергия и последваща продажба на тези стоки и чието собствено потребление на тези продукти е незначително.
  4. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Обработка на плавателен съд“ са всички операции по приемането, престоя и заминаването на плавателен съд, извършени в пристанище на територията на страната.
  5. „Обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс“ е наземното обслужване по смисъла на § 3, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, извършено на въздухоплавателно средство, с изключение на услугите, за които се дължи държавна такса по Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България (обн., ДВ, бр. 2 от 1999 г.; изм., бр. 15 от 2000 г., бр. 9 и 62 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 32 и 71 от 2004 г., бр. 15 и 96 от 2005 г., бр. 22 от 2006 г.).
  6. „Обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс“ са следните операции: маневра за придвижване на вагоните до и от товаро-разтоварните места; престой на вагона при натоварване и разтоварване; мерене на празни вагони на вагонен кантар преди натоварване; мерене на натоварени вагони на вагонен кантар; дезинфекция, дезинсекция и дератизация на вагони за натоварване с товари, когато това изискване е съгласно БДС; поддържане на температурен режим по време на натоварването и превоза на товарите, които изискват такъв режим; извършване на митнически и други административни формалности, свързани с превоза на стоки от внос и за износ; подаване и изтегляне, включително подреждане на вагоните от и за фериботен кораб; смяна на талиги на вагони с различно междурелсие.
  7. „Ремонт“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.
  8. (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Подобрение“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение.
  9. „Заместващи парите платежни средства“ са:

а) разписките за покупки;

б) талоните или купоните за покупки;

в) жетоните.

  1. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  2. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
  3. „Свободна зона“, „свободен склад“, „временно складирани стоки“, „митнически режим“, „режим с отложено плащане“, „необщностни стоки“ са понятията по смисъла на митническото законодателство.
  4. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Туроператор“, „туристически агент“, „основни туристически услуги“ са тези по смисъла на Закона за туризма, независимо дали туроператорът и туристическият агент са регистрирани по реда на Закона за туризма.

37а. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Пътуващо лице“ е всяко лице – получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба.

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Вносител“ е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.
  2. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Акцизни стоки“ са стоките по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за акцизите и данъчните складове с изключение на природния газ, доставян чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез всяка друга мрежа, свързана с такава система и електрическата енергия.
  3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Фискално устройство“ е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет. Фискални устройства са:

а) електронните касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);

б) фискалните принтери (ФПр);

в) електронните системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход;

г) фискалните устройства, вградени в автомати на самообслужване (ФУВАС).

  1. „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
  2. „Системни нарушения“ са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение.
  3. „Работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки.
  4. „VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System – информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки.
  5. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Настаняване“ са основни туристически услуги по смисъла на т. 69 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма с изключение на доставка на обща туристическа услуга от туроператор към пътуващо лице.
  6. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Добив на отпадъци“ е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци.
  7. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Обработка на отпадъци“ е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав.
  8. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Преработка на отпадъци“ е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.
  9. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Превозните средства по чл. 23“ са моторни или немоторни, както и другото оборудване и устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора. Превозни средства са и:

а) ремаркета, полуремаркета и железопътните вагони;

б) моторни и немоторни наземни превозни средства, като мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела, каравани, с изключение на каравани, които са неподвижно застопорени за земята;

в) самоходни и несамоходни плавателни съдове;

г) моторни и безмоторни въздухоплавателни средства;

д) превозни средства, проектирани за транспортиране на болни или ранени лица;

е) земеделски трактори и друга самоходна земеделска и горска техника;

ж) военни превозни средства, които не са бойни, и превозни средства за целите на разузнаването или гражданската отбрана;

з) механично и електронно придвижвани инвалидни колички.

Контейнерите не са превозно средство по смисъла на чл. 23.

  1. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
  2. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Мажоритарен съдружник или акционер“ е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството.
  3. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Неуредени задължения“ са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.
  4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Активно имплантируемо медицинско изделие“ е изделие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.
  5. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Внос с нетърговски характер“ е вносът, който отговаря на следните условия:

а) не се извършва редовно;

б) състои се изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки, предназначени за подаръци;

в) видът или количеството на стоките не са такива, че да предполагат внос с търговска цел.

  1. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Личен багаж“ е целият багаж, който пътникът е в състояние да представи на митническите власти при пристигането си, както и багажът, който представя по-късно на същите власти, ако разполага с доказателство, че при отпътуването му този багаж е бил регистриран като придружаван багаж към компанията, отговорна за превозването на пътника. Гориво, различно от посоченото в чл. 58, ал. 8, не се смята за личен багаж.
  2. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Въздушни пътници“ и „морски пътници“ са пътниците, пътуващи по въздух или по море, но не с частен развлекателен полет или частно развлекателно плаване.
  3. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Частен развлекателен полет“ и „частно развлекателно плаване“ е използването съответно на въздухоплавателно средство или плавателен съд от неговия собственик или от физическото или юридическото лице, което го ползва под наем или по друг начин за нетърговски цели и по-специално за цели, различни от превоз на пътници или на стоки, или предоставяне на услуги срещу заплащане, или за нуждите на държавни органи.
  4. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Електронен обмен на данни“ („electronic data interchange“ или съкратено „EDI“) е електронен трансфер на данни от компютър към компютър на търговски и административни данни чрез използване на утвърден стандарт за структуриране на съобщение за електронен обмен на данни, по смисъла на член 2 от Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни.
  5. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Съобщение за електронен обмен на данни“ (EDI съобщение) е съобщение, чиито съставни части са структурирани по утвърден стандарт, достъпен за прочит от компютър и даващ възможност за автоматично и недвусмислено обработване.
  6. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Потвърждаване на получаването на съобщението за електронен обмен на данни“ е процедура, чрез която при приемане на съобщение за електронен обмен на данни се проверяват синтаксисът и семантиката му и получателят изпраща насрещно потвърждение.
  7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Кетъринг услуги“ са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.
  8. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Ресторантьорски услуги“ са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране.

Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:

а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни);

б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти;

в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.

  1. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ“ е трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност.
  2. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Управление на въздушното движение“ и „аеронавигационно обслужване“ са услуги по смисъла на § 3, т. 44 и 48 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от доставчици на аеронавигационно обслужване при:

а) прелитане на обслужваното въздушно пространство;

б) провеждане на полети в зоните и районите на летищата.

  1. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Автентичност на произхода“ означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката.
  2. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Цялост на съдържанието“ означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено. Форматът на електронна фактура и електронно известие към фактура може да бъде променян.
  3. (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е система за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на касови бележки (системни бонове), осигуряваща автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в обекта до счетоводното отчитане на реализацията й.
  4. (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Петролна база“ по смисъла на чл. 118, ал. 7 е място за складиране, съхранение, продажба/доставка и логистика на течни горива, което не е краен разпространител.
  5. (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител.
  6. (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.
  7. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Код по КН“ са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.
  8. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.
  9. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Битови отпадъци“ са „отпадъци от домакинствата“ и „подобни на отпадъците от домакинствата“. „Отпадъци от домакинствата“ са отпадъците, образувани от домакинствата. „Подобни отпадъци“ са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.
  10. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
  11. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Строителни отпадъци“ са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
  12. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Опасни отпадъци“ са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
  13. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.
  14. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер“ са отпадъци от черни и цветни метали, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.
  15. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Държава членка по потребление“ е държавата членка, в която съгласно чл. 21, ал. 6 е мястото на изпълнение на доставката на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или на услуги, извършвани по електронен път.
  16. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Държава членка по идентификация“ е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, което извършва доставки по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на Европейския съюз, е регистрирано за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза.

Държава членка по идентификация за данъчно задължено лице, което е установено на територията на Европейския съюз по седалище и адрес на управление, е държавата членка, в която е седалището и адресът на управление на лицето.

Държава членка по идентификация за данъчно задължено лице, което е установено на територията на Европейския съюз не по седалище и адрес на управление, а по постоянен обект, е държавата членка, в която е постоянният обект. Когато лицето има постоянни обекти в повече от една държава членка, то може да избере коя от тях да е държава членка по идентификация.

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Данъчно задължено лице, неустановено в държавата членка по потребление“ за целите на глава осемнадесета е данъчно задължено лице, което не е установено по седалище и адрес на управление или по постоянен обект на територията на държавата членка, в която получателят – данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

 

  • 1а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:
  1. Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 44 /11 от 20 февруари 2008 г.).
  2. Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки (OB, L 14 /7 от 20 януари 2009 г.).
  3. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г. за изменение на различни разпоредби от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.).
  4. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Директива 2009/69/ЕО на Съвета от 25 юни 2009 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на избягване на данъци при внос (ОВ, L 175/12 от 4 юли 2009 г.).
  5. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ, L 292/5 от 10 ноември 2009 г.).
  6. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране (ОВ, L 189/1 от 22 юли 2010 г.).
  7. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами (ОВ, L 201/4 от 26 юли 2013 г.).
  8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Директива 2013/61/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на френските най-отдалечени региони, и по-специално Майот (OB, L 353/5 от 28 декември 2013 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

 

  • 2. Този закон отменя Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 54 от 2006 г.).

 

  • 3. (В сила от 04.08.2006 г.) (1) Министърът на финансите издава правилника за прилагане на закона и наредбите по този закон в срок три месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.

(2) Правилникът и наредбите по ал. 1 влизат в сила от деня на влизането в сила на този закон.

 

  • 4. (1) Всички лица, регистрирани по отменения Закон за данък върху добавената стойност към датата на влизане в сила на закона, се смятат регистрирани и по този закон. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 и удостоверението за регистрация по чл. 104 се издават служебно.

(2) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията към датата на влизане в сила на закона се довършват по реда на този закон.

(3) Независимо от ал. 2, когато за регистрирано лице е възникнало основание за прекратяване на регистрацията в последния данъчен период преди датата на влизане в сила на този закон, лицето може да остане регистрирано по този закон, ако са налице основанията за регистрация по избор по този закон.

(4) Начисленият данък за наличните активи поради прекратяване на регистрацията преди влизането в сила на този закон се внася в срок 30 дни от датата на прекратяване на регистрацията.

(5) Когато срокът за подаване на регистрационния опис по чл. 68 или 70 от отменения Закон за данък върху добавената стойност изтича след влизането в сила на този закон, описът се подава в тридневен срок от датата на регистрация по отменения Закон за данък върху добавената стойност.

 

  • 4а. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) (1) Търговците по чл. 30 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, регистрирани след 1 януари 2009 г. по чл. 100, ал. 1 или които са в процедура за регистрация, могат да подадат заявление в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за обявяване на регистрацията си за нищожна.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава до 1 април 2009 г., а регистрацията се смята за нищожна от 1 януари 2009 г.

 

  • 5. (1) Справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон се подава до 14-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, като за посочения в нея резултат (данък за възстановяване или данък за внасяне) възникват всички права и задължения по този закон.

(2) Годишната справка-декларация по чл. 101, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност се подава до 15 април 2007 г., като посоченият в нея резултат не участва в процедура по приспадане по този закон, а данъкът се внася или възстановява в тримесечен срок от подаването й.

 

  • 6. (1) За регистрираните лица, за които към датата на влизане в сила на този закон е започнала и не е завършила тримесечната процедура по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност, процедурата по приспадане продължава по реда на чл. 92, ал. 1 от този закон.

(2) Всички неприключили към датата на влизане в сила на този закон 9-месечни процедури по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност се приключват към последния ден от месеца, предхождащ месеца на влизане в сила на този закон.

(3) В случаите по ал. 2 остатъкът от данъка за възстановяване се декларира от лицата в справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон, като същият се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаването й.

(4) Остатък от данък за възстановяване по чл. 77, ал. 1, т. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизане в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаване на справка-декларацията, в която е посочен остатъкът.

(5) Данък, подлежащ на възстановяване на основание чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизането в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в съответните срокове по чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.

 

  • 7. (1) Когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

(2) Когато е получено авансово плащане във връзка с облагаема доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която по смисъла на този закон е освободена доставка и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от този закон. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

 

  • 8. (1) Когато данъчното събитие по доставка е възникнало до влизането в сила на този закон и данъчният документ за доставката се издава след влизането му в сила, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 114 от този закон, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.

(2) Когато след влизането в сила на този закон възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на този закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115 от този закон, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.

 

  • 9. (1) Когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати – датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо.

(2) Алинея 1 се прилага само когато в едномесечен срок от влизането в сила на този закон данъчно задълженото лице – доставчик, подаде до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си опис, който задължително съдържа следната информация:

  1. получател по договорите по ал. 1;
  2. брой и размер на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но не са получени;
  3. брой и размер на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие по ал. 1 ще възникне след влизането в сила на този закон.

(3) За договори, които не са включени в подаден опис по реда на ал. 2, се смята, че на датата на влизане в сила на този закон лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.

 

  • 10. Когато преди влизането в сила на този закон стоките са фактически предоставени от комитент/доверител на комисионер/довереник и не са доставени от комисионера/довереника на трето лице, смята се, че данъчното събитие на доставката на стоките между комитента/доверителя и комисионера/довереника възниква на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице.

 

  • 11. Разпоредбата на чл. 50 от този закон се прилага и в случаите на доставки на стоки или услуги, за които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.

 

  • 12. Данъчни документи, издадени до влизането в сила на този закон и отговарящи на изискванията на отменения Закон за данък върху добавената стойност, се смята, че отговарят на изискванията на този закон.

 

  • 13. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало на основание на отменения Закон за данък върху добавената стойност, което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли сроковете по чл. 67, 69 и 71 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, може да се упражни в някой от трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.

 

  • 14. (1) Внос е и извършването на митнически формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, за които са налице обстоятелствата по приложение V, глава четвърта „Митнически съюз“ от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(2) В случаите по ал. 1 данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 от този закон.

(3) Данъчната основа в случаите по ал. 1 се определя по реда на чл. 55, ал. 1 – 4 от този закон.

(4) Начисляването на данъка се извършва по реда на чл. 56 от този закон.

(5) За внасянето на данъка се прилагат разпоредбите на чл. 60 и 90 от този закон.

(6) До възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът се обезпечава по реда и в размерите, определени в чл. 59 от този закон.

(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Независимо от ал. 1, не се дължи данък при извършването на митническите формалности по деклариране за свободно обращение на превозни средства, когато едновременно са налице следните условия:

  1. към 31 декември 2006 г. включително превозните средства са под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;
  2. превозните средства са придобити в или са внесени от друга държава членка, включително Румъния;
  3. към момента на декларирането за свободно обращение превозните средства са поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;
  4. датата на първата регистрация на превозните средства е не по-късно от 31 декември 1998 г. включително;
  5. размерът на данъка е не по-голям от 100 лв. включително.

 

  • 15. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, по които няма парични средства, се закриват по искане на титулярите или служебно от банките към 31 януари 2007 г.

(2) В случай че по ДДС сметката има налични суми, титулярят на сметката в срок до 31 януари 2007 г. може да посочи сметка, по която те да бъдат преведени, като ДДС сметката се закрива.

(3) В случай че титулярят на ДДС сметката по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност в срока по ал. 1 не посочи сметка, по която да бъдат преведени наличните суми, те се превеждат към 31 януари 2007 г. служебно от банката по сметка на титуляря в същата банка, а ако няма открита сметка в банката – по открита служебно от банката разплащателна сметка на името на титуляря, като ДДС сметката се закрива.

(4) Запорираните средства по ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност могат да се превеждат само по сметка на същия титуляр, като наложените запори запазват действието си включително по отношение датата на налагането им.

 

  • 15а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато през 2006 г. са възникнали основания за извършване на корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл. 81, ал. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, лицето начислява и дължи данък в размер, определен по реда на чл. 76 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.; изм., бр. 55 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 15 от 2000 г., бр. 12 от 2001 г. – Решение № 404 от 2001 г. на ВАС по адм. д. № 1581 от 2000 г.; изм., бр. 15 и 58 от 2001 г., бр. 43 и 63 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 9 от 2006 г.; отм., ДВ, бр. 76 от 2006 г. ).

(2) Корекцията по ал. 1 се извършва с издаване на протокол по чл. 117 от този закон през първия данъчен период на 2007 г. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за този данъчен период като данък, начислен по закона в други случаи.

 

  • 15б. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Лицата по чл. 118, ал. 7, 8, ал. 9, т. 1 и ал. 10 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до 30 април 2013 г.

 

  • 15в. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато до 31 декември 2012 г. включително е получено авансово плащане за доставка на услуга, предоставяна от държавен съдебен изпълнител, за която данъчното събитие възниква след тази дата, се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие. Дължимият данък се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от закона върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.

 

  • 16. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г.; бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. (В сила от 04.08.2006 г.) В чл. 16 ал. 1 се изменя така:

„(1) За целите на този раздел пазарните цени се определят чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“

  1. В чл. 36а, ал. 1 т. 6 се отменя.
  2. (В сила от 04.08.2006 г.) В чл. 55 се създава ал. 5:

„(5) Прихващане и възстановяване на удържани данъци при източника на чуждестранни лица, които не осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база, се извършва от териториалната дирекция по ал. 1.“

  1. В чл. 66 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите „чл. 136“ се заменят с „чл. 183“;

б) в ал. 2 думите „чл. 137“ се заменят с „чл. 185“.

 

  • 17. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) в § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби думите „чл. 20, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност“ се заменят с „§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

 

  • 18. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 4:

а) в т. 8 след думите „30 литра“ се добавя „етилов алкохол (ракия)“;

б) точка 10 се изменя така:

„10. „Енергиен продукт с двойно предназначение“ е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение.“;

в) в т. 18 числото „5000“ се заменя с „15 000“.

  1. В чл. 9 се създава т. 3:

„3. получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.“

  1. В чл. 14 думите „раздел VI и на глава осма“ се заличават.
  2. В чл. 21:

а) в ал. 1, т. 2 думите „при внос“ се заличават;

б) създава се нова ал. 2:

„(2) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 и 3 е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване.“;

в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

  1. В чл. 22:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.“;

б) създава се нова ал. 2:

„(2) Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация.“;

в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;

г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:

„(5) Платеният акциз по ал. 2, 3 и 4 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2 и 3, съответно след използването им по ал. 4.“

  1. В чл. 24, ал. 2:

а) в т. 1 думите „когато не се използват за моторни горива или горива за отопление“ се заличават;

б) създава се т. 4:

„4. използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“

  1. В чл. 32:

а) в ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Акцизните ставки върху моторните горива, използвани за обработка на земеделска земя от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители, са, както следва:“;

б) създават се ал. 3, 4, 5 и 6:

„(3) Акцизните ставки по ал. 2, т. 1 и 2 се прилагат чрез възстановяване на разликата между съответната ставка по ал. 1 и ставката по ал. 2 за количество, изчислено на база годишна разходна норма 7,3 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.

(4) Всяка година до 1 юли министърът на земеделието и горите предоставя на директора на Агенция „Митници“ следната информация от регистъра на земеделските производители:

  1. идентификационни данни на земеделския производител;
  2. правно-организационна форма, име (наименование), постоянен адрес (седалище и адрес на управление), телефон, факс, електронен адрес;
  3. данни за обработваната земеделска земя (в декари) съгласно идентификацията на земеделските парцели.

(5) Правото на възстановяване се упражнява от земеделските производители еднократно за закупените от тях моторни горива през текущата година. Искането за възстановяване се подава от 1 юли до 31 декември на текущата година.

(6) Възстановяването по ал. 3 се извършва в двумесечен срок от подаване на искането по ред, определен в правилника за прилагане на закона.“

  1. В чл. 33, ал. 1 думите „използвани“ и „и битови нужди“ се заличават.
  2. В чл. 34 думите „чл. 32, ал. 2 и“ се заличават.
  3. В чл. 47, т. 5 думите „на данъчното или митническото законодателство“ се заменят с „по този закон“.
  4. В чл. 51, ал. 1, т. 5 думите „и данъчния номер“ се заличават.
  5. В чл. 54, ал. 2, т. 3 и чл. 56, ал. 2, т. 2 думите „и данъчен номер“ се заличават.
  6. В чл. 57, ал. 3 т. 5 се изменя така:

„5. заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;“.

  1. В чл. 59, ал. 1 след думата „включително“ се добавя „добиване, извличане и“.
  2. В чл. 60 ал. 5 и 6 се отменят.
  3. В чл. 65, ал. 2 т. 2 се изменя така:

„2. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;“.

  1. В чл. 66 се създават ал. 3 и 4:

„(3) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.

(4) Специфичните изисквания и контролът върху средствата за измерване по ал. 3 се определят по реда на чл. 61, ал. 2.“

  1. В чл. 67 т. 3 се изменя така:

„3. транспортирането на акцизни стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз, до данъчен склад.“

  1. В чл. 77, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3.“
  2. В чл. 78:

а) създава се нова ал. 3:

„(3) Размерът на обезпечението за данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки не може да надвишава 30 млн. лв.“;

б) досегашната ал. 3 става ал. 4.

  1. В чл. 88, ал. 4 думите „Данъчния процесуален кодекс“ се заменят с „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
  2. В чл. 94 ал. 2 се отменя.
  3. В чл. 97, ал. 1 думата „Денатурирането“ се заменя с „Пълното денатуриране“.
  4. В чл. 106, ал. 1 думата „данъчна“ се заменя с „приходна“.
  5. В чл. 125 се създава ал. 4:

„(4) Санкциите по ал. 1, 2 и 3 се налагат и на земеделски производител, който използва моторни горива с намалени ставки в нарушение на чл. 32.“

  1. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

а) в § 2:

аа) алинея 1 се изменя така:

„(1) Започналите към 30 юни 2006 г. включително производства по установяване и събиране на задължения за акциз, както и започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз се довършват от органите на Националната агенция за приходите.“;

бб) алинея 2 се изменя така:

„(2) Начисленият акциз до 30 юни 2006 г. включително се декларира и внася по реда и в сроковете по Закона за акцизите и правилника за прилагането му.“;

вв) създават се ал. 3 и 4:

„(3) За задълженията за акциз, възникнали до 30 юни 2006 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(4) Предоставените до 30 юни 2006 г. включително обезпечения по Закона за акцизите, се освобождават или усвояват от органите на Националната агенция за приходите по реда и при условията на Закона за акцизите и правилника за прилагането му.“;

б) създават се § 2а и § 2б:

„§ 2а. (1) Лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30 юни 2006 г. акциз за:

  1. етилов алкохол (алкохолосъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки;
  2. предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
  3. предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 271019710 и 271019750 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 271019510 и 271019550, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
  4. нискооктанов бензин, вложен в производството на етилен;
  5. етилен, вложен в производството на етилендихлорид.

(2) Възстановяването се извършва след освобождаването за потребление на акцизните стоки, в които са вложени стоките по ал. 1, съответно след реализацията на етилендихлорида, но не по-късно от 1 юли 2007 г.

  • 2б. Годишната разходна норма по чл. 32, ал. 3 за 2006 г. е 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.“;

в) в § 5 думите „чл. 21, ал. 2“ се заменят с „чл. 21, ал. 3“;

г) в § 12:

аа) точка 1 се изменя така:

„1. разпоредбите на чл. 1 – 31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34 – 46, чл. 59 – 128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;“

бб) създава се т. 3:

„3. разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.“

 

  • 19. (В сила от 04.08.2006 г.) В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 30, ал. 3 думите „ал. 8 или 9“ се заменят с „ал. 6, 7 и 8“.
  2. В чл. 140, ал. 3 числото „139“ се заменя със „138“.
  3. В чл. 143 се създава ал. 4:

„(4) При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 52 от Закона за банките, тайна по смисъла на чл. 71 и 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор.“

  1. В чл. 157, ал. 3 думите „и ал. 8“ се заличават.
  2. В чл. 183, ал. 11, изречение първо думите „чл. 148, ал. 1“ се заменят с „чл. 184, ал. 1“, а изречение второ се заличава.
  3. В чл. 189 заглавието се изменя така: „Разсрочване и отсрочване в производство по несъстоятелност“.
  4. В чл. 202, ал. 1 и в заглавието на чл. 228 думите „и свързани с него лица“ се заличават.
  5. В чл. 251, ал. 3, т. 1 накрая думите „и адрес“ се заменят с „адрес и удостоверение за актуално състояние.“
  6. В чл. 252:

а) в ал. 6 след думата „еднаква“ се добавя „най-висока“;

б) в ал. 7 думите „от неприсъстващите участници в търга“ се заменят с „участници и поне един от тях не присъства при разглеждането на предложенията“.

  1. В чл. 254, ал. 2:

а) създава се ново изречение второ: „Ако следващата най-висока цена е предложена от двама или повече участници, публичният изпълнител определя последващия купувач чрез жребий.“ ;

б) досегашното изречение второ става изречение трето.

  1. В чл. 255 думите „лихвите и главницата“ се заменят с „главницата и лихвите“ .
  2. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 7:

„(7) При назначаването на държавна служба в Агенция „Митници“ на длъжност, чиито функции са пряко свързани с администрирането и контрола върху акциза, не се прилага чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител, ако кандидатите се намират в трудовоправни отношения с Агенция „Митници“ и с Националната агенция за приходите.“

 

  • 20. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) в чл. 52, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова т. 2:

„2. министъра на финансите или упълномощено от него лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“.

  1. Досегашните т. 2, 2а, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.

 

  • 21. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 71, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова т. 2:

„2. министъра на финансите или упълномощено от него лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“.

  1. Точки 2, 2а, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.

 

  • 22. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) в чл. 20, ал. 7 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.

 

  • 23. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33 от 2006 г.) в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1, т. 3 след думата „адрес“ запетаята се заличава и думите „БУЛСТАТ и номер по националния данъчен регистър“ се заменят с „и идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
  2. Създават се ал. 5 и 6:

„(5) Адресът по ал. 1, т. 3 е:

  1. постоянният адрес – за физическите лица;
  2. адресът на управление – за юридическите лица;
  3. адресът за кореспонденция по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – за лицата, които нямат адрес на управление.

(6) Едноличният търговец се идентифицира само чрез единен идентификационен код по БУЛСТАТ.“

 

  • 24. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 11:

а) в ал. 3 т. 5 се отменя;

б) в ал. 5, т. 1 думите „номер на данъчната регистрация“ се заличават.

  1. В приложение № 1 в „I. Данни за заявителя“ думите „номер на данъчната регистрация“ се заличават.
  2. В приложения № 2 и 3 думите „Номер на данъчна регистрация“ се заличават.

 

  • 25. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 37 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 35, ал. 2 думите „и от данък върху добавената стойност“ се заличават.
  2. В чл. 44 ал. 2 се отменя.

 

  • 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“.

––––––––-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 21 юли 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

  • 11. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

  • 9. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

 

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)

  • 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2007 Г.)

  • 27. (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 18, 19, 22 – 24, 26 – 28, 30 – 40, т. 44, буква „б“, т. 47, 48, т. 49, буква „а“, т. 50 – 62, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 76, 77, т. 83, букви „а“ и „г“, т. 85, буква „а“, т. 91, 93, 94, т. 98, буква „а“, подбуква „аа“, изречение второ относно замяната, подбуква „бб“, изречение второ относно замяната, подбуква „вв“, изречение второ относно замяната, и подбуква „гг“, изречение второ относно замяната, т. 99, букви „г“ и „д“, т. 101, буква „б“ и т. 102, § 8, § 9, т. 4, буква „а“, т. 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

(2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

  • 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
  1. част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;
  2. параграф 2, ал. 4;
  3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;
  4. параграф 4, ал. 2;
  5. параграф 24;
  6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.12.2007 Г.)

  • 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

  • 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

  • 17. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ, L 346/6 от 29 декември 2007 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

  • 18. (1) Регистрираните лица – получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице – платец по глава осма, до влизането в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Когато лицата по ал. 1 са приспаднали данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1, се смята, че правомерно са упражнили право на данъчен кредит.

(3) Алинея 2 и чл. 73а се прилагат и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.

(4) Регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя/вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период януари 2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Издаденият протокол не се включва в дневника за продажби, когато дължимият по доставката данък е начислен от регистрираното лице или от органите по приходите за предходен данъчен период.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 5 и § 16 относно т. 54, 55, 56 и 57 на § 1 от допълнителната разпоредба, които влизат в сила от 1 декември 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г.)

  • 68. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)

  • 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

  • 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

  • 49. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 1 януари 2010 г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.

 

  • 50. (1) Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.

(2) За доставките на услуги по процесуално представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, когато са доставки с периодично или поетапно изпълнение, се прилага данъчният режим към датата на съответното данъчно събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4.

(3) Когато е направено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.

 

  • 51. (1) Ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било налице и е възникнало до 31 декември 2009 г. включително, за леки автомобили, на които броят на монтираните от производителя места за сядане без мястото на водача не превишава 5.

(2) По договори за лизинг, в които не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост за леки автомобили по ал. 1, право на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски ще възниква и след 1 януари 2010 г., при условие че до 31 декември 2009 г. включително е възникнало право на приспадане на данъчен кредит поне за една лизингова вноска.

(3) За стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5, свързани с леките автомобили по ал. 2, след 1 януари 2010 г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.

 

  • 52. (1) Лицата по чл. 97а, ал. 1, направили авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за която е изискуем от получателя по реда на закона, подават заявление за регистрация по реда на чл. 97а в 20-дневен срок от влизането в сила на този закон. На датата на възникване на данъчното събитие на доставката възниква задължение за регистрираното лице получател да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане. В случаите, при които данъчното събитие за доставката възниква преди датата на регистрация по закона, данъкът за получената услуга се начислява в 15-дневен срок от датата на регистрация по закона.

(2) Лицата по чл. 97а, ал. 2, получили авансово плащане до 31 декември 2009 г. включително за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъчното събитие за която възниква след тази дата, се регистрират по реда на чл. 97а в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.

 

  • 53. Двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г.

 

  • 54. Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108, независимо от облагаемия си оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършвало само доставки, за които след 31 декември 2009 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката по чл. 82.

 

  • 55. Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон лица са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането му в сила.

 

  • 56. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.

(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1. Министърът може да определи различен срок за определени групи лица, който не може да бъде по-кратък от 6 месеца и по-дълъг от две години от влизането в сила на наредбата по ал. 1.

 

  • 57. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

  • 29. В останалите текстове от закона думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“, а думите „в рамките на Общността или извън нея“ се заменят с „в рамките на Европейския съюз или извън него“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

  • 30. (1) За доставките на концесия за строителство, за услуга или за добив по договори, сключени преди 1 януари 2011 г., се прилага данъчният режим към възникване на данъчното събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4. В тези случаи се смята, че данъкът не е включен в концесионното възнаграждение.

(2) Когато е получено авансово плащане по ал. 1 до 31 декември 2010 г. включително и данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

(3) Концедентите по договор за концесия за строителство, за услуга или за добив имат право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и/или услуги през периода 1 януари 2007 г. – 31 декември 2010 г., които са използвани или ще бъдат използвани за доставки по чл. 3, ал. 5, т. 1, буква „м“ от този закон.

(4) Правото по ал. 3 се упражнява до:

  1. 31 декември 2011 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2008 г.,
  2. 31 декември 2012 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 юли 2008 г. до 31 декември 2009 г., и
  3. 30 юни 2013 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г.

В тези случаи не се прилагат разпоредбите на чл. 126.

(5) Когато лицата по ал. 3 са упражнили право на приспадане на данъчен кредит преди влизането в сила на този закон, се смята, че това право е упражнено правомерно.

(6) Алинея 5 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.

(7) Концедентите – регистрирани по закона лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за получени доставки на стоки и/или услуги, за които са налице условията по ал. 3, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит в сроковете по ал. 4.

 

  • 31. За активите и имуществото по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г.), включително за отписаните до 31 декември 2010 г., не се правят корекции на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 във връзка с безвъзмездната доставка при отписването им от баланса.

 

  • 32. (1) Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2010 г. включително за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.

(2) Когато е направено авансово плащане до 31 декември 2010 г. включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.

 

  • 33. При доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на по-ранната доставка е възникнало до 31 декември 2010 г. включително, а данъчното събитие на втората доставка възниква след тази дата, за втората доставка се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното й събитие.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 35. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 април 2011 г., и § 7, § 28, т. 1, буква „г“ и § 34, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)

  • 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

  • 3. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.

(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата по чл. 118, ал. 6 следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

  • 22. За начисления данък по внос към 31 декември 2009 г. на стоки втора употреба, налични към 31 декември 2011 г., които не са обхванати от специалния ред за облагане на маржа, правото на приспадане на данъчен кредит, което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода от влизането му в сила.

 

  • 23. Когато до 31 декември 2011 г. е получено авансово плащане, включително за освободена доставка, за която с този закон е променено данъчното третиране в облагаема, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. Издадената фактура във връзка с полученото авансово плащане се анулира и за анулирането се издава протокол по чл. 116. В случаите по чл. 119 корекцията се извършва чрез посочване на полученото плащане с противоположен знак в отчета за извършените продажби за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

 

  • 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 54 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 17.07.2012 Г.)

  • 81. Министърът на финансите в срок до три месеца от влизането в сила на този закон да направи съответните промени в наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
  1. параграф 83, който влиза в сила от 1 юли 2012 г.;
  2. параграф 80, т. 1 и т. 4, буква „б“, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
  3. параграф 1, т. 9 относно т. 49 и 50, § 6 относно чл. 24а, ал. 7, § 7 относно чл. 24в, ал. 4, § 11, § 13, т. 3, § 14, т. 1, § 15, т. 1, буква „б“, § 16, т. 5, § 18, т. 2, § 20 относно чл. 55а, ал. 7, § 21, т. 2 и 5, § 23, т. 1, буква „б“ и т. 9, § 24, т. 5, § 25, § 27, т. 3, § 28, т. 2, § 29, § 30,§ 32, т. 2 и 3, § 33, т. 2, буква „б“, § 34, § 40, § 41, т. 3, § 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, § 54, т. 4, § 56, т. 2 и § 69, които влизат в сила от 1 април 2013 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)

  • 42. Правото за подаване на регистрационен опис по образец за наличните активи към датата на регистрация, което е възникнало и не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването му не са изтекли сроковете по чл. 103, ал. 2 или чл. 132, ал. 4, може да се упражни в срок 45 дни от датата на регистрация по този закон.

 

  • 43. (1) При доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, по които възнаграждението – изцяло или частично, е определено в стоки или услуги, за които концедентите или концесионерите не са издали фактури и данъкът е станал изискуем през периода 1 януари 2011 г. – 31 декември 2012 г., трябва да начислят данъка в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Правото на данъчен кредит по ал. 1 може да се упражни за данъчния период, през който е издадена фактурата, или в един от следващите 12 данъчни периода.

(3) Алинея 1 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.

(4) Регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който е начислен данък за доставки по ал. 1, могат да издадат фактури по тези доставки и за размера на начисления с акта данък, въз основа на които получателят може да упражни право на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява в срока по ал. 2.

(5) Концедентите по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, по които възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или в услуги, могат да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон за получените доставки на стоки и/или услуги през периода 1 януари 2011 г. – 31 декември 2012 г., които са използвани или ще бъдат използвани за доставки по ал. 1 и за които не е упражнено право на данъчен кредит до влизането в сила на този закон.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 61, т. 2, буква „а“, т. 3, 4 и 6, т. 7 – относно чл. 86, ал. 7, и т. 9 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“, § 61, т. 5, т. 7 – относно чл. 86, ал. 5 и 6, и т. 8, които влизат в сила от 1 април 2013 г., и § 47, т. 9, буква „в“ – относно чл. 159, ал. 5, и т. 11, които влизат в сила от 1 юли 2013 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)

  • 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2013 Г.)

  • 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.03.2013 Г.)

  • 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА

 

(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)

  • 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.12.2013 Г., ДОП. – ДВ, БР. 104 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.12.2013 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 8. (1) Когато до влизането в сила на този закон е направено авансово плащане за доставка на стока по приложение № 2, част втора от Закона за данък върху добавената стойност, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.

(2) В случаите по ал. 1 доставчикът на стоки по приложение № 2, част втора от Закона за данък върху добавената стойност документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

 

  • 9. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Разпоредбите на чл. 92, ал. 3, т. 2, § 1, т. 71 от допълнителните разпоредби и част втора от приложение № 2 от Закона за данък върху добавената стойност се прилагат до 31 декември 2015 г.

 

  • 10. (Доп. – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Законът влиза в сила от 1 декември 2013 г., с изключение на § 7, т. 1, 2, 3, 4, 5, т. 6 – относно част втора на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“, и т. 7, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 101 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 29. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 се прилага за доставки по договори за лизинг, които са сключени след 1 януари 2014 г.

 

  • 30. Разпоредбите на чл. 26, ал. 7 и 8 се прилагат за доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата на данъчно събитие възниква след 31 декември 2013 г.

 

  • 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 21, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 104 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 03.12.2013 Г.)

  • 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 4, който влиза в сила от 20 ноември 2013 г., и § 5, който влиза в сила от 1 декември 2013 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 20.12.2013 Г.)

  • 95. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ДРУЖЕСТВАТА, РЕГИСТРИРАНИ В ЮРИСДИКЦИИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ, СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЛИЦА И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 1 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

  • 28. (1) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, към данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на друга държава членка, за които данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г., е на територията на страната, включително за период или етап при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за който данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г.

(2) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, към данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на страната, за които данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г., е на територията на другата държава членка, включително за период или етап при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за който данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г.

(3) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, към данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на друга държава членка, за които данъчното събитие настъпва на 1 януари 2015 г. или след тази дата, е на територията на другата държава членка, включително за период или етап при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за който данъчното събитие настъпва на 1 януари 2015 г. или след тази дата.

(4) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, към данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на страната, за които данъчното събитие настъпва на 1 януари 2015 г. или след тази дата, е на територията на страната, включително за период или етап при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за който данъчното събитие настъпва на 1 януари 2015 г. или след тази дата.

(5) В случаите по ал. 2 и 4, когато съгласно законодателство на другата държава членка данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г., не настъпва изискуемост/не се дължи данък за доставката в страната след влизането в сила на този закон.

 

  • 29. (1) Всички лица, които към датата на влизането в сила на този закон са регистрирани по реда на досегашната глава осемнадесета, се смятат за регистрирани по новата глава осемнадесета, раздел I. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 се запазва.

(2) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията по досегашните чл. 152 и 153 се довършват по реда на новия чл. 154.

 

  • 30. За подаване на декларация по досегашния чл. 157, ал. 2 за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон и за внасяне на изискуемия за същия период данък се прилага досегашният ред.

 

  • 31. Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2014 г. включително, за доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и за услуги, извършвани по електронен път, за която с този закон е променено мястото на изпълнение и за която данъчното събитие възниква след тази дата, данъкът за авансовото плащане е изискуем в държавата членка, където доставчикът е установен към тази дата, а данъкът върху разликата (ако има такава) между данъчната основа на доставката и авансово платените до 31 декември 2014 г. включително суми без данъка върху добавената стойност е изискуем в държавата членка по потребление.

 

  • 32. Надвнесен данък върху добавената стойност по справка-декларацията за прилагане на специален режим, включително във връзка с корекция на такава справка-декларация, за данъчни периоди преди 1 януари 2019 г. се възстановява/прихваща на лицето, както следва:
  1. от държавата членка по идентификация в размер:

а) тридесет на сто от общия размер на надвнесения данък – за данъчни периоди от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г.;

б) петнадесет на сто от общия размер на надвнесения данък – за данъчни периоди от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2018 г.;

  1. от държавата членка по потребление в размер:

а) седемдесет на сто от общия размер на надвнесения данък – за данъчни периоди от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г.;

б) осемдесет и пет на сто от общия размер на надвнесения данък – за данъчни периоди от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2018 г.

 

  • 33. За издадено преди 1 юли 2014 г. разрешение по досегашния чл. 166, ал. 5, срокът на което не е изтекъл към датата на влизането в сила на този закон, лицето, получило разрешението за прилагане на специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, подава за остатъка от срока информацията относно изпълнението на инвестиционния проект в Министерството на финансите в сроковете по чл. 166, ал. 11.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  • 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
  1. параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
  3. параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

 

Приложение № 1 чл. 32, ал. 1

(Предишно Приложение към чл. 32, ал. 1 – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

Код по Комбини-
Стоки рана номенкла-
тура на Републи-
ка България

 

Калай 8001
Мед 7402
7403
7405
7408
Цинк 7901
Никел 7502
Алуминий 7601
Олово 7801
Индий ex 811291
ex 811299
Зърнени храни 1001 до 1005
1006: само непре-
работен ориз
1007 до 1008
Маслодайни семена и плодове 1201 до 1207
Кокосови орехи, бразилски 0801
бадеми и кашу
Други ядки 0802
Маслини 0711 20
Зърно и семена (в т.ч. соя) 1201 до 1207
Кафе, непечено 0901 11 00
0901 12 00
Чай 0902
Какаови зърна, цели или на- 1801
трошени, сурови или печени
Нерафинирана захар 1701 11
1701 12
Каучук, в първични форми 4001
или на плочи, листове или 4002
ленти
Вълна 5101
Химикали в насипно Глави 28 и 29
състояние
Минерални масла (в т.ч. про- 2709
пан и бутан; масла от суров 2710
петрол) 2711 12
2711 13
Сребро 7106
Платина (паладий, родий) 7110 11 00
7110 21 00
7110 31 00
Картофи 0701
Растителни масла и мазнини 1507 до 1515
и техните фракции, рафинира-
ни или нерафинирани, но немо-
дифицирани по химичен път

 

Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“

(Ново – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

  1. Част първа:

(изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

  1. Битови отпадъци.
  2. Производствени отпадъци.
  3. Строителни отпадъци.
  4. Опасни отпадъци.
  5. Отпадъци от черни и цветни метали.
  6. Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.
  7. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1 – 6.
  8. Част втора

(В сила до 31.12.2015 г. – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

Код по КН 2012 Описание на стоката
0909 Семена от анасон, звезден анасон, резене, кориандър, кимион, ким; плодове от хвойна:
– Семена от кориандър:
0909 21 00 – Несмлени, нито пулверизирани
0909 22 00 – Смлени или пулверизирани
1001 Пшеница и смес от пшеница и ръж:
– Твърда пшеница
1001 11 00 – За посев
1001 19 00 – Друга
– Други:
1001 91 – За посев
1001 91 10 – Лимец
1001 91 20 – Мека пшеница и смес от пшеница и ръж
1001 91 90 – Други
1001 99 00 – Други
1002 Ръж:
1002 10 00 – За посев
1002 90 00 – Други
1003 Ечемик:
1003 10 00 – За посев
1003 90 00 – Друг
1004 Овес:
1004 10 00 – За посев
1004 90 00 – Други
1005 Царевица:
1005 10 – За посев:
– Хибридна:
1005 10 13 – Хибрид „trois voies“
1005 10 15 – Обикновен хибрид
1005 10 18 – Друга хибридна
1005 10 90 – Друга
1005 90 00 – Друга
1006 Ориз
1006 10 – Неолющен ориз:
1006 10 10 – За посев
– Друг:
– Друг:
1006 10 92 –- С кръгли зърна
1006 10 94 –- Със средни зърна
–- С дълги зърна:
1006 10 96 –– Със съотношение дължина/широчина по-голямо от 2, но по-малко от 3
1006 10 98 –– Със съотношение дължина/широчина, 3 или повече
1007 Сорго на зърна:
1007 10 – За посев
1007 10 10 – Хибрид, за посев
1007 10 90 – Друго
1007 90 00 – Други
1008 Елда, просо и семе за птици; други житни растения:
1008 10 00 – Елда
– Просо:
1008 21 00 – За посев
1008 29 00 – Друго
1008 30 00 – Семе за птици
1008 60 00 – Тритикале
1008 90 00 – Други житни растения:
1201 Семена от соя, дори натрошени:
1201 10 00 – За посев
1201 90 00 – Други
1205 Семена от репица или рапица, дори натрошени:
1205 10 – Семена от репица или рапица с ниско съдържание на ерукова киселина:
1205 10 10 – За посев
1205 10 90 – Други
1205 90 00 – Други
1206 00 Семена от слънчоглед, дори натрошени:
1206 00 10 – За посев
– Други:
1206 00 91 – Обелен; необелен шарен слънчоглед
1206 00 99 – Други

 

Закон за корпоративното подоходно облагане

Закон за корпоративното подоходно облагане

Закон за корпоративното подоходно облагане

В сила от 01.01.2007 г.

закон за корпоративното подоходно облаганеОбн. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.16 от 19 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., доп. ДВ. бр.91 от 18 Октомври 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 19 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г.

Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Обекти на облагане

Чл. 1. Този закон урежда облагането на:

  1. печалбата на местните юридически лица;
  2. печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
  3. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;
  4. доходите, посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;
  5. разходите, посочени в част четвърта;
  6. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) дейността на организаторите на посочените в закона хазартни игри;
  7. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
  8. дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване;
  9. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) допълнителните разходи на народните представители.

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 2. (1) Данъчно задължени лица са:

  1. местните юридически лица;
  2. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;
  3. (доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) едноличните търговци, както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица – за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  4. физическите лица – търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон – за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  5. работодателите и възложителите по договори за управление и контрол – за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта;
  6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Народното събрание на Република България – за данъка върху допълнителните разходи на народните представители.

(2) За целите на този закон неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

(3) За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

 

 

Местни юридически лица

Чл. 3. (1) Местни юридически лица са:

  1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;
  2. дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

(2) Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

 

 

Чуждестранни юридически лица

Чл. 4. (1) Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

 

 

Видове данъци

Чл. 5. (1) Печалбите се облагат с корпоративен данък.

(2) Доходите на местни и чуждестранни юридически лица, посочени в този закон, се облагат с данък, удържан при източника.

(3) Разходите, посочени в този закон, се облагат с данък върху разходите.

(4) С алтернативен на корпоративния данък се облагат:

  1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри;
  2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
  3. дейността от опериране на кораби.

 

 

Определяне размера на данъка

Чл. 6. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

 

 

Данъчни декларации

Чл. 7. Образците на декларации и на други документи по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник“.

 

 

Внасяне на данъци

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимите данъци по този закон се внасят от данъчно задължените лица в приход на държавния бюджет.

(2) Дължимите данъци се внасят по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация данъчно задължените лица.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимите данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в държавния бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

 

 

Лихва за просрочие

Чл. 9. За невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

 

 

Документална обоснованост

Чл. 10. (1) Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

(2) Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

(3) Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

(5) За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.

(6) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 1 и 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.

 

 

Разходи, определени като задължителни с нормативен акт

Чл. 11. Разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

 

Глава втора.
ИЗТОЧНИЦИ НА ПЕЧАЛБА И ДОХОДИ

Печалба и доходи от източници в Република България

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Печалбите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната.

(2) Доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, са от източник в страната.

(3) Доходите от сделки с финансови активи по ал. 2 са от източник в страната.

(4) Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица са от източник в страната.

(5) Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната:

  1. лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
  2. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
  3. авторски и лицензионни възнаграждения;
  4. възнаграждения за технически услуги;
  5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
  6. възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Доходи по ал. 5, начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице или от определена база на местни физически лица, разположени извън територията на страната, не са от източник в страната.

(7) Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Следните доходи са от източник в страната:

  1. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната;
  2. доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.

(9) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.

(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При определянето на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

 

Глава трета.
МЕЖДУНАРОДНО ОБЛАГАНЕ

Международни договори

Чл. 13. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

 

 

Данъчен кредит за платен данък в чужбина

Чл. 14. (1) Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 13, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.

(2) При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.

(4) Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

 

Глава четвърта.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

Сделки между свързани лица

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

 

 

Отклонение от данъчно облагане

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

(2) За отклонение от данъчно облагане се смята и:

  1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;
  2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;
  3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
  4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

(3) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

 

 

Трансфери, свързани с място на стопанска дейност

Чл. 17. Тази глава се прилага съответно и за трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност.

 

Част втора.
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК

Глава пета.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Данъчен финансов резултат

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.

(2) Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба.

(3) Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

 

 

Данъчна основа

Чл. 19. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

 

 

Данъчна ставка

Чл. 20. Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

 

 

Данъчен период

Чл. 21. (1) Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго.

(2) За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината, освен когато в този закон е предвидено друго.

 

Глава шеста.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

Определяне на данъчния финансов резултат

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

  1. данъчните постоянни разлики;
  2. данъчните временни разлики;
  3. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) други суми в случаите, предвидени в този закон.

 

 

Данъчни постоянни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

Чл. 23. (1) Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.

(2) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

  1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;
  2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

 

 

Данъчни временни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

Чл. 24. (1) Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

(2) Данъчна временна разлика е:

  1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част;
  2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.

(3) Данъчни временни разлики възникват и в случаите на преобразуване на дружества и кооперации по реда на глава деветнадесета.

(4) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

  1. разход (загуба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с разхода (загубата) се:

а) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) – възникване на данъчна временна разлика;

б) намалява счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част – обратно проявление на данъчна временна разлика;

  1. приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с прихода (печалбата) се:

а) намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) – възникване на данъчна временна разлика;

б) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част – обратно проявление на данъчна временна разлика.

 

 

Данъчно признати приходи и разходи

Чл. 25. За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (разход) или печалба (загуба) е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години.

 

Глава седма.
ДАНЪЧНИ ПОСТОЯННИ РАЗЛИКИ

Непризнати разходи за данъчни цели

Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:

  1. разходи, несвързани с дейността;
  2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;
  3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели;
  4. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност;
  5. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3, 4, 8 и 10;
  6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения;
  7. разходи за дарения извън посочените в чл. 31;
  8. разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода;
  9. разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства;
  10. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност в случаите по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност;
  11. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата;
  12. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.

 

 

Непризнати приходи за данъчни цели

Чл. 27. (1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи:

  1. (доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
  2. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи;
  3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага:

  1. за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;
  2. при скрито разпределение на печалба.

 

 

Непризнати разходи от липси и брак

Чл. 28. (1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:

  1. непреодолима сила;
  2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
  3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
  4. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.

(4) Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 – 3.

(5) Не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 – 4.

 

 

Непризнати приходи, възникнали по повод на липси и брак

Чл. 29. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28.

 

 

Признаване на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел

Чл. 30. (1) Счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.

(2) За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел.

 

 

Разходи за дарения

Чл. 31. (1) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на:

  1. здравни и лечебни заведения;
  2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2011 г.) специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд „Социална закрила“ към министъра на труда и социалната политика;
  3. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа съгласно Закона за народната просвета и домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения;
  4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;
  5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
  6. регистрирани в страната вероизповедания;
  7. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;
  8. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;
  9. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, или на семействата им;
  10. Българския Червен кръст;
  11. социално слаби лица;
  12. деца с увреждания или без родители;
  13. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;
  14. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;
  15. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
  16. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“;
  17. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение;
  18. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).

(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на Център „Фонд за лечение на деца“ и Център „Фонд за асистирана репродукция“.

(3) За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.

(4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.

(5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 – 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.

(6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.

(7) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинеи 1 – 6 се прилагат и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в ал. 1 – 4 лица, установени в или граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато лицето, направило дарението, притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.

 

 

Разходи за учредяване на данъчно задължено лице

Чл. 32. (1) Счетоводните разходи за учредяване на юридическо лице не се признават за данъчни цели при данъчно задължените лица – учредители. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на новоучреденото юридическо лице в годината на възникването му.

(2) Разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при учредителите, когато настъпят обстоятелства, определящи, че ново юридическо лице няма да възникне. Разходите се признават в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

 

 

Данъчно третиране на приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие (Ново – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие в резултат на прилагане на метода на пропорционална консолидация, когато съвместно контролираното предприятие е данъчно задължено лице.

 

 

Разходи за пътуване и престой на физически лица

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:

  1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
  2. разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на:

а) физическото лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, и

б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

 

Глава осма.
ДАНЪЧНИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ

Непризнаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

Чл. 34. (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута по централния курс на Българската народна банка.

 

 

Признаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

Чл. 35. (1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.

(2) Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28.

 

 

Приходи и разходи от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция

Чл. 36. (1) Превишението на приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция над разходите, отчетени по повод на тези активи, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на приходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.

(2) Превишението на разходите, отчетени по повод на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция, над приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на тези активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на разходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.

(3) Разпоредбите на чл. 34 и 35 не се прилагат за биологични активи и селскостопанска продукция.

 

 

Признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания (Загл. доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 37. (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишен текст на чл. 37, изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

  1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
  2. възмездно прехвърляне на вземането;
  3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
  4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
  5. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
  6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1 вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране или прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението.

 

 

Провизии за задължения

Чл. 38. (1) Разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.

 

 

Провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив

Чл. 39. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с погасените задължения, свързани с провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив съгласно чл. 53, ал. 1. Намалението по изречение първо се извършва в годината на погасяване на задължението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.

 

 

Специфичен ред за признаване на разходи за провизии за задължения при преустановена дейност

Чл. 40. (1) Данъчно задължено лице, което е приложило чл. 38, ал. 1 или чл. 53, ал. 1, и в годината на погасяването на задълженията, за които е начислена непризната за данъчни цели провизия, е преустановило изцяло основната си дейност, не прилага разпоредбите на чл. 38, ал. 2 или чл. 39, ал. 1 и има право на прихващане или възстановяване на надвнесения корпоративен данък, определен по реда на ал. 2.

(2) Надвнесеният корпоративен данък се определя като произведение между погасената част от задълженията, за които е начислена непризнатата за данъчни цели провизия, и данъчната ставка на корпоративния данък за годината на погасяване на задълженията. Погасената част на задълженията за целите на изречение първо не може да превишава сбора от данъчните финансови резултати за последните 10 години преди годината на преустановяване на дейността.

 

 

Неизползвани отпуски

Чл. 41. (1) Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която отпуските реално са изплатени на персонала, до размера на изплатените отпуски.

(3) Непризнатите разходи за задължително обществено и здравно осигуряване по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод задължения по ал. 1.

(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага за отпуски и осигуровки, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

(6) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на компенсируеми отпуски и осигуровки, свързани с тях, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на отпуските и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 2 и 3.

(7) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 – 6 не се прилагат за компенсируемите отпуски и осигуровки, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив.

 

 

Разходи, представляващи доходи на местни физически лица

Чл. 42. (1) Разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Алинея 1 не се прилага за разходите, представляващи:

  1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) основно трудово възнаграждение;
  2. (нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт;
  3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;
  4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) доходи на еднолични търговци.

(3) Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи по ал. 1.

(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година.

(6) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Непризнатите разходи по ал. 5 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните задължителни осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения по ал. 5.

(7) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат за доходи и задължителни осигурителни вноски, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

(8) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на доходи и задължителни осигурителни вноски по ал. 1 и 5, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на доходите и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 3 и 6.

(9) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за доходите и осигуровките, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив.

 

 

Регулиране на слабата капитализация

Чл. 43. (1) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула:

 

НРЛ = РЛ – ПЛ – 0,75 x ФРПЛ, където:

 

НРЛ са непризнатите разходи за лихви;

РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3;

ПЛ е общият размер на приходите от лихви;

ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.

(2) Непризнатите по ал. 1 разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите 5 години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула:

 

ПРЛ = 0,75 x ФРПЛ + ПЛ – РЛ, където:

 

ПРЛ са признатите разходи за лихви;

ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви;

ПЛ е общият размер на приходите от лихви;

РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3 за текущата година.

(3) Разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разходите за лихви не се включват разходите за:

  1. лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице;
  2. наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
  3. лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона;
  4. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.

(4) Когато счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатите и признатите разходи за лихви по ал. 1 и 2.

(5) По отношение на нововъзникнали непризнати разходи за лихви се прилагат разпоредбите на този член, като се спазва поредността на възникването им.

(6) Алинея 1 не се прилага, когато:

 

 

ПК1 + ПК2 СК1 + СК2,
––––– <= 3 x ––––-, където
2 2

 

ПК1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година;

ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година;

СК1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година;

СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.

(7) Разходите за лихви на кредитните институции не се регулират по реда на ал. 1 – 6.

 

Глава девета.
СУМИ, УЧАСТВАЩИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

Финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар (Загл. изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Изречение първо не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.

 

 

Резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи

Чл. 45. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход или разход. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива. Когато земя се трансформира в инвестиционен имот, увеличението се извършва в годината на отписване на инвестиционния имот.

 

 

Данъчно третиране на задължения

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

  1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо;
  2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;
  3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;
  4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;
  5. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 задълженията са погасени по силата на закон;
  6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението.

(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато ал. 1 е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със:

  1. сумата на погасеното през текущата година задължение;
  2. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението.

(4) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Намалението по ал. 3 е до размера на увеличението по ал. 1 през предходните години за съответното задължение.

 

 

Данъчно третиране на приспаднат данъчен кредит за налични активи при регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност

Чл. 47. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на приспаднатия от данъчно задълженото лице данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, когато не са отчетени счетоводни приходи по повод приспаднатия данъчен кредит.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато:

  1. данъкът върху добавената стойност не е включен в историческата цена на актива, или
  2. активът не е данъчен амортизируем актив и същият е отписан в годината на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато се отпише актив, който не е данъчен амортизируем актив и за който е приложена ал. 1 в предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със сумата на приспаднатия данъчен кредит за съответния актив, с която е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на ал. 1.

 

 

Данъчно третиране при разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал (Ново загл. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При определяне на данъчния финансов резултат на акционери или съдружници счетоводният им финансов резултат се намалява с разпределените дивиденти от местни юридически лица или от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал.

(2) При финансовите институции намалението по ал. 1 е с разпределените дивиденти през годината. Намалението се извършва в годината на признаване на разпределените дивиденти в годишния финансов отчет на финансовата институция.

(3) При данъчно задължените лица, които не са финансови институции, намалението по ал. 1 е с разпределените дивиденти за периода от придобиване до отписване на инвестицията. Намалението се извършва в годината на отписване на инвестицията.

(4) Алинеи 1 – 3 не се прилагат за:

  1. дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията;
  2. дивиденти, разпределени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;
  3. дивиденти, представляващи скрито разпределяне на печалба.

 

 

Прехвърляне на място на стопанска дейност (Ново загл. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 47б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) При определяне на данъчния финансов резултат на място на стопанска дейност счетоводният му финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност. Данъчните временни разлики, свързани с активите и пасивите на мястото на стопанска дейност, се признават за данъчни цели в годината на прехвърляне на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат на мястото на стопанска дейност се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(2) Печалбата и загубата за целите на ал. 1 се определя като разлика между продажната цена на мястото на стопанска дейност и счетоводната стойност на активите, намалена със счетоводната стойност на пасивите на мястото на стопанска дейност към датата на прехвърлянето.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато печалбата и загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност е участвала при формиране на счетоводния финансов резултат на мястото на стопанска дейност.

 

Глава десета.
ДАНЪЧНИ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ

Данъчни амортизируеми активи

Чл. 48. Данъчни амортизируеми активи са:

  1. данъчните дълготрайни материални активи;
  2. данъчните дълготрайни нематериални активи;
  3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;
  4. последващите разходи по чл. 64.

 

 

Репутация

Чл. 49. (1) Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не е данъчен амортизируем актив.

(2) Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели.

 

 

Данъчни дълготрайни материални активи

Чл. 50. Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

  1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
  2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) седемстотин лева.

 

 

Данъчни дълготрайни нематериални активи

Чл. 51. (1) Данъчни дълготрайни нематериални активи са:

  1. придобити нефинансови ресурси, които:

а) нямат физическа субстанция;

б) се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца;

в) имат ограничен полезен живот;

г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от:

аа) стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

бб) (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) седемстотин лева;

  1. (отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
  2. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.

(2) Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

 

 

Данъчен амортизационен план

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи.

(2) Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи.

(3) Данъчният амортизационен план съдържа най-малко следната информация за всеки данъчен амортизируем актив:

  1. наименование;
  2. месец на въвеждане в експлоатация;
  3. данъчната амортизируема стойност;
  4. начислена данъчна амортизация;
  5. данъчна стойност;
  6. годишна данъчна амортизационна норма;
  7. годишна данъчна амортизация;
  8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;
  9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;
  10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата, които го налагат;
  11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.

 

 

Стойности на данъчните амортизируеми активи

Чл. 53. (1) Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1 и чл. 67 данъчната амортизируема стойност е сумата на:

  1. последващите разходи – в случаите по чл. 64, ал. 1;
  2. непризнатите за данъчни цели разходи – в случаите по чл. 67.

(2) Годишната данъчна амортизация е начислената в данъчния амортизационен план амортизация за съответната година съгласно изискванията на тази глава.

(3) Начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива.

(4) Данъчната стойност е данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него.

 

 

Данъчни и счетоводни амортизации

Чл. 54. (1) При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

 

 

Категории данъчни амортизируеми активи

Чл. 55. (1) При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:

  1. категория I – масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;
  2. категория II – машини, производствено оборудване, апаратура;
  3. категория III – транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;
  4. (доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) категория IV – компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони;
  5. категория V – автомобили;
  6. категория VI – данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;
  7. категория VII – всички останали амортизируеми активи.

(2) Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери:

 

Категория активи Годишна данъчна
амортизационна
норма (%)
Категория I 4
Категория II 30
Категория III 10
Категория IV 50
Категория V 25
Категория VI 100/години на правното
ограничение
Годишната норма не
може да превишава
33 1/3
Категория VII 15

(3) За активите от категория II годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:

  1. активите са част от първоначална инвестиция;
  2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VI.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Точка 1 на ал. 3 не се прилага, когато активите по ал. 3 са придобити във връзка с направена инвестиция за повишаване на енергийната ефективност при наличие на сключени доброволни споразумения по реда на глава пета, раздел II от Закона за енергийната ефективност.

 

 

Общ ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план

Чл. 56. Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност.

 

 

Специфичен ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план

Чл. 57. (1) Лице, за което се промени режимът на данъчно облагане, в резултат на което за него възникне задължение да формира данъчен финансов резултат, изготвя данъчен амортизационен план, в който наличните към този момент данъчни амортизируеми активи се завеждат с данъчна амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2) Данъчната амортизируема стойност на актив по ал. 1 се определя, като историческата му цена:

  1. се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, и
  2. се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.

(3) Начислената данъчна амортизация на актив по ал. 1 е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана по реда на ал. 2.

(4) При изготвяне на данъчния амортизационен план не се завеждат активи, за които начислената данъчна амортизация е равна или превишава данъчната им амортизируема стойност.

(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат и в случаите на повторно завеждане на актив в данъчния амортизационен план.

 

 

Начисляване на данъчни амортизации

Чл. 58. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована.

(2) Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт.

(3) Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула:

 

ГДА = ДАС x ГДАН x M/12, където:

 

ГДА е годишната данъчна амортизация;

ДАС е данъчната амортизируема стойност;

ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2 и 3;

М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация.

 

 

Преустановяване начисляването на данъчни амортизации

Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.

(2) При определянето на данъчния финансов резултат за годината, през която е изтекъл дванадесетмесечният срок по ал. 1, годишната данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през които активът не се е използвал. С размера на намалението по изречение първо се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на преустановяване начисляването на данъчна амортизация, както следва:

  1. намалява се начислената данъчна амортизация за актива;
  2. увеличава се данъчната стойност на актива.

(3) Данъчно задължено лице в производство по ликвидация или несъстоятелност преустановява начисляването на данъчни амортизации за тези активи, за които се преустановява начисляването на счетоводни амортизации съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Към датата на преустановяване на начисляването на данъчните амортизации съответно се прилага чл. 60, ал. 5.

(4) Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активите по чл. 60, ал. 3.

 

 

Отписване на активи от данъчния амортизационен план

Чл. 60. (1) Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.

(2) Когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.

(3) Алинея 2 не се прилага при отписване на активи:

  1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) които са напълно амортизирани за счетоводни цели;
  2. в резултат на увеличение в стойностния праг на същественост.

(4) Активите по ал. 3 се отписват от данъчния амортизационен план по реда на ал. 1.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато амортизируем актив съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се трансформира в неамортизируем, с изключение на трансформиране в инвестиционен имот, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. Изречение първо не се прилага за напълно амортизираните активи за счетоводни цели и за активите, които временно не се използват (не носят икономическа изгода).

(6) Когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.

 

 

Запазване стойностите на данъчния амортизируем актив

Чл. 61. Стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при:

  1. последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка);
  2. промяна в счетоводната политика, включително промяна в приложимите счетоводни стандарти;
  3. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
  4. регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

 

 

Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив

Чл. 62. (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно този закон или счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61.

(2) Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.

(3) Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години. Изречение първо не се прилага, когато обстоятелството, налагащо промяната в стойностите на актива, е откриване на грешка.

(5) Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година.

 

 

Последващи разходи, свързани с актив, наличен в данъчния амортизационен план

Чл. 63. Данъчната амортизируема стойност на актив, наличен в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с данъчния амортизируем актив. Данъчната амортизируема стойност се увеличава от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

 

 

Последващи разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план

Чл. 64. (1) Когато активът е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели, с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, се завежда самостоятелен данъчен амортизируем актив.

(2) Данъчният амортизируем актив по ал. 1 се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

(3) За целите на чл. 55 данъчният амортизируем актив се разпределя в категорията, в която е бил разпределен активът, във връзка с който са извършени последващите разходи.

(4) Когато активът, във връзка с който са извършени последващите разходи, се отпише от счетоводния амортизационен план, преди данъчният амортизируем актив по ал. 1 да е напълно амортизиран, последният се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60.

 

 

Приходи и разходи от последващи оценки на данъчни амортизируеми активи

Чл. 65. Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели.

 

 

Преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчен амортизируем актив

Чл. 66. (1) Когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.

(2) Когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат:

  1. в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
  2. при отписване на актив за сметка на собствения капитал, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
  3. при отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 6, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
  4. при преобразуване на дружества и при преустройство на кооперации по глава деветнадесета, раздели II и III.

 

 

Счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив

Чл. 67. Счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.

 

 

Приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, свързано с данъчен амортизируем актив

Чл. 68. Счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели.

 

 

Специфично данъчно третиране на актив, формиран в резултат на развойна дейност

Чл. 69. (1) При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице има право да намали счетоводния си финансов резултат с историческата цена на дълготраен нематериален актив еднократно в годината на формирането му, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  1. активът е формиран в резултат на развойна дейност;
  2. развойната дейност е извършена във връзка с дейността по занятие на данъчно задълженото лице;
  3. развойната дейност е възложена с поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище.

(2) Когато данъчно задължено лице е упражнило правото си по ал. 1, счетоводно отчетеният дълготраен нематериален актив по ал. 1 не е данъчен амортизируем актив.

 

Глава единадесета.
ПРЕНАСЯНЕ НА ДАНЪЧНА ЗАГУБА

Общи положения

Чл. 70. (1) Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.

(2) Данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

 

 

Ред за приспадане

Чл. 71. (1) Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

 

 

Нововъзникнали данъчни загуби

Чл. 72. За нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

 

 

Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода „Освобождаване с прогресия“

Чл. 73. (1) Данъчната загуба, формирана през текущата година в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и методът за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите е „Освобождаване с прогресия“, не се приспада от данъчните печалби от източник в страната или други държави през текущата или следващи години.

(2) Данъчната загуба по ал. 1 се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При прекратяване дейността на място на стопанска дейност в държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, непренесените и невъзстановени данъчни загуби от мястото на стопанска дейност се пренасят по общия ред на закона до изтичане на 5-годишния срок от възникването им.

 

 

Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода на данъчен кредит

Чл. 74. (1) Когато данъчно задължено лице е формирало данъчна загуба и тази загуба или част от нея е от източник в чужбина, за който се прилага методът на данъчен кредит за избягване на двойното данъчно облагане, неприспаднатата загуба през текущата година се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.

(2) Когато данъчната загуба за годината не е формирана само от един източник (чужда държава или страната), тя се разпределя за целите на ал. 1 между държавите, от които е възникнала, по следната формула:

 

А = Б x В/Г, където:

 

А е частта от данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината, разпределена за съответния източник (чужда държава или страната);

Б е данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината;

В е данъчната загуба, формирана от съответния източник (чужда държава или страната);

Г е сборът от данъчните загуби, формирани от всички източници (чужди държави и страната).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага за загуби от източник в държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.

 

Глава дванадесета.
СЧЕТОВОДНИ ГРЕШКИ

Коригиране на счетоводни грешки

Чл. 75. (1) При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.

(2) При определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При откриване на грешка, свързана с данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се променят по реда на чл. 62. Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, то при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години. Данъчният амортизируем актив по изречение второ се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по изречение второ.

(5) Данъчната временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не е била допусната, се смята за възникнала през съответната минала година и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинеи 1 – 4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за тази минала година, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години.

(7) Всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, не се признават за данъчни цели.

 

 

Специфични случаи на коригиране на счетоводни грешки

Чл. 76. Когато след коригирането на данъчния финансов резултат по чл. 75, ал. 1 възникне или се промени данъчната загуба за съответния минал период, прилагат се разпоредбите на глава единадесета. Данъчните финансови резултати за годините от допускане на грешката до нейното откриване се коригират по реда на чл. 75 така, че все едно грешката не е била допусната. За година на възникване на данъчната загуба се смята годината, през която е допусната грешката.

 

 

Разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство

Чл. 77. (1) Разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава.

 

 

Приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт

Чл. 78. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

 

 

Коригиране на грешки, различни от счетоводни грешки (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат.

 

 

Лихва за просрочие

Чл. 80. Лихва за просрочие по общия ред се дължи и при прилагането на чл. 75. Лихвата се дължи от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък за съответната минала година.

 

 

Корекции на грешки, установени при данъчен контрол

Чл. 81. Разпоредбите на тази глава, с изключение на чл. 75, ал. 3, се прилагат и в случаите на грешки, установени при данъчен контрол.

 

Глава тринадесета.
ПРОМЯНА В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА

Корекции при промяна в счетоводната политика

Чл. 82. (1) Когато се промени счетоводната политика, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат за текущата година се коригира по начина и със сумите, с които биха се коригирали данъчните финансови резултати за предходните години, ако променената счетоводна политика е била прилагана през тези години.

(2) Данъчните временни разлики, възникнали съгласно прилаганата счетоводна политика преди промяната, се смятат за невъзникнали.

(3) В случай че променената счетоводна политика е била прилагана през предходните години и в резултат на това биха възникнали данъчни временни разлики, смята се, че те са възникнали и се признават по общия ред на закона.

(4) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали в резултат на променената счетоводна политика.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинеи 1 – 3 не се прилагат при промяна на счетоводната политика, свързана с данъчни амортизируеми активи.

(6) Не се дължи лихва за просрочие при промяна на счетоводната политика, когато ефектът от промяната води до увеличение на данъчния финансов резултат.

 

Глава четиринадесета.
АВАНСОВИ ВНОСКИ

Общи положения

Чл. 83. (1) (Предишен текст на чл. 83 – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.

(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Авансови вноски не правят:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв.;
  2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Лицата по ал. 2 могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на тази глава, като в този случай не се прилага чл. 89.

 

 

Месечни авансови вноски

Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.

 

 

Тримесечни авансови вноски

Чл. 85. Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.

 

 

Определяне на месечните авансови вноски

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Месечните авансови вноски се определят по следната формула:

където:

АВМЕСЕЧНА е месечната авансова вноска;

ПДП е прогнозната данъчна печалба за текущата година;

ДС е данъчната ставка на корпоративния данък.

 

 

Определяне на тримесечните авансови вноски

Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Тримесечните авансови вноски се определят по следната формула:

където:

АВТРИМЕСЕЧНА е тримесечната авансова вноска;

ПДП е прогнозната данъчна печалба за текущата година;

ДС е данъчната ставка на корпоративния данък.

 

 

Деклариране на авансовите вноски

Чл. 87а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с годишната данъчна декларация за предходната календарна година.

(2) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено в резултат на преобразуване дружество се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

(3) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено дружество в случаите по чл. 83, ал. 3 се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата избрана тримесечна авансова вноска.

 

 

Декларация за промени на авансови вноски (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 88. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Декларацията по ал. 1 се подава и в случаите на преобразуване по реда на глава деветнадесета, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски. Декларацията се подава в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

 

 

Лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 89. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се дължи лихва.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1, се определя по следните формули:

  1. за месечните авансови вноски:

А = Б – (В + 0,2 x В), където:

А е сумата, върху която се дължи лихва;

Б е дължимият годишен корпоративен данък;

В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;

  1. за тримесечните авансови вноски:

А = 0,75 x Б – (В + 0,2 x В), където:

А е сумата, върху която се дължи лихва;

Б е дължимият годишен корпоративен данък;

В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Определени авансови вноски по смисъла на този член са:

  1. месечните авансови вноски, определени по реда на чл. 86, или тримесечните авансови вноски, определени по реда на чл. 87, за първо, второ и трето тримесечие – за авансовите вноски преди подаване на декларацията за промени на авансовите вноски по реда на чл. 88;
  2. намалените или увеличени месечни авансови вноски или намалените или увеличени тримесечни авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие, определени с декларацията по чл. 88 – за авансовите вноски след подаване на декларацията за промени по реда на чл. 88.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване – от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването.

 

 

Внасяне на авансовите вноски

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Месечните авансови вноски се внасят, както следва:

  1. за месеците януари, февруари и март – в срок до 15 април на текущата календарна година;
  2. за месеците от април до декември – в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят.

(2) Тримесечните авансови вноски за първото и второто тримесечие се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие – в срок до 15 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

 

 

Преотстъпване на авансови вноски

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.

 

Глава петнадесета.
ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК

Деклариране на корпоративен данък

Чл. 92. (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

(2) Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:

  1. не са извършвали дейност през годината;
  2. не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.

(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Изречение първо не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 93. Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

 

 

Надвнесен данък

Чл. 94. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

 

Глава шестнадесета.
ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ

Приходи и разходи, определени от регулаторен орган

Чл. 95. Когато е налице разлика между размера на приходите или разходите, отчетени съгласно счетоводната политика на финансовата институция, и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт, при определяне на данъчния финансов резултат се признава размерът, определен съгласно специалния нормативен акт.

 

 

Приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 96. (1) (Предишен текст на чл. 96 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Финансовите институции не прилагат чл. 34, 35 и 37 по отношение на финансовите активи и пасиви.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато приходи и разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви не са били признати за данъчни цели през предходен период, те се признават за данъчни цели по общия ред на закона. По отношение на тези активи и пасиви не се прилага ал. 1, изречение второ.

 

 

Последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати директно в собствения капитал

Чл. 97. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се увеличава с печалбите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се намалява със загубите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Печалбите и загубите, признати през текущата година в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите), които са участвали при определянето на данъчния финансов резултат по реда на ал. 1 и 2, не се признават за данъчни цели.

 

Глава седемнадесета.
СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ НА КООПЕРАЦИИТЕ

Производствени и потребителски дивиденти

Чл. 98. (1) Производствени дивиденти са сумите, които се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително след преработката й.

(2) Потребителски дивиденти са сумите, които се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.

 

 

Данъчно третиране на производствените и потребителските дивиденти

Чл. 99. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с изплатените на член-кооператорите до 25 март на следващата година производствени и потребителски дивиденти, които са покрити от балансовата печалба. Намалението по изречение първо се извършва до размера на положителния счетоводен финансов резултат.

(2) Производствените и потребителските дивиденти, изплащани през годината на член-кооператорите, се отчитат като разчети и не участват при определяне на счетоводния финансов резултат.

(3) Когато за съответната година кооперацията е отчела балансова загуба или недостатъчна балансова печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината и непокрити производствени и потребителски дивиденти се отчита като счетоводен разход, който не е признат за данъчни цели.

 

Глава осемнадесета.
ДИВИДЕНТИ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ (ОТМ. – ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

Раздел I.
Определения (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Дружество от друга държава членка

Чл. 100. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Местно дружество майка

Чл. 101. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Дружество майка от държава членка

Чл. 102. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Местно дъщерно дружество

Чл. 103. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Дъщерно дружество от държава членка

Чл. 104. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

Раздел II.
Данъчно третиране при разпределение на дивиденти (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Дивиденти, разпределени от дъщерно дружество от държава членка

Чл. 105. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Неизпълнение на условието за освобождаване от облагане

Чл. 106. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Непризнати разходи, свързани с непризнати приходи от дивиденти

Чл. 107. (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Дивиденти, разпределени от местно дъщерно дружество в полза на дружество майка от държава членка

Чл. 108. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Обезпечение

Чл. 109. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Кооперации

Чл. 110. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Отклонение от данъчно облагане

Чл. 111. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

Глава деветнадесета.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА И КООПЕРАЦИИ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ

Раздел I.
Общи положения

Обхват

Чл. 112. Разпоредбите на тази глава се прилагат при преобразуване на дружества и кооперации и при прехвърляне на предприятие.

 

 

Дата на преобразуване

Чл. 113. Дата на преобразуване за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в търговския регистър.

 

 

Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество

Чл. 114. Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е периодът от началото на годината до датата на преобразуването. За преобразуващите се дружества, които са новообразувани през годината на преобразуване, последен данъчен период е периодът от датата на учредяването до датата на преобразуването.

 

 

Данъчно облагане за последния данъчен период

Чл. 115. (1) Преобразуващите се дружества и местата на стопанска дейност на чуждестранни лица се облагат с корпоративен данък за последния данъчен период по общия ред на закона. Данъчното облагане е окончателно.

(2) За данъчни цели наличните активи и пасиви към датата на преобразуването се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

(3) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат при преобразуване при условията и по реда на раздели II и III.

 

 

Данъчно третиране на преобразуване чрез промяна на правната форма

Чл. 116. (1) Членове 115 и 117 не се прилагат в случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон. Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък за цялата година на преобразуването.

(2) За данъчни цели всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от новоучреденото дружество.

 

 

Данъчно третиране на преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик

Чл. 116а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) При преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по чл. 265 от Търговския закон всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от едноличния търговец.

(2) Едноличният търговец подава данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество по реда на чл. 117, ал. 1 и внася този данък в срока по чл. 117, ал. 2.

(3) След преобразуването едноличният търговец прави тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването.

(4) Едноличният търговец не може да пренася данъчните загуби, формирани от преобразуващото се дружество.

(5) Едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация.

(6) Преобразуващото се дружество не прилага чл. 115, ал. 2 и 3.

 

 

Деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период

Чл. 117. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите на прекратяване на преобразуващи се дружества новоучредените или приемащите дружества подават данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество в 30-дневен срок от датата на преобразуването. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на новоучреденото или приемащото дружество. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от новоучредените или приемащите дружества.

(2) Корпоративният данък за последния данъчен период се внася от новоучредените или приемащите дружества в 30-дневен срок от датата на преобразуването след приспадане на направените авансови вноски.

(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите на прекратяване на преобразуващо се дружество по раздел II от тази глава.

 

 

Авансови вноски от приемащи или новоучредени дружества

Чл. 118. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) При преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон новоучреденото дружество прави месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на прогнозната данъчна печалба, определена от преобразуващото се дружество.

 

 

Пренасяне на данъчна загуба при преобразуване и прехвърляне на предприятие

Чл. 119. (1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.

(2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя.

(3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

 

 

Регулиране на слабата капитализация

Чл. 120. (1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация.

(2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация.

(3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

 

 

Разходи за извършване на преобразуването

Чл. 121. (1) Счетоводните разходи, извършени по повод на преобразуването, не се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на приемащото или новоучреденото дружество в годината, през която е осъществено преобразуването.

(2) Когато настъпят обстоятелства, определящи, че преобразуването няма да се осъществи, разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при преобразуващите се дружества в годината на настъпване на тези обстоятелства, ако са спазени изискванията на този закон.

 

 

Данъчно третиране при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели

Чл. 122. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон всички действия на преобразуващите се дружества, извършени за сметка на новоучредените или приемащите дружества от тази дата до датата на преобразуване за данъчни цели, се смятат за извършени за данъчни цели от преобразуващите се дружества.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 1 всички счетоводни приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от новоучредените или приемащите дружества, се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Тези приходи и разходи, печалби и загуби не се признават за данъчни цели при новоучредените или приемащите дружества. Счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби за целите на изречения първо и второ са тези, които биха били отчетени от преобразуващото се дружество, ако не е била предвидена по-ранна дата за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон.

(3) Преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, произтичащи от действията по ал. 1, се извършват от преобразуващите се дружества.

 

 

Кооперативни организации и държавни предприятия

Чл. 123. Разпоредбите на тази глава по отношение на преобразуването на търговски дружества се прилагат и в случаите на:

  1. преустройство на кооперативни организации;
  2. прекратяване, закриване или образуване на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон при условията на универсално правоприемство.

 

 

Отговорност при преобразуване и преустройство

Чл. 124. (1) При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.

(2) При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.

(3) Получените права се оценяват по пазарни цени.

 

Раздел II.
Специфичен режим на облагане при преобразуване

Обхват

Чл. 125. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Този раздел се прилага при вливане, сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции или дялове по смисъла на чл. 126 – 131, в които участват местни дружества и/или дружества от друга държава – членка на Европейския съюз.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Този раздел се прилага съответно и в случаите на преустройство на кооперативни организации, включително такива от други държави – членки на Европейския съюз, когато са налице условията, посочени в него.

 

 

Вливане

Чл. 126. (1) Вливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

  1. всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
  2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.

(2) Вливане е и всяко преобразуване, при което всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, притежаващо всички акции или дялове на преобразуващото се дружество, и преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.

 

 

Сливане

Чл. 127. Сливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

  1. всички активи и пасиви на две или повече преобразуващи се дружества преминават към новоучредено дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
  2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от новоучреденото дружество.

 

 

Разделяне

Чл. 128. Разделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

  1. (доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) всички активи и пасиви на едно преобразуващо се дружество преминават към две или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация;
  2. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от всяко едно от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от акционерите или съдружниците акции или дялове в преобразуващото се дружество.

 

 

Отделяне

Чл. 129. Отделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

  1. (доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) една или повече от обособените дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество не се прекратява и запазва поне една обособена дейност;
  2. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от тях акции или дялове в преобразуващото се дружество.

 

 

Прехвърляне на обособена дейност

Чл. 130. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Прехвърляне на обособена дейност е преобразуване, при което една, повече или всички обособени дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като в замяна съществуващите (приемащите) или новоучредените дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество и преобразуващото се дружество не се прекратява.

 

 

Замяна на акции или дялове

Чл. 131. Замяна на акции или дялове е преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

  1. придобиващото дружество в резултат на преобразуването притежава повече от половината от акциите с право на глас или от дяловете на придобитото дружество или, когато вече притежава такъв дял от капитала, придобива допълнителен дял от акциите или дяловете;
  2. акционерите или съдружниците в придобитото дружество заменят акциите или дяловете си срещу издаване на акции или дялове от придобиващото дружество.

 

 

Допълнителни парични плащания и неиздаване на акции или дялове

Чл. 132. (1) В случаите на вливане, сливане, разделяне, отделяне и замяна на акции или дялове за постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да се направят парични плащания на акционерите или съдружниците в преобразуващите се или придобити дружества в размер до 10 на сто от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите на вливане, разделяне и отделяне може да не се издават акции или дялове, когато това е допустимо от Търговския закон.

 

 

Издаване на акции или дялове

Чл. 133. По смисъла на тази глава издаване на акции или дялове е налице, когато се предоставят новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове от новоучредено, приемащо или придобиващо дружество.

 

 

Обособена дейност

Чл. 134. Обособена дейност е съвкупност от активи и пасиви на дружество, с които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.

 

 

Преобразуващи се дружества

Чл. 135. Преобразуващи се дружества по смисъла на този раздел са:

  1. местно преобразуващо се дружество;
  2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) преобразуващо се дружество от друга държава – членка на Европейския съюз;
  3. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) място на стопанска дейност в страната на преобразуващо се дружество от друга държава – членка на Европейския съюз.

 

 

Получаващи дружества

Чл. 136. Получаващи дружества по смисъла на този раздел са:

  1. местно новоучредено или приемащо дружество;
  2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) новоучредено или приемащо дружество от друга държава – членка на Европейския съюз;
  3. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) място на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава – членка на Европейския съюз.

 

 

Дружество от друга държава – членка на Европейския съюз (Загл. изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 137. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Дружество от друга държава – членка на Европейския съюз, по смисъла на този раздел е дружество, което отговаря едновременно на следните условия:

  1. правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 3;
  2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава – членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
  3. печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 4 или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък.

 

 

Правоприемство

Чл. 138. За целите на този раздел при преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.

 

 

Активи и пасиви – предмет на преобразуване

Чл. 139. Активите и пасивите, които са предмет на преобразуване по този раздел, се разпределят в следните категории:

  1. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;
  2. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;
  3. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон.

 

 

Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1

Чл. 140. (1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 1 в резултат на преобразуването не се признават за данъчни цели.

(2) Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1, възникнали преди преобразуването, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващите дружества.

(3) Когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност, различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика по ал. 2.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи по чл. 139, т. 1, които не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Преобразуващото се дружество не прилага чл. 45. Когато прехвърленият резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) по изречение първо не е отчетен счетоводно при получаващото дружество, в годината на отписване на съответния актив, с който е свързан резервът, се увеличава счетоводният финансов резултат с размера на резерва, когато резервът е положителна величина, съответно се намалява счетоводният финансов резултат, когато резервът е отрицателна величина.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Придобитите данъчни амортизируеми активи по чл. 139, т. 1 се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество по стойности, равни на стойностите им в данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването. Копие от данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването се предава на органа по приходите заедно с копието от справката по ал. 6.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При преобразуването за всеки актив или пасив по чл. 139, т. 1 се изготвя справка по реда на чл. 141.

(7) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато в резултат на преобразуването получаващото дружество признае съгласно счетоводното законодателство активи или пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, счетоводно отчетените приходи и разходи след преобразуването по повод на тези активи и пасиви не се признават за данъчни цели. Когато активите по изречение първо са амортизируеми за счетоводни цели, същите не се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество и за тях не се начисляват данъчни амортизации. Възникналата счетоводна печалба при получаващото дружество в резултат на преобразуването, съответно счетоводно признатите приходи по повод на възникнала отрицателна репутация, не се признават за данъчни цели.

(8) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато актив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този актив се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването. Когато пасив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този пасив се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването. Данъчните временни разлики, възникнали преди преобразуването, които са свързани с актив или пасив по изречение първо или второ, се признават при получаващото дружество през годината на преобразуването по общия ред на закона.

(9) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинеи 3, 6 и 8 не се прилагат за:

  1. данъчни амортизируеми активи;
  2. активи и пасиви по отсрочени данъци;
  3. репутацията, когато отчетените във връзка с нея счетоводни приходи и разходи не се признават за данъчни цели;
  4. суми, които за преобразуващото се дружество са активи, а за получаващото дружество – пасиви;
  5. суми, които за преобразуващото се дружество са пасиви, а за получаващото дружество – активи;
  6. акции или дялове на получаващото дружество, притежавани от преобразуващото се дружество;
  7. изкупени собствени акции от преобразуващото се дружество;
  8. записан, но невнесен капитал на преобразуващото се дружество;
  9. активи и пасиви по чл. 139, т. 2.

(10) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Алинея 4 не се прилага за създадения резерв от последващи оценки на финансови активи и пасиви на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки. Този резерв не се посочва в справките по чл. 141.

 

 

Справки за активи и пасиви по чл. 139, т. 1

Чл. 141. (1) Справката по чл. 140, ал. 6, изготвена от преобразуващите се дружества, съдържа следната информация за всеки актив и пасив към датата на преобразуването:

  1. вид и наименование;
  2. счетоводна стойност;
  3. данъчна временна разлика;
  4. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв).

(2) Копие от изготвената справка по ал. 1 се предава на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на преобразуването.

(3) В случаите по чл. 140, ал. 3 се изготвя нова справка от получаващите дружества и копие от нея се предава на органа по приходите заедно с годишната данъчна декларация. Справката съдържа за всеки актив и пасив следната информация:

  1. вид и наименование;
  2. счетоводна стойност;
  3. данъчна временна разлика преди преобразуването;
  4. данъчна временна разлика след преобразуването, определена по реда на чл. 140, ал. 3;
  5. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв).

(4) Когато след подаване на справката по ал. 3 в резултат на преобразуването се извършат корекции съгласно счетоводното законодателство в стойностите на активите и пасивите, получаващото дружество изготвя коригираща справка. Коригиращата справка се предава на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на настъпване на обстоятелствата, налагащи корекцията.

(5) В справките по ал. 1 и 3 се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му.

(6) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Копията от справките по този член и от данъчния амортизационен план по чл. 140, ал. 5 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на получаващите дружества на магнитен или оптичен носител, или по електронен път.

 

 

Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2

Чл. 142. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 2, свързани с място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава – членка на Европейския съюз, не се признават за данъчни цели.

(2) Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

(3) За данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2, извън случаите по ал. 1, се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

(4) В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

 

 

Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 3

Чл. 143. (1) Активите и пасивите по чл. 139, т. 3 се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство.

(2) Данъчните амортизируеми активи по чл. 139, т. 3 се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона.

 

 

Пренасяне на данъчни загуби

Чл. 144. (1) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава – членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

 

 

Данъчни загуби на място на стопанска дейност

Чл. 145. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Непренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава – членка на Европейския съюз, не се приспадат.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с пренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава – членка на Европейския съюз, които не са били приспаднати от печалбите на мястото на стопанска дейност.

 

 

Регулиране на слабата капитализация

Чл. 146. (1) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава – членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

 

 

Авансови вноски от получаващи дружества

Чл. 147. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по чл. 144, ал. 2 получаващите дружества правят месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на нетните приходи от продажби на преобразуващите се дружества.

 

 

Отписване на дял

Чл. 148. (1) Когато получаващо дружество притежава дял в капитала на преобразуващо се дружество, счетоводните печалби или загуби във връзка с отписването на дела в капитала не се признават за данъчни цели.

(2) Доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък, удържан при източника по реда на част трета.

 

 

Данъчно третиране на акционери или съдружници в преобразуващи се и придобити дружества

Чл. 149. (1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при акционери или съдружници в преобразуващи се или придобити дружества в резултат на придобиване на акции или дялове от получаващи или придобиващи дружества не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.

(2) Данъчните временни разлики, възникнали при акционерите или съдружниците преди преобразуването, които са свързани с отписаните акции или дялове в преобразуващите се или придобитите дружества, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването.

(3) Данъчните временни разлики по ал. 1 и 2 се смятат за възникнали по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признават за данъчни цели по общия ред на закона.

(4) Доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, които са акционери или съдружници в местни преобразуващи се или придобити дружества, от придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване се облагат или освобождават от данък при източника по общия ред на закона към датата на преобразуването.

(5) Данъкът при източника по ал. 4 се дължи от акционера или съдружника при разпореждане под каквато и да е форма с новопридобитите акции или дялове и се внася в срок до 60 дни от разпореждането.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Чуждестранните юридически лица по ал. 4, 5 и 8 подават до 31 януари на съответната година в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, декларация, с която удостоверяват, че не са се разпоредили с новопридобитите в резултат на преобразуването акции или дялове. Лицата подават декларацията по изречение първо ежегодно до годината на разпореждане с новопридобитите акции или дялове.

(7) При неподаване на декларацията по ал. 6 в срок, освен следващото се административно наказание, за целите на този закон се смята и че чуждестранното юридическо лице се е разпоредило с новопридобитите акции или дялове.

(8) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не е налице реализиране на доход от чуждестранно юридическо лице при придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване чрез отделяне, с изключение на отделяне, при което се обезсилват акции на преобразуващото се дружество. За целите на определяне на данъка при източника при последващо разпореждане с акциите или дяловете по изречение първо документално доказаната им цена на придобиване е нула.

 

 

Облагане на преобразуващо се дружество при прехвърляне на обособена дейност

Чл. 150. (1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.

(2) Данъчната временна разлика по ал. 1 се смята за възникнала по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.

(3) Когато акциите или дяловете по ал. 1 са държани от преобразуващото се дружество непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика по ал. 1 не се признава за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

 

 

Отклонение от данъчно облагане

Чл. 151. Разпоредбите на този раздел не се прилагат, когато преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното облагане. Смята се, че е налице отклонение от данъчно облагане и когато липсва икономическа обоснованост за предприетото преобразуване или то прикрива разпореждането с активи.

 

Раздел III.
Преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение

Обхват

Чл. 152. По смисъла на тази глава преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение е операция, при която:

  1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от страната в друга държава – членка на Европейския съюз, съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на дружеството трябва да са ефективно свързани с мястото на стопанска дейност в страната и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат, или
  2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от друга държава – членка на Европейския съюз, в страната съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на мястото на стопанска дейност трябва да са ефективно свързани с дружеството в страната, което възниква в резултат на тази операция, и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат.

 

 

Правоприемство

Чл. 153. (1) За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 1:

  1. всички действия, извършени от това дружество за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от мястото на стопанска дейност;
  2. дружеството не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
  3. мястото на стопанска дейност се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от дружеството в годината на операцията, се смята за извършена от мястото на стопанска дейност;
  4. мястото на стопанска дейност има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от дружеството по общия ред.

(2) За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 2:

  1. всички действия, извършени от мястото на стопанска дейност за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от дружеството;
  2. мястото на стопанска дейност не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
  3. дружеството се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от мястото на стопанска дейност в годината на операцията, се смята за извършена от дружеството;
  4. дружеството има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от мястото на стопанска дейност, по общия ред.

 

 

Приложими разпоредби при преместване на седалището

Чл. 154. Разпоредбите на раздел II от тази глава по отношение на активите и пасивите, печалбите и загубите и данъчните временни разлики се прилагат и при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение.

 

Глава двадесета.
СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ПРИ ТРАНСФЕРИ МЕЖДУ МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА И ДРУГА ЧАСТ НА СЪЩОТО ПРЕДПРИЯТИЕ, РАЗПОЛОЖЕНА ИЗВЪН СТРАНАТА

Приходи при трансфер към друга част на предприятието

Чл. 155. (1) Счетоводните приходи, отчетени по пазарна стойност и възникнали при трансфер от място на стопанска дейност в страната към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, се признават за данъчни цели, когато:

  1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на това място на стопанска дейност, насочени към трети лица, или
  2. обичайната дейност на това място на стопанска дейност се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, произтичащи от предоставени парични средства от мястото на стопанска дейност на друга част на същото предприятие, разположена извън страната, с изключение на финансовите институции, за които набирането на парични средства и предоставянето на кредити е основна дейност.

(3) Не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, свързани с трансфер от място на стопанска дейност към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, когато в резултат на трансфера при това място на стопанска дейност не възникват счетоводни приходи, които са признати за данъчни цели. Когато в резултат на трансфер към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, мястото на стопанска дейност начисли счетоводни приходи в размер на действително понесените разходи (по себестойност), счетоводно начислените разходи, свързани с този трансфер, се признават за данъчни цели.

 

 

Разходи при трансфер от друга част на предприятието

Чл. 156. (1) Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност във връзка със стоки, услуги и права, които са резултат на трансфер от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната, когато разходите са отчетени в рамките на обичайната дейност на мястото на стопанска дейност, свързана с реализация в променен или непроменен вид на трансферираните стоки, услуги или права.

(2) Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност и възникнали при трансфер на стоки и услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, към място на стопанска дейност в страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност, когато:

  1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на тази част на предприятието, насочени към трети лица, или
  2. обичайната дейност на тази част на предприятието се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието.

(3) Счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите по ал. 1 и 2, се признават за данъчни цели в място на стопанска дейност в страната. Изречение първо се прилага и по отношение на получените административно-управленски услуги, свързани пряко с дейността на мястото на стопанска дейност.

(4) Счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на права, свързани с ноу-хау, патенти и други обекти на интелектуална или индустриална собственост, от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите по ал. 1, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната. Когато тези обекти са произведени или придобити от трансфериращата ги обособена част от предприятието, която е специализирана в създаването или придобиването им, счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност, се признават за данъчни цели.

(5) Когато прехвърлените права по ал. 4 отговарят на критериите за данъчен дълготраен нематериален актив, разходите за придобиването им по ал. 4 не се признават за данъчни цели и сумите се завеждат в данъчния амортизационен план. Данъчната им амортизируема стойност се определя по общия ред на закона.

(6) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, произтичащи от получени парични средства в мястото на стопанска дейност от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, с изключение на:

  1. финансовите институции, за които набирането на парични средства и предоставянето на кредити е основна дейност, или
  2. случаите, когато паричните средства са предоставени от трето лице като лихвоносен заем за целите на мястото на стопанска дейност и се използват изключително в дейността на мястото на стопанска дейност; в този случай счетоводно начислените разходи в размер на дължимите лихвени плащания към третото лице се признават за данъчни цели и при спазване на другите разпоредби на този закон.

 

 

Третиране на активите при трансфер от или към друга част на предприятието

Чл. 157. (1) Активите, предоставени на мястото на стопанската дейност в страната от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, които са свързани с дейността на мястото на стопанската дейност, извън случаите по чл. 156, ал. 1, се оценяват за данъчни цели по действително понесените разходи (себестойност) от трансфериращата ги част на предприятието. Данъчните амортизируеми активи по изречение първо, които се използват в дейността на мястото на стопанска дейност за период не по-малък от две години, се завеждат в данъчния амортизационен план на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона.

(2) Когато данъчните амортизируеми активи по ал. 1 се предоставят за временно ползване за срок до две години, на мястото на стопанска дейност в страната за данъчни цели се признават счетоводно начислените разходи в размер на начислените от трансфериращата част на предприятието амортизации за тези активи. Начислените разходи не могат да превишават годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако бяха използвани максимално допустимите по чл. 55 годишни данъчни амортизационни норми.

(3) За данъчни цели към момента на трансфера на активи, произведени или придобити от мястото на стопанска дейност в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, трансферираните активи се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

(4) В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на мястото на стопанската дейност се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива и счетоводната му стойност към датата на трансфера. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(5) Алинеи 3 и 4 не се прилагат, когато в резултат на трансфера на активите възникват счетоводни приходи (печалби) или разходи (загуби). В тези случаи се прилага общият ред на закона.

 

Глава двадесет и първа.
ДАНЪЧНО РЕГУЛИРАНЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ С ЛИКВИДАЦИЯ ИЛИ С ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИКВИДАЦИОНЕН ДЯЛ

Раздел I.
Общи положения

Общи положения

Чл. 158. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на тази глава.

 

Раздел II.
Корпоративен данък при прекратяване

Определяне на данъка при прекратяване

Чл. 159. (1) Към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването се дължи корпоративен данък.

(2) Корпоративният данък по ал. 1 се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.

(3) При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.

 

 

Внасяне на данъка при прекратяване

Чл. 160. (1) Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.

(2) Внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, е в една и съща година с датата на прекратяването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато датата на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в различни години, с годишната данъчна декларация за годината на прекратяването се подават годишният отчет за дейността, съставен към датата на прекратяването, и годишният отчет за дейността, съставен към 31 декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице.

 

Раздел III.
Корпоративен данък за последния данъчен период

Последен данъчен период

Чл. 161. (1) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, до датата на подаването му.

(2) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.

(3) Последният данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице обхваща времето от 1 януари на годината, в която е прекратена дейността му, до датата на прекратяването й.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Последният данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по общия ред на закона. Дължимият корпоративен данък е окончателен.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За данъчни цели произведените или придобитите от мястото на стопанска дейност в страната активи към датата на прекратяване се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат за последния данъчен период на мястото на стопанска дейност счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите по изречение първо и счетоводната им стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

 

 

Деклариране на данъка за последния данъчен период

Чл. 162. (1) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него.

(2) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се подава от лицето, изпълнявало длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването.

(3) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 3, се подава на датата на прекратяване на дейността.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 4, се подава на датата на прекратяването.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, данъчно задълженото лице или лицето, изпълнявало длъжността синдик, подава тази декларация в сроковете по ал. 1, 2 и 3.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато датата на прекратяването и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в една и съща година, с данъчната декларация по ал. 1 и 2 се подават годишният отчет за дейността, съставен към датата на прекратяването, и годишният отчет за дейността, съставен към датата на подаване на искането за заличаване, съответно датата на заличаването.

 

 

Внасяне на данъка за последния данъчен период

Чл. 163. (1) Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се внася до датата на подаване на искането за заличаване на данъчно задълженото лице. Данъкът е окончателен.

(2) В случаите по чл. 161, ал. 2 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на заличаването.

(3) В случаите по чл. 161, ал. 3 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване на дейността. Данъкът е окончателен.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по чл. 161, ал. 4 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване. Данъкът е окончателен.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, датата на заличаването при несъстоятелността, датата на прекратяването на дейността на място на стопанска дейност или датата на прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година в сроковете по ал. 1 – 4.

 

 

Данъчно третиране при продължаване на дейност след датата на подаване на искане за заличаване от данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация

Чл. 164. (1) Данъчно задълженото лице, прекратено с ликвидация, което продължи дейността си след подаване на искането за заличаване, изпълнява задълженията си по общия ред на закона за периода от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, като включително декларира и внася дължимия корпоративен данък. Ликвидаторът отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за данъчните му задължения, възникнали във връзка с продължаването на дейността.

(2) Последният период за данъчни цели в случаите по ал. 1 обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването или времето от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, когато тези две дати са в една и съща година.

(3) Данъчно задълженото лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по ал. 2 по общия ред на закона. Данъкът е окончателен.

(4) Данъчната декларация за последния период за данъчни цели в случаите по ал. 1 се подава от лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, в 30-дневен срок от датата на заличаването на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, подава тази декларация в срока по изречение първо.

(5) Дължимият корпоративен данък за последния период за данъчни цели в случаите по ал. 1 се внася до датата на заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година в срока по изречение първо.

 

 

Данъчно третиране при разпределение на ликвидационен дял или дивидент (Загл. доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 165. (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпределените като ликвидационен дял или дивидент активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял или дивидента. Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял или дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

 

Глава двадесет и втора.
ПРЕОТСТЪПВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г.)

Раздел I.
Общи разпоредби

Понятие за преотстъпване

Чл. 166. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон.

 

 

Общо изискване за преотстъпване на корпоративен данък (Загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

Чл. 167. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) По реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:

  1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
  2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
  3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

(2) Изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

 

 

Счетоводно отчитане на преотстъпен корпоративен данък (Загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

Чл. 168. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Преотстъпеният корпоративен данък по реда на тази глава се отчита в собствения капитал.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

 

 

Признаване на част от неразпределяемите приходи или разходи

Чл. 169. (1) Частта от неразпределяемите приходи или разходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи или разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването, и всички нетни приходи от продажби.

(2) Неразпределяемите суми, с които се преобразува счетоводният финансов резултат, когато не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяването на дейност, за която се ползва преотстъпване, се разпределят за дейността, за която се преотстъпва корпоративният данък, като определянето на данъчния финансов резултат за тази дейност се извършва на базата на съотношението по ал. 1.

 

 

Деклариране на преотстъпен корпоративен данък (Загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

Чл. 170. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато на данъчно задължено лице се преотстъпва корпоративен данък на различни основания по реда на тази глава, в годишната данъчна декларация лицето задължително декларира поредността, в която е ползвало различните основания за преотстъпване на корпоративния данък.

 

 

Преотстъпване на допълнително установен корпоративен данък

Чл. 171. (1) Данъчно задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен данък за съответната минала година, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в тази глава за съответното преотстъпване на корпоративен данък.

(2) Срокът за изпълнението на тези изисквания започва да тече от датата на установяване на допълнителния корпоративен данък.

 

 

Преустановяване на правото на преотстъпване

Чл. 172. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Правото на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон.

(2) Алинея 1 се прилага и при преустройство на кооперативни организации.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява и в случаите, в които данъчно задължено лице, за което е налице изискване за подаване на формуляр за кандидатстване, не го подаде в срок или не изпълнява изискванията, посочени във формуляра за кандидатстване.

 

 

Неизпълнение на изисквания

Чл. 173. (1) Когато не са изпълнени изискванията на тази глава за последващо използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато в случаите на преобразуване приемащите или новоучредените дружества изпълнят задълженията на преобразуващите се дружества при спазване на условията и реда на тази глава, отнасящи се до преобразуващите се дружества. В случаите по изречение първо приемащите или новоучредените дружества са солидарно отговорни за преотстъпения корпоративен данък на преобразуващите се дружества.

(3) Алинея 2 се прилага и при преустройство на кооперативни организации.

 

Раздел II.
Освобождаване от облагане с корпоративен данък

Колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове (Загл. изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Чл. 174. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и националните инвестиционни фондове по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране не се облагат с корпоративен данък.

 

 

Дружества със специална инвестиционна цел

Чл. 175. Дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел не се облагат с корпоративен данък.

 

 

Български червен кръст

Чл. 176. Българският червен кръст не се облага с корпоративен данък.

 

 

Чл. 176а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Организаторите на хазартни игри, за които се дължи държавна такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта, не се облагат с корпоративен данък за тази дейност.

(2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък.

 

Раздел III.
Общи данъчни облекчения

Данъчно стимулиране при наемане на безработни лица

Чл. 177. (1) Данъчно задължено лице има право да намали счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, когато е наело лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца и към момента на наемането му то е:

  1. регистрирано като безработно за повече от една година, или
  2. регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или
  3. безработно лице с намалена работоспособност.

(2) Намалението се извършва с изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2013 г.) Намаление не се извършва за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта и по реда на чл. 22д от Закона за насърчаване на инвестициите.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Данъчно стимулиране при предоставяне на стипендии

Чл. 177а. (Нов – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Признават се за данъчни цели счетоводните разходи за учредена и предоставена стипендия на ученик, придобиващ средно образование, или на студент в училище в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за период не по-малко от 12 и не повече от 24 месеца и към момента на предоставянето на стипендията са изпълнени следните условия:

  1. стипендиантът е ученик в последните два класа от придобиване на средно образование или студент в последните две години от придобиване на образователна степен „бакалавър“ или „магистър“ и не е навършил 25-годишна възраст;
  2. професията на стипендианта намира приложение в дейността на данъчно задълженото лице;
  3. данъчно задълженото лице се е задължило с договора за предоставяне на стипендията да приеме стипендианта на работа за период не по-малък от общия брой на месеците, за които се предоставя стипендията.

(2) Данъчно задълженото лице може да учреди и предостави по реда на ал. 1 стипендия на един или повече ученици или студенти.

(3) В случай че данъчно задълженото лице не приеме стипендианта на работа в срок до края на календарната година, следваща годината на завършване на обучението, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на настъпване на това обстоятелство счетоводният финансов резултат се увеличава с размера на предоставената стипендия.

(4) В случай че данъчно задълженото лице приеме стипендианта на работа за част от периода по ал. 1, т. 3, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на прекратяване на правоотношението счетоводният финансов резултат се увеличава с частта от предоставената стипендия, пропорционална на неизпълненото задължение по ал. 1, т. 3.

(5) В случаите, когато стипендиантът откаже да започне работа в срок до края на календарната година, следваща годината на завършване на обучението, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на настъпване на това обстоятелство счетоводният финансов резултат се увеличава със:

  1. целия размер на предоставената стипендия, когато не е договорено обезщетение в полза на данъчно задълженото лице по предоставената стипендия;
  2. разликата между предоставената стипендия и договореното обезщетение, когато обезщетението е договорено в размер, по-малък от предоставената стипендия.

 

 

Чл. 177б. (Нов – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Член 177 не се прилага за наети лица по трудово правоотношение, за които е приложен чл. 177а.

 

 

Предприятия, наемащи хора с увреждания

Чл. 178. (1) Корпоративният данък се преотстъпва изцяло на юридическите лица – специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които най-малко:

  1. двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или
  2. тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или
  3. петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания.

(2) Корпоративният данък на юридическите лица по ал. 1 се преотстъпва пропорционално на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1 за броя на наетите лица.

(3) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването. Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на финансите.

 

 

Земеделски производители

Чл. 179. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

 

 

Ръководство на въздушното движение

Чл. 180. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

 

 

Социални и здравноосигурителни фондове

Чл. 181. (1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер 50 на сто на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в основната дейност в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

 

Раздел IV.
Минимална или държавна помощ под формата на данъчни облекчения (Загл. изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

Данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчни облекчения

Чл. 182. (1) (Предишен текст на чл. 182, изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, които:

  1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, производство на синтетични влакна, рибарство и аквакултури, както и производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение 1 на Договора за функционирането на Европейския съюз за съответната дейност, или;
  2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) са в производство по ликвидация или в производство по оздравяване, или
  3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) се определят като предприятия в затруднение, или
  4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) закриват същата или подобна производствена дейност в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, две години преди датата на подаване на формуляр за кандидатстване за помощ или ако към момента на неговото подаване възнамеряват да затворят такава производствена дейност в срок от две години, след като приключи първоначалната инвестиция, за която ще се преотстъпва корпоративен данък.

(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на:

  1. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в сектор рибарство и аквакултури съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури;
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз;
  3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз;
  4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
  5. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
  6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) инвестирането в товарни автомобили, когато те се предоставят на данъчно задължено лице, осъществяващо автомобилни превози на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение;
  7. инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.

(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от условията по ал. 1 през периода на извършване на съответната първоначална инвестиция.

(4) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне условие по ал. 2 през периода на инвестиране.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не се прилага по отношение на предприятия в затруднение.

 

 

Общини с безработица, по-висока от средната за страната

Чл. 183. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Общините с безработица, по-висока от средната за страната, за целите на чл. 184, т. 1 и чл. 189, ал. 1, т. 3 се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Община, чийто административен център е център и на друга община, се включва в списъка по ал. 1 въз основа на среднопретегленото ниво на безработица в съответните общини, определено на база на броя на икономически активното население в тях.

 

 

Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната

Чл. 184. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
  2. (нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност;
  3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес в общини по т. 1;
  4. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 2 – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изпълнени са условията по:

а) член 188 – в случаите на минимална помощ, или

б) член 189 – в случаите на държавна помощ за регионално развитие.

 

 

Специфични случаи на преотстъпване

Чл. 185. (1) Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините по чл. 183, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване.

(2) Когато данъчно задължено лице е отговаряло на условията по чл. 184, т. 1 в предходната година преди общината да отпадне от обхвата на общините по чл. 183, но не е осъществявало производствена дейност през този период поради извършването на подготвителни работи и производствената дейност започне през следваща година, правото на преотстъпване на данъка възниква от годината на започване на производствената дейност и се запазва през следващите 4 последователни години при спазване на останалите условия за преотстъпване.

 

 

Инвестиционен данъчен кредит

Чл. 186. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

 

 

Данъчно облекчение за кооперации

Чл. 187. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

 

Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ (Загл. изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 188. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава праг от левовата равностойност на 200 000 евро, а за данъчно задължено лице, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото. Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. В сумата на получените минимални помощи се включват и:

  1. преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за последните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на преотстъпване за текущата година, с изключение на преотстъпения корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл. 189 и 189б;
  2. всички предходни помощи за последните три години, включително текущата, предоставяни на някое от преобразуващите се дружества, които следва да се вземат предвид от данъчно задълженото лице съгласно чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.), като резултат от преобразуване на дружествата или прехвърляне на предприятие.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, данъчното облекчение е налице, когато сумата на получените минимални помощи от всички лица, които са едно и също предприятие, през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава съответния праг от левова равностойност по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Преотстъпеният данък по чл. 184 трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато с определения за преотстъпване данък за годината ще се превиши съответният праг по ал. 1 и 2, данъчно задълженото лице, в т.ч. данъчно задължените лица, които са едно и също предприятие, не могат да ползват преотстъпване за целия размер на данъка, определен за преотстъпване.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Преотстъпеният данък, инвестиран в активите по ал. 3, се натрупва:

  1. до праговете, определени в ал. 1 и 2, с друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, и с минимална помощ, предоставяна съгласно други регламенти за помощ de minimis;
  2. до прага, установен в Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2011 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (OB, L 114/8 от 26 април 2012 г.), с минимална помощ, предоставена по този регламент;
  3. до максимално допустимия интензитет на съответната държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за тези активи.

(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно задълженото лице декларира в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък:

  1. размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три години, включително текущата;
  2. размера на всички предходни помощи за последните три години, включително текущата, предоставяни на някое от преобразуващите се дружества, които следва да се вземат предвид от данъчно задълженото лице съгласно чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, като резултат от преобразуване на дружествата или прехвърляне на предприятие.

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите, когато данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, се декларират и:

  1. всички данъчно задължени лица, които са едно и също предприятие;
  2. размерът на получените минимални помощи от лицата по т. 1, независимо от тяхната форма и източник, за последните три години, включително текущата.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по ал. 7, т. 2 размерът на получените минимални помощи се декларира от първото подало годишна данъчна декларация данъчно задължено лице за съответната година. Декларираният размер ползва всички данъчно задължени лица, които са едно и също предприятие.

 

 

Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие (Загл. изм.- ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 189. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчно задължените лица трябва да изпълнят следните условия за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие:

  1. преотстъпеният корпоративен данък трябва да се инвестира в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция;
  2. първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът;
  3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в общини, в които за годината на преотстъпване има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
  4. дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община за период от поне 5 години след годината на завършване на първоначалната инвестиция; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на 5-годишния срок с годишните данъчни декларации;
  5. поне 25 на сто от стойността на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени или привлечени средства преотстъпеният корпоративен данък, както и други средства, в които има какъвто и да е елемент на държавна помощ;
  6. материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са амортизируеми активи;
  7. стойността на приемливите разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция;
  8. нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период от поне 5 години;
  9. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто, а за първоначална инвестиция, извършвана в общини от Югозападен регион – 25 на сто от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на първоначалната инвестиция е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване; в случаите, в които преотстъпеният корпоративен данък за няколко години се инвестира в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция, лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на първоначалната инвестиция е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на първата от тези години;
  10. прогнозният размер на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък;
  11. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за активите по т. 1 данъчно задълженото лице не е получател по някоя от следните помощи:

а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

б) минимална помощ, предоставяна съгласно всички регламенти за помощ de minimis;

в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;

г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите, когато данъчно облекчение е предоставено за голям инвестиционен проект, чиято обща стойност превишава левовата равностойност на 37,5 млн. евро, а за първоначална инвестиция, извършвана в общини от Югозападен регион – 18,75 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само ако е получено положително решение от Европейската комисия вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Министърът на финансите уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи. Данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до Европейската комисия.

(4) Когато за голям инвестиционен проект не трябва да се прилага ал. 3, данъчното облекчение може да бъде ползвано само ако е спазен коригираният таван за регионална помощ за големи инвестиционни проекти, както е определен в Решението на Европейската комисия за одобряване на Карта на националната регионална държавна помощ.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) За целите на ал. 3 стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата на уведомяване на Европейската комисия по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. За целите на ал. 4 стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща стойност към датата, на която започва изпълнението на проекта.

(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) За първоначална инвестиция, свързана с диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти, приемливите разходи трябва да надвишават с поне 200 на сто данъчната стойност на активите, които се използват повторно, към 31 декември на годината преди започването на изпълнението на първоначалната инвестиция.

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Стойността на приемливите разходи за активи, включени в първоначална инвестиция, свързана с основна промяна в съществуващия производствен процес, трябва да превишава сумата на годишните данъчни амортизации на активите, свързани с дейностите, които ще бъдат модернизирани, за предходните три години.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно задълженото лице уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си за проекта за първоначална инвестиция, в т.ч. голям инвестиционен проект, чрез подаване на формуляр за кандидатстване за помощ по образец, най-късно преди започване изпълнението на проекта.

 

 

Данъчно облекчение за извършвана дейност в селското стопанство, преработвателната промишленост, производството, високите технологии и инфраструктурата

Чл. 189а. (*) (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

 

 

Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители (Ново загл. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 189б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

(2) Корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;
  2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
  3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;
  4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1;
  5. (нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;
  6. (нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:

а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

б) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор;

в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;

г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) данъчно задължено лице, представляващо голямо предприятие, е подало в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си формуляр за кандидатстване за помощ по образец, предложен от министъра на земеделието и храните и утвърден от министъра на финансите, най-късно преди започване на инвестирането на данъка, който ще бъде преотстъпен.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

(4) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

 

 

Ограничения при ползване на данъчни облекчения (Загл. изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 190. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение по този раздел през една и съща година.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Активите, в които е инвестиран преотстъпен данък съгласно чл. 188, ал. 3, се изключват от обхвата на първоначална инвестиция.

 

Раздел V.
Данъчни облекчения, отговарящи на изискванията за допустима държавна помощ за заетост (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчното облекчение

Чл. 191. (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Данъчно облекчение за насърчаване на заетостта

Чл. 192. (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Общи условия

Чл. 193. (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

Част трета.
ДАНЪК, УДЪРЖАН ПРИ ИЗТОЧНИКА

Глава двадесет и трета.
ОБЕКТИ НА ОБЛАГАНЕ

Данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове

Чл. 194. (1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:

  1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
  2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

(2) Данъкът по ал. 1 е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:

  1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
  2. договорен фонд;
  3. (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

 

 

Данък, удържан при доходи на чуждестранни лица

Чл. 195. (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът по ал. 1 се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по чл. 2 и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се удържа от получателя на дохода.

(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, с изключение на случаите, когато счетоводни разходи не се признават за данъчни цели или счетоводни разходи или активи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност), се признават за данъчни цели на място на стопанска дейност.

(5) Авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника.

(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) С данък при източника не се облагат:

  1. (доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
  2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия:

а) емитентът е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

б) емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице;

в) облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

  1. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения при условията на ал. 7 – 12;
  2. (нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходите от лихви по заем, по който не се издават облигации и по който държавата или общините са заемополучател.

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

  1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава – членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз;
  2. местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения може да не се облагат с данък при източника и преди да е изтекъл срокът по ал. 12, т. 2, при условие че към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато.

(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по ал. 8, когато притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато преди изтичането на минималния двегодишен срок, за освободените по ал. 8 доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения се дължи данък при източника, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто. За дължимия данък при източника се дължи лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.

(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато неподлежащ на облагане доход от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е обложен, притежателят на дохода има право да поиска възстановяване на данъка. Възстановяването се извършва по реда и в сроковете на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, но не по-късно от една година от подаване на искането за възстановяване.

(11) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинеи 7, 8, 9 и 10 не се прилагат за:

  1. доходи, които представляват разпределение на печалба или възстановяване на капитал;
  2. доходи от вземания за дълг, които дават право на участие в печалбите на длъжника;
  3. доходи от вземания за дълг, които дават право на кредитора да замени своето право на лихва за право на участие в печалбите на длъжника;
  4. доходи от вземания за дълг, при които няма клауза за връщане на главницата или връщането е след повече от 50 години от датата на емитирането на дълга;
  5. доходи, представляващи непризнати за данъчни цели разходи на място на стопанска дейност в Република България, с изключение на тези по чл. 43;
  6. доходи, начислени от чуждестранно юридическо лице от държава, която не е държава – членка на Европейския съюз, чрез място на стопанска дейност в Република България;
  7. доходи от сделки, на които основният мотив или един от основните мотиви е отклонение или избягване от данъчно облагане.

(12) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) За целите на ал. 7 – 11:

  1. чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5;

б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;

в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;

  1. едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице;

  1. чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице;
  2. място на стопанска дейност е притежател на дохода, когато едновременно са изпълнени следните условия:

а) вземането за дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност;

б) лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения представляват доход, по отношение на който мястото на стопанска дейност се облага в държавата – членка на Европейския съюз, в която се намира, с някой от данъците, посочени в приложение № 6, или в Белгия – с „impot des non-residents/belasting der niet-verblijfhouders“, или в Испания – c „Impuesto sobre la Renta de no Residentes“, или c идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци.

 

 

Финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар (Загл. изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 196. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби.

 

Глава двадесет и четвърта.
ДАНЪЧНА ОСНОВА

Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти

Чл. 197. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените дивиденти.

 

 

Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове

Чл. 198. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове, е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

 

 

Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица

Чл. 199. (1) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195, ал. 1, е брутният размер на тези доходи, с изключение на случаите по ал. 3 и 4.

(2) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви на чуждестранни юридически лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва.

(3) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.

(4) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество.

(5) Продажната цена за целите на ал. 3 и 4 представлява насрещната престация по сделката, включително възнаграждението, различно от пари, което се оценява по пазарни цени към датата на начисляване на дохода.

(6) При прекратяване на договор за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се прехвърли правото на собственост върху съответните активи – предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното юридическо лице към момента на прекратяването. Внесеният данък при източника за дохода от лихви до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия данък при източника за дохода от ползване на имуществото.

 

Глава двадесет и пета.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ

Данъчни ставки

Чл. 200. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 е 5 на сто.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 е 10 на сто.

 

 

Данъчна ставка на данъка върху доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения

Чл. 200а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Глава двадесет и шеста.
ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАНЪКА

Деклариране на данъка. Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица. Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен (Загл. изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Чл. 201. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

(2) Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срока по ал. 1.

(4) По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е подадена или подлежи на подаване декларацията по ал. 1.

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) С декларацията по ал. 1 лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите по ал. 3 предоставят информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за целите на автоматичния обмен. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година, като при преобразуване информацията се изготвя и предоставя от правоприемника. При прекратяване на данъчно задълженото лице информацията се предоставя в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162.

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Редът по ал. 5 се прилага и от чуждестранни юридически лица, които реализират доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез място на стопанска дейност в Република България.

 

Глава двадесет и седма.
ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

Внасяне на данъка

Чл. 202. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

(3) Дължимият данък по ал. 1 и 2 се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода по ал. 2 не е данъчно задължено лице и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се внася от получателя на дохода в срока по ал. 2, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.

(5) Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът.

 

 

Преизчисляване на данък при източника (Ново загл. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чл. 202а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли данъка при източника за доходите по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника, преизчислението се извършва за всички реализирани от него доходи по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 през годината.

(2) Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника за реализираните от него доходи, преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим за тези доходи, ако те са реализирани от местно юридическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите, ако те бяха извършени от местно юридическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.

(3) Когато размерът на внесения данък при източника по чл. 195, ал. 1 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2, разликата подлежи на възстановяване до размера на данъка при източника по чл. 195, ал. 1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък в държавата, където то е местно лице.

(4) Изборът за преизчисляване на данъка при източника се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава от чуждестранното лице в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите.

(5) Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

(6) Алинеи 1 – 5 не се прилагат, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава – членка на Европейския съюз, с която Република България:

  1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или
  2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:

а) обмен на информация, или

б) сътрудничество при събирането на данъци.

 

 

Отговорност

Чл. 203. Когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.

 

Част четвърта.
ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ

Глава двадесет и осма.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Обекти на облагане

Чл. 204. С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

  1. представителните разходи, свързани с дейността;
  2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:

а) (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“;

б) разходите за ваучери за храна;

  1. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

 

 

Социални разходи, които не са в натура

Чл. 205. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

 

 

Признаване на данъка върху разходите

Чл. 206. (1) Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.

(2) Данъкът върху разходите е окончателен.

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 207. (1) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 1 и 3 са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.

(2) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

 

 

Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот“

Чл. 208. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

 

 

Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна

Чл. 209. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
  2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
  3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
  4. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
  5. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:

  1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
  2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
  3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
  4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
  5. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато операторът:

  1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 и 9;
  2. престане да осъществява дейност;
  3. (В сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;
  4. (В сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е предоставил на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна, без да е получил индивидуална квота.

(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.

(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.

(9) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Операторът сключва договори за обслужване само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.

 

 

Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол

Чл. 210. (1) Не се облагат с данък по чл. 204, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

(3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

 

Глава двадесет и девета.
ДАНЪЧНА ОСНОВА

Данъчна основа за данъка върху представителните разходи

Чл. 211. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 са начислените разходи за календарната година.

 

 

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура

Чл. 212. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.

 

 

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот“

Чл. 213. (1) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „а“ е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2) (Предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, т. 2, буква „а“ е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

 

 

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна

Чл. 214. (1) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „б“ е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, т. 2, буква „б“ е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

 

 

Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства

Чл. 215. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените през календарната година разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.

(2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1:

  1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през календарната година;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за календарната година.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите години.

 

Глава тридесета.
ДАНЪЧНА СТАВКА, ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 110 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Данъчна ставка

Чл. 216. Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто.

 

 

Деклариране и внасяне на данъка (Загл. изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 217. (1) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.

(2) (Предишен текст на чл. 217 – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът върху разходите се внася до 31 март на следващата година.

 

Глава тридесета.
„а“ ДАНЪК ВЪРХУ ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗХОДИ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ (НОВА – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

Обект на облагане

Чл. 217а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) С данък върху разходите се облагат допълнителните разходи на народните представители.

 

 

Данъчно задължено лице

Чл. 217б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчно задължено лице за данъка по чл. 217а е Народното събрание на Република България.

 

 

Данъчна основа

Чл. 217в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху допълнителните разходи на народните представители са начислените разходи за календарната година.

 

 

Данъчна ставка

Чл. 217г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчната ставка на данъка по чл. 217а е 10 на сто.

 

 

Деклариране и внасяне на данъка

Чл. 217д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Данъкът върху допълнителните разходи на народните представители се декларира с данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 декември на съответната година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на Народното събрание на Република България.

(2) Данъкът върху допълнителните разходи на народните представители се внася до 31 декември на съответната година.

 

Част пета.
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ

Глава тридесет и първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Алтернативен данък

Чл. 218. (1) Данъчно задължените лица, посочени в тази част, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.

(2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък, с изключение на бюджетните предприятия.

 

Глава тридесет и втора.
ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I.
Общи положения

Отчетност

Чл. 219. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят подробна отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите на Националната агенция за приходите.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(3) (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(5) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

 

Раздел II.
Данък върху хазартната дейност от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, включително организирани от разстояние (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Общи положения

Чл. 220. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 221. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Данъчна основа

Чл. 222. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Данъчна ставка

Чл. 223. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Деклариране на данъка

Чл. 224. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 225. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 226. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

Раздел III.
Данък върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Общи положения

Чл. 227. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 228. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Данъчна основа

Чл. 229. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Данъчна ставка

Чл. 230. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Деклариране на данъка

Чл. 231. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 232. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Възстановяване на данък

Чл. 233. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 234. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

Раздел IV.
Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Общи положения

Чл. 235. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 236. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно задължени лица по реда на този раздел са организаторите на хазартните игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

 

 

Данъчна основа

Чл. 237. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка по този раздел е увеличението на цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.

 

 

Данъчна ставка

Чл. 238. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка по този раздел е 15 на сто.

 

 

Деклариране на направените залози и данъка

Чл. 239. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

(2) Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 240. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от оператора на телефонната или друга електронна съобщителна услуга в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

(2) Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта, и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.

 

 

Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 241. (1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът се внася от организатора на хазартната игра в срок до 31 март на следващата календарна година.

 

Раздел V.
Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

Общи положения

Чл. 242. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишен текст на чл. 242, изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, организирани онлайн, се облага с корпоративен данък.

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 243. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1.

 

 

Определяне на данъка

Чл. 244. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се определя за вписаните в удостоверението за издаден лиценз и експлоатирани:

  1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) игрални автомати в игрална зала, съответно всяко игрално място от тях;
  2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) игрални маси и игрални автомати в игрално казино, съответно всяко игрално място от тях.

 

 

Размер на данъка

Чл. 245. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел е в размер, както следва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него – 500 лв. на тримесечие;
  2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за рулетка в казино за игрална маса – 22 000 лв. на тримесечие за всяка игрална маса;
  3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) за друго игрално оборудване в казино – 5000 лв. на тримесечие за всяко игрално оборудване;
  4. (отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(2) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) За тримесечията преди издаване и след отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване данък по ал. 1, т. 1 – 3 не се дължи.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъкът по ал. 1, т. 1 – 3 се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издаден или е отнет лицензът за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване.

(4) В случаите по чл. 40 от Закона за хазарта данъкът по ал. 1, т. 1 – 3 се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е спряна или възобновена дейността.

 

 

Деклариране на данъка

Чл. 246. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

(2) Данъчната декларация по ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето.

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 247. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася в сроковете за декларирането му.

 

Глава тридесет и трета.
ДАНЪК ВЪРХУ ПРИХОДИТЕ НА БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Общи положения

Чл. 248. Приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите по реда на тази глава.

 

 

Данъчна основа

Чл. 249. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху приходите са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.

 

 

Данъчни ставки

Чл. 250. (1) Данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто.

 

 

Преотстъпване на данък

Чл. 251. (1) Преотстъпва се 50 на сто от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.

 

 

Деклариране на данъка

Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 253. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът върху приходите се внася в срок до 31 март на следващата година.

 

Глава тридесет и четвърта.
ДАНЪК ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА ОТ ОПЕРИРАНЕ НА КОРАБИ

Общи положения

Чл. 254. (1) Данъчно задължените лица, посочени в тази глава, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби.

(2) Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по ал. 1, се облагат с този данък за срок не по-кратък от 5 години.

 

 

Данъчно задължени лица

Чл. 255. (1) (Предишен текст на чл. 255 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;
  2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;
  3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;
  4. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
  5. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
  6. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.

(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са и лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:

  1. за тях са изпълнени условията по ал. 1, т. 1, 5 и 6;
  2. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
  3. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

 

 

Ограничения в обхвата на данъка

Чл. 256. Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане по тази глава за:

  1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;
  2. риболовни кораби;
  3. кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;
  4. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;
  5. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.

 

 

Данъчна основа

Чл. 257. (1) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация се определя, както следва:

  1. за кораб с нетен тонаж до 1000 тона – 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона;
  2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 тона – 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 1000 тона;
  3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 тона – 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 тона над 10 000 тона;
  4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 тона – 680 лв. плюс 1,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчната основа за кораб за календарната година се определя, като данъчната основа за съответния кораб за един ден в експлоатация, определена по реда на ал. 1, се умножи по дните в експлоатация на съответния кораб през календарната година.

(3) Данъчната основа за определяне на данъка по тази глава е сумата от данъчните основи, определени за всички кораби по реда на ал. 2.

 

 

Данъчна ставка

Чл. 258. Данъчната ставка на данъка по тази глава е 10 на сто.

 

 

Деклариране на данъка

Чл. 259. (1) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор за облагане с данък по тази глава чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.

(2) Данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за дължимия данък по тази глава в срок до 31 март на следващата година.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

 

 

Внасяне на данъка

Чл. 260. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица внасят дължимия данък по тази глава в срок до 31 март на следващата година.

 

Част шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава тридесет и пета.
АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Чл. 261. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

 

 

Чл. 262. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

 

 

Чл. 262а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) За непредставяне или за несвоевременно представяне на информация по чл. 201, ал. 5 и 6, както и за посочване на неверни или непълни данни се налага имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) За нарушения по ал. 1, извършени за повече от едно юридическо лице, за което следва да се предоставя информация, имуществената санкция се налага поотделно за всяко юридическо лице.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер до 500 лв.

 

 

Чл. 263. (1) Данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.

 

 

Чл. 264. (1) Управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2000 лв.

 

 

Чл. 265. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва със санкцията по чл. 182 от Закона за данък върху добавената стойност.

 

 

Чл. 266. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 10, ал. 4, се наказва със санкцията по чл. 185 от Закона за данък върху добавената стойност.

 

 

Чл. 267. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 267, изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите, когато данъчно задължено лице, извършило скрито разпределение на печалба, посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, санкцията по ал. 1 не се налага.

 

 

Чл. 268. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Чл. 269. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Чл. 270. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Чл. 271. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Чл. 272. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Чл. 273. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Чл. 274. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

Чл. 275. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

 

 

Чл. 276. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3, чл. 160, ал. 3, чл. 162, ал. 6, чл. 219, ал. 4, чл. 252, ал. 2 или чл. 259, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.

 

 

Чл. 277. (1) Данъчно задължени лица, приложили реда на облагане по глава тридесет и четвърта, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 40 000 до 60 000 лв.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за срок 5 години.

 

 

Чл. 277а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на превишението на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна по получената индивидуална квота над тази индивидуална квота, но не по-малко от 2000 лв.

(2) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, без да е получило индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.

(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, които не отговарят на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна, определени с наредбата по чл. 209, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.

 

 

Чл. 277б. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Оператор на ваучери за храна, който не представи справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение – в размер от 2000 до 2500 лв.

 

 

Чл. 277в. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Оператор на ваучери за храна, който не изпълни изискванията на чл. 209, ал. 8 за плащания във връзка с предоставени ваучери за храна, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 30 000 лв.

 

 

Чл. 278. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Допълнителни разпоредби

 

  • 1. По смисъла на този закон:
  1. „Страната“ е географската територия, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.
  2. „Място на стопанска дейност“ е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  3. „Финансов актив“ е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
  4. „Дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:

а) доходи от акции;

б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалба.

Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.

  1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Скрито разпределение на печалба“ са:

а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“;

б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия:

аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;

бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;

вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;

гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.

  1. „Ликвидационен дял“ е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.
  2. „Лихва“ е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
  3. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
  4. „Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
  5. „Франчайз“ е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги.
  6. „Факторинг“ е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.
  7. „Данъчен кредит“ е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
  8. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  9. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  10. „Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие“ е понятието по § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  11. „Счетоводен финансов резултат“ е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.
  12. „Неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност:

а) за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък, или

б) подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел.

  1. „Неразпределяеми приходи“ са всички финансови и извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък.
  2. „Разходи за провизии за задължения“ са отчетените разходи за провизии, които отговарят на критериите за признаване на провизия съгласно приложимите счетоводни стандарти, включително:

а) очакваните превишения на общата сума на разходите над приходите и очакваните загуби по договори за строителство;

б) доходите при и след напускане, доходите под формата на акции или дялове и други дългосрочни доходи на персонала.

  1. „Привлечен капитал“ по смисъла на чл. 43, ал. 6 е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.
  2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Разпореждане с финансови инструменти“ за целите на чл. 44 и 196 са сделките:

а) (доп. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; „права“ за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;

б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

в) (нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;

г) (предишна б. „в“ – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

  1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Документално доказана цена на придобиване на ценни книжа или дялове“ е цената на придобиване на съответните ценни книжа или дялове, която лицето е доказало документално по реда, определен в съответните нормативни актове. Когато ценни книжа или дяловете от един вид, издадени от едно лице, са придобити на различни цени и впоследствие се продава част от ценните книжа или дяловете, като не може да бъде доказано кои от тях се продават, цената на придобиване на продадените ценни книжа или дялове е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните ценни книжа или дялове към момента на продажбата. Изречение второ се прилага във всички случаи на разпоредителни действия с ценни книжа или дялове. Когато са придобити нови акции или дялове в резултат на разпределение, което не е довело до намаляване на собствения капитал на лицето, което разпределя акциите или дяловете, се преизчислява документално доказаната цена на придобиване на притежаваните акции или дялове. След придобиването на новите акции или дялове по предходното изречение документално доказаната цена на придобиване на всяка една акция или дял, включително новопридобитите, е равна на сумата от документално доказаните цени на придобиване на акциите или дяловете преди придобиването на новите акции или дялове, разделена на общия брой на притежаваните акции или дялове след придобиването, включително новопридобитите.
  2. „Периферни устройства“ са всички устройства, които се включват към системното осигуряване на компютър или се управляват от компютър, но той може да работи и без тях.
  3. „Развойна дейност“ е дейността по разработване, проектиране, изграждане и изпитване на нови стоки, материали, технологии за производство и индустриални системи и други обекти на индустриалната собственост, както и за усъвършенстване на съществуващи продукти и технологии.
  4. „Данъчна загуба от източник в чужбина“ за целите на чл. 73 и 74 е сумата от загубите от всички места на стопанска дейност в съответната чужда държава.
  5. „Финансови институции“ са:

а) (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) кредитните и финансовите институции по Закона за кредитните институции;

б) застрахователите, презастрахователите и чуждестранните лица, извършващи чрез място на стопанска дейност застрахователна или презастрахователна дейност по Кодекса за застраховането;

в) (доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2011 г.) инвестиционните посредници по Закона за пазарите на финансови инструменти и управляващите дружества по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;

г) дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване;

д) (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

  1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Непреработена растителна и животинска продукция“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз.
  2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Производствена дейност“ за целите на чл. 184 е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация, както и биологична трансформация на живи животни или растения. Не е производствена дейност създаването на нов продукт в енергийния и авиационния сектор, включително изграждане на летища, летищна инфраструктура и съпътстващи дейности, в случаите на държавна помощ за регионално развитие.
  3. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Първоначална инвестиция“ е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със:
  4. създаване на нова дейност;
  5. разширяване на съществуваща дейност;
  6. диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти;
  7. основна промяна на съществуващия производствен процес.

Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.

  1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Предприятие в затруднение“ за целите на чл. 182, ал. 1, т. 3 е предприятие по смисъла на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ, С 209/1 от 23 юли 2013 г.), включително техните изменения и замени, а за целите на чл. 182, ал. 5 е предприятие по смисъла на Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г. (OB, С 204/1 от 1 юли 2014 г.).
  2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Минимална помощ“ е помощта по смисъла на Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.
  3. „Пазарна лихва“ е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
  4. „Разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
  5. „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
  6. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Оператор“ по смисъла на чл. 209 е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
  7. „Ваучери за храна“ са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
  8. „Лек автомобил“ е този, определен в Закона за движението по пътищата.
  9. „Допълнителни автобусни линии“ са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
  10. „Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства“ са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за:

а) горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;

б) резервни части;

в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;

г) технически прегледи и паркинг;

д) козметика и аксесоари.

  1. „Превозни средства“ са тези, посочени в глава втора, раздел четвърти от Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство.
  2. „Дейности от опериране на кораби“ са:

а) осъществяването на морски превоз с кораби с нетен тонаж над 100 тона, отдаването им под наем, както и продажбата на кораби – предмет на тонажно облагане, които са придобити не по-малко от 5 години преди продажбата им;

б) превози по суша, свързани с морския превоз, административни и застрахователни услуги и други услуги, предоставени на клиентите във връзка с осъществяване на морския превоз;

в) финансови операции и курсови разлики, свързани с управлението на оборотния капитал, използван за оперирането на кораби;

г) извънредни дейности, свързани с оперирането на корабите, които не попадат в обхвата на букви „а“ – „в“ и оборотът от тях не надхвърля 0,25 на сто от оборота от дейностите по букви „а“ и „б“;

д) (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) дейности по управление на кораби въз основа на договори за управление съгласно чл. 225а, т. 1 – 7, 9 и 10 от Кодекса на търговското корабоплаване.

  1. „Дни в експлоатация“ са дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораба, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.
  2. „Нетен тонаж“ е мярката в тонове на полезната (товарната) вместимост на кораб, удостоверена със свидетелство за тонаж на кораба.
  3. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
  4. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Селскостопански продукти“, „преработка на селскостопански продукти“ и „реализация на селскостопански продукти“ са тези по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.
  5. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Приемливи разходи за материални активи“ за целите на т. 29 и 48 са земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване. В първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини и съоръжения/оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора.
  6. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Приемливи разходи за нематериални активи“ за целите на т. 29 и 48 са активи, получени в резултат на технологичен трансфер, реализиран чрез придобиване на права върху патенти, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически знания.
  7. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Голям инвестиционен проект“ е първоначална инвестиция, която включва приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото. Първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период 3 години. Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите в този закон.
  8. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Нетни приходи от продажби“ са тези по смисъла на Закона за счетоводството.
  9. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Метод на собствения капитал“ е този по смисъла на счетоводното законодателство.
  10. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Метод на пропорционална консолидация“ е този по смисъла на счетоводното законодателство.
  11. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Съвместно контролирано предприятие“ е това по смисъла на счетоводното законодателство.
  12. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Допълнително доброволно осигуряване“ е това по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
  13. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Доброволно здравно осигуряване“ е това по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
  14. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Застраховки „Живот“ са тези по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
  15. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Годишен отчет за дейността“ е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
  16. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи, пасиви и собствен капитал на чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяващо стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност единствено при условията на свободно предоставяне на услуги“ са тези по смисъла на международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
  17. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи, пасиви и собствен капитал на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство“ за целите на определяне на корпоративния данък по чл. 202а, ал. 2 са тези по смисъла на международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
  18. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Разпореждане с имущество на място на стопанска дейност“ е налице и в случаите на прехвърляне на мястото на стопанска дейност самостоятелно или заедно с цялото предприятие.
  19. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Земеделска техника“ за целите на чл. 189б са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието.
  20. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна“ е общата номинална стойност на ваучерите за храна за съответната година, които операторите могат да предоставят на работодатели при условията на чл. 209.
  21. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна“ е номиналната стойност на ваучерите за храна, които оператор може да предостави на работодатели по тази квота.
  22. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Максимално допустими годишни данъчни амортизационни норми“ за целите на чл. 75, ал. 4 са максималните размери на годишните данъчни амортизационни норми съгласно чл. 55 или максималните размери на амортизационните норми съгласно чл. 22 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане за годините преди 2007 г.
  23. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са:
  24. Вирджинските острови (САЩ); Княжество Андора; Ангуила (брит.); Нормандските острови (брит.); Антигуа и Барбуда; Аруба, остров (нидерл.); Общността на Бахамските острови; Барбейдос; Белиз; Бермудските острови (брит.); Вирджинските острови (брит.); Република Вануату; Гибралтар (брит.); Гренада; Гуам, остров (САЩ); Кооперативна република Гаяна; Доминиканската република; Каймановите острови (брит.); Остров Рождество (Коледен остров) (брит.); Република Либерия; Княжество Лихтенщайн; Република Малдиви; Република Маршалски острови; Република Мавриций; Княжество Монако; Монсерат, остров (брит.); Република Науру; Ниуе, остров (новозел.); Република Палау; острови Кук (новозел.); Остров Ман (брит.); Сейнт Лусия; Федерация Сейнт Китс и Невис; Търкс и Кайкос, острови (брит.); Република Фиджи; Република Панама; Независима държава Самоа; Република Сан Марино; Република Сейшели; Соломоновите острови; Сейнт Винсент и Гренадини; Кралство Тонга; Република Тринидад и Тобаго; Тувалу; Фолкландските острови (брит.); Нидерландските Антили (нидерл.) и Хонг Конг (Китай), или
  25. държави/територии, с които Република България няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и в които дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.
  26. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Подкуп“ за целите на чл. 26, т. 12 са престъпленията по чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс.
  27. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Длъжностно лице“ и „чуждо длъжностно лице“ са тези по смисъла на чл. 93, т. 1 и 15 от Наказателния кодекс.
  28. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Дата на спиране на дейност от организатор на хазартни игри“ за данъчни цели е датата, на която данъчно задълженото лице е предало удостоверението си за издаден лиценз на съхранение в Държавната комисия по хазарта.
  29. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Дата на възобновяване на дейност от организатор на хазартни игри“ за данъчни цели е датата, следваща датата, на която данъчно задълженото лице е получило удостоверението си за издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта.
  30. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
  31. (нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Регулиран пазар“ е този по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
  32. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Едно и също предприятие“ е предприятие по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.
  33. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Югозападен регион“ за целите на глава двадесет и втора включва всички населени места в областите София (столица), София, Благоевград, Перник и Кюстендил съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели, включително неговите изменения и замени.
  34. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Дата на предоставяне на помощта“ е 31 декември на годината, за която се преотстъпва корпоративен данък.
  35. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Големи предприятия“ са предприятия, които не изпълняват критериите, определени в препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микро-, малки и средни предприятия.
  36. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Допълнителни разходи на народните представители“ са тези по чл. 11 от приложение „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

 

 

  • 2. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/86/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейското дружество по отношение на участието на заетите лица, на Директива 2003/72/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите, на Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки и на Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ, L 345/8 от 29 декември 2011 г.), както и на Директива 2013/13/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на данъчното облагане поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ, L 141/30 от 28 май 2013 г.).

 

Преходни и Заключителни разпоредби

 

  • 3. Този закон отменя Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г.; бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 63 от 2006 г.).

 

 

  • 4. Преобразуванията на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели вследствие на прилагането на чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане до 31 декември 2006 г. се смятат за преобразувания на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат по реда и съгласно съответната разпоредба на този закон.

 

 

  • 5. Начислените до 31 декември 2003 г. счетоводни приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на амортизируеми активи, които не са признати за данъчни цели до 31 декември 2006 г. по реда на чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив от данъчния амортизационен план, с изключение на случаите на липси.

 

 

  • 6. (1) Амортизируемите активи, налични в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г., с изключение на определените в ал. 2, се смятат за данъчни амортизируеми активи по смисъла на чл. 48.

(2) От данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. се отписват следните налични в него активи:

  1. положителната репутация;
  2. активите, които не се ползват в дейност, за която се формира данъчен финансов резултат;
  3. активите, които са класифицирани като държани за продажба или са част от група за освобождаване, класифицирана като държана за продажба;
  4. активите, когато данъчно задължено лице е прекратено с ликвидация или е прекратено с обявяване в несъстоятелност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Член 66 не се прилага в случаите на отписване на активи по ал. 2, т. 1 и 2.

 

 

  • 7. (1) Данъчната амортизируема стойност на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е амортизируемата му стойност към 31 декември 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.

(2) Начислената данъчна амортизация на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е данъчно признатият размер на разходите за амортизации за съответния актив към 31 декември 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.

(3) Данъчната стойност на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е данъчната му балансова стойност към 31 декември 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.

 

 

  • 8. Стойностите на данъчните амортизируеми активи, налични в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., остават непроменени спрямо тези към 31 декември 2006 г.

 

 

  • 9. (1) Преоценъчният резерв в данъчния амортизационен план се отписва от него към 1 януари 2007 г. Отписването става по реда и начина, посочени в § 10 или 11. Данъчно задълженото лице избира прилагането на § 10 или 11.

(2) Преоценъчният резерв по смисъла на ал. 1 е преоценъчният резерв (резервът от последващи оценки), който е включен в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г.

(3) Когато в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г. е включен преоценъчен резерв (резерв от последваща оценка), различен от този, който е следвало да бъде включен съгласно чл. 22 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, същият се коригира за целите на ал. 1.

(4) Едноличните търговци отписват преоценъчния резерв по ред и начин, приложими за данъчно задължените лица по този закон.

 

 

  • 10. (1) Данъчно задължените лица коригират еднократно стойностите на амортизируемите активи в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. в резултат на отписването на преоценъчния резерв.

(2) С отписания преоценъчен резерв за конкретен амортизируем актив се увеличава данъчно признатият размер на разходите за амортизации за съответния актив към 31 декември 2006 г., в резултат на което начислената данъчна амортизация на актива към 1 януари 2007 г. се увеличава и данъчната стойност на актива към 1 януари 2007 г. се намалява. След увеличението начислената данъчна амортизация за съответния актив не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива към 1 януари 2007 г.

(3) Когато преоценъчният резерв за конкретен актив превишава данъчната балансова стойност на актива към 31 декември 2006 г., активът се отписва от данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., като с размера на превишението се увеличава данъчно признатият размер на разходите за амортизации на други активи от същата категория, определена по смисъла на чл. 22 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане. Когато стойностите на активите от тази категория са недостатъчни за изпълнение на изискването на изречение първо, увеличава се данъчно признатият размер на разходите за амортизации на активи от другите категории.

(4) След отписването на преоценъчния резерв общата сума от данъчните стойности на всички активи, налични в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., трябва да бъде равна на общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи към 31 декември 2006 г., намалена с отписания преоценъчен резерв.

(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат, когато общата сума на отписания преоценъчен резерв превишава общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи, налични в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г. Данъчно задължените лица отписват от данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. всички налични активи в него към 31 декември 2006 г. С разликата между общата сума на преоценъчния резерв и общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи към 31 декември 2006 г. се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, включително при определяне на тримесечните авансови вноски по реда на § 11.

 

 

  • 11. (1) С отписания преоценъчен резерв се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, включително при определяне на тримесечните авансови вноски, както следва:
  1. за 2007 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв;
  2. за 2008 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв;
  3. за 2009 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв.

(2) При прекратяване на данъчно задълженото лице, с изключение на случаите на прекратяване при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, с частта от отписания преоценъчен резерв, с която не е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на ал. 1, се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на прекратяване.

(3) Данъчно задълженото лице може с отписания преоценъчен резерв да увеличи еднократно счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния си финансов резултат за 2007 г., включително при определяне на тримесечните авансови вноски. В този случай ал. 1 и 2 не се прилагат.

 

 

  • 12. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 6 се прилага за данъчни дълготрайни материални активи, придобити след 31 декември 2006 г.

 

 

  • 13. За целите на чл. 55 амортизируемият актив по § 1, т. 55, буква „е“ от допълнителните разпоредби на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане се разпределя в категория V.

 

 

  • 14. За целите на чл. 55 амортизируемият актив, формиран по реда на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане в резултат на непризната за данъчни цели част от превишението на сумата от счетоводните амортизационни квоти над данъчно признатия размер на амортизациите на активите като цяло за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г., се разпределя в категория VII.

 

 

  • 15. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбата на чл. 59 не се прилага за данъчен амортизируем актив, за който е преустановено начисляването на данъчни амортизации към 31 декември 2006 г. съгласно отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, защото временно не се употребява в дейността. Начисляването на данъчни амортизации за актива по изречение първо се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация.

 

 

  • 16. Разпоредбата на чл. 63 се прилага за последващи разходи, завършени след 31 декември 2006 г.

 

 

  • 17. За целите на чл. 66, ал. 1, когато остатъчната стойност не е включена в амортизируемата стойност на актива по смисъла на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводната балансова стойност на актива се намалява с остатъчната му стойност.

 

 

  • 18. Член 68 се прилага за активи, придобити след 31 декември 2005 г.

 

 

  • 19. Член 45 не се прилага в случаите, когато с резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) е увеличен финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.

 

 

  • 20. Непризнатите разходи за лихви след 1 януари 2004 г. съгласно чл. 26 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31 декември 2006 г., се приспадат по реда на чл. 43 до изтичане на 5 години след годината на непризнаването им за данъчни цели.

 

 

  • 21. Обложената за данъчни цели част от провизиите на вземанията (по действащото до 31 декември 2001 г. счетоводно законодателство) в нефинансовите предприятия, с която не е намален финансовият резултат по реда на чл. 23, ал. 3 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане през следващи години, се смята за непризнат разход от последваща оценка на вземане по реда на чл. 34 от този закон.

 

 

  • 22. Загубите, формирани след 1 януари 2002 г., подлежащи на пренасяне и неприспаднати до 31 декември 2006 г. по реда на глава четвърта от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, се приспадат по реда на глава единадесета.

 

 

  • 23. Член 95 не се прилага за приходи и разходи, възникнали в резултат на отчетени преди 1 януари 2007 г. приходи и разходи, за които е била налице разлика между размера, отчетен съгласно счетоводната политика, и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт.

 

 

  • 24. Правото да ползва намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г или 61д от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане за корпоративния данък, дължим за 2006 г., има и данъчно задължено лице, което не е подало уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите съгласно чл. 51а от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в закона за съответното намаление или преотстъпване на корпоративен данък.

 

 

  • 25. Корпоративният данък се преотстъпва по реда на чл. 187 в срок до 31 декември 2010 г.

 

 

  • 26. (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

 

  • 27. Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък, всички алтернативни данъци, данъците върху разходите и данъците, удържани при източника за 2006 г., които подлежат на деклариране по реда на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, се декларират с подаване на съответните данъчни декларации и в сроковете по същия закон.

 

 

  • 28. (1) Дължимите данъци за 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане се внасят в сроковете и по реда на същия закон.

(2) Правото по чл. 92, ал. 5 може да се ползва от данъчно задължените лица и при декларирането на корпоративния данък за 2006 г.

 

 

  • 29. Образците на годишни данъчни декларации за 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане се утвърждават в срок до 10 януари 2007 г. със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

 

 

  • 30. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Провизии, които са включени в историческата цена на данъчен амортизируем актив, но не са включени в амортизируемата му стойност съгласно отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, се смятат за провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на актива съгласно чл. 53, ал. 1.

 

 

  • 31. (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., нов. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Предоставените обезпечения по реда на отменения чл. 109 се освобождават.

 

 

  • 32. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73 и 82 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 141:

а) в ал. 1 думата „30-дневен“ се заменя с „60-дневен“;

б) в ал. 2:

аа) в изречение първо накрая се добавя „и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите“;

бб) в изречение второ думата „липса“ се заменя с „наличие“;

в) в ал. 3 след думите „прилагане на СИДДО“ се добавя „или непроизнасянето в срока по ал. 1“;

г) алинеи 4 и 5 се изменят така:

„(4) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване от получателя на дохода или от платеца, ако е упълномощен за това от получателя на дохода. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция, в която е подадено искането.

(5) При наличие на становище за прилагане на СИДДО по ал. 1 или 2 изменения на данъчните задължения за съответния доход могат да се извършват само при наличие на основанията по чл. 133, ал. 2.“

  1. В чл. 142, ал. 1 и 2 числото „25 000“ се заменя с „50 000“.

 

 

  • 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

––––––––-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 14 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2007 Г.)

 

  • 27. (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 18, 19, 22 – 24, 26 – 28, 30 – 40, т. 44, буква „б“, т. 47, 48, т. 49, буква „а“, т. 50 – 62, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 76, 77, т. 83, букви „а“ и „г“, т. 85, буква „а“, т. 91, 93, 94, т. 98, буква „а“, подбуква „аа“, изречение второ относно замяната, подбуква „бб“, изречение второ относно замяната, подбуква „вв“, изречение второ относно замяната, и подбуква „гг“, изречение второ относно замяната, т. 99, букви „г“ и „д“, т. 101, буква „б“ и т. 102, § 8, § 9, т. 4, буква „а“, т. 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

(2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

 

  • 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 110 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

 

  • 56. (В сила от 01.01.2007 г.) Надвнесеният корпоративен данък, данък върху печалбата и данък за общините по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г.; бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 63 от 2006 г.; отм., бр. 105 от 2006 г.), които не са приспаднати, възстановени или прихванати към 31 декември 2006 г., могат да се приспадат по реда на чл. 94.

 

 

  • 57. (В сила от 01.01.2007 г.) Данъчно задължените лица, на които е преотстъпен данък по чл. 58 от отменения Закон за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.; отм., бр. 115 от 1997 г.) или по отменения чл. 20 от Закона за насърчаване на инвестициите, които преминават към прилагане на Международните счетоводни стандарти, не прилагат глава тринадесета за промяната в счетоводната политика по отношение на отчитането на преотстъпения данък. При определяне на данъчния финансов резултат за годината на преминаване към Международните счетоводни стандарти и за следващите години счетоводният финансов резултат се увеличава с частта от финансирането, отчетено по повод преотстъпения данък, която не е призната като приход преди преминаване към Международните счетоводни стандарти, като сумата на увеличението се разпределя през съответните години пропорционално на отчетените разходи през тези години, свързани с изпълнение на условията за преотстъпване на данъка. Когато преотстъпеният данък е инвестиран в амортизируеми активи, увеличението по изречение второ се разпределя по години на базата на отчетените счетоводни разходи за амортизации за тези активи през съответните години.

 

 

  • 58. (В сила от 01.01.2007 г.) Данъчните облекчения по реда на глава двадесет и втора, раздел IV, с изключение на чл. 187, могат да се ползват до 31 декември 2013 г. Данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се ползва, когато изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2006 г., но преди 1 януари 2014 г.

 

 

  • 59. (В сила от 01.01.2007 г.) Данъчното облекчение по чл. 184, за което министърът на финансите е уведомил Европейската комисия по реда на чл. 8 от Закона за държавните помощи, представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоки за националната регионална помощ за 2007 – 2013 г. на Европейската комисия. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2008 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2007 г. След постановяване на положително решение от Европейската комисия министърът на финансите не следва да изготвя индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези, извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189.

 

 

  • 60. Данъчните амортизируеми активи към 31 декември 2007 г., които са отписани за счетоводни цели, но не са отписани от данъчния амортизационен план на основание чл. 22, ал. 12, т. 2 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, защото от тях не се очаква икономическа изгода, или на основание чл. 60, ал. 3, т. 1, се отписват от данъчния амортизационен план към 1 януари 2008 г. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 се прилага, включително при определяне на тримесечните авансови вноски за 2008 г. Изречения първо и второ не се прилагат за активи, които са отписани за счетоводни цели, защото са напълно амортизирани.

 

 

  • 61. Разпоредбата на чл. 140, ал. 7 не се прилага при преобразуване, за което датата на вписване в търговския регистър е преди 1 януари 2008 г.

 

 

  • 62. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от съдружник в съвместно контролирано предприятие, в резултат на прилагане на метода на пропорционална консолидация, когато съвместно контролираното предприятие е данъчно задължено лице.

 

 

  • 63. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени от местни юридически лица през текущата година, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат на данъчно задължени лица, които не са финансови институции, счетоводният им финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени от местни юридически лица за периода от придобиване до отписване на инвестицията, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал. Намалението по изречение първо се извършва в годината на отписване на инвестицията.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за:

  1. дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията от данъчно задълженото лице, или
  2. дивиденти, разпределени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.

 

 

  • 64. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на местно дружество майка, което е финансова институция, счетоводният му финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени през текущата година от негово дъщерно дружество от държава членка, когато инвестицията в дъщерното дружество се отчита по метода на собствения капитал.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат на местно дружество майка, което не е финансова институция, счетоводният му финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени от негово дъщерно дружество от държава членка за периода от придобиване до отписване на инвестицията в дъщерното дружество, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал. Намалението по изречение първо се извършва в годината на отписване на инвестицията.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и от място на стопанска дейност в страната при разпределяне на дивиденти от чуждестранно лице, когато са изпълнени условията на чл. 105, ал. 2, т. 1 – 3.

(4) Когато са разпределени дивиденти по реда на ал. 1 или 3 в срок до две години от момента на придобиване на най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, разпределящо дивидентите, данъчно задълженото лице има право да намали финансовия си резултат по реда на ал. 1. В случай че преди да са изтекли двете години данъчно задълженото лице престане да притежава най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък за годината, в която е приложена ал. 1, се коригират така, все едно ал. 1 не е била приложена. За периода от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък, до датата на внасянето му се дължи лихва за просрочие по общия ред.

(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат за дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията от данъчно задълженото лице.

 

 

  • 65. Параграфи 62, 63 и 64 от този закон се прилагат при определяне данъчния финансов резултат за 2007 г.

 

 

  • 66. Параграфи 16 и 17 от този закон се прилагат за активи, придобити след 31 декември 2007 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. с изключение на параграфи 7, 21, 24, 38 – 45, 49, 50, § 54, т. 3 – 7, § 55, т. 1 – 4 и § 56 – 59, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

(ОБН. – ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 05.09.2008 г.)

 

  • 7. Този закон влиза в сила от 5 септември 2008 г. с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, и на § 6, който влиза в сила от 1 януари 2009 г.

 

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

 

  • 16. Навсякъде в закона думите „държава – членка на Европейската общност“, „държави – членки на Европейската общност“ и „държава извън Европейската общност“ се заменят съответно с „държава – членка на Европейския съюз“, „държави – членки на Европейския съюз“ и „държава извън Европейския съюз“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

 

  • 17. През 2009 г. не се извършва намаление по чл. 177, когато за наетите лица е ползвано данъчно облекчение през 2008 г. по отменения чл. 192.

 

 

  • 18. Член 189а се прилага за печалби, реализирани от инвестиции в активи, придобити след 1 януари 2009 г.

 

 

  • 19. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 12, т. 2 относно чл. 209, ал. 3, т. 3 и 4, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

 

  • 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

 

  • 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 100 ОТ 2013 Г.)

 

  • 39. Параграфи 13, 28, 35 и 36 от този закон се прилагат и по отношение на годишния отчет за дейността за 2009 г. Годишни финансови отчети за 2009 г. и одиторски доклади към тях не се подават в Националната агенция за приходите.

 

 

  • 40. Намалението на корпоративния данък по отменения чл. 186 се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за придобитите дълготрайни материални и нематериални активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ.

 

 

  • 41. Данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие, че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2010 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.

 

 

  • 42. Администратор на държавната помощ по чл. 189б е министърът на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи.

 

 

  • 43. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 19.11.2013 г.) Данъчното облекчение по реда на чл. 189б може да се ползва до 31 декември 2013 г. включително за корпоративния данък за 2013 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 51. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. с изключение на § 10, 11 и 14, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

 

  • 25. Запазването на правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 185, ал. 1 и 2 се прилага до 31 декември 2013 г.

 

 

  • 26. (1) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. по отменения чл. 187 в инвестиционните фондове на кооперативните съюзи в срок до 31 март 2011 г.

(2) Кооперативните съюзи отчитат до 30 юни 2011 г. пред Министерството на финансите набирането и целевото разходване на преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. по отменения чл. 187. Когато се установи, че не са изпълнени условията за преотстъпване, постъпилият в кооперативните съюзи преотстъпен данък се възстановява от тях в републиканския бюджет със съответната лихва.

(3) Лице, което не изпълни задължението си по ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

 

 

  • 27. Параграф 22, т. 2 се прилага и при определяне на данъците по този закон за 2010 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 22, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

 

  • 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

 

  • 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца, следващ месеца на обнародване на този закон в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 03.05.2011 Г.)

 

  • 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
  1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
  2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
  3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
  4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 51 ОТ 2011 Г.)

 

  • 10. (1) Закрива се фонд „Социално подпомагане“ – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Наличните средства на закрития фонд „Социално подпомагане“ се прехвърлят по бюджета на фонд „Социална закрила“.

(2) Фонд „Социална закрила“ е право-приемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закрития фонд „Социално подпомагане“ по баланса и отчета към деня на влизане в сила на този закон.

 

 

  • 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика утвърждава правилника за организацията и дейността на фонд „Социална закрила“ и методика за разпределение на средствата по фонда.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика определя членовете на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“.

(3) До определянето на членовете на управителния съвет и назначаването на изпълнителния директор по ал. 2 досегашните членове на управителния съвет на закрития фонд „Социално подпомагане“ продължават да осъществяват правомощията си.

(4) До утвърждаването на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за дейността на управителния съвет на фонд „Социално подпомагане“ (необнародван), издаден на основание на отменения чл. 30.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

 

  • 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ

(ОБН. – ДВ, БР. 40 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)

 

  • 13. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 12, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)

 

  • 54. Лицата, внесли през четвъртото тримесечие на 2012 г. данък при източника по чл. 194 и 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане, и лицата, начислили през четвъртото тримесечие на 2012 г. доход по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подават декларация по образец по действащия към 31 декември 2012 г. ред, предвиден в глава двадесет и шеста от Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

 

  • 55. По реда на глава двадесет и шеста от Закона за корпоративното подоходно облагане се декларират дължимите данъци след 1 януари 2013 г., включително данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане е 31 юли 2013 г.

 

 

  • 56. С годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2012 г. се декларират определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за корпоративния данък за 2013 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 61, т. 2, буква „а“, т. 3, 4 и 6, т. 7 – относно чл. 86, ал. 7, и т. 9 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“, § 61, т. 5, т. 7 – относно чл. 86, ал. 5 и 6, и т. 8, които влизат в сила от 1 април 2013 г., и § 47, т. 9, буква „в“ – относно чл. 159, ал. 5, и т. 11, които влизат в сила от 1 юли 2013 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

(ОБН. – ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

 

  • 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2013 Г.)

 

  • 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

 

  • 4. (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

 

 

  • 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 91 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2013 Г.)

 

  • 7. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

 

  • 14. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) След 31 декември 2013 г. данъчните облекчения по реда на глава двадесет и втора, раздел IV могат да се ползват до 31 декември 2020 г. Данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се ползва, когато изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2013 г., но преди 1 януари 2021 г.

 

 

  • 15. Данъчното облекчение по чл. 184, за което министърът на финансите е уведомил Европейската комисия по реда на чл. 8 от Закона за държавните помощи, представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за националната регионална помощ за 2014 – 2020 г. на Европейската комисия. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия. След постановяване на положително решение от Европейската комисия министърът на финансите не следва да изготвя индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези, извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189.

 

 

  • 16. Запазването на правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 185, ал. 1 и 2 за данъчното облекчение по реда на чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие в съответствие с Насоките за националната регионална помощ за 2014 – 2020 г. на Европейската комисия, се прилага до 31 декември 2020 г.

 

 

  • 17. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.

 

 

  • 18. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 12, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

 

  • 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който влиза в сила след постановяване на решение на Европейската комисия за удължаване срока на действие на съществуващата разрешена схема на държавна помощ.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 20.12.2013 Г.)

 

  • 95. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА

(ОБН. – ДВ, БР. 1 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

 

  • 29. Платеният до 31 декември 2013 г. данък върху неизползваните удостоверителни знаци за участие се възстановява на лицето по реда на отменения чл. 233 от Закона за корпоративното подоходно облагане, когато след тази дата настъпи някое от следните обстоятелства:
  1. приключване на дял (тираж) на лотарийните игри, или
  2. прекратяване на лиценза на организатора на основание чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 34. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ДРУЖЕСТВАТА, РЕГИСТРИРАНИ В ЮРИСДИКЦИИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ, СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЛИЦА И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ

(ОБН. – ДВ, БР. 1 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

 

  • 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

 

  • 39. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г. и бр. 1 от 2014 г.) се правят следните изменения и допълнения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  1. Навсякъде в закона думата „републиканския“ се заменя с „държавния“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 40. Данъчно задължените лица, които не отговарят на условията за прилагане на чл. 184 във връзка с чл. 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане и които през 2014 г. са приложили чл. 91 във връзка с досегашния чл. 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане, за преотстъпените през 2014 г. авансови вноски не дължат лихви по реда на чл. 9 и 89 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

 

  • 41. При условие че до 31 март 2015 г. Европейската комисия постанови положително решение за данъчното облекчение, представляващо държавна помощ, формулярът за кандидатстване за помощ по чл. 189 от Закона за корпоративното подоходно облагане се подава заедно с годишната данъчна декларация за 2014 г., в случай че изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2013 г., но преди постановяване на положителното решение.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

 

  • 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
  1. параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
  3. параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 107 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

 

  • 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г. с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г.

 

 

Приложение № 1 към чл. 100, т. 1

 

(Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Приложение № 2 към чл. 100, т. 3 и чл. 108, ал. 2, т. 1

 

(Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

 

 

Приложение № 3 към чл. 137, т. 1

 

(Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.)

 

Списък на дружествата в държавите – членки на Европейския съюз, по чл. 137, т. 1

 

(а) дружествата, включени в Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета относно Устава на Европейско дружество (SE) и Директива 2001/86/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейско дружество по отношение на участието на заетите лица, включени в Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета относно Устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) и Директива 2003/72/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейско кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите;

(б) дружества съгласно белгийското законодателство, известни като „societe anonyme“/“naamloze vennootschap“, „societe en commandite par actions“/ „commanditaire vennootschap op aandelen“, „societe privee а responsabilite limitee“/ „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „societe cooperative а responsabilite limitee“/ „cooperatieve vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „societe cooperative а responsabilite ilimitee“/ „cooperatieve vennootschap met onbeperkte aansprakelijkheid“, „societe en nom collectif“/ „vennootschap onder firma“, „societe en commandite simple“/ „gewone commanditaire vennootschap“, публични предприятия, възприели една от гореспоменатите правни форми, както и други дружества, учредени съгласно белгийското законодателство, които се облагат с белгийски корпоративен данък;

(в) дружества съгласно чешкото законодателство, известни като: „akciova spolecnost“, „spolecnost s rucenim omezenym“;

(г) дружества съгласно датското законодателство, известни като: „aktieselskab“ и „anpartsselskab“; други дружества, облагаеми с данък съгласно Закона за корпоративния данък, доколкото облагаемите им доходи се изчисляват и облагат съгласно общите правила на данъчното законодателство спрямо „aktieselskaber“;

(д) дружества съгласно немското законодателство, известни като „Aktiengesellschaft“, „Kommanditgesellschaft auf Aktien“, „Gesellschaft mit beschrankter Haftung“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“, „Erwerbs-und Wirtschaftsgenossenschaft“, „Betriebe gewerblicher Art von juristischen Personen des offentlichen Rechts“, както и други дружества, учредени съгласно немското законодателство и облагаеми с немския корпоративен данък;

(е) дружества съгласно естонското законодателство, известни като: „taisuhing“, „usaldusuhing“, osauhing“, „aktsiaselts“, „tulundusuhistu“;

ж) дружества съгласно гръцкото законодателство, известни като: „anwnumh etaireia“, „etaireia periwrismenhx euqunhz“ (Е.Р.Е);

(з) дружества съгласно испанското законодателство, известни като: „sociedad anonima“, „sociedad comanditaria por acciones“, „sociedad de responsabilidad limitada“, както и публични предприятия, субекти на частното право;

(и) дружества съгласно френското законодателство, известни като „societe anonyme“, „societe en commandite par actions“, „societe а responsabilite limitee“, „societes par actions simplifiees“, „societes d’assurances mutuelles“, „caisses d’epargne et de prevoyance“, „societes civiles“, които нормално се облагат с корпоративен данък, „cooperatives“, „unions de cooperatives“, промишлени и търговски публични организации и предприятия, както и други дружества, учредени съгласно френското законодателство, които се облагат с френски корпоративен данък;

(й) дружества, учредени или съществуващи съгласно ирландското законодателство, предприятия, учредени съгласно Закона за промишлените и взаимоспомагателните каси, строителни обединения, включени в Законите за строителните обединения и попечителски спестовни банки по смисъла на Закона за попечителските спестовни банки, 1989 г.;

(к) дружества съгласно италианското законодателство, известни като: „societа per azioni“, „societа in accomandita per azioni“, „societа a responsabilitа limitata“, „societа cooperative“, „societа di mutua assicurazione“, както и частни и публични лица, чиято дейност е изцяло или предимно търговска;

(л) съгласно кипърското законодателство: „etaireiex“, определени по законите за облагане на доходите;

(м) дружества съгласно латвийското законодателство, известни като: „akciju sabiedriba“, „sabiedriba ar ierobezotu atbildibu“;

(н) дружества, учредени от законодателството на Литва;

(о) дружества съгласно законодателството на Люксембург, известни като: „societe anonyme“, „societe en commandite par actions“, „societe а responsabilite limitee“, „societe cooperative“, „societe cooperative organisee comme une societe anonyme“, „association d’assurances mutuelles“, „association d’epargne-pension“, „entreprise de nature commerciale, industrielle ou miniere de l’Etat, des communes, des syndicats de communes, des etablissements publics et des autres personnes morales de droit public“, както други дружества, учредени съгласно законодателството на Люксембург, които се облагат с люксембургски корпоративен данък;

(п) дружества съгласно унгарското законодателство, известни като: „kozkereseti tarsasag“, „beteti tarsasag“, „kozos vallalat“, „korlatolt felelossegu tarsasag“, „reszvenytarsasag“, „egyesules“, „k0zhasznu tarsasag“, „szovetkezet“;

(р) дружества съгласно малтийското законодателство, известни като: „Kumpaniji ta’ Responsabilita’ Limitata“, „Socjetajiet en commandite li l-kapital taghom maqsum ‘f’azzjonijiet“;

(с) дружества съгласно холандското законодателство, известни като: „naamloze vennootschap“, „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „Open commanditaire vennootschap“, „Cooperatie“, „onderlinge waarborgmaatschappij“, „Fonds voor gemene rekening“, „vereniging op Cooperatieve grondslag“ и „vereniging welke op onderlinge grondslag als verzekeraar of kredietinstelling optreedt“, както и други дружества, учредени съгласно холандското законодателство, които се облагат с холандски корпоративен данък;

(т) дружества съгласно австрийското законодателство, известни като: „Aktiengesellschaft“, „Gesellschaft mit beschrankter Haftung“, „Erwerbs- и Wirtschaftsgenossenschaften“;

(у) дружества съгласно полското законодателство, известни като: „spolka akcyjna“, „spolka z ograniczona odpowiedzialnoscia“;

(ф) търговски дружества или такива съгласно гражданското право, които имат търговска форма, както и други юридически лица, извършващи търговска или промишлена дейност, учредени съгласно португалското законодателство;

(х) дружества съгласно словенското законодателство, известни като: „delniska druzba“, „komanditna druzba“, „druzba z omejeno odgovornostjo“;

(ц) дружества съгласно законодателството на Словакия, известни като: „akciova spolocnost „, „spolocnost s rucenim obmedzenum“, „komanditna spolocnost“;

(ч) дружества съгласно финландското законодателство, известни като: „osakeyhtio“/“aktiebolag“, „osuuskunta“/“andelslag“, „saastopankki“/“sparbank“ и „vakuutusyhtio“/“forsakringsbolag“;

(ш) дружества съгласно шведското законодателство, известни като: „aktiebolag“, „forsakringsaktiebolag“, „ekonomiska foreningar“, „sparbanker“, „omsesidiga forsakringsbolag“;

(щ) дружества, учредени по законодателството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия;

(ю) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) дружества съгласно румънското законодателство, известни като „sosietati pe actiuni“, „sosietati in comandita pe actiuni“, „sosietati cu raspundere limitata;

(я) (нова – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.) дружества съгласно хърватското право, наречени „dionicko drustvo“, „drustvo s ogranicenom odgovornoscu“, и други дружества, учредени съгласно хърватското право и подлежащи на облагане с данък върху печалбата в Република Хърватия.

 

 

Приложение № 4 към чл. 137, т. 3

 

(Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.)

 

Списък на данъците в държавите – членки на Европейския съюз

 

– impot des societes/vennootschapsbelasting в Белгия,

– selskabsskat в Дания,

– Korperschaftsteuer във Федерална република Германия,

– joroz eisodhmatoz nomikwn proswpwn kerdoskopikou carakthra, в Гърция,

– impuesto sobre sociedades в Испания,

– impot sur les societes във Франция,

– (нов – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.) porez na dobit в Хърватия,

– corporation tax в Ирландия,

– imposta sul reddito delle societа в Италия,

– impot sur le revenu des collectivites в Люксембург,

– vennootschapsbelasting в Холандия,

– imposto sobre o rendimento das pessoas colectivas в Португалия,

– corporation tax в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,

– Korperschaftsteuer в Австрия,

– yhteisojen tulovero/inkomstskatten for samfund във Финландия,

– statlig inkomstskatt в Швеция,

– Dan z prijmu pravnickych osob in в Чешката република,

– Tulumaks в Естония,

– joroz eisodhmatox в Кипър,

– uznemumu ienakuma nodoklis в Латвия,

– Pelno mokestis в Литва,

– Tarsasagi ado в Унгария,

– Taxxa fuq l-income в Малта,

– Podatek dochodowy od osob prawnych в Полша,

– Davek od dobicka pravnih oseb в Словения,

– Dan z prijmov pravnickych osob в Словакия,

– impozit pe profit в Румъния.

 

 

Приложение № 5 към чл. 195, ал. 12, т. 1, буква „а“

 

(Ново – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г., предишно Приложение № 5 към чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „а“, изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишно Приложение № 5 към чл. 200а, ал. 6, т. 1, буква „а“, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Списък на чуждестранните юридически лица в държавите – членки на Европейския съюз, по чл. 195, ал. 12, т. 1, буква „а“

 

а) дружества по белгийското законодателство, известни като: „naamloze vennootschap/sociеtе anonyme, commanditaire vennootschap op aandelen/sociеtе en commandite par actions, besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid/sociеtе privеe а responsabilitе limitеe“ и тези организации, учредени съгласно публичното право, които осъществяват дейността си съгласно частното право;

б) дружества по датското законодателство, известни като: „aktieselskab“ и „anpartsselskab“;

в) дружества по немското законодателство, известни като: „Aktiengesellschaft, Kommanditgesellschaft auf Aktien, Gesellschaft mit beschrаnkter Haftung“ и „bergrechtliche Gewerkschaft“;

г) дружества по гръцкото законодателство, известни като:

д) дружества по испанското законодателство, известни като: „sociedad anоnima, sociedad comanditaria por acciones, sociedad de responsabilidad limitada“ и тези организации, учредени съгласно публичното право, които осъществяват дейността си съгласно частното право;

е) дружества по френското законодателство, известни като: „sociеtе anonyme, sociеtе en commandite par actions, sociеtе а responsabilitе limitеe“ и промишлени и търговски публични дружества и предприятия;

ж) дружества по ирландското законодателство, известни като: „public companies limited by shares or by guarantee, private companies limited by shares or by guarantee“, организации, регистрирани съгласно the Industrial and Provident Societies Act или строителни кооперации, регистрирани съгласно the Building Societies Acts;

з) дружества по италианското законодателство, известни като: „societа per azioni, societа in accomandita per azioni, societа a responsabilitа limitata“ и публични и частни правни субекти, извършващи промишлена и търговска дейност;

и) дружества по законодателството на Люксембург, известни като: „sociеtе anonyme“, „sociеtе en commandite par actions“ и „sociеtе а responsabilitе limitеe“;

к) дружества по нидерландското законодателство, известни като: „naamloze vennootschap“ и „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“;

л) дружества по австрийското законодателство, известни като: „Aktiengesellschaft“ и „Gesellschaft mit beschrаnkter Haftung“;

м) търговски дружества или дружества, учредени съгласно гражданското право, които имат търговска форма, кооперативи и публични предприятия, учредени съгласно португалското право;

н) дружества по финландското право, известни като: „osakeyhtiо/aktiebolag, osuuskunta/andelslag, sааstоpankki/sparbank“ и „vakuutusyhtiо/fоrsаkringsbolag“;

о) дружества по шведското право, известни като: „aktiebolag“ и „fоrsаkringsaktiebolag“;

п) дружества, учредени съгласно правото на Обединеното кралство;

р) дружества, създадени съгласно чешкото законодателство, известни като: „akciova spolecnost“, „spolecnost s rucenim omezenym“, „verejna obchodni spolecnost“, „komanditni spolecnost“, „druzstvo“;

с) дружества, създадени съгласно естонското законодателство, известни като: „tаisuhing“, „usaldusuhing“, „osauhing“, „aktsiaselts“, „tulundusuhistu“;

т) дружества, създадени съгласно кипърското законодателство, които се наричат дружества съгласно нормативната уредба на дружественото право, дружества, учредени съгласно публичното право, както и всички други организации, които се считат за дружества съгласно законодателството за подоходното данъчно облагане;

у) дружества, създадени съгласно латвийското законодателство, известни като: „akciju sabiedriba“, „sabiedriba ar ierobezotu atbildibu“;

ф) дружества, създадени съгласно литовското законодателство;

х) дружества, създадени съгласно унгарското законодателство, известни като: „kоzkereseti tarsasag“, „betеti tarsasag“, „kоzоs vallalat“, „korlatolt felelossеgu tarsasag“, „rеszvеnytarsasag“, „egyesulеs“, „kоzhasznu tarsasag“, „szоvetkezet“;

ц) дружества, създадени съгласно малтийското законодателство, известни като: „Kumpaniji ta‘ Responsabilita‘ Limitata“, „Socjetajiet in akkomandita li lkapital taghhom maqsum f‘azzjonijiet“;

ч) дружества, създадени съгласно полското законодателство, известни като: „spоlka akcyjna“, „spоlka z ograniczona odpowiedzialnoscia“;

ш) дружества, създадени съгласно словенското законодателство, известни като: „delniska druzba“, „komanditna delniska druzba“, „komanditna druzba“, „druzba z omejeno odgovornostjo“, „druzba z neomejeno odgovornostjo“;

щ) дружества, създадени съгласно словашкото законодателство, известни като: „akciova spolocnos“, „spolocnost’ s rucenim obmedzenym“, „komanditna spolocnos“, „verejna obchodna spolocnos“, „druzstvo“;

ъ) дружества, които съгласно румънското право са познати като: „societati pe actiuni“, „societati in comandita pe actiuni“, „societati cu raspundere limitata“;

ю) (нова – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.) дружества по хърватското право, известни като „dionicko drustvo“, „drustvo s ogranicenom odgovornoscu“, и други дружества, учредени съгласно хърватското право и подлежащи на облагане с данък върху печалбата в Република Хърватия.

 

 

Приложение № 6 към чл. 195, ал. 12, т. 1, буква „в“ и т. 4, буква „б“

 

(Ново – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г., предишно Приложение № 6 към чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „в“ и т. 4, буква „б“, изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишно Приложение № 6 към чл. 200а, ал. 6, т. 1, буква „в“ и т. 4, буква „б“, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

 

Списък на данъците в държавите – членки на Европейския съюз, по чл. 195, ал. 12, т. 1, буква „в“ и т. 4, буква „б“

 

– impot des sociеtеs/vennootschapsbelasting в Белгия,

– selskabsskat в Дания,

– Kоrperschaftsteuer в Германия,

– impuesto sobre sociedades в Испания,

– impot sur les sociеtеs във Франция,

– (нов – ДВ, бр. 91 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.) porez na dobit в Република Хърватия,

– corporation tax в Ирландия,

– imposta sul reddito delle persone giuridiche в Италия,

– impot sur le revenu des collectivitеs в Люксембург,

– vennootschapsbelasting в Нидерландия,

– Kоrperschaftsteuer в Австрия,

– imposto sobre o rendimento da pessoas colectivas в Португалия,

– yhteisоjen tulovero/inkomstskatten fоr samfund във Финландия,

– statlig inkomstskatt в Швеция,

– corporation tax в Обединеното кралство,

– Dan z prijmu pravnickych osob в Чешката република,

– Tulumaks в Естония,

– Uznemumu ienakuma nodoklis в Латвия,

– Pelno mokestis в Литва,

– Tarsasagi adо в Унгария,

– Taxxa fuq l-incomе в Малта,

– Podatek dochodowy od osоb prawnych в Полша,

– Davek od dobicka pravnih oseb в Словения,

– Dan z prijmov pravnickych osob в Словакия,

– impozit pe profit, impozitul pe veniturile obtinute din Romania de nerezidenti в Румъния.

 

 

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 2001/86/ЕO НА СЪВЕТА от 8 октомври 2001 година за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 2003/72/ЕО от 22 юли 2003 година за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество (ЕКД) относно участието на работниците и служителите

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2157/2001 НА СЪВЕТА от 8 октомври 2001 година относно Устава на Европейското дружество (SЕ)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1435/2003 НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCЕ)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 104/2000 НА СЪВЕТА от 17 декември 1999 година относно общата организация на пазарите на рибни продукти и аквакултури

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2204/2002 НА КОМИСИЯТА от 12 декември 2002 година, относно приложението на членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност за държавната помощ за заетостта